№ 166
гр. П., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500190 по описа за 2022 година
Производството е по ч.258 и сл. от ГПК. С решения № 1098/06.12.2021
г., постановено по гр.д. № 20205220103642 Пазарджишкият районен съд е
изнесъл на публична продан следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 55155.501.115 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 482 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, адрес: гр.П., ул. „Ц.С.“ № 33, номер по
предходен план - 5010115, квартал 158, при съседи на имота: 5555.501.113,
55155.501.114, 55155.501.9545, 55155.501.116, 55155.501.9637, ведно с
построената в същия имот СГРАДА с идентификатор 55155.501.115.1 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение: жилищна сграда /еднофамилна/, брой
етажи 1, с площ от 69 кв. м, както и всички намиращи се в този поземлен
имот второстепенни постройки /приращения/.
Постановил е сумата от проданта да се разпредели между съделителите,
както следва:
-за дворното място ведно с второстепенните постройки: 1/4 част за
ищеца Г. СП. Г., 1/4 част за ответника АТ. СП. Г. и 2/4 части за ответника СТ.
Г. Б.;
1
-за жилищната сграда: по 1/3 част за всеки от тримата съсобственици.
Осъдил е Г. СП. Г. с ЕГН ... да заплати по сметка на Районен съд-гр.П.
държавна такса за производството в размер на 1362.96 лева.
Осъдил е АТ. СП. Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд-гр.П. държавна такса за производството в размер на 1362.96 лева.
Осъдил е СТ. Г. Б. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд-гр.П. държавна такса за производството в размер на 2438.92 лева.
С допълнително решение № 58/22.01.2022 г., постановено по същото
дело, РС - П. е отхвърлил молбата на ищеца Г. СП. Г. с ЕГН ... от гр.П., ул.
„Р.Д.” № 28, ет.5, ап.22 за допълване на решение №1098 от 06.12.2021 г. по гр.
д. № 3652/2020 г. по описа на PC - П. с посочване на обстоятелството, че Б.С.
Б.а с ЕГН ********** от гр.П., ул. „Б.“ №37, ет.4, ап.18 има запазено
ограничено вещно право на ползване върху изнесения на публична продан
като неподелям недвижим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 55155.501.115 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 482 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, адрес: гр.П., ул. „Ц.С.“ № 33, номер по
предходен план - 5010115, квартал 158, при съседи на имота: 5555.501.113,
55155.501.114, 55155.501.9545, 55155.501.116, 55155.501.9637, ведно с
построената в същия имот СГРАДА с идентификатор 55155.501.115.1 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение: жилищна сграда /еднофамилна/, брой
етажи 1, с площ от 69 кв. м, както и всички намиращи се в този поземлен
имот второстепенни постройки /приращения/.
Против това решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Г.
СП. Г. с ЕГН ... от гр.П., ул. „Р.Д.” № 28, ет.5, ап.22 чрез адв.А.У. от АК-П. с
искане допълнителното решение да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което молбата за допълване на основното решение да
бъде уважена. Жалбоподателят твърди, че мотивите, изложени от районния
съд, не съответствали на материалния и процесуалния закон, както и на
трайно установената практика на ВКС. Позовава се на конкретни решения на
ВКС и моли обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което основното решение да бъде допълнено с
отразяване, че върху имота, изнесен на публична продан, има учредено вещно
право на ползване в полза на трето лице.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от съделителя
СТ. Г. Б. от с.З., ул.“18-та“ № 29 чрез процесуалния пълномощник адв.Е. Б. от
АК-П. с искане решението на районния съд да бъде потвърдено. Изложени
2
доводи в подкрепа на мотивите, изложени в обжалваното решение.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
С решение № 289/26.04.2021 г., постановено по гр.д. №
20205220103642, Пазарджишкият районен съд е допуснал да се извърши
съдебна делба между Г. СП. Г. с ЕГН ..., АТ. СП. Г. с ЕГН ********** и СТ.
Г. Б. с ЕГН ********** при права 1/4 ид.ч. за Г. СП. Г. и 1/4 ид.ч. за АТ. СП.
Г. и 2/4 ид.ч. за СТ. Г. Б. – върху поземления имот, а за жилищната сграда –
по 1/3 ид.ч. за всеки от съделители, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 55155.501.115 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 482 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, адрес: гр.П., ул. „Ц.С.“ № 33, номер по
предходен план - 5010115, квартал 158, при съседи на имота: 5555.501.113,
55155.501.114, 55155.501.9545, 55155.501.116, 55155.501.9637, ведно с
построената в същия имот СГРАДА с идентификатор 55155.501.115.1 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение: жилищна сграда /еднофамилна/, брой
етажи 1, с площ от 69 кв. м, както и всички намиращи се в този поземлен
имот второстепенни постройки /приращения/.
В мотивите на решението е обсъждано, но в диспозитива на решение не
е отразено, че третото лице Б.С. Б.а с ЕГН ********** от гр.П., ул. „Б.“ № 37,
ет.4, ап.18 има запазено ограничено вещно право на ползване върху делбения
имот. Решението по допускането на съдебна делба не е било обжалвано от
никой от съделителите и е влязло в сила в този вид.
С решения № 1098/06.12.2021 г., постановено по гр.д. №
20205220103642 Пазарджишкият районен съд е изнесъл на публична продан
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55155.501.115
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 482 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, адрес: гр.П., ул. „Ц.С.“ № 33, номер по предходен план - 5010115,
квартал 158, при съседи на имота: 5555.501.113, 55155.501.114,
55155.501.9545, 55155.501.116, 55155.501.9637, ведно с построената в същия
имот СГРАДА с идентификатор 55155.501.115.1 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
предназначение: жилищна сграда /еднофамилна/, брой етажи 1, с площ от 69
3
кв. м, както и всички намиращи се в този поземлен имот второстепенни
постройки /приращения/.
Постановил е сумата от проданта да се разпредели между съделителите,
както следва:
-за дворното място ведно с второстепенните постройки: 1/4 част за
ищеца Г. СП. Г., 1/4 част за ответника АТ. СП. Г. и 2/4 части за ответника СТ.
Г. Б.;
-за жилищната сграда: по 1/3 част за всеки от тримата съсобственици.
Осъдил е страните да заплатят дължимата ДТ.
С молба от 21.12.2021 г. съделителят Г. СП. Г. е поискал от съда да
допълни решението по извършване на делбата с отразяване в диспозитива му ,
че върху изнесения на публична продан недвижим имот има запазено вещно
право на ползване в полза на лицето Б.С. Б.а.
С обжалваното решение районният съд е отказал да допълни решението
като е приел, че в конкретния случай обременяването на имота с правата на
трето за делбата лице е без значение за избора на способ за извършване на
делбата, тъй като имотът е неподеляем и от него не могат да се образуват
дялове според броя на съделителите, които да се разпределят от съда на
основание чл.353 ГПК. Съдът е приел, че само при такова разпределение
следва да се държи сметка за правата на третото лице и по възможност
обремененият дял да се възложи на приобретателите на ползвателя.
Доколкото обаче този способ на делба е неприложим по настоящото дело,
съдът е приел, че правата на ползвателя са без значение за избора на
публичната продан като начин за извършване на делбата. Приел е, че
обременяването на имота с вещни тежести или права на трети лица има
отношение към самото провеждане на проданта от съдебния изпълнител, като
това следва да се съобрази при изпълнението на решението и то ако правото
на ползване съществува към този момент, а не се е погасило. Приел е още, че
доколкото искането за отбелязване на тези права в диспозитива на решението
не представлява отделен иск, решението не подлежи на допълване
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
В Решение № 735 от 18.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 405/2005 г., на
което се е позовал жалбоподателя, ВКС приема, че ограниченото вещно право
на ползване по чл. 56 ЗС дава право на едно лице-несобственик да ползва
4
вещта, съгласно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без
да променя съществено вещта, т. е. то е абсолютно вещно право върху чужд
имот и се изчерпва с правомощията за използване на вещта, без да се
накърнява субстанцията и предназначението й. Съдържанието на това право
покрива по обем правомощието на собственика да ползва и да си служи с
вещта. Титулярът на голата собственост обаче може да реализира останалите
права, произтичащи от нейното съдържание, в това число и да реализира
правото си да иска делба на тази вещ, ако тя е съсобствена. ВКС приема още,
че делбеният съд е длъжен при наличието на учредено вещното право върху
имота предмет на делбата, това право да бъде посочено, че обременява
недвижимия имот за който се допуска и ще се извършва делбата, въпреки че
всички искове относими към правото на защита на тези вещни права, не могат
да накърнят правата на съсобствениците на имота, при положение, че
алеаторният договор не е развален по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В този
конкретен казус ВКС е приел, че тъй като в случая учреденото вещно право
на ползване не е постановено с решението по допускане на делбата, се налага
съгласно чл. 218ж, във вр. с чл. 206 ГПК, както отмяна на обжалваното
решение, така и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по
същество, за постановяване на решение по допускане на делбата, с което
изрично да се постанови, че върху имота, за който се допуска делбата, има
учредено вещно право на ползване, като се посочи и на кого е, т. е. съдът ще
следва изрично да постанови решение по допускане на делбата с учредената
тежест върху имота, за който се допуска делбата и по отношение на който ще
се извърши делбата във втората фаза, като при извършването й и уравнението
на дяловете това вещно право на ползване ще следва да бъде отчетено, ако не
е погасено, но то не може да се отрази на способа, който при конкретните
обстоятелства и закона ще се приложи, за да се ликвидира съсобствеността.
Както беше посочено по-горе, в решението по допускане на делбата
съществуващото вещно право на ползване върху имота в полза на трето лице
не е намерило отражение в диспозитива на решението. Решението на РС-П. по
допускането на делбата не е било обжалвано и е влязло в сила в този вид. По
принцип след влизане в сила на решението по допускане на делбата е
възможно да настъпят такива промени в допуснатия до делба имот, които
съществено да го променят. Преценката обаче дали тези промени следва да
бъдат взети предвид при извършването на делбата се извършва с оглед
обективните предели на силата на присъдено нещо, с която се ползва
решението по допускане на делбата /в този смисъл – Решение №
60/15.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4948/2014 г., І г.о./. В конкретния случай
промени в допуснатия до делба имот не са настъпили – той продължава да
съществува като самостоятелен обект на собственост в режим на обикновена
5
съсобственост между съделителите. Учредяването на вещно право на
ползване в полза на трето за съсобствеността лице е настъпило преди
завеждането на делото за делба, а съделителите са пропуснали срока по
чл.250 от ГПК да поискат допълване на решението по допускане на делбата с
отразяване на вещното право на ползване върху имота в диспозитива на
решението, поради което тази възможност вече е преклудирана. На основание
чл.344, ал.1 от ГПК решението по допускане на делбата се ползва със сила на
пресъдено нещо по отношение на лицата, между които е допусната делбата,
имота за който ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник, поради което с решението по извършване на делбата тези
въпроси не могат да бъдат пререшавани. В своята практика ВКС трайно
приема, че вещното право на ползване върху чужд имот ограничава правото
на собственост до такава степен, че самото то може да заприлича на
ограничено право. Ограничението в правото на собственост е толкова трайно,
че може да се противопостави на всеки следващ приобретател на вещта,
върху която това ограничено вещно право тежи. Това означава, че
ограниченото вещно право на ползване би било противопоставимо и на всеки
следващ купувач в публичната продан в случай, че към момента на
извършването й ограниченото вещно право не е погасено.
По изложените съображения въззивният съд намира, че като е
отхвърлил искането за допълване на решението по извършването на делбата с
отразяване в неговия диспозитив на съществуващото върху имота ограничено
право на ползване на трето за съсобствеността лице, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед
изхода на спора в полза на съделителя СТ. Г. Б. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за тази инстанция в размер на 600 лв. съгласно
представените доказателства за извършено плащане на адвокатско
възнаграждение в този размер.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 58/22.01.2022 г., постановено
по гр.д. № 20205220103642, с което РС - П. е отхвърлил молбата на Г. СП. Г. с
ЕГН ... от гр.П., ул. „Р.Д.” № 28, ет.5, ап.22 за допълване на решение № 1098
от 06.12.2021 г. по гр. д. № 3652/2020 г. по описа на PC - П. с посочване на
обстоятелството, че Б.С. Б.а с ЕГН ********** от гр.П., ул. „Б.“ №37, ет.4,
ап.18 има запазено ограничено вещно право на ползване върху изнесения на
публична продан като неподелям недвижим имот, представляващ:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55155.501.115 по КККР, одобрени със
6
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 482 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, адрес: гр.П., ул.
„Ц.С.“ № 33, номер по предходен план - 5010115, квартал 158, при съседи на
имота: 5555.501.113, 55155.501.114, 55155.501.9545, 55155.501.116,
55155.501.9637, ведно с построената в същия имот СГРАДА с идентификатор
55155.501.115.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилищна сграда
/еднофамилна/, брой етажи 1, с площ от 69 кв. м, както и всички намиращи се
в този поземлен имот второстепенни постройки /приращения/.
ОСЪЖДА Г. СП. Г. с ЕГН ... от гр.П., ул. „Р.Д.” № 28, ет.5, ап.22 да
заплати на СТ. Г. Б. от с.З., ул.“18-та“ № 29 деловодни разноски за тази
инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7