Определение по дело №1060/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1765
Дата: 12 юни 2019 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100501060
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 12.06.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:    

                                                          

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН ШАКИРОВА

МЛ.С. НИКОЛА ДОЙЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно частно гражданско дело 1060 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по повод възражение с вх. № 19549/15.03.2019г. по описа на ВРС, депозирано от К.К.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***, чрез пълномощника й Н.Д.К. /майка/ срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5142/07.07.2017г., издадена по ч.гр.д. № 9313/2017г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав срещу нея в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна.

Длъжникът твърди, че възразява срещу заповедта за изпълнение, която не му е била връчена лично. В деня на връчването не е имала обичайно местопребиваване в Република България, доколкото от 2012г. живее и работи в Белгия. Ето защо не е могла да подаде и възражение. Моли в тази връзка съдът да приеме възражението.

 В отговор на възражението, „Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна изразява становище за недопустимост, а евентуално за неоснователност на възражението, което моли да бъде оставено без разглеждане. Заповедта е била връчена надлежно на основание чл. 46, ал. 4 от ГПК. В този смисъл възражението е подадено след срока по чл. 423 от ГПК, поради което е недопустимо.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д. 9313/2017г. по описа на ВРС, XХVI-ти състав е образувано по повод заявление от „Енерго-Про Продажби“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К.К.К. за дължими суми за консумирана и неплатена ел. енергия. Заповедният съд приел, че заявлението отговаря на формалните изисквания на чл. 410 от ГПК, както и че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 от ГПК и издал заповед за изпълнение № 5142/07.07.2017г. Разпоредил е препис от заповедта да се връчи на длъжника на адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 106, вх. 7, ет. 4, ап. 135. Видно от направената от ВРС предварителна справка в НБД Население към 06.07.2017г. адресната регистрация на длъжника съвпада с посочения адрес на длъжника в заявлението по чл. 410 от ГПК. Изпратеното до същия адрес съобщение, ведно със заповедта за изпълнение е връчено редовно чрез Н.Д.К. – майка на лицето на 10.08.2017г. С Разпореждане от 31.08.2017г. с констатация, че заповедта за изпълнение се е стабилизирала, ВРС разпоредил да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Производството е извънинстанционно.

В случая твърденията на молителката, че заповедта не й е връчена лично и че от 2012г. живее в Белгия, поради което не е имала възможност да възрази срещу издадената заповед за изпълнение, попадат в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК. За да се пристъпи обаче към разглеждане и преценка доколко визираните в този текст предпоставки за приемане на възражението са реализирани в конкретния случай, то възражението следва да е депозирано в рамките на преклузивния срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК обвързва началото на преклузивния срок за подаването на възражение по този ред с узнаването на заповедта, т.е. едномесечният преклузивен срок тече от деня на узнаването. В случая заповедта е редовно връчена на официално удостоверения по делото постоянен и настоящ адрес на длъжницата, идентичен с посочения в заявлението, при условията на чл. 46, ал. 1 от ГПК – чрез майка й Н.К. и настоящ пълномощник на молителката. Редовността на връчването по този ред не е оспорена от молителката, а полагането на подпис от страна на получилото книжата "друго лице" е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. Предаването също не е оспорено.  Ето защо и на основание чл. 46, ал. 4 от ГПК съдът приема, че с получаване на заповедта от Н.К. – майка на длъжника и друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, връчването е извършено на адресата. Едномесечният преклузивен срок, започнал да тече от момента на връчването /10.08.2017г./ е изтекъл на 10.09.2017г., а възражението с правно основание чл. 423 от ГПК е подадено на 15.03.2019г. В самото възражение не се твърди узнаване на заповедта по друг начин или в друг момент, от който да започне да тече срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Ето защо и поради подаването на възражението след изтичане на преклузивния срок, същото е процесуално недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане.

На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК при този изход на спора по възражението, ответникът има право на разноски. Същите под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лв., определен на основание чл. 26 от НЗПП следва да се възложат в тежест на длъжника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 423, аал. 1, т. 2 от ГПК възражение с вх. № 19549/15.03.2019г. по описа на ВРС, депозирано от К.К.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***, чрез пълномощника й Н.Д.К. /майка/ срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5142/07.07.2017г., издадена по ч.гр.д. № 9313/2017г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав срещу нея в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК К.К.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от т. 8 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.