Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Велико Търново, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в открито
заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10051/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 593 от 18.12.2019г. по НАХД № 1888/2019г. по описа на Районен съд
Велико Търново е потвърден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 2822920, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на Х.Г.Х. ***,
на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от Х.Г.Х. ***. Поддържаните
основания са, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради допуснати
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени
правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По
същество касаторът излага доводи, че преобладаваща част от аргументите му не са
обсъдени от съда, а обсъдените противоречат на събраните по делото
доказателства. Съдът не бил изяснил в цялост фактическата и правна обстановка
по отношение на времето, мястото и съставомерността на нарушението. Липсвали
съществени реквизити, като дата на издаване, което намира за самостоятелно
основание за отмяна. Контролният орган бил присъствал при констатиране на
нарушението, което създавало съмнения във верността на отчетената скорост и/или
идентификацията на автомобила. Мястото на осъществяване на контрол на скоростта
не било оповестено от ОД на МВР – гр. Велико Търново. Представените данни не
кореспондирали с действителното състояние, доколкото в посочения ден и час се е
движел в посока обратна на цитираната в издадения електронен фиш. Неправилно
съдът бил преценил, че е отпаднала обвързващата сила на ТР № 1/26.02.2014г. на
ВАС. Относно точността на измерване на използваното устройство липсвали данни
да е приспадната максимално допустимата грешка на измерване, а не стандартното
средно отклонение, определено от 3 км/ч. Контролният орган бил присъствал през
цялото време на функциониране на устройството, което не изключвало възможността
за манипулиране на системата. На
основание гореизложеното моли да се отмени решението и да се постанови ново, с
което да се отмени електронен фиш за налагане на глоба.
Ответникът
по касация – ОДМВР – Велико Търново не се явява и не заема становище по
жалбата.
Представителят на ВТОП дава мотивирано становище за
неоснователност на касационната жалба. Посочените
в нея пороци на съдебното решение – неправилност и необоснованост на мотивите
на съда изобщо не кореспондирали със съдебното решение. Никъде в решението не
се говорело за ТР № 1/2014г. на ВАС, нито за Наредбата от 12.05.2015г. Поради
това намира, че изложените в касационната жалба аргументи са неотносими. Тъй
като не се сочат относими пороци на решението, счита, че същото е правилно,
съответно на доказателствата и материалния закон. Предлага решението да бъде
оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.
218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно
дело, съдът намира жалбата за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
На 25.11.2016 г., в 08:57
ч., на ПП І-4, София – Варна, км. 133.490, в посока Варна, с МПС – "БМВ Х
6 Х Драйв 40Д", с рег. № ***,
собственост на дружеството "Екомакс" ООД, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059049647, като при ограничение на
скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен
знак В 26, е установена скорост на движение на посоченото МПС – 91 км/ч и
превишението е 31 км/ч. С декларация от
11.06.2019 г., бившият управител на
дружеството собственик на МПС, е декларирал във връзка с изпратения за връчване
електронен фиш, че на 25.11.2016 г. процесното МПС е предоставено за ползване
на касатора.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил електронния фиш за налагане на
глоба, тъй като е приел,
че техническото средство е надлежно преминало проверка. Съдът не е констатирала формално нарушение в
производството по налагане на санкция чрез електронен фиш, за нарушение
установено с техническо средство, тъй като отговаря на всички лимитативно
изброени реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДП. От обективна страна Х.Х., като водач на моторно превозно
средство не е изпълнил задължението си да съобрази ограничението въведено за
извън населено място с пътен знак В 26 от 60 км/ч. Скоростта, с която се е движел
автомобилът към момента на заснемането му е била 91 км/ч, след приспадане на
допустимата грешка според техническите спецификации на системата, при разрешена
такава за извън населено място от 60
км/ч. Не било спорно, че нарушението е извършено в зоната на действие на
забранителен знак В 26, ограничаващ скоростта на движение в този участък до 60
км/ч. След като се касае за участък находящ се извън рамките на населено място,
където скоростта на движение е ограничена с този пътен знак, водачът е бил длъжен
да спазва въведеното ограничение. От
субективна страна деянието било извършено небрежно, тъй като касаторът, като
правоспособен водач е бил длъжен да знае задължението си по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП и да съобрази
поведението си с пътните знаци, като е имал и обективната възможност да стори
това. При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона
наказание за това нарушение, съобразявайки приложимата редакция на законовите
разпоредби. Предвид горното, съдът е
счел, че електронният фиш е законосъобразен и като такъв е потвърден.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които
се споделят от настоящия състав. Касационната жалба,
с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Напълно неотносими съдът
намира всички аргументи в касационната жалба по отношение на възможността за
манипулиране на мобилните камери, тъй като нарушението в процесния случай е
установено и заснето със стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, тип "SITRAFFIC ERS 400", в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, поради което няма съмнения в
избора на процедурата за санкциониране по реда чл.
189, ал. 4 от ЗДвП /в приложимата й
редакция/.
При установяване на нарушението със съответното
техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и
на контролен орган, при констатирано автоматизирано (в отсъствие на контролен
орган) нарушение. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ
установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган,
а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на
производството не съществува. Установяването на обективните признаци на
нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното
доказателствено средство - снимков
материал, което има висока
доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Електронният фиш
има значението на наказателно постановление (чл. 189, ал.11 от ЗДвП) и на
неговите последици.
От формална страна
електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, ползвателя на превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното и заплащане.
Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДП, е специална по отношение на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка на формалната законосъобразност следва да
се държи сметка на спазването на намиращата приложение специална норма. В
същата няма изискване за отразяване на дата и длъжностното лице издало
електронния фиш. Това според съда не представлява празнота в уредбата, а
напротив подчертава техническия характер на изявлението, тъй като липсва и
реквизит – подпис, като основен елемент от удостоверяване на волеизявленията
според общите изисквания за документиране. Законодателят е приел, че е
достатъчно наличието на отразяване на териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението.
Редакцията на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДП след изм. и доп. с ДВ бр. 54 от 05
юли 2017г., предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение
отпада и изискването за предварително оповестяване и обозначаване на местата,
където се извършва контрол за скорост, за което е отменена разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Промяната е извършена след ТР по ТД №1/2013г. на ОСК
на ВАС. Легална дефиниция за автоматизирани технически средства и системи е
дадена в пар. 6, т. 65 от ЗДвП, като това са стационарни и мобилни. Мобилната
система е прикрепена към превозно средство или временно разположена на участък
от пътя, установяваща нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. При това, както и стационарните, са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения. Използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство. Отделно от това всички автоматизирани технически средства – мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация
при стриктно спазване на нормативните предписания. Принципът на действие
на стационарните и мобилните устройства е един и същ - измерване на скоростта
от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респ. превозното средство. Обработката на данните и издаването на ел. фиш при
двата случая е от централизирана информационна система.
Не кореспондира с данните по делото
и възражението в касационната жалба, че участъкът от пътя при км. 133.490, в
посока Варна не е бил предварително оповестен като място за осъществяване на
контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система по реда, предвиден в
действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от
19.05.2015 г. Няма твърдения и доказателства, че мястото не отговаря на
предвидените критерии, посочени в чл. 6, ал. 2 – 3 от Наредбата.
Неоснователно
е и възражението, че не
е установено мястото на нарушението, тъй като то е
изчерпателно определено, чрез точно посочване на ПП І-4, София – Варна,
км. 133.490, в посока Варна, с посочени на снимката и географска ширина и географска
дължина, които еднозначно индивидуализират място от земната повърхност на
територията на РБ.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 593 от
18.12.2019г. по НАХД № 1888/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.