Р Е Ш Е Н И Е № 2676
05.07.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на пети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. 13833 по описа
за 2015г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Ищец Б.А.И. чрез адв. Ст. К. твърди, че е собственик въз
основа на договор за дарение оформено в нотариален акт № 64 от 11.11.1994г. на *****
при ПРС на ½ ид.част от дворно място, находящо се в гр. К., ул. Д. Б. № ** с площ от 720 кв.м.
– ПИ с идентификатор № 39921.504.22 по КК и КР на гр. К.ведно с първи жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 152 кв.м с идентификатор №
39921.504.22.1, състоящ се от стая, дневна, баня, тоалетна, кухня и две спални
ведно с ид.части от общите части на сградата, както и гараж със застроена площ
от 18 кв.м. Имотът получил чрез дарение от брат си – С. А.И., който пък го
придобил чрез съдебна делба с баща си – А. С. И. оформена в съдебен протокол от
29.12.1993г. по гр.д. № 10939/1993г. на ПРС,
XVIII – ти гр.с-в, а последния го закупил на 24.03.1961г. от *****
Б.А. Г. с нотариален акт № ** на *****
при Пловдивския народен съд. Посочено е че владението върху имота упражнява ответник
Е.И.И. – преживяла втора съпруга на починалия А. С. И. без наличието на годно
правно основание затова. Иска се осъдждането на ответник. Е.И. да предаде
владението на процесния имот. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Отвеник Е.И. чрез адв. Л.П. оспорва предявения иск. Възразява,
че делбата между праводателя на ищеца – неговия брат С. И. и баща му – нейн
съпруг А. С.ов И. /починал/ е недействителна, тъй като предмет на делбата е бил
процесния имот, който към момента на поделянето му е имал качеството на семейно
жилище по смисъла на чл. 23 СК /отм./ и А. И. не е имал съгласието на съпругата
си, а отделно и с делбата е възложен в дял на С. И. целия имот без да е уравнен
дела на починалия съпруг на ответницата до колкото в делбения протокол било посочено,
че с поставянето имота в дял на брата на ищеца се уреждат други имуществени
отношения между баща и син. Възразява се
за липса на идентичност между описанието на имота по нотариални актове и по
действащата КК и КР. Третото възражение е в насока, че дори да не бъдат
възприети горните две, имотът е придобит по давност от ответницата считано от
2002г. – когато е починал съпруга й. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 ГПК и становищата на
страните намира за установено следното от фактическа и правна страната.
Установява, се че ищец Б.А.И. е собственик на процесния
имот въз основа въз основа на договор за дарение оформено в нотариален акт № 64
от 11.11.1994г. на ***** при ПРС от своя брат С. А.И., който пък го придобил
чрез съдебна делба с баща си – А. С. И. оформена в съдебен протокол от
29.12.1993г. по гр.д. № 10939/1993г. на ПРС,
XVIII – ти гр.с-в, а последния го закупил на 24.03.1961г. от *****
Б.А. Г. с нотариален акт № ** на *****
при Пловдивския народен съд. За тези факти са представени достоверни писмени
документи с материална доказателствена сила. Тези факти не се оспорват от
ответната страна. Констатира се още на 21.04.1984г. е починала майката на ищеца
и неговия праводател - Е. И., като ищеца е извършил отказ от наследство
под номер 47 в съответния регистър, което обстоятелство също се признава от
ответната страна. Като впоследствие наследниците на Е. И. – преживелия съпруг сключва втори брак с
ответницата и извършва подялба на процесния имот със сина си С. И., който пък
после дарява имота на своя брат, който преди това се е отказал от наследството
си.
Възражението за недействителност на съдебната спогодба
оформена в протокол от 29.12.1993г. по гр.д. № 10939/1993г. на ПРС,
XVIII – ти гр.с-в, от една страна е недопустимо, а от друга,
дори да се приеме, че е допустимо е неоснователно. Недопустимо е защото
релевираните права се упражняват с конститутивен иск по чл. 23 СК /отм./, а не
чрез възражение, а неоснователен е защото към датата на предявяването на
исковата молба и към датата на приключването на съдебното дирене ответник Е.И.
има качеството на наследник, тъй като бракът й с А. И. е прекратен със смъртта
на последния през 2002г., поради което и това жилище вече няма качеството на
семейно такова. Следователно, претенциите на Е.И. е следвало да бъда упражнени
до смъртта на съпруга й, а след тази смърт тя вече няма качеството на съпруга и
спрямо нея отпада привилегията на закона, която касае относителна
недействителност на сделката. Другояче казано със смъртта на А. И. дори да се
приеме, че съдебната делба представлява действия по разпореждане с процесния
имот / до колкото делбата е извършена по взаимно съгласие/, то липсата на
съгласие за тази спогодба от страна на съпругата е можело да доведе до
прогласяване недействителността й спрямо нея докато е съществувал брака – така
т.2 от тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение
№ 404 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2010 г., III г. о., решение № 307/17.10.2012
година, първо гражданско отделение, гр.дело N 295 /2012 г. Решение № 98 от
15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 659/2010 г., III г. о., ГК.
Не се установяват твърденията на отв. Е.И., че липсва
идентитет между КК и КР и описанието на имота по нотариални актове. Следва да
се посочи, че описанието на имота по нотариални актове от 1961 и 1994г. е
съгласно скици-извлечения от действащите към онзи момент дворищно-регулационни
планове, като към 1994г. действащия регулационен план е в сила и понастоящем.
Като се има предвид това и като се отчете, че изготвянето на КК и КР / към
2009г. е извършено въз основа на действащия дворищно-регулационен план на това
населено място, следва че е налице пълно тъждество между процесния имот и
писмените документи, които удостоверяват правата за него.
По делото не се оспорва, че отв. Е.И. владее процесния
имот, което обстоятелство се установи и от разпитаните свидетели О. Р. и Р. Р..
Не се установява обаче, ответницата да е завладяла имота и да е уведомила
затова ищеца, че го счита за свои и че отрича правата му на собственик. В тази
насока няма свидетелски показания, които да са еднопосочни, непротиворечиви и
категорични, че ищец Б.И. е знаел или недвусмислено за него е било, че считано
от 2002г. Е.И. е завладяла неговата ид.част от дворното място и първия жилищен
етаж с намерението да ги свои и да се титулува като собственик. Не се
установяват и от фактическа страна действия които да изпълват обема и
съдържанието на правото на собственост, които да се осъществявани от
ответницата в качеството й на владелец. Следователно, за настоящата инстанция
не е доказана субективната страна на владението, а именно че манифестирано
намерение за своене пред действителния собственик.
По делото с отговора на исковата молба е заявено право на
задържане, но последното не е прието за разглеждане с което не е разширен
спорния предмет, поради това, че не е конкретизирано. Ето и защо съдът не го
разглежда по същество.
Ето защо предявения иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в размер на сумата в размер на 1032.73 лв
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 108 ЗС Е.И.И. с ЕГН ********** *** да предаде в полза на
собственика Б.А.И. с ЕГН ********** *** владението върху ½ ид.част от
дворно място, находящо се в гр. К., ул.
Д. Б. № ** с площ от 720 кв.м. – ПИ с идентификатор № 39921.504.22 по КК и КР
на гр. К.ведно с първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 152
кв.м с идентификатор № 39921.504.22.1, състоящ се от стая, дневна, баня,
тоалетна, кухня и две спални ведно с ид.части от общите части на сградата,
както и гараж със застроена площ от 18 кв.м;
ОСЪЖДА Е.И.И.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Б.А.И. с ЕГН ********** *** сумата
от 1032.73 лв, която представляват разноските по делото.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ПОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / П / ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.