Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14693 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от Г.Ж. К., ЕГН **********, с адрес ***
2А, офис 318 срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на
вътрешните работи искове с правно
основание с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника, след допуснато
от съда изменение на иска да заплати на ищеца сумата от 1533,27 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 13.09.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода
01.08.2016г. до 30.06.2019г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в
ГПУ -гр. Варна при РДГП -Бургас, което е
на структурно подчинение към Главна дирекция “Гранична полиция” при МВР. Ищецът
е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1568 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1792,22 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 224,22
часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като
дължимата сума е в размер на 1462,03 лева. С оглед това и сезира съда с искане
за присъждане на посочените по-горе суми, ведно със сторените в производството
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, депозира отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Прави възражение за погасяване претенцията по давност за
периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил
всички отработени от ищеца часове нощен труд. Сочи, че КТ, както и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, са норми, приложими само за работници и
служители по трудово правоотношение. Приложимите за ищеца, като държавен
служител в МВР, норми са тези по ЗМВР. В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР, е уредено работно време през нощта.
Счита, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него
работно време. Поради това съотношението с коефицент 1,143 се прилага само при
трудови правоотношения по КТ. Счита, че регламентацията на възнагражденията по
ЗМВР е изчерпателна и е недопустимо субсидиарно приложение на ЗДСл или КТ за
служителите на МВР. За периода на претенцията са действали Наредба 8121з-407 от
11.08.2014г. /до 02.08.2016г./ и Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба
8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. И докато първата Наредба допуска преизчисляването в
чл. 31 ал. 2, то за процесния период – чл. 31 ал. 3 от Наредба 8121з-776 от
29.07.2016г., изрично посочва, че часовете се отчитат само като цяло число.
Доколкото нощният труд в ЗМВР Е посочен като 8 часов, за разлика от нощния труд
по КТ, който е 7 часа, то не е допустимо прилагането на коефициент, тъй като за
8 часа нощен към 8 часа дневен труд би се получил коефициент 1.
С оглед горното моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна
следното:
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че страните
са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал
длъжността „младши
инспектор“ в ГПУ -гр. Варна при РДГП
-Бургас, което е на структурно подчинение към Главна дирекция “Гранична
полиция” при МВР.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, незаплатената сума за извънреден труд, при
прилагане на коефициент 1.143, за процесния период е 1536,28 лв. При
сборуването на сумите от същата е допусната техническа грешка 30.04+42,06 не
прави 78,11 , а 72,10 , като в цялост
общия сбор на сумата за изплащане е 1533,27 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на
12 часови смени, основанието, от
което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
труд. В тежест на ответника е да установи наведените от него правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
В настоящия случай
спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи
преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент
1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия
период отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани
в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд.
А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал.
4 на чл.
179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР.
В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В процесния
период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи
и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба №
8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с
решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен
състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно
действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до
02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ,
бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да
се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на дължимото
възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1533,27 лева и искът е основателен в този размер.
По направеното от ответника възражение за
погасяване на вземането по давност: Задължението на работодателя за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. Ищецът е полагал труд
при сумирано отчитане на работната време, поради което задължението за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд става изискуемо след изтичане на
отчетния период, в частност тримесечен /едва след изтичането му се установява
дали е налице извънреден труд/. Следователно дължимото възнаграждение става
изискуемо на първия ден след изтичане на тримесечния период, за който е положен
трудът - в частност на 01.10.2016 г. /трето тримесечие за 2016, г. - начало на
исковия период/. Ето защо и на основание чл.
84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - покана не е нужна.
Давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните
за главница/, давността тече от деня на падежа - чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Както вече бе посочено вземането за възнаграждение за третото
тримесечие на 2016 г. /м.юли - м.септември 2016 г./ е било дължимо на
01.10.2016 г., от която дата започва да се натрупва и законната лихва. От този
момент до датата на подаване на исковата молба /чл.
115, б. "ж" ЗЗД/ - 13.09.2019 г., не са изтекли три години поради
което следва да се приеме, че вземанията на ищеца за възнаграждение за
извънреден труд и лихва не са погасени по давност.
Предвид изложеното, претенциите
следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 13.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът
е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС разноски за държавна такса от 61,30 лева и 200
лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер от 261,30 лева.
С оглед изхода на
спора, отправеното
искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 338,56 лева за платено
адвокатско възнаграждение, намалено до
минималния еднократен размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по направеното от ответника възражение
по чл.78, ал.5 ГПК, с отговора на исковата молба, поради липса на правна и
фактическа сложност на спора. Минималното адвокатско възнаграждение в този случай по
предявения иск е 337,32 лв. по Наредба №1/2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в сила към дата на договаряне и заплащане / или следва да се присъди в общ размер от 337,32
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати на Г.Ж.
К.,ЕГН **********, с адрес *** сумата от общо 1533,27 лв. (хиляда петстотин тридесет и три лева и двадесет и седем
стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 13.09.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с
адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да
заплати на Г.Ж. К.,ЕГН **********, с адрес *** сумата от 337,32 лева (триста тридесет и седем лева и тридесет
и две стотинки), представляваща сторени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с
адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 261,30 лева (двеста шестдесет и един лева и
тридесет стотинки), представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: