№ 117
гр. София, 30.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 5189 от 10.07.2019г., постановено по гр.д. № 8195/2017г.,
І-8 състав на СГС, е признал за установено по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД
срещу Ж. Б. П. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и 2
ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 28 262.89 лв. – непогасено
задължение за главница по Договор за кредит за текущо потре- бление от
11.04.2013г., ведно със законната лихва от 02.09.2016г. до оконча- телното
изплащане; - 3002.14 лв., представляващи договорна лихва за перио- да
15.12.2015г. – 01.09.2016г.; - 755.83лв., санкционираща лихва за периода
25.05.2016г. - 01.09.2016г. и заемни такси в размер на 120 лв., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 09.
09.2016г. в производството по ч.гр.д. № 50 352/2016г. по описа на 31 с-в на
Софийски районен съд. Ответницата е осъдена да заплати на ищцовата банка
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 607.81лв., съдебни разноски за ис-
ковото производство и 642.80 лв., съдебни разноски в заповедното производ-
ство. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на стра-
ната на ответника – „ОТП Факторинг България“ЕАД.
Решението е обжалвано от ответника изцяло, с изложени съображения
1
за нищожност, неправилност и незаконосъобразност.
Ищецът и третото лице помагач депозират писмени отговори, с които
оспорват въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията в жалбата и в
отговорите във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по
чл. 269 от ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, предмет на изда-
дена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист.
След обсъждане възраженията на страните и представените по делото
доказателства, съставът на Софийски градски съд е приел, че на 02.09.2016г.
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълне-
ние по чл.417 ГПК, което е уважено. По силата на Заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.09.2016г. и въз основа на издаден въз основа на съ-
щата заповед за изпълнение Изпълнителен лист от 09.09.2016г. длъжникът Ж.
Б. П. осъдена да заплати на кредитора „Банка ДСК“ЕАД сумата от 28 262.89
лв. – непогасено задължение за главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 11.04.2013г., ведно със законната лихва от 02.09.2016г. до
окончателното изплащане; заемни такси в размер на 120 лв.; - 3002.14 лв.,
представляващи договорна лихва за периода 15.12.2015г. – 01. 09.2016г.; -
755.83лв., санкционираща лихва за периода 25.05.2016г. - 01.09. 2016г. и
1 526.34 лв., разноски по делото. Прието е за установено, че страните по
делото са обвързани от сключен на 11.04.2013г. Договор за кредит за те- кущо
потребление, по силата на който ищцовата банка е предоставила на Ж. Б. П.
сумата от 30 000 лева, за срок на издължаване от 120 месеца, при дължима
договорна лихва, определена в размер на 7.95 % на го- дишна база при
изпълнение на Условията по програма ДСК“Престиж“. Ус- тановено е, че с
Нотариална покана от 21.01.2016г., връчена лично на ответ- ницата на
12.03.2016г., й е съобщен фактът на прогласяване на остатъка от кредита за
изцяло предсрочно изискуем, заедно с начислената и дължима
санкционираща лихва. За неоснователни са приети възраженията на ответна-
та страна за недопустимост на производството поради неспазване правилата
2
за родова подсъдност и неприложимост на особеното исково производство за
разглеждане на търговски спорове в процесния случай, както и това за ни-
щожност на процесната Заповед за незабавно изпълнение. По оспорения от
ответната страна факт по усвояване на отпуснатата сума по банковия кредит,
съдът е направил извод за неговата доказаност, позовавайки се на събраните
по делото експертни заключения и допуснати обяснения на страна по реда на
чл.176 ГПК. За доказани са приети предпоставките за настъпване предсроч-
ната изискуемост на дълга, за което обявяване длъжникът е надлежно уве-
домен. Кредитирайки експертните заключения, съдът е приел доказаност на
претенциите в приетите в заповедта за изпълнение размери.
Оплакванията във въззивната жалба на ответната страна са за: - нищож-
ност на решението, като постановено от родово некомпетентен съд; - за нео-
боснованост на извода за усвояване на кредита от ответницата; - неотчитане
на факта, че банковият кредит е „оформен“ като предсрочно изискуем на 02.
06.2016г., а нотариалната покана, с която е уведомена за предсрочната изис-
куемост й е връчена на 12.03.2016г., което увеличавало броят на вноските в
забава и начисляването на санкционираща лихва; - за неправилност на извода
за неоснователност на възражението за нищожност на Заповедта за изпълне-
ние, поради непосочване на основанието, на което е издадена.
След преценка на събраните в първоинстанционното производство до-
казателства, експертно заключение във въззивното производство и с оглед
становищата на страните в настоящото производство по повод обжалване на
първоинстанционния акт, въззивният състав приема, че страните не спорят по
следните релевантни за спора факти, а именно: Обвързаност на страните по
делото от валидно сключен на 11.04.2013г. Договор за кредит за текущо
потребление в размер на 30 000 лева, който да се усвои чрез посочена разпла-
щателна сметка с титуляр Ж. Б. П., чрез която сметка става и погасяването с
месечни вноски /главница и лихва/, съгласно погасителен план
/Приложение№1/; при преференциален променлив лихвен процент в размер
на 7.95 % годишно, при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж,
описани в Приложение №2 към договора; преустановяване плаща- нето на
вноските повече от 4 броя месечни погасителни вноски по т.19.2. от Общите
условия и упражняване от страна на банката на потестативното пра- во по
чл.20 от Общите условия да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е
уведомила кредитополучателя с нотариална покана, връчена й лично на
3
12.03.2016г.; подаване на 02.09.2016г. на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, издадена такава на 09.09.2016г. по ч.гр.д.№
50352/2016г. от СРС за сумите от 28 262.89 лв. – непогасено задължение за
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2013г., ведно
със законната лихва от 02.09.2016г. до окончателното изплащане; заемни так-
си в размер на 120 лв.; - 3002.14 лв., представляваща договорна лихва за пе-
риода 15.12.2015г. – 01.09.2016г.; - 755.83лв., санкционираща лихва за перио-
да 25.05.2016г. - 01.09.2016г. и 1 526.34 лв., разноски по делото; своевремен-
но подаване на възражение от длъжника Ж.П. по чл.414 ГПК и пре- дявяване
в срок от банката кредитор на установителния иск по чл.422 ГПК.
Възражението за недопустимост на решението като постановено от
родово некомпетентен съд е неоснователно. Неправилно и непочиващо на
нормативната уредба е разбирането на жалбоподателя, че съдът, издал запо-
ведта за изпълнение, който, независимо от цената на вземането, е съответ-
ният районен съд, е компетентният да разгледа и установителния иск по
чл.422 ГПК. Производството по чл.422 ГПК се разглежда по реда на общия
исков процес и приложение намират императивните правила на чл.104,т.4 и
т.6 от ГПК, съобразно които родовата подсъдност се определя от цената на
иска. Обстоятелството, че един от съединените с искова молба искове, които
в случая подлежат на разглеждане по реда на същото производство, е с цена
над 25 000 лв., обуславя компетентността на окръжен съд по правилата на
родовата подсъдност, съгласно правилото на чл. 104,т.6 ГПК.
Неоснователно е оплакването срещу направения от първостепенния съд
извод за неоснователност на възражението за нищожност на процесната запо-
вед за изпълнение, поради непосочване на обстоятелствата, от които произти
ча вземането на заявителя в заповедното производство. Въззивният състав
споделя извода на първостепенния съд, че спрямо заповедта за изпълнение
аналогично следва да се приложи чл.270, ал.2 ГПК на основание чл.46, ал.
2,изр.1 ЗНА за нищожност на съдебно решение, като и че непосочването на
обстоятелствата, от които произтича вземането, не е основание за нищож-
ност на съдебния акт, който в случая е постановен от законен съдебен състав,
в пределите на правораздавателната компетентност на районния съдия, в
писмена форма, подписан, като волеизявлението на съда е логично разбирае-
мо и последователно. В заявлението по чл.417 в графата на т.12 „Документ,
от който произтича вземането“ молителят изрично е посочил – Извлечение от
4
счетоводна книга за сметка № 20920667 и Договор от 11.04.2013г., прило-
жени към заявлението, които очевидно са били предмет на преценката на
заповедния съд, при констатиране наличието на предпоставките за уважаване
на искането. Вписването в заповедта за изпълнение на документа, устано-
вяващ вземането, не е условие за действителност на съдебния акт, което също
е в подкрепа на извода за неоснователност на оплакването.
По оплакването за необоснованост на извода за усвояване на кредита
от ответницата намира следното: В отговора на исковата молба твърди липса
на доказателства за усвояване на експозицията по кредита, непредставяне на
извлечение от посочената в договора като сметка на ответницата такава с
IBAN № ********** в ищцовата банка за установяване на обстоятелството
дали на 11.04.2013г. са усвоени 30 000 лв., като оспорва по- сочената банкова
сметка да е била нейна, не си спомня да е подписвала до- кументи за
откриването й. По повод на така направеното оспорване, с допъл- нителната
искова молба ищцовата страна е представила извлечение от раз-
плащателната сметка на ответницата, посочена в договора за кредит, за уста-
новяване усвояването на сумата по същия, неоспорено от ответната страна в
депозирания по делото отговор и в първото по делото съдебно заседание. От
банковото извлечение се установява заверяване на посочената в договора за
кредит разплащателна сметка на ответницата със сумата от 30 000 лв. на
12.04.2013г., което представлява пълно и главно доказване изпълнение задъл-
жението на банката за предоставяне на договорената сума по договорения на-
чин. В подкрепа на този извод са и констатациите в експертните заключения
на допуснатите от състава на СГС експертизи, приети и неоспорени от стра-
ните. Обстоятелството, че в ищцовата банка не са налични документи по от-
криването на банковата сметка, по която е бил воден процесният кредит, при
неоспорено съдържание на договора за кредит, установяващ титулярството на
сметката, заверена от кредитодателя в изпълнение на процесното кредитно
правоотношение, е факт без правно значение за изхода на спора с оглед на
предмета му. Сочените във въззивната жалба алтернативни възможности за
начин, период и произход на теглените суми от процесната сметка чрез пре-
дадена на ответницата карта Маестро по никакъв начин не се отразяват на до-
казаността на изпълнението на задължението на ищцовата банка за предо-
ставяне на договорената сума по посочената в договора банкова сметка на
ответницата.
5
За да уважи изцяло предявения иск и установи дължимостта на взема-
нията в размерите, приети в заповедта за изпълнение, съставът на СГС е при-
ел, че конкретните параметри на неизпълнението, както и размера на задъл-
женията – главница, договорни лихви, наказателни лихви и законна лихва, са
отразени подробно в кредитираното от него заключение на съдебно-иконо-
мическата експертиза. В същото е установено частично погасяване на дълга,
като очевидно вещото лице се е съобразило с извършеното от банката обслуж
ване на кредита и погасяване на задълженията по кредита за главница и лих-
ва с извършените плащания от разплащателната сметка. След констатирана от
въззивния съд промяна в размера на първоначално договорената лихва в
изготвения от вещото лице погасителен план и в изпълнение на указанието за
ангажиране на доказателства за основанието за повишаването й, ищцовата
банка представи Приложение № А2 – Промоционални условия по кредитна
програма „ДСК Престиж“ за клиенти – служители на работодатели, за които
се предоставят преференциални условия по кредити и Условия на обвързана
продажба на кредит и застрахователен продукт „Сигурност“, подписани от
ответницата. В т.8 от Договора за кредит е постигнато съгласие за олихвява-
не на кредита с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7.
95% годишно при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж, опи-
сани в Приложение №2 към договора. При нарушаването им кредитополу-
чателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно Условията. В Условия-
та на обвързана продажба на кредит и застрахователен продукт „Сигурност“ е
договорена лихвена отстъпка в размер на 0.5 п.п. от лихвения процент по
потребителския кредит, предоставен по процесния договор, въз основа на кое
то договорът е сключен в посочения размер на лихвения процент от 7.95 % го
дишно. Условие за предоставяне на отстъпката е Кредитополучателят да за-
купи пакет на застрахователен продукт „Сигурност“ на посочен застрахова-
тел, като в описани в т.4 условия губи правото да ползва лихвената отстъп-
ка, която се отнема от падежната дата, следваща датата на неизпълнение.
В изготвения от експерта погасителен план, приложен към приетото в
първоинстанционното производство заключение, е видно, че от 25.04.2013г.
до 25.11.2013г. е прилаган първоначално договореният лихвен процент от 7.
95% годишно; в периода 25.12.2013г. до 25.03.2014г. е начислявана лихва в
6
размер на 8.45%; в периода 25.04.2014г. до 20.05.2016г. – 8.95% и в периода
02.06.2016г. до 02.09.2016г. – 14.95%. С уточнителна молба, вх.№ 5459 от 05.
04.2021г. ищцовата банка сочи, че лихвеният процент е увеличаван на осно-
вание нарушение на условията по договора за кредит програма ДСК Прес-
тиж; че първоначално уговореният размер по кредита е следвало да бъде
8.45% при изпълнение на ДСК Престиж, намален заради договореното в При-
ложение №1 от договора за кредит, поради сключена застраховка от креди-
тополучателя, неподновена след изтичането й, поради което лихвеният про-
цент е коригиран съгласно Приложение №1 при условията на Приложение №2
от същия. По делото не е установено обстоятелството дали застраховката е
подновена, тъй като ищцовата банка не се е позовавала в исковата молба на
същото, съответно не е искала ангажиране на доказателства, включително и
при навеждането му в хода на въззивното производство. Неустановяването на
този факт е без значение за изхода на спора. Нещо повече, дори да е вярно
твърдението на ищцовата банка, че застраховката не е подновена, това не е
условие за възникване в полза на последната на правото автоматично да уве-
личи размера на годишната лихва съобразно първоначално уговореният
размер по кредита, който според банката е следвало да бъде 8.45% . Първо,
соченото от банката основание – неподновяване на застраховката, не е сред
изрично изброените хипотези в т.4 от Приложение №1 за загубване на право-
то за ползване на лихвената преференция. Второ, всяка промяна в условията
на договора подлежи на предоговаряне при спазване формата на договора, а
при настъпване на предвидено в договора условие за изменение – да се
уведоми насрещната страна за прилагане на последици от настъпването на
съответното условие. Съгласно императивното правило на чл.14,ал.1 от За-
кона за потребителския кредит, приложим в случая, кредиторът уведомява
потребителя на хартиен или друг траен носител за всяка промяна на лихвения
процент преди влизане в сила на промяната. Доколкото не е предвидено
друго, това правило следва да се прилага във всички случаи на увеличение на
лихвения процент, независимо от основанието за изменението. В раздел ІІІ,
т.7.3 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е
разписано, че при промяна на лихвения процент в случаите на промяна на
базовия лихвен процент по решение на Кредитора, последният изпраща
уведомление до Кредитополучателя на последния посочен от него адрес, оп-
ределя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и му предо-
7
ставя актуализиран погасителен план. В този случай, в полза на кредито-
получателя е предвидена възможност в срок до 30 дни от получаване на уве-
домлението за увеличаване на лихвения процент по кредита, да се откаже от
договора, като погаси всички възникнали въз основа на него задължения при
лихвения процент, действащ преди промяната /т.7.4/. Такова право следва да
се признае на длъжника във всички случаи на увеличаване на вноските му по
кредита, независимо от основанието за изменението, което с оглед и на за-
коновата уредба изисква задължително уведомяване от кредитодателя за уве-
личаване на лихвения процент по кредита. По делото липсват твърдения,
съответно данни за надлежно уведомяване на кредитополучателя за двукрат-
ното увеличение от страна на банката на договорната лихва до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Банката не е посочила основанието за уве-
личаването на лихвата на 8.95 %, поради което въззивният състав приема, че
ползвала възможността по чл.7.1 от Общите условия да променя едностранно
размера на лихвата. Правилата обаче, по които се изчислява БЛП, освен че не
са част от договора, са изцяло във властта на банката да определя съдържа-
нието им, което обуславя извод за неравноправност на разглежданата клауза
по т.11 на чл.143 ЗЗП.
Увеличението на лихвения процент на 14.95%. е за периода 02.06.
2016г. до 02.09.2016г., който е след обявяване на кредита за предсрочно изис-
куем, поради което не следва да се взема предвид.
Следователно, до подаване на заявлението по чл.417 ГПК не е налице
надлежно упражнено от ищцовата банка право на увеличаване на лихвения
процент. При това положение, релевантна за спора е структурата на дълга при
първоначалния договорен лихвен процент, каквато е и възложената на вещото
лице по допуснатата във въззивното производство съдебно икономи- ческа
експертиза, заключението на която е прието, неоспорено от страните. От
същото се установява, че към 21.01.2016г., моментът на изпращане на но-
тариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ответни-
цата е в забава в плащанията на вноските по кредита над 90 дни, предвид
констатираното неизпълнение на задължението за изплащане на поредни
вноски, начиная от м.октомври, 2015г., което е и основанието по чл.19, т.2 от
Общите условия към договора за кредит банката да обяви целият остатък от
кредита за предсрочно изискуем. При неоспорване факта на получаване от
ответницата на нотариалната покана за обявяване на дълга за предсрочно
8
изискуем на 12.03.2016г., основателно е възражението на последната за сче-
товодното оформяне от ищцовата банка на последиците от предсрочната
изискуемост към по-късен момент, а именно – 02.06.2016г. След съобразя-
ване с релевантния за спора момент на обявяване на дълга за предсрочно
изискуем и въз основа констатациите в експертното заключение, настоящият
състав направи следните изводи досежно размера на дълга: Искът за главни-
цата е доказан в размер на 26 387.34 лв., над който размер обжалваното
решение следва да се отмени, като искът се отхвърли за разликата над 26 387.
34лв. до уважения размер от 28 262.89лв., ведно със законната лихва, начиная
от 02.09.2016г. до окончателното изплащане. Искът за договорната лихва е
уважен за периода от 05.12.2015г. до 01.09.2016г., т.е. и за период след обявя-
ваната предсрочна изискуемост на дълга, което е неправилно. Съгласно даде-
ните в т.2 от ТР №3 от 27.03.2019г. на ВКС по тълк.д. №3/2017г., ОСГТК,
разяснения, „упражненият от кредитора избор да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преуста-
новява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради
което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи“. Ето защо, възнагра-
дителната лихва е дължима до 12.03.2016г. Съгласно експертното заключе-
ние, установило размера на възнаградителната лихва по месеци, след приспа-
дане на начислената лихва за периода между 12.03.2016г. до 25.03.2016г.,въз-
наградителната лихва възлиза на 2 706лв., над който размер и за периода 13.
03.2016г. до 01.09.2016г. решението следва да се отмени, като се постанови
ново, с което се отхвърли за разликата над 2 706лв. до уважения размер от
3 002.14лв. и за периода от 13.03. 2016г. до 01.09.2016г. Вземането за т.нар. в
договора санкционираща лихва, което по правното си естество представлява
мораторна неустойка, се претендира за периода от 25.05.2016г. до 01.09.
2016г., и е предвидена в чл.19.2 от Общите условия, съгласно който пред-
срочно изискуемият и отнесен в просрочие остатък от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, до предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред, а след таза дата – със законната лихва по чл.86 ЗЗД. При съобразяване с
по-горе приетата структура на дълга след настъпилата промяна по повод
предсрочната му изискуемост, предвидената мораторна неустойка от 10 про-
цента следва да се начисли върху дължимата и просрочена главница без пред
9
виденото олихвяване с договорения лихвен процент, която за претендирания
период от 25.05.2016г. до 01.09.2016г. върху главницата от 26 387. 34лв., след
служебно извършени изчисления посредством програмата „Калкулатор –
законна лихва“, приема, че възлиза на 733.25лв. Над така приетия размер до
уважения от състава на СГС размер от 755.83лв. решенето следва да се от-
мени, като се постанови ново, с което искът се отхвърли за посочената раз-
лика. Във въззивната жалба липсва каквото и да е оплакване срещу реше-
нието в частта, с която е уважен искът за установяване дължимостта на су-
мата от 120 лв., неплатен остатък за такси за обявяване на кредита за пред-
срочно изискуем, установено и със заключението, прието в настоящото про-
изводство, поради което актът в тази част следва да се потвърди.
При този изход на спора обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищцовата банка разноски
над сумата от 1 520 лв. Съобразно отхвърлената част от претенциите ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски за първоинстан-
ционното производство в размер на 17.70 лв., припадащата се част от заплате
ните 250лв. за експертиза, а за въззивното производство – 3.40 лв., следваща-
та се част от заплатената д.т. в размер на 50.00 лв. На основание чл.38 ЗА на
процесуалният представител на ответницата ищецът следва да бъде осъден да
заплати адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове-
те, възлизащо на 130.65лв., с ДДС, за двете съдебни производства. Ответни-
цата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за настоящото
производство, които съобразно уважената част от исковете възлизат на 372.
70лв. за експертиза и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо
672.70лв.
Водим от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5189 от 10.07.2019г., постановено по гр.д. №
8195/2017г., І-8 състав на СГС, в частта, с която е признато за установено по
предявен от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Ж. Б. П. иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца разликата над
10
26 387. 34лв. до уважения размер от 28 262.89лв., ведно със законната лихва,
начиная от 02.09.2016г. до окончателното изплащане, представляваща
непогасено задължение за главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 11.04.2013г.; - разликата над 2 706 лв. до уважения размер от
3 002.14лв. и за периода от 13.03.2016г. до 01.09.2016г., предста- вляваща
договорна лихва за периода 15.12.2015г. – 12.03.2016г.; - разликата над
733.25лв. до 755. 83лв., мораторна неустойка /санкционираща лихва/ за
периода 25.05.2016г. - 01.09.2016г. , за които суми е издадена Заповед за из-
пълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 09.09.2016г. в производ-
ството по ч.гр.д. № 50 352/2016г. по описа на 31 с-в на Софийски районен съд,
както и в частта, с която Ж. Б. П. е осъдена да заплати на ищцовата банка на
основание чл.78, ал.1 ГПК над сумата от 1 520лв., съ- дебни разноски за
исковото производство, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Ж. Б. П. искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над 26 387. 34лв. до
уважения размер от 28 262.89лв., ведно със законната лихва, начиная от
02.09.2016г. до окончателното изплащане, непогасено задължение за
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2013г.; -
разликата над 2 706лв. до уважения размер от 3 002.14лв. и за периода от
13.03.2016г. до 01.09.2016г., представляваща договорна лихва за периода 15.
12.2015г. – 12.03.2016г.; - разликата над 733.25лв. до 755.83лв., мораторна
неустойка /санкционираща лихва/ за периода 25.05.2016г. - 01.09.2016г. , за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК от 09.09.2016г. в производството по ч.гр.д. № 50 352/2016г. по описа
на 31 с-в на Софийски районен съд, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ж. Б. П. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД разноски за
въззивното производство в размер на 672.70лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на Ж. Б. П. разноски за
първоинстанционното производство в размер на 17.70 лв., а за въззивното
производство – 3.40 лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на адв. И.-А. Ч. Н. – САК на
основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част
от исковете, възлизащо на по 130.65лв., с ДДС, за всяко от двете съдебни
11
производства.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на стра-
ната на ответника – „ОТП Факторинг България“ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от изпращане на преписи от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12