РЕШЕНИЕ
№ 614
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. П. Ц., чрез пълномощника
адв.Р.И. срещу решение № 570/13.05.2021г. на Пловдивски районен съд,
постановено по гр.дело № 10492/2020г., с което е признато за установено по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д.П.Ц., ЕГН ********** дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, следните суми:
главница в размер на 326.10 лева, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. на основание
Общите условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в ***;
41.27 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 04.12.2018 г.–08.06.2020 г. ; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда– 09.06.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е била
издадена Заповед № 3013 от 19.06.2020 г. за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 6444/2020 г. по описа на ПРС.
Решението се обжалва изцяло. С въззивната жалба се въвеждат
твърдения за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неговата
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Във връзка с
недопустимостта на решенето на първостепенния съд са изложени подробни
съображения, касаещи липсата на идентитет между основанието на
претенцията, заявено в заповедното производство и основанието, заявено в
исковото производство по установяване на вземането, предмет на
заповедното производство. Посочени са също така доводи за допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения във връзка с приетите по делото
две експертизи - счетоводна и техническа. Моли се първоинстанционното
решение да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено, а в
условията на евентуалност - същото да бъде отменено като бъдат отхвърлени
като неоснователни претенциите. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с
който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на
решението. Претендират се разноски по делото на основание чл.78 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателно е приетото от РС Пловдив, че искът е допустим, защото
независимо дали са за отопление, битова гореща вода или сградна
инсталация, вземанията се отнасят за цена за доставена топлинна енергия.
Въззивният съд намира, че се иска от ответницата плащане за отдадена
топлина енергия от доставчика на такава енергия, което така е сформулирано
и в заповедта по чл.410 от ГПК. В исковия процес по чл.422 от ГПК тази
топлинна енергия е още повече уточнена като разновидност за сградна
инсталация и услуга за дялово разпределение на същата. Това уточнение с
2
нищо не противоречи на заявената претенция в заповедното производство, а
само доуточнява точния произход на топлинната енергия съобразно нейното
правно класифициране извършено от закона в България. Ето защо искът е
допустим.
РС Пловдив е приел за доказано, че през процесния период абонатната
станция, обслужваща блока е била включена към топлопреносната мрежа,
като е подавала топлинна енергия за отопление. В имота на ответницата
нямало монтирани отоплителни тела. Отчитането на топломера в АС ставало
чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството ТЕ, намалена със
загубите било давано на топлинния счетоводител за разпределение.
Разпределението на ТЕ за отопление на етажната собственост се извършвало
от отчетените показатели на ИРУ. ТЕ, отдавана от сградната инсталация, се
разпределяла пропорционално на проектните отоплителни обеми на имотите
съгласно Наредбата за топлоснабдяването (отм. след процесния период). В
рамките на периода на ответницата била разпределена 3 топлинна енергия
единствено за сградна инсталация от 2.97387 MWh. Вещото лице констатира,
че разпределението и начисляването на ТЕ съответства специалната
методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Ц., за допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения във връзка с приетите по делото
две експертизи - счетоводна и техническа. В жалбата се твърди, че
изготвената СТЕ от вещото лице Ш. е непрофесионлано изготвена, защото
същият не е посетил обекта, за да изследва тополоизолацията и дограмата на
цялата етажна собственост. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза
е отговорило на въпросите зададени в исковата молба като е работило по
начина изискван за това именно в исковата молба от ищцата, настояща
жалбоподателка. Там не е била поставена изрична задача на вещото лице да
направи посещение в процесния имот, а му е било указано да извърши
посещение в процесния имот само „ако е необходимо“. Ето защо вещото лице
е било в правото си да посети процесния имот само по негово усмотрение,
поради което при непосещение на имота, това не може да му се вменява в
неизпълнение на поставената му задача. Изисквания пък да посещава
жилищния блок да изследва цялостната топлоизолация на блока, да изследва
цялостната дограма на блока, да изследва какви тръби от къде и на къде
минават, да изчислява обеми в сградата и други подобни на вещото лице не са
3
поставени, поради което да се твърди, че с неизвършването на това е налице
процесуално нарушение е неправилно и противоречи на събраните по делото
доказателства и извършените по делото процесуални действия и то най-вече
от ищцата-жалбоподател по делото. Същото следва да се отбележи и за
твърдените процесуални нарушения извършени в изготвената съдебно-
счетоводна експертиза по повод на ползваната информация от ЕВН България
Топлофикация ЕАД и фирмата за дялово разпределение. Точно такова е
искането на ищцата в исковата молба относно начина на работа на поисканата
от нея експертиза и документите, които да се ползват. Процесуални
нарушения тук също няма.
По повод на новосъбраното писмено доказателство кредитно известие
/л.33 от въззивното дело/ съдът намира, че същото с нищо не опровергава
изводите на приетата СТЕ и ССЕ. Това е така, защото това кредитно известие
само за един месец /месец април 2019г./ от претендирания исков период от
01.10.2018г. до 30.04.2019г. дава абсолютно същите стойности на дължимото,
както по всички останали писмени доказателства приети в първата инстанция.
А именно за м.04.2019г. се установява топлинна енергия отдадена за сградна
инсталация от 0,25167 МВтч, при дължима сума за това от 23,09 лева и ДДС в
размер на 4,62 лева или общо 27,71 лева. Което е в пълен унисон с тези
абсолютно същи стойности посочени в счетоводните документи приобщени
пред първата инстанция на листи 5,62,94,96 и 103. Тоест с това така наречено
кредитно известие по същество нищо не се променя по отношение на
дължимото от ответницата по делото. Дължимостта на сумите от правна
страна правилно е обосновано от РС Пловдив с решение на съда на
Европейския съюз по дело С-708/17 и С-725/17, в което е дадено тълкуване,
че подобни начисления за ползвана топлинна енергия са допустими от
националната правна уредба. Ето защо правния извод на РС Пловдив за
дължимост на главницата за използвана и неплатена топлина енергия от
абоната и за лихвата за забава за това задължение е правилен и
законосъобразен и решението следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото правото на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Дължат се разноски на
въззиваемото дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на основание
чл.78 ал.1 от ГПК. Такива по делото се определят в размер на 100 лева за
4
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 570/13.05.2021г. на Пловдивски районен
съд, постановено по гр.дело № 10492/2020г.
ОСЪЖДА Д.П.Ц., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37
сумата от 100 лева за разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5