Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 129
гр. С., 05.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. районен
съд, наказателна колегия, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН СТОЯНОВ
при секретаря М.
Л., като разгледа докладваното от районния съдия административно-наказателно дело №833 по
описа на съда за
две хиляди и
двадесета година, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Жалбоподателят,
С.П.Н. с ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени Наказателно постановление № 467153-F498727/07.10.2019 год. издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейност“ В. в ЦУ на НАП, с което му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбите на Закона за данък върху
добавената стойност. Твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като не е
установена правилно фактическата обстановка, тъй като той не е обслужвал
клиенти и дори не е разбрал, че е извършена покупка от контролните органи.
Наказващият орган, чрез
процесуалния си представител, твърди, че
наказателното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди.
С. районен съд ,като прецени доводите на
страните и провери данните по делото, при за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
На жалбоподателя
е бил съставен акт за извършено административно нарушение, а в последствие в
предвидения срок е било издадено и обжалваното наказателно постановление. При
обжалването по съдебен ред в тежест на наказващия орган е да докаже
извършването на нарушението, а съда следи служебно за спазване на процедурата
по установяване на нарушението и издаването на наказателното постановление. От
събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи, че
жалбоподателя работи в търговски обект на фирма „П.“ ЕООД в гр.С., като
изпълнява длъжността „Координатор по безопасност и здраве“. На 02.07.2019
година той се намирал в търговски обект на дружеството и извършвал дейности по
разопаковане и подреждане на стоки. В търговската зала нямало
други служители, тъй като били в отпуск. Единствено управителя на
дружеството бил на работа, но за определен период от време бил извън
територията на обекта. През това време в търговската зала влезли свидетелите Ч.
и В.. Те се разходили в търговската зала на обекта. От щендер, до който
клиентите имат свободен достъп, свидетеля Ч. взел скоба, на която имало обявена
цена от 0,45 лева. След това тръгнали към касовата зона, където се намирало
работещо фискално устройство. Свидетеля оставил в близост до касовия апарат
сумата отговаряща на стойността на скобата или малко по-голяма от нея. След
това двамата свидетели напуснали търговския обект. След около 15 минути се
върнали, легитимирали се и започнали да извършват контролна дейност. За проверката бил уведомен управителя на
дружеството, който пристигнал на място и оказал съдействие на свидетeлите при осъществяване на контролната им дейност. При
проверката бил проверени наличностите в касата, както и били изведени отчети от
фискалното устройство. Между тях не били открити никакви несъответствия. За
констатациите от проверката бил съставен протокол с №0306485, с който
управителя на дружеството и жалбоподателя или поканени да се явят в офиса на
НАП в гр.Р. Жалбоподателя не се явил за съставяне на акта и той бил съставен в
негово отсъствие и бил връчен на упълномощено от него лице - свидетелката Д.. Въз основа на тази фактическа обстановка
Наказващия орган е изградил извода си, че деянието на жалбоподателя изразяващо
се в не издаване на касов бон от фискалното устройство, представлява
административно нарушение и е издал обжалваното Наказателно постановление.
Както стана ясно
по-горе, съдът е длъжен служебно да следи за процедурата по установяване на
нарушението и налагане на наказанието. При извършването на тази проверка бе
установено, че акта за установяване на нарушението не е бил връчен на
жалбоподателя, а на упълномощено лице. Такова връчване е невъзможно, тъй като с
акта за установяване на нарушението се повдига обвинение на лицето, сочено за
нарушител. Тоест при връчване на пълномощник, акта не може да изиграе своята
обвинителна функция. За това ЗАНН в разпоредбата на чл.43, ал.4 е предвидил
специален ред за връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушител. Този ред е
императивен и не може да бъде дерогиран от наличието на изрично пълномощно
у упълномощено от нарушителя лице. На
следващо място следва да се отбележи, че по този начин жалбоподателя е бил
лишен от възможността да изложи личните си възражения срещу акта, което е важен
елемент от правото му на защита, като тези възражения не могат и да се обсъдят
от Наказващия орган. Също така изхождайки от принципа за личната
административнонаказателна отговорност, връчването на акта на пълномощник е
недопустимо, тъй като жалбоподателя не е ясно дали и кога ще разбере за
съставения акт. Този ред за връчване би бил допустим само в случаите когато се
реализира обективната отговорност на юридическите лица, тъй като те по начало
се представляват от упълномощени лица. Това връчване според съда е довело до
издаване на Наказателно постановление, без акта да е предявен на нарушителя,
което е особено съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за
отмяна на последното.
При изяснената
по-горе фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че жалбоподателя не е
извършил деянието за което е наказан. Както стана ясно по-горе той е извършвал
дейност по разопаковане и подреждане на стоки в търговския обект. Същият даже
не е разбрал, че свидетелите си закупуват скоба. Те от своя страна също не са
сторили всичко възможно да се убедят, че той ги възприема като клиенти които са
избрали стока и я закупуват, а са се приближили към касовата зона, оставили са
определена сума в близост до касовия апарат и са напуснали търговския обект.
Същите в разпитите си посочват, че не са сигурни дали свидетеля и приел
оставените от тях пари, дали е върнал ресто и т.н. Също така от извършения опис
на наличните пари в касовия апарат и тези маркирани и изведени то отчетите няма
никаква разлика. Следователно жалбоподателя ако бе извършил продажбата и върнал
ресто, тази наличност нямаше да съвпадне при положение, че не издал касов бон.
Всичко това два основание да се направи извода, че деянието за което е наказан
жалбоподателя не е било извършено от него виновно, тъй като не е възприел свидетелите
като клиенти закупуващи определена стока.
При провеждане на
производството за първото по делото съдебно заседание Наказващия орган бе
призован в лицето на ТД на НАП В. Обжалваното Наказателно постановление е
издадено от служител на ЦУ на НАП. Явилият се пълномощник по делото представи
пълномощно от ЦУ на НАП, поради което съдът прие, че Наказващия орган е редовно
призован. Въпреки това бе дадена нова възможност на същия да се яви и да заяви
дали ще иска преизвършване на процесуалните действия, които са били извършени
до момента, но това не се случи, поради което съдът намира, че не е извършено
процесуално нарушение, водещо до порочност на решението.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, С.
районен съд,
Р Е
Ш И:
Отменя Наказателно постановление № 467153-F498727/07.10.2019 год. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейност“ В. в ЦУ на НАП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд С. в
четиринадесет дневен срок от съобщаването.
Районен
съдия: