РЕШЕНИЕ
№ 2746
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110205573 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Е., в качеството на законен представител
на „Аладин Транс“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез адв. Л. Б.-САК против
издаден срещу Е. в посоченото качество електронен фиш серия К №
10553586 от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.182, ал.1, т.3
ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 /сто/
лева, за нарушение на член 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и
неправилен. Оспорва се фактическата обстановка, изложена във фиша, като се
твърди, че нарушението не е извършено. Поддържа се, че не е ясно с какво
/мобилно или стационарно – прикрепено към МПС или временно
разположено на участък от пътя/ автоматизирано техническо средство /АТС/
е установено нарушението, както и че в обжалвания ЕФ не е ясно посочено
мястото на извършване на същото. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалвания ЕФ и за присъждане на направените в хода на производството
1
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен
юрисконсулт – К, която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, необоснована и недоказана. Моли за
потвърждаване на обжалвания ЕФ, считайки, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния
закон. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от жалбоподателя.
Съдът, след като взе предвид събраните доказателства по делото, намира
за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка от АИС на КАТ лек автомобил "Хюндай Кона“, рег. №
А, е собственост на ОТП ЛИЗИНГ ЕООД и като ползвател на същия е вписано
„АЛАДИН ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК: *********, чийто законен представител
съгласно направена справка в Търговския регистър към АВ е В. В. Е..
На 17.03.2025 година, около 15.02 часа преносима видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ”ARH CAM S1” с
№120cc97 (временно разположена на участък от пътя), заснела лек автомобил
марка/модел “Хюндай Кона“, рег. № , движещ се в гр. София, по бул. „Тодор
Александров“ до блок 127Б, с посока на движение от бул. „Константин
Величков“ към ул. Вардар“, с превишена скорост – 73 км/ч (след приспаднат
толеранс от 3 км./ч. от реално измерената скорост от 76 км./ч.), при
максимално разрешена скорост за населено място от 50 км./ч., въведено с
общото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Приложен е снимков материал като веществено док. средство, от който са
видни марката и регистрационният номер на процесното МПС.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег.№ , било установено, че същото е регистрирано на ОТП ЛИЗИНГ ЕООД и
като ползвател на същия е вписано „АЛАДИН ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със законен представител В. В. Е., поради което за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП срещу Е., в качеството на законен
представител на ЮЛ – ползвател на МПС, с което е извършено нарушението е
2
издаден ЕФ серия К №10553586, на осн. чл.188, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Издаденият ЕФ е връчен на Е. на 18.03.2025 г., съгласно представената
справка от АИС-АНД, а жалбата против него е подадена на 28.03.2025 г.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената
справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение
е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка, т.е.
е технически изправно. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
"Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на
изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към
процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство.
От същите се установява видът, марката и регистрационният номер на
управлявания автомобил, както и измерената скорост – 73 км/ч (след
приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна
техническа грешка).
Представен е и снимков материал относно местонахождението на
АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на
движение по пътищата. Следователно мястото на контрол и мястото на
извършване на нарушението са категорично установени, включително и с
оглед на посочените GPS координати на снимката, представляваща
веществено док. средство по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП. Мястото на
3
нарушението е ясно посочено и в обжалвания ЕФ, а именно гр. София, бул.
Тодор Александров до блок №127Б /в района на кръстовището между бул. Т.
Александров и ул. Хисаря/, с посока на движение на процесния лек автомобил
от бул. Константин Величков към ул. Вардар, което място съгласно посочените
GPS координати се намира в участъка от бул. Тодор Александров именно
между бул. К. Величков и ул. Вардар.
Съдът намира приложените по делото доказателства за
безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради
което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано
техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Съгласно справката на Български институт по метрология и
техническата документация на стационарната система за видеоконтрол, в
електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч
(допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 73 км/ч, което е
повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че доколкото стриктно е
спазена процедурата, предвидена в чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, следва да се
приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявал процесния лек автомобил със скорост от 73 км/ч при ограничение
50 км/ч за населено място.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като
същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Неоснователно е възражението за неясно посочване на мястото на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му.
Съгласно член 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП „Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
4
превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.“ Тъй като превишаването на
максимално допустимата скорост е с 28 км./ч. именно това е приложимата
санкционна разпоредба в конкретния случай.
В конкретния случай разпоредбата на чл.28 ЗАНН не е приложима,
доколкото деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други нарушение от същия вид.
Предвид гореизложените съображения, обжалваният ЕФ следва да
бъде потвърден като законосъобразен и правилен.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в
полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, който размер според съда представлява справедлив и
съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия № 10553586, издаден от
СДВР, с който на В. В. Е., с ЕГН: **********, в качеството на законен
представител на „Аладин Транс“ ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100,00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА В. В. Е., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 100.00 /сто/ лева,
представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5