Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно
заседание на 17.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
ЦОНЧЕВ
при секретаря Лиана Тенекева разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 204/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по молба на К.И.У. с искане
за солидарно осъждане на ответниците Д.Н.И., М.В.К., Д.М.К. и Й.Н.А. да му
заплатят на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди за нанесена му телесна повреда на 08.01.2017
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 08.01.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата от 488.60 лв., които се разпределят
както следва – 53.60 лв. за клиничен преглед и покупка на лекарства на
10.01.2017 г., 380 лв. за клиничен преглед и ядрено-магнитен резонанс на
02.11.2017 г. и 55 лв. за клиничен преглед на 17.07.2018 г. - имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото деяние.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищецът поддържа исковата претенция, ангажира доказателства.
Ответниците М.К. и Д.И. оспорват размера на
претенцията за неимуществени вреди.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр. чл.84, ал. 3 ЗЗД.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен
съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за
ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова
негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, и вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на
страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението
за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи
от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Основателността на иск при квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
ответника фактически състав, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В производството по НОХД № 294/2018 г. по описа на РС
– Ихтиман е одобрено Споразумение № 85/31.05.2018 г., ответникът Д.Н.И. и с
Присъда № 91/29.07.2019 г. по НОХД № 445/2018 г. на РС – Ихтиман, потвърдена с
Решение от 09.01.2020 г. по ВНОХД № 640/2019 г. по описа на Софийския окръжен
съд, ответниците М.К., Д.К. и Й.А. са признати за виновни в това, че на
08.01.2017 г. около 04.00 часа в гр. Ихтиман, обл. Софийска, до клуб „Риц“ в
съучастие като съизвършители чрез нанасяне на поредица
от удари в главата са причинили на ищеца К.И.У. средната телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка и зоната около нея, което довело
до намаление на зрението на лявото око за срок по-голям от 30 дни, което
увреждане по своя медикобиологичен характер представлява трайно отслабване на
зрението на лявото око – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 от НК.
При приложението на задължителната сила на присъдата и
споразумението, съгласно чл.300 ГПК, относно обстоятелствата дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, следва да се
заключи, че настъпилата телесна повреда на ищеца е в пряка причинна връзка с
престъплението, извършено от ответниците.
От ангажираната в производството медицинска документация
може да се заключи, че, вследствие деликта, ищецът е претърпял телесно
увреждане довело до трайно отслабване на зрението на лявото око.
Удовлетворен е
фактическият състав по реализиране на отговорността на причинителя на
увреждането – чл.45 ЗЗД, тъй като се касае за настъпило противоправно деяние,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, виновно поведение на
извършителя.
Исковете за неимуществени вреди са доказани по
основание.
Относно размера на претенцията, съдът съобрази
следното:
Няма данни, към момента на деликта, пострадалият да е
страдал от влошено зрение на лявото око.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза,
от която се установява, че при първия преглед на пострадалия, проведен на
23.01.2017 г., е констатирано зрение на ляво око 0.5 н.к. При втория преглед,
извършен на 10.02.2017 г., е констатирано леко подобрение на зрението на лявото
око – 0.7 н.к. При преглед на 04.11.2020 г. е констатирано зрение на дясно око
– 1.0 и зрение на ляво око 0.7 н.к. В заключението е посочено, че не може да се
направи сигурен извод, че влошаването на зрението на лявото око се дължи на
получената травма, но и не може да се отхвърли обратното, без представяне на предварителна
информация за състоянието на зрението на пострадалия преди деянието. При
изслушване на вещото лице в съдебно заседание и след представяне на
удостоверение за здравословно състояние на кандидат водач се установява, че
зрението на лявото око на ищеца няма да се възстанови напълно. Вещото лице
пояснява, че ако ищецът е имал намалено зрение преди 08.01.2017 г. следва да
има медицински доказателства за това – преходни прегледи и прочие, каквито
липсват. След съобразяване на представеното свидетелство вещото лице излага, че
вероятността процесната травма да е причинила намалено зрение на лявото око е
100%. Пояснява още, че вследствие на травмата пострадалият не може да упражнява
определени професии, като например професионален шофьор, възможно е да има
главоболие, както и други усложнения, които все още не са намерили проявление.
Предвид направените уточнения в съдебно заседание, съдът кредитира изготвената
експертиза като правилна и обоснована.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства, които са логични и непротиворечиви, обективирани в показанията
на свидетелите С., преценени по реда на чл. 172 ГПК и Ч. се установява, че след
деянието на 08.01.2017 г. ищецът имал през продължителен период главоболие,
трудности да шофира, затруднения в работата и ежедневния живот, както и страх
от събития, на които присъстват множество хора, който продължава и към момента.
Свидетелят Ч. е помагал на ищеца, като цепил дърва и извършвал дейности,
свързани с тежък физически труд през целия зимен период на 2017 г.
Съдът не споделя доводите на ответниците М.К. и Д.И.
досежно достоверността на отразеното състояние на зрението на ищеца в
удостоверени за здравословно състояние на водач, тъй като то представлява
официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
компетентността му и доказателствената му сила не е оборена.
Преценката на съда, при остойностяване на
неимуществените вреди, е дейност, която по същността си предполага претеглянето
на неоценими блага, каквито са човешкото здраве и интегритет, и възможността те
да намерят своя паричен еквивалент. Прилагането на релативния критерий по чл.52 ЗЗД изисква съобразяването на онези конкретни факти, относими към увреждането,
които обуславят стойността на засегнатото благо за неговия притежател. В
настоящия случай, в горния смисъл, следва да се съобразят възрастта на
пострадалия – мъж в активна възраст, неговото обективно състояние към момента
на настъпване на непозволеното увреждане на здрав човек, високия интензитет на
болкови изживявания, свързани с причинената травма. Високото ниво на стрес
предвид механизма на деянието - нанасяне на поредица от удари в главата от четири
лица едновременно. Състоянието му след травмата – необратимо увреждане на
зрението, резултирало в трудности в ежедневието, намалена работоспособност и
невъзможност да упражнява определени категории професии за цял живот. Преценявайки
всичко гореизложено и обществения критерий за справедливост, съдът намира, че
адекватно обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания представлява
сумата от 10 000 лв., в какъвто размер предявените кумулативно субективно искове
следва да се счетат за основателни и доказани.
Исковете за имуществени вреди са доказани по основание.
Представени са доказателства за направени от ищеца
разходи в размер на 488.60 лв., от 53.60 лв. за клиничен преглед и покупка на
лекарства на 10.01.2017 г., 380 лв. за клиничен преглед и ядрено-магнитен
резонанс на 02.11.2017 г. и 55 лв. за клиничен преглед на 17.07.2018 г.
Направените разходи са пряка и непосредствена последица от причиненото на ищеца
непозволено уреждане, посредством престъплението, за което ответниците са
осъдени. Поради изложеното кумулативно субективно съединените искове за
обезщетяване на имуществените вреди от
непозволеното увреждане следва да бъдат уважени в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Ето защо, следва да се присъди лихвата за забава върху сумата от 10 000
лв., считано от датата на деликта – 15.08.2010 г. до окончателното ѝ изплащане
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски
в размер на 1000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на РС – Ихтиман сумата от 719.54 лв.
разноски в производството, от които 300 лв. заплатено възнаграждение за
изготвяне на съдебно-медицинска експертиза и 419.54 лв. държавна такса
определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 72, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от ТАРИФА
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Мотивиран
от горното, Районен съд – Ихтиман, пети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, Д.М.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и
Й.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес *** солидарно ДА ЗАПЛЯТЯТ на К.И.У., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди за нанесена средна телесна повреда на
08.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лв. от
датата на деянието 08.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от
488.60 лв. - имуществени вреди, които са пряка и непоследсвена последица
от същото деяние.
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, Д.М.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и
Й.Н.А., ЕГН **********, с адрес *** солидарно ДА ЗАПЛЯТЯТ на К.И.У.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1000 лв. разноски в
производството.
ОСЪЖДА
Д.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, М.В.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, Д.М.К., ЕГН **********, с адрес *** и
Й.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛЯТЯТ в полза на РС – Ихтиман по
сметка на РС – Ихтиман сумата от 719.54
лв. разноски в производството.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския окръжен
съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: