Решение по дело №540/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 168
Дата: 25 април 2023 г. (в сила от 25 април 2023 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20227120700540
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 25.04.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

               ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                          АЙГЮЛ ШЕФКИ                         

при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки кад № 540/2022 г. по описа на АС-Кърджали, и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.13, ал. 6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/.          

          Образувано е по касационна жалба от Общинска служба по земеделие-Златоград, против Решение  № 72/30.09.2022 г. постановено по гр.д.№119/2022 г. по описа на Районен съд-Златоград. В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът счита, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, което довело и до неправилни правни изводи. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът – Е.С.С., в писмено становище, депозирано от пълномощник, намира подадената жалба за неоснователна. Излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение. Претендира направените по делото разноски.

Заинтересованата страна - Регионална дирекция по горите – Смолян, в писмено становище от пълномощник, изразява становище за основателност на жалбата. 

Заинтересованата страна - ТП "Държавно горско стопанство" – Златоград, в писмено становище, подписано от директора на ТП“ДГС“- Златоград, намира жалбата за основателна.

Заинтересованите страни – С.Д.С., Н.Д.М., Ц.Д.С., Д.Д.С., В.М.С., Р.Я.К., С.С.С., Р.М.К., А.Д.М., Р.Ю.Д., не изразяват становище по жалбата.

Представителят на ОП - Кърджали намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че са правилни изводите на районния съд за нищожност на решението, издадено от ОСЗ –Златоград.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 159/11.06.2001 г., постановено по в.гр.д. № 78/2001 г. по описа на ОС-Смолян, на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, е признато за установено по отношение на ПК- Златоград, правото на наследниците на С.С.Д. за възстановяване на собствеността върху 34 бр. земеделски земи, в т.ч. и нива от 5 дка в м. „***“, в землището на ***.

Със заявление с вх. № 2098/17.02.2003 г., Е.С.С., като наследник на С.С.Д., е поискал възстановяването на собствеността върху 34 бр. земеделски имота в землището на ***, като към заявлението е приложена нотариално заверена декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, с peг. № **/*** г.

С Решение № 80А1/25.04.2003 г. на ОСЗГ-Златоград, на основание чл.18ж от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С.С.Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на 34 бр. земеделски имоти, вкл. и нива от 5 дка, находяща се в землището на ***, в местността „***“, при граници (съседи): имот на Р. Д., път, Я. Ч. и дере, заявен с пореден №** от заявлението и установен с декларация рег.№ **/*** г. по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ.

С т.17 от Решение № 90А1/ от 03.12.2003 г., ОСЗГ-Златоград, на основание чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, е признала правото на собственост на наследниците на С.С.Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, по отношение на нива от 5 дка, находяща се в землището на *** в местността „***“, като е отбелязано, че следва да се представи удостоверение и скица по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

С Решение 100В1/25.03.2019 г., на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, ОСЗ-Златоград е признала правото на собственост върху нива от 0,299 дка находяща се в строителните граници на ***, в местността „***“, част от УПИ *, кв.** по ПУП на ***, съгласно представени удостоверение и скица от ОбА-Златоград, като е възстановила правото на собственост в съществуващи, стари реални граници върху площта от 0,229 кв.м. от горния имот, и е постановила отказ по отношение на площта от 0,070 дка, поради това че е застроена, и за тази част се следва обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

     Със заявления вх.№РД-3444/30.12.2020 г., вх. № РД-1522/03.06.2021 г. и молба вх. № РД-1823/02.07.2021 г. до началника на ОСЗ-Златоград, Е.С.С. е поискал произнасяне с решение по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за възстановяване на правото на собственост върху ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на ***, с проектна площ от 4 249 кв.м., трайно предназначение на територията - горска, начин на трайно ползване - иглолистна гора, съгласно представена скица-проект, издадена от СГКК-Смолян. Според приложената скица-проект № 15-1084493/19.11.2020 г., за изменение на КККР на ПИ с идентификатор ***, претендираният от жалбоподателя имот е нанесен като нов обект в КККР - ПИ с идентификатор ***, с проектна площ от 4 249 кв.м., с трайно предназначение на територията - горска, начин на трайно ползване - иглолистна гора. Искането е администрирано в ОСЗ- Златоград и според служебно попълнено заявление  е с вх. №2098Г/02.07.2021 г.

Видно от приложения Протокол № 30-Г/20.08.2021 г., във връзка със горното искане е проведено заседание на комисия в състав - началник на ОСЗ-Златоград, главен експерт в ОСЗ, главен специалист в ОСЗ, младши експерт в ОСЗ и главен юрисконсулт в ОД “Земеделие“-Смолян, на което е взето решение за постановяване на отказ да се признае правото на собственост. В протокола е посочено,  че съгласно §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, правото на собственост върху гори и самозалесили се земеделски земи, се възстановява по реда на този закон, като представената декларация с рег.№308/10.02.2003 г., не попада сред документите, изброени в чл.13, ал.3 от  ЗВСГЗГФ.

С Решение № 30Г/1 от 20.08.2021 г. на Общинска служба по земеделие – Златоград, предмет на производството пред РС-Златоград, на основание чл.2, чл.3, чл.4, чл.5 от ЗВСГЗГФ, §8 и §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, по отношение на наследниците на С.С.Д., е постановен отказ да се признае правото на собственост върху  имот, с площ 4.249 дка - гора, иглолистна, находящ се в м. „***“, при граници и съседи: имот на Р. Д.; път; имот на Я. Ч. и дере, съгласно декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, представляващ ПИ с проектен идентификатор ***. Според мотивите към решението, подадената от лицето писмена декларация рег.№308/10.02.2003 г. по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ, не е основание за възстановяване на имота.

С Решение № 72/30.09.2022 г. постановено по гр.д.№119/2022 г. на  Районен съд – Златоград, предмет на настоящото касационно производство, е прогласена нищожността на Решение № 30Г/1 от 20.08.2021 г. на Общинска служба по земеделие – Златоград, за отказ да се признае правото на собственост върху имот с площ 4.249 дка - гора, иглолистна, находящ се в м. „***“. За да постанови този резултат районният съд е приел, че с оспореното решение общинската служба по земеделие е отказала да признае правото на собственост, каквато възможност законодателят не е предвидил в ЗВСГЗГФ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, според която ОСЗ се произнася с решение за възстановяване на собствеността, а ако не са налице условията за това, следва да се произнесе с решение, с което да откаже възстановяването на собствеността. Прието е, че решение за признаване правото на собственост се постановява по ЗСПЗЗ, и по отношение на процесния имот вече е постановено такова. По тези съображения и тъй като в ЗВСГЗГФ не била предвидена възможност за произнасяне с решение, с което да се признае  /откаже/ правото на собственост, районният съд е стигнал до извода, че оспореното пред него решение на ОСЗ – Златоград, е нищожно. Изложени са и съображения, че процесният имот е земеделски, със смесено предназначение, а не гора, така, както е посочено в удостоверението по чл.13, ал.5 от ЗСПЗЗ, поради което процедурата би следвало да приключи по реда на ЗСПЗЗ.

Касационната жалба е допустима – постъпила е в срок, и е подадена от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 След извършена служебна проверка на обжалваното решение, касационният състав счита, че същото е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като краен резултат. 

Установи се в случая, че с Решение № 159/11.06.2001 г., по в.гр.д. № 78/2001 г. по описа на ОС-Смолян, постановено в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ПК- Златоград, правото на наследниците на С.С.Д., на възстановяване на собствеността върху земеделски имот - нива от 5 дка в м. „***“ при граници:  имот на Р. Д., път, Я. Ч. и дере. Според ТР № 2/ 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/96 г., ОСГК, предмет на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е тъкмо правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, като със съдебното решение се признава или отрича правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване се извършва от общинската поземлена комисия по местонахождение на имота. Т.е., в случая правото на наследниците на С. Д. да им бъде възстановена собствеността върху въпросния имот е признато с влязло в сила съдебно решение. В тази връзка, неоснователен е и доводът на касатора, че с решението на ОС-Смолян единствено е възстановен пропуснатия срок по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, за подаване на заявление. Действително, с §9, ал.1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ е предвидено правото на собственост върху гори, намиращи се в строителните граници на населените места, което не е възстановено по друг начин, на земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и на земеделски земи, включени в Държавния горски фонд, да се възстановява при условията и по реда на този закон, но както беше посочено по-горе правото на възстановяване на собствеността върху този имот, за който се твърди, че е включен в ДГФ, е вече признато от съда. Постановеното в обратния смисъл решение на ОСЗ противоречи на влязлото в сила решение на ОС-Смолян и по силата на чл.177, ал.2 от АПК е нищожно, поради което правилно РС е прогласил неговата нищожност, макар и на друго основание. По отношение на доводите на районния съд за нищожност на решението на ОСЗ, поради това, че в специалния  ЗВСГЗГФ не е предвидена възможност за произнасяне с решения, с които да се признае  /откаже/ правото на собственост, а само такива за възстановяване на собствеността, респ. за отказ да се възстанови собствеността, следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбите на чл.17, ал.7 от ППЗВГЗГФ и чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, произнасянето с решения за признаване правото на собственост е допустимо.

При постановяване на Решение № 30Г/1 от 20.08.2021 г. са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, в хода на административното производство не е установено по категоричен начин, че имотът с площ 4.249 дка, находящ се в землището на ***, м. „***“, е включен в държавния горски фонд, с индивидуализиране на отдела и подотдела в съответното землище. В тази връзка не става ясно и дали по отношение на този имот не е налице хипотезата на чл.45е, ал.7 ППЗСПЗЗ (Нова – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 3.05.2016 г.), според който предадените на общините залесени и самозалесили се земеделски земи, които са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, се възстановяват по реда на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ след установяване на имотните граници по реда на ал. 1 или 3.

Освен това, съгласно чл. 11, ал.3 от  ЗВСГЗГФ, в работата на общинските служби по земеделие по възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд задължително участват и упълномощени представители на горските стопанства, определени със заповед на министъра на земеделието. Видно от приложения Протокол № 30-Г/20.08.2021 г., във връзка със горното искане е проведено заседание на комисия в състав - началник на ОСЗ-Златоград, главен експерт в ОСЗ, главен специалист в ОСЗ, младши експерт в ОСЗ и главен юрисконсулт в ОД “Земеделие“-Смолян. В случая, в нарушение на горната разпоредба, в работата на комисията не е участвал представител на съответното ТП на ДГС. Императивното законово изискване за участието на такъв представител не е самоцелно и в разглеждания случай би допринесло за изясняване на статута на имота.

На следващо място, ако въпросният имот не е предаден на общината и е част от ДГФ, от приложената преписка не се установява, за така заявения имот да е проведена процедурата по чл.17 от ППЗВСГЗГФ, респ. по чл.14 от ЗВСГЗГФ, тъй като съгласно §9, ал.2 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, заявленията за възстановяване на правото на собственост върху залесени или самозалесили се земеделски земи, както и на земеделски земи, включени в държавния горски фонд, подадени пред общинската служба по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на собственост върху гори и земи по реда на ал. 1.  Следва да се отбележи, че от мотивите към решението на ОС-Смолян е видно, че за землището на *** липсват каквито и да било документи за установяване правото на собственост. В тези случаи е предвидено да се прилага редът по чл.14 от ЗВСГЗГФ, като заявленията се завеждат в отделен регистър и се разглеждат от областна комисия, назначена от министъра на земеделието.

По изложените съображения, правилен се явява изводът на районния съд, за нищожност на оспореното решение на ОСЗ-Златоград, респ., не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Тъй като компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на процесния имот е ОСЗ-Златоград, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по молба с вх. № РД-1823/02.07.2021 г. за възстановяване на правото на собственост върху ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на ***, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.

Въпреки своевременно направеното от ответника искане за присъждане на деловодни разноски, такива не се следват, поради липса на приложени доказателства за сторени разноски в хода на настоящото производство. 

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

                                  Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение  № 72/30.09.2022 г. постановено по гр.д.№119/2022 г. по описа на Районен съд-Златоград.  

ИЗПРАЩА преписката на ОСЗ-Златоград за ново произнасяне, в законоустановения срок, по молба с вх. № РД-1823/02.07.2021 г. за възстановяване на правото на собственост върху ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на ***, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                2.