Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 10.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря БИЛЯНА
МИТКОВА, като разгледа гр. д. № 2200/2018 г. по описа на съда, за да произнесе
взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба,
подадена от “Вива Прим” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Илия
Иванов Геров против В.С.К., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че между
ответника и “БТК” ЕАД е сключен договор на 23.12.2013 г. за индивидуален
клиентски № 10415057001. По силата на договора “БТК” ЕАД се е задължил да
предоставя на ответника далекосъобщителни услуги. Съгласно Общите условия, с
които ответникът се е съгласил, същият има задължение за заплаща стойността на
използваните от него услуги в 18-дневен срок от издаване на всяка месечна
фактура. Ответникът не е изпълнил това си задължение, поради което “БТК” ЕАД е
прекратила договора и е издал фактура № **********/01.03.2015 г. за доставените
услуги на стойност 215.92 лв. Ответникът не е заплатил задължението си по
издадената фактура.
Ищецът сочи, че “БТК” ЕАД е
прехвърлила вземането си срещу ответника на “С.Г. Груп” ООД, ЕИК ********* с
договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2015 г. От своя страна ищецът,
твърди, че е придобил процесното вземане, чрез договор за цесия, сключен със
“С.Г. Груп” ООД на 20.02.2017 г.
Сочи, че за вземането е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на което е образувано ЧГД № 656/2018 г. Исканата заповед за изпълнение
на парично задължение е издадена, като срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, в качеството му на
цесионер по договор за цесия от 20.02.2017 г., сключен със “С. Г. Груп” ООД и
договор за цесия, сключен на 29.05.2015 г. между “С. Г. Груп” ООД и “БТК” ЕАД
сумата от 215.92 лв., представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга по договор, сключен на 23.12.2013 г. с “БТК” ЕАД за клиентски № 10415057001, за което е издадена фактура №
**********/01.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.01.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 656/2018 г. по описа на ПРС. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е подал отговор. В депозирането в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възражение ответникът е оспорил дължимостта на исковите суми. Посочил е, че е
изплатил всичките си задължения към “БТК” ЕАД.
В съдебно заседание ищецът,
чрез подадена писмена молба заявява, че поддържа предявения иск. Моли съда да
го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание,
ответникът, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Правният
интерес се установява от приложеното ЧГД № 656/2018 г. по описа на ПРС. От него е видно, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, за вземане идентично с вземането, предмет на настоящото
производство. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение.
Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на
предявеният установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК. Затова е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи наличието на сключен между “БТК” и ответника договор за
предоставяне на мобилни, изпълнението на задължението по него, вида и размера на задължението на
ответника, както и че е титуляр на вземането по силата на договор за цесия.
Видно от представени два броя
договори от 13.12.2013 г. между “БТК” ЕАД и ответника е сключен договор по
силата на който далекосъобщителното дружество се е задължило да предоставя на
потребителя услугите, включени в пакет Vivscom TV
Standart,
със срок на договора 12 месеца. Ответникът се е задължил да заплаща абонаментна
такса за предоставената му услуга в размер на 14.80 лв. Срокът на договора е
продължен по силата на чл. 3 от същия.
От представените по делото
фактури, с №№**********/01.10.2014 г., **********/01.11.2014 г.,
**********/01.12.2014 г., **********/02.01.2015 г., **********/01.02.2015 г. и
№ **********/01.03.2015 г. се установява, че за периода 01.10.2014 г. –
28.02.2015 г. на ответника, за предоставените му услуги, са начислени месечни
абонаментни такси в общ размер от 81.90 лв. При негова доказателствена тежест,
той не е установил да ги е заплатил. Затова за посочената сума съдът намира, че
“БТК” ЕАД е имало вземане към ответника за предоставените му услуги, което
последният не е погасил.
За останалата част от исковата
претенция в размер на 134.02 лв. съдът счита, че не са представени доказателства
за дължимостта им на соченото в исковата молба основание. От фактура №
**********/01.03.2015 г. е, че сумата от 140 лв. е начислена и включена в нея
като неустойка . Твърдения за дължимост на неустойка в исковата молба не са
наведени. Предвид изложеното за посочената част от 134.02 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
От представените два броя
договори за цесия от 20.02.2017 г. и от 29.05.2015 г., ведно с приложените от
тях извлечения от приложения към договорите, съставени на 26.03.2018 г. е
видно, че БТК ЕАД е прехвърлило вземането си към ответника на “СГ Груп” ООД,
което в последствие го е прехвърлило на ищеца. Следователно последният е негов
титуляр. Към исковата молба е приложено уведомление за цесия, което заедно с
нея е връчено на ответника на 16.04.2018 г. Следователно прехвърлянето на
вземането има сила по отношение на него и той дължи изпълнението му на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира
иска за сумата от 81.90 за основателен и до този размер следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски съразмерно с
уважената част от иска, както следва 77.90 лв. – в заповедното производство и 114
лв. – в исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл415, , във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД по отношение на В.С.К., ЕГН **********
***, че дължи на “Вива Прим” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Илия
Иванов Геров, в качеството му на цесионер
по договор за цесия от 20.02.2017 г., сключен със “С. Г. Груп” ООД, ЕИК
********* и договор за цесия, сключен на 29.05.2015 г. между “С. Г. Груп” ООД ЕИК,
********* и “БТК” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 81.90 лв./осемдесет и един лева и деветдесет стотинки/,
представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор,
сключен на 23.12.2013 г. с “БТК” ЕАД за клиентски № 10415057001, за което е издадена фактура №
**********/01.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.01.2018 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 656/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 215.92 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК В.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на “Вива Прим” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от Илия Иванов Геров сумата от 77.90
лв./седемдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, представляваща
разноски в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска и сумата от 114 лв./сто и четиринадесет
лева/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане на решението в
сила заверен препис от него и ЧГД № 656/2018
г. по описа на ПРС, ведно с препис от настоящото решение да се върната на VІ
гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: