О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 12.06.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на дванадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН
ШАКИРОВА
МЛ.С.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1060 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423
от ГПК.
Образувано е по повод възражение с
вх. № 19549/15.03.2019г. по описа на ВРС, депозирано от К.К.К.
с ЕГН ********** и с адрес: ***, чрез пълномощника й Н.Д.К. /майка/ срещу Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5142/07.07.2017г., издадена по ч.гр.д. № 9313/2017г. по описа на
ВРС, XXVI-ти
състав срещу нея в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна.
Длъжникът твърди, че възразява
срещу заповедта за изпълнение, която не му е била връчена лично. В деня на
връчването не е имала обичайно местопребиваване в Република България, доколкото
от 2012г. живее и работи в Белгия. Ето защо не е могла да подаде и възражение.
Моли в тази връзка съдът да приеме възражението.
В отговор на възражението, „Енерго-Про Продажби”
АД – гр. Варна изразява становище за недопустимост, а евентуално за
неоснователност на възражението, което моли да бъде оставено без разглеждане.
Заповедта е била връчена надлежно на основание чл. 46, ал. 4 от ГПК. В този
смисъл възражението е подадено след срока по чл. 423 от ГПК, поради което е
недопустимо.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено
следното:
Производството по ч.гр.д. № 9313/2017г. по описа на ВРС, XХVI-ти състав е
образувано по повод заявление от „Енерго-Про Продажби“ АД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К.К.К.
за дължими суми за консумирана и неплатена ел. енергия. Заповедният съд приел,
че заявлението отговаря на формалните изисквания на чл. 410 от ГПК, както и че
не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 от ГПК и издал заповед
за изпълнение № 5142/07.07.2017г. Разпоредил е препис
от заповедта да се връчи на длъжника на адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 106,
вх. 7, ет. 4, ап. 135. Видно от направената от ВРС предварителна справка в НБД
Население към 06.07.2017г. адресната регистрация на длъжника съвпада с посочения
адрес на длъжника в заявлението по чл. 410 от ГПК. Изпратеното до същия адрес
съобщение, ведно със заповедта за изпълнение е връчено редовно чрез Н.Д.К. –
майка на лицето на 10.08.2017г. С Разпореждане от 31.08.2017г. с констатация,
че заповедта за изпълнение се е стабилизирала, ВРС разпоредил да се издаде
изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 423,
ал. 1, т. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът,
който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение
до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не
му е била надлежно връчена
лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Производството
е извънинстанционно.
В случая твърденията на
молителката, че заповедта не й е връчена лично и че от 2012г. живее в Белгия, поради
което не е имала възможност да възрази срещу издадената заповед за изпълнение,
попадат в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК. За да се пристъпи обаче
към разглеждане и преценка доколко визираните в този текст предпоставки за
приемане на възражението са реализирани в конкретния случай, то възражението
следва да е депозирано в рамките на преклузивния срок
по чл. 423, ал. 1 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК
обвързва началото на преклузивния срок за подаването
на възражение по този ред с узнаването на заповедта, т.е. едномесечният преклузивен срок тече от деня на узнаването. В случая
заповедта е редовно връчена на официално удостоверения по делото постоянен и
настоящ адрес на длъжницата, идентичен с посочения в заявлението, при условията
на чл. 46, ал. 1 от ГПК – чрез майка й Н.К. и настоящ пълномощник на
молителката. Редовността на връчването по този ред не е оспорена от
молителката, а полагането на подпис от страна на получилото книжата "друго
лице" е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането
на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. Предаването
също не е оспорено. Ето защо и на
основание чл. 46, ал. 4 от ГПК съдът приема, че с получаване на заповедта от Н.К.
– майка на длъжника и друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, връчването
е извършено на адресата. Едномесечният преклузивен
срок, започнал да тече от момента на връчването /10.08.2017г./ е изтекъл на
10.09.2017г., а възражението с правно основание чл. 423 от ГПК е подадено на 15.03.2019г.
В самото възражение не се твърди узнаване на заповедта по друг начин или в друг
момент, от който да започне да тече срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Ето защо и
поради подаването на възражението след изтичане на преклузивния
срок, същото е процесуално недопустимо, поради което следва да се остави без
разглеждане.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК при този изход на спора по възражението,
ответникът има право на разноски. Същите под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер 50 лв., определен на основание чл. 26 от НЗПП следва да
се възложат в тежест на длъжника.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 423, аал.
1, т. 2 от ГПК възражение с вх. № 19549/15.03.2019г. по описа на ВРС,
депозирано от К.К.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
чрез пълномощника й Н.Д.К. /майка/ срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 5142/07.07.2017г.,
издадена по ч.гр.д. № 9313/2017г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав срещу нея в полза на
заявителя „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК К.К.К. с
ЕГН ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от т. 8 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.