№ 258
гр. С.З., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. И.а
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901366 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от М. С. М. от гр.К. срещу З.Б.В.И.Н.Г. –
гр.С. с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ.
В исковата молба се сочи, че ищецът М. С. М. е син на загиналата в
резултат на ПТП М.Ш. С.а, на 75 години.
Изложени са обстоятелства, че на 09.11.2020 г. около 17:45 ч. по ПП І-5
от гр. К. към гр. Ш. се е движил л.а. „ВАЗ 21061“ с peг. № ***, управляван от
С. М. С., като в района на км 187 до ресторант „Светица“ губи контрол над
МПС, излиза в дясно от пътя и се блъска в крайпътно дърво. В резултат на
сблъсъка е загинала возещата се в лекия автомобил М.Ш. С.а.
Сочи се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано
ДП № 1327/ 2020 г. по описа на РУ - К., пр. пр. 4111/ 2020 г. по описа на ОП -
С.З.. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите
от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по
пътищата. Посочва се, че в конкретната ситуация за него са били налице
определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата. Според ищеца, в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на С. М. С. и настъпилите
общественоопасни последици - смъртта на М.Ш. С.а.
1
Твърди се, че за л.а. „ВАЗ 21061“ с peг. № ***, управляван от С. М. С.,
има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/03/120000685909 от 05.03.2020 г. със срок на валидност една година,
считано от 05.03.2020 г. до 04.03.2021 г. със З.Б.В.И.Н.Г. - гр. С..
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното
застрахователно дружество и е представил всички документи, с които
разполага. С писмо с обр. р. от 27.11.2020 г. застрахователят е уведомен за
настъпилото събитие. Сочи се, че по случая е входирана претенция с вх. №
4382/ 01.12.2020 г., но към настоящия момент ответникът не е изплатил
обезщетение на ищеца, поради което сочи, че за него е налице правен интерес
да предяви претенцията си за плащане пред съда.
Изложено е, че в резултат на инцидента е загинала М.Ш. С.а, на 75
години, като същата е получила тежки несъвместими с живота телесни
увреждания, довели до смъртта й. Твърди се, че загиналата въпреки
напредналата си възраст е била изключително дейна жена, с активен начин на
живот и в много добро здравословно състояние. Била е грижовна и обичана
майка и трудолюбива жена, която се е грижила всеотдайно за своето
семейство.
Посочено е, че ищецът М. С. М. е син на загиналата М.Ш. С.а и
изключително тежко преживява смъртта на своята майка. Тя е била
неочаквана и съкрушителна за него. Твърди се, че връзката по между им е
била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и
привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. М. е била опора на
семейството си и, както ищецът е разчитал на нея и се е радвал на нейните
грижи и морална подкрепа, така и тя е разчитала на неговата обич и подкрепа.
Посочено е, че М. М. е израснал с всеотдайните грижи на майка си, нейните
съвети и напътствия. Приел я е като пример за подражание, някой на когото
се възхищава и иска да прилича. М. С.а е влагала много старание и любов в
отглеждането на М., осигурявала му е всичко от което се нуждае, не го е
лишавала от нищо. Дори и след като ищецът пораства, създава свое собствено
семейство и се изнася от семейната къща, неговата връзка и контакт с
майката не отслабват, а тъкмо обратното - засилват се. Изложено е, че той
всяка седмица посещава родителите си, помага им финансово и дори им
2
пазарува необходимите продукти за домакинството. В резултат на трагичния
инцидент обаче, ищецът сочи, че губи моралната и физическата подкрепа на
майка си, тази, която винаги е имал и на която е разчитал. Децата, независимо
от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на родителите
си. М. и М. са поддържали постоянен контакт по между си, били са много
близки. Внезапната смърт на майката - неочаквана и насилствена, е
причинила на ищеца неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължават и към момента и ще продължават за в бъдеще, тъй като загубата
на най - близкия до него човек е непрежалима. Твърди се, че
несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и
здравословно състояние на ищеца, тъй като смъртта на майката, независимо
от възрастта на нейното дете, винаги е изключително тежко обстоятелство за
него. Моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от невъзвратимата
и нелепа смърт на М. С.а ще го съпътстват през остатъка от живота му. Сочи
се, че независимо от изминалото време болката от загубата не утихва, в
резултат на което ищецът продължава да страда и скърби.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на М.Ш. С.а е
особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищеца.
Мъката му е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.
Отбелязано е, че причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалия следва да бъдат компенсирани.
Заявено е, че за вредите на ищеца в резултат на виновното поведение на
водача на лекия автомобил С. М. С., отговаря ответникът по делото.
Моли, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявеният
иск е основателен и доказан по размер и да се осъди ответника З.Б.В.И.Н.Г. -
гр. С. да заплати на М. С. Андреев сумата от 26 000 лв., частичен иск от 140
000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие на причинената смърт на майка му М.Ш. С.а.
Претендира законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да се счита настоящата
молба за списък на разноски.
3
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и по размер.
Заявява, че не оспорва обстоятелството, че пред ЗЕАД ’’Б.В.И.Г.” е
заявено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, което е
приключено с отказ поради непредставяне на поисканите доказателства за
установяване на основателността и размера на заявената претенция.
Не оспорва наличието на валидна и действаща застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с номер BG/03/120000685909 по отношение
на лек автомобил “ВАЗ“ с регистрационен номер ***.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на застрахования, а оттам и на функционално обусловената от
нея отговорност на застрахователя деликвент. Според ответника, към
исковата молба няма представени доказателства за удостоверяване на
безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на
водача на МПС “ВАЗ ” с регистрационен номер ***, ангажиращо от своя
страна отговорността на застрахователя.
Твърди, че не са налице елементите на деликтната отговорност, а
именно наличие на виновно и противоправно поведение на водача С. М. С. и
вреди причинени в резултат на настъпилото събитие.
Посочва, че като доказателство приложение към исковата молба е
приложен Констативен протокол за ПТП №284р-30809 от дата 09.11.2020 г.,
който счита, че не удостоверява механизма на настъпване на ПТП,
обстоятелствата около настъпването му, както и твърдението на ищеца, че
водач на въпросното МПС С. М. С. е нарушил конкретни (но
неконкретизирани в исковата молба) задължения за движение по пътищата.
Заявено е, че приложения като писмено доказателство по делото констативен
протокол е съставен от лица, които не са били на мястото на ПТП, настъпило
на 09.11.2020г. и не са имали възможност лично да възприемат обстоятелства,
пряко свързани с причините за настъпване на ПТП, механизма и мястото на
самото ПТП, поведение на участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина на
за настъпването на ПТП от всеки един от тях. Отделно от това, ответникът
оспорва изцяло приложения като доказателство Констативен протокол за
ПТП № 284р-30809 с дата на издаване 09.11.2020 г., приложен по делото в
копие, тъй като счита същия за неистински по съдържание (възражението
4
касае истинност по отношение на съдържание). Твърди, че въпросното
писмено доказателство само по себе си не се доказва вина или виновно
поведение или нарушение на правилата за движение по пътищата.
Оспорва твърдението за наличие на пряка причинно-следствена връзка
между действията на лицето С. М. С., доколкото такива действия са налице,
настъпването на събитието и телесните увреждания на пострадалата
наследодателка на ищците и последвалата и смърт.
Оспорва наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка между смъртта на М.Ш. С.а и процесното ПТП. Посочва, че от
данните в констативния протокол става ясно, че в резултат на ПТП на М.Ш.
С.а са причинени травми (счупване на два крака), като липсват доказателства
за връзка между тези травми и настъпилата впоследствие смърт.
Изложени са следните възражение за принос на вредоносния резултат:
Сочи се, че видно от представеното от ищцовата страна копие на част от
документи от водено наказателно производство - оспорен Протокол за ПТП -
съществува реална и обективна възможност пострадалата М. С.а да е създала
предпоставки и се е поставила в опасност, както и с поведението си в
значителна степен е и допринесла за случилото се.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на М. С.а, като счита, че
съпричиняващите фактори се изразяват във въздействие върху волана на
автомобила довело до напускане на превозното средство на платното за
движение и/или непоставяне на предпазен обезопасителен колан, който е дал
възможност за безпрепятствено придвижване на тялото в рамките на
автомобила и евентуалното му изпадане от него.
Ответникът намира, че освен, че не е доказана основателността на
предявения иск, счита, че той, от една страна, е недоказан по размер, а от
друга страна - е силно завишен. Заявява, че това становище се потвърждава от
трайната съдебната практика по отношение на определяне на обезщетение на
наследник на починал при ПТП. Посочва, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.
52 ЗЗД.
Оспорва претендираната от ищеца в исковата молба лихва от датата на
събитието. Посочва, че според разпоредбата на чл.380 от КЗ при заявяване на
5
претенция, лицето което я заявява следва да представи данни за банкова
сметка и документи и доказателства свързани с основателността на заявената
претенция. Сочи, че най-ранната дата, на която застрахователят е уведомен за
настъпилото събитие е 01.12.2020г. Заявява, че ищецът е уведомен с писмо
изх.№ П01190/03.12.2020г., че следва да представи допълнителни
доказателства с цел установяване на основателността на неговата претенция,
но такива не е представил, което от своя страна е преградило евентуалната
възможност за определяне на обезщетение.
Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева на основание чл. 78 ал.8 от ГПК. Моли, настоящето изявление да
бъде ценено като списък на разноски.
В съдебно заседание на 20.09.2022 г. по делото, съдът е допуснал
увеличение на предявения иск за неимуществени вреди, като е увеличил
същия от 26 000 лв., предявен като частичен от 140 000 лв., на 170 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на настъпило ПТП на 09.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от
16.11.2020г. до окончателното плащане.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С влязла в сила присъда № 16/05.10.2021 г. по НОХД № 2251/2021 г. на
СтОС е признат подсъдимия С. М. С. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 09.11.2020г. в землището на общ.К., обл.С.З., на път-ПП-I-5, км.187, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка ”ВАЗ“,
модел „21061 1500С”, с per.№ ***, в нарушение на правилата за движение, в
резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на М.Ш. С.а.
Между страните не се спори и относно наличието на валидна и
действаща застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
номер BG/03/120000685909 по отношение на лек автомобил “ВАЗ“ с
регистрационен номер ***, както и чу ищецът е син на М.Ш. С.а, поч. на
09.11.2020 г..
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелката Веселинка Шинева Доксанлиева сочи, че М., майката на М., й е
сестра. М. бил на мястото на ПТП, дъщерите му също били там и с линейката
6
заминали в К.. Ищецът бил на мястото на ПТП, видял майка си след
катастрофата. Останал да дойде Полиция. М. имала само едно дете. Помагала
за грижите за децата му. Имали разкошни отношения. Помагали си, всеки ден
се виждали и се чували. Правел всичко, което трябва да прави един син –
пазарувал, финансово й помагал. Тя имала сърдечна операция и пак той се
грижел за нея. Минали две години и се възстановила след операцията, когато
станало ПТП-то. Ищецът много тежко приел загубата на майка си. Той
организирал погребението й. Паметника на гроба той го направил. Сочи, че
продължава да страда за майка си. Ходи постоянно на гроба.
Свидетелката М. М. Петкова, леля на ищеца установява, че М. е син на
брат й. Знае за катастрофата. Брат й й се обадил, че са се блъснали в дърво.
Мишо бил на мястото на ПТП, видял майка си, той я качил в линейката, била
жива, говорила. В С.З. станало нещо и починала. Не предполагал, че това ще
се случи. Той бил единственото дете на М.. Чудесна връзка имали, грижели се
един за друг. Починалата се грижела за децата на сина си от малки, купувала
им дрехи. Мишо поддържал връзка с майка си всеки ден. Всяка седмица
купувал продукти, багажи им помагал да се пренасят. Те много го обичали.
Твърди, че ищецът много тежко приел смъртта на майка си. Организирал и
платил всичко за погребението. Продължава да страда и сега.
Видно от заключението на КСМАТЕ се установява, че във връзка с
процесното ПТП М.Ш. С.а е получила следните травматични увреждания:
Черепномозъчна травма - разкъсноконтузни рани на челото, кръвонасядане на
меките черепни покривки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и оток на мозъка.
Кръвонасядане на лицетоШийна травма - Разчленяване на гръбначния стълб
между VII шиен и I гръден прешлен.Гръдна травма - серийни счупване на
ребра в двете гръдни половини. контузия и оток на двата бели дроба.Травма
на опорно-двигателния апарат - Счупване на двете бедрени кости. Множество
кръвонасядания на дясното рамо, дясна лакътна става, двете бедра, двете
коленни стави и двете подбедрини. Разкъсноконтузна рана на лявата длан.
Малокръвие на трупа. Състояние след реанимация и интензивно лечение.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети с голяма кинетична енергия, условие за каквото има в купето
на лек автомобил при ПТП с челен удар. Причината за смъртта на М.Ш. С.А е
черепномозъчна травма.От данните по-горе се установява, че тялото на
пострадалата е било подложено на високоенергийна травма. Главата е
контактувала с части от купето на автомобила, което е било силно
деформирано в посока към мястото, където е седяла. В делото няма
категорични данни дали пострадалата е пътувала с или без поставен
7
предпазен колан. Така зададеният въпрос не е коректен и съдържа
презумпцията, че е била без поставен колан. За изясняване на този въпрос
следва да се изтъкне, че следите от предпазен колан под формата на
специфични кръвонасядания и охлузвания не са задължителна находка. Това
зависи от индивидуалната устойчивост към повърхностни травми и
облеклото. На второ място следва да се изтъкне наличието на деформация на
купето, което прави достъпно тялото и главата на пътника на предна дясна
седалка за контакт и реализиране на кинетична енергия. Главата не може да
бъде фиксирана с предпазен колан и изпълнява махаловидно движение от
порядъка на около 30 см. в посока на контактната точна на автомобила с
препятствието. Която травма всъщност е и причината за смъртта. Гръдната
травма е възможно да е била получена с поставен предпазен колан от самия
предпазен колан. При високи скорости предпазните колани действат със
свойствата на твърд тъп предмет и вътрешните органи получават инерционно
натоварване, на което те не издържат. Крайниците са подвижни части на
тялото, не подлежат на фиксиране с предпазни колани и могат да получат
разнообразни увреждания, включително и описаните в случая. Шийната
травма е вследствие на камшичен удар и е признак за махаловидно движение
на главата, което е възможно при фиксирано тяло с предпазен колан, което
обстоятелство е косвен признак, че пострадалата е била с поставен предпазен
колан.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП
– 09.11.2020 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
8
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Видно от
приложеното НОХД № 2251/2021 г. на ОС С.З., С. М. С. е признат за виновен,
тъй като е причинил по непредпазливост смъртта на М.Ш. С.а.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от
пострадалия вреди. Вещите лица по КСМАТЕ установяват, че описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети с голяма кинетична енергия, условие за каквото има в купето на лек
автомобил при ПТП с челен удар. Причината за смъртта на М.Ш. С.А е
черепномозъчна травма.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно
даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата разяснение, не е
абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а
всякога е свързано с преценка на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
9
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима
съдебна практика.
В конкретния случай от показанията на свидетелите се установи, че
ищецът много тежко приел загубата на своята майка. Ищецът, като
единствено дете и майка му се уважавали взаимно, помагали си и се грижели
един за друг. Починалата му майка се грижела и за децата му. Безспорно,
ищецът е претърпял много болки и страдания от смъртта й, все още изпитва и
търпи негативни психически изживявания. Изгубил е своята майка, която не
може да прежали.
От всичко казано до тук е видно, че справедливо обезщетяване по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това е прието в Постановление № 4/1968 год.
означава да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретните лица, но и всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите и занапред.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявеният от
ищеца иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е основателен
за сумата 120 000 лв., като в останалия претендиран размер от 170 000 лв.,
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното
възражение от проц. представител на ответника, че пострадалия с
поведението си е допринесъл за настъпване на повечето по вид и по-тежките
по степен увреждания в резултат на ПТП. За да бъде намалено обезщетението
за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
10
Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв
начин. Вещите лица по КСМАТЕ сочат, че шийната травма при пострадалата
е вследствие на камшичен удар и е признак за махаловидно движение на
главата, което е възможно при фиксирано тяло с предпазен колан, което
обстоятелство е косвен признак, че пострадалата е била с поставен предпазен
колан.
Причините за настъпване на пътния инцидент касаят неправилното
поведение на водача на автомобила, който за същото поведение е признат за
виновен и осъден с влязла в сила присъда и липсват каквито и да е
доказателства за въздействие от страна на пострадалата върху волана на
автомобила, довело до напускане на превозното средство на платното за
движение.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от 16.11.2020 г.. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ
предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск
по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай на 01.12.2020 г.
деликвента е уведомил застрахователя за процесното ПТП, поради което
следва да се приеме, че именно от тази дата за него настъпва задължението да
заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на
това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от
01.12.2020 г. до датата на окончателното плащане, поради което за
11
претендирания период от 16.11.2020 г. до 30.11.2020 г. претенцията за лихва
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. П. К., адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 5916 лв. с ДДС.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът /застрахователя/ следва
да бъде осъден да заплати върху уважената част от исковете дължимата 4 %
ДТ по сметка на съда, в размер на 4 800 лв.. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 362,48 лв..
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., ***, да заплати на М. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.
К., *** сумата от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от
смъртта на неговата майка М.Ш. С.а, от ПТП, възникнало на 09.11.2020 год.,
ведно със законната лихва върху сумата 01.12.2020 год. до окончателното й
заплащане, като отхвърля предявения иск до останалия претендиран размер
от 170 000 лв. и за законна лихва за периода 16.11.2020 г. до 30.11.2020 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., ***, да заплати на адв. П. К., сумата от 5916 лв., / пет
хиляди деветстотин и шестнадесет лева/, адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА
с ДДС.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., ***, да заплати дължимата държавна такса в размер на 4
800 лв.,/четири хиляди и осемстотин лева/ по сметка на ОС С.З. в
обслужващата го банка.
12
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. К., ***, чрез адв. П. К.
да заплати на „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., ***, сумата 362,48 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
13