Присъда по дело №600/2024 на Районен съд - Стара Загора

Мотиви на Присъда рег. № 43 от 10.04.2025 г.
по наказателно частен характер дело № 600
по описа за 2024 година на Районен съд - С.З.:

Производството е образувано по тъжба на Д.С.Д. срещу подсъдимия
Е.Д.С. и двамата от град С.З..
Обвинението срещу подсъдимия Е.Д.С. е за лека телесна повреда
причинена на Д.С.Д. -престъпление по чл.130 ал.2 от НК, извършено на
03.12.2023 г., около 08.30 часа, в гр. С.З. пред жилищния блок на адрес ул.„***
***.
В съдебно заседание тъжбата се поддържа от пострадалото лице частен
тъжител Д.С.Д., който се явява лично и с повереник. Считат обвинението за
доказано по несъмнен начин и молят за осъдителен съдебен акт. Претендират
се направените по делото разноски.
Подсъдимият Е.Д.С. се явява лично и със защитник. Оспорват тъжбата.
Подсъдимият дава обяснения като отрича да е извършил престъплението.
Считат, че обвинението е недоказано и следва да се постанови оправдателен
съдебен акт. Претендира направени по делото разноски. Защитникът пледира
алтернативно за приложение на реторсия.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия в размер на 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законните последици.
Съдът, след като взе предвид доводите и становищата на страните и
обсъди събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, и на основание
чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият Е.Д.С. е роден на *** г. в С.З., живее в гр. С.З., ул. *** ***,
българин, български гражданин, с висше образование, работи като складажия
в комплекс „М.и.“, неосъждан, ЕГН **********.
Частният тъжител Д.С.Д. е роден на *** г., ЕГН **********, българин,
български гражданин, не е осъждан, живее със съпругата си свидетелката
Ан.Д. на адрес гр. С.З., бул.„*** ***, ***.
Частният тъжител е провел болнично лечение на двустранна пневмония
от 06.11.2023 г. до 15.11.2023 г. Постъпил е на лечение в болницата на
06.11.2023 г. в 23 часа. От 01.11.2019 г. частният тъжител има издавани
решения на ТЕЛК, за срок две години.
Подсъдимият към 03.12.2023 г. живеел в гр. С.З., бул.„*** ***, ***,
находящ се под апартамента на семейство Д..
Подсъдимият работил на смени и често не можел да се наспива, тъй като
късно вечер чувал шумове и тропане от апартамента на Д.. Поради това
семейство Д. и подсъдимият от години не били в добри отношения.
Тъжителят е нееднократно е подавал сигнали срещу Д. за нарушение на
1

нощната тишина.
На 03.12.2023 г. около 08.15 часа в гр. С.З. пред жилищния блок на
адрес ул.„*** ***, тъжителят и съпругата му свидетелката Д. разтоварвали
багаж от автомобила им паркиран пред входа. Подсъдимият по същото време
излизал от входа. Подсъдимият приближил тъжителя и му направил забележка
относно това, кога ще престане да му тропа след 22 часа. Между подсъдимият
и тъжителят възникнало спречкване, при което подсъдимият нанесъл удар с
ръка в областта на дясното око, по дясна скулна област на тъжителя.
Тъжителят от своя страна изблъскал с ръце подсъдимия в областта на гърдите.
Подсъдимият хванал тъжителя за якето с едната си ръка, започнал да го дърпа
и да бута, хванал го с лявата си ръка за дясната ръка в областта на китката, за
да му извива ръцете. Докато двамата мъже се блъскали и дърпали взаимно,
към тях се приближили пожарникарите свидетелите П.С. и П.П.. Тъжителят и
подсъдимият, както били вкопчени един в друг, като видели униформените
служители, веднага се пуснали. Подсъдимият тръгнал бързайки в посока към
Пощата, а тъжителят останал до автомобила си.
Свидетелката Д. подала сигнал на тел.112 в 08,24 часа. На място
пристигнали служители на Първо РУ, които изслушали тъжителя и съпругата
му.
За случая са изготвени докладни записки от 03.12.2023 г. и от 15.12.2023
г.
На 03.12.2023 г. около 9,20 часа тъжителят е посетил личен лекар доктор
К. и му е снета анамнеза – „нападнат от съседа си тази сутрин, нанесени удари
в глава и горни крайници. Без спешна индикация за прием в болница“.
Диагноза – травма, неуточнена“.
След инцидента подсъдимият отишъл в дома на баща си свидетелят
Д.С..
На 05.12.2023 г. тъжителят е подал заявление/жалба в Първо РУ С.З. за
нанесен му на 03.12.2023 г. пред входа на блока, в който живеел, побой от
негов съсед Ев.С. и е образувана преписка № 13164/2023 г. по описа на РП-
С.З..
С постановление от 17.01.2024 г. прокурор от Районна прокуратура С.З.
е отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката.
На 04.12.2023 г. тъжителят е посетил около 14,10 часа съдебен лекар
доктор П.. На 04.12.2023 г. на тъжителя е издадено съдебномедицинско
удостоверение на живо лице, в което е отразено, че при прегледа му е
установено оток и кръвонасядане по дясна скулна област на лицето;
кръвонасядания по двете предмишници, които могат да се получат по начин и
време съобщени от прегледания, а именно при удари и притискане с човешки
ръце.
В хода на съдебното следствие от заключенията на вещото лице доктор
М. се установява, че вследствие на удара нанесен му от подсъдимия,
2

тъжителят е получил оток и кръвонасядане по дясна скулна област на лицето,
а от дърпането и блъскането от подсъдимия е получил кръвонасядания по
двете предмишници, т.е. причинено му е страдание, без разстройство на
здравето, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от
НК. Подсъдимият е получил при дърпането и блъскането му от тъжителя
зачервяване в областта на гърдите, което е с характер да причини болка.
Видно от заключението на психологическата експертиза заключение на
вещото лице психолог Ян. от 12.02.2025 г., инцидентът на 03.12.2023 г. се е
отразил негативно на психическото и емоционалното състояние на тъжителя.
Насилствените действия над него са довели до изпадане в психическо
състояние на емоционален стрес, повишена тревожност, фрустрация,
емоционална лабилност.
Свидетелката Л., съседка на тъжителя, непосредствено след
гореописания инцидент го е видяла със синьо подуто и затворено дясно око.
Тъжителят й споделил, че е бит от Ев.С. на 03.12.2023 г. пред входа им.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена по
несъмнен начин от взаимната, логическа и последователна връзка между
следните доказателства:
- приетите с определение като писмени доказателства: справка за
съдимост на подсъдимия; амбулаторен лист от 03.12.2023 г.
съдебномедицинско удостоверение на живо лице от 04.12.2023 г.;
постановление на РП - С.З. от 17.01.2024 г.; епикриза от 15.11.2023 г. на
тъжителя; експертно решение от 21.02.2024 г.; докладна записка от 03.12.2023
г. и от 15.12.2023 г.;
- последователната и логическа взаимовръзка между показанията на
свидетелите Ан.Д., П.С., П.П., Д.С., М. Л., които кредитира с доверие.
Свидетелката Ан.Д. е съпруга на тъжителя. Установи, че докато разтоварвали
багаж от багажника на паркирания пред входа на блока им семеен автомобил
дошъл подсъдимият и налетял на съпруга й, крещейки „кога ще спреш да ми
тропаш?“. Подсъдимият ударил съпругът й в лицето и започнал да го дърпа да
му стиска ръцете. Подсъдимият хванал тъжителя за ръцете и започнал да го
дърпа в посока Пожарната. Дошли двама служители от пожарната и им казали
да спрат. Подсъдимият тръгнал бързо и се отдалечил в посока Пощата, а
съпругът й останал до колата си. Свидетелката се прибрала в апартамента си и
позвънила на тел.112. След инцидента съпругът й вечерта вече имал синьо на
дясното око, оток и синини по ръцете.
Свидетелите П.С. и П.П. по същото време били на смяна дежурни в
Пожарната. Свидетелите не познават страните и не за заинтересовани от
изхода на делото. Свидетелят С. установи, че на път за кафемашината с
колегата си П. видели тъжителя и подсъдимия да се държат за дрехите
взаимно, а свидетелката Д. им викала да се разтърват. Свидетелите се
приближили до двамата мъже и тъй като били с униформите си, вкопчените
един в друг мъже веднага се пуснали сами. Младият мъж /подсъдимият/
3

тръгнал в посока Пощата. Свидетелят П. установи, че е видял мъже, които се
били хванали за яките, в областта на раменете. С колегата си като приближили
до мъжете и ги помолили да спрат. Младото момче тръгнало, а възрастният
мъж останал до входа. Свидетелите не са видели по спречкалите се мъже да
има кръв или наранявания по видимите части на лицето.
Разгледани в хронологичен ред, показанията на тези трима свидетели
очертават обстановка, в която след като подсъдимият е ударил тъжителя в
дясната скулна област на лицето, тъжителят и подсъдимият се вкопчили един
в друг, хванати в областта на раменете, държали се за дрехите взаимно и се
пуснали при вида на униформените пожарникари. Очевидец на удара нанесен
от подсъдимия по лицето/по скулата на тъжителя е свидетелката Д.. Съдът
кредитира показанията й, тъй като същите кореспондират със съдебно-
медицинското удостоверение и заключението на вещото лице доктор М..
Свидетелите П.С. и П.П. установиха, че са видели мъже, които се били
хванали за яките, в областта на раменете, „държали се за дрехите взаимно“,
„вкопчени един в друг мъже“. Тези показания не са противоречиви в
съществената си част, а двамата свидетели са без отношения със страните и
съдът не намира основания да не кредитира показанията им с доверие.
Свидетелят Д.С. установи, че е предоставил на подсъдимия да живее в
жилището, находящо се на горепосочения адрес. Подсъдимият го обзавел и
ремонтирал. Станало луксозно за живеене, но имало проблем със семейство
Д., които живеят над апартамента. Проблемът бил от години, като Д. тропали
непрекъснато и вдигали шум след 22 часа. Поради това подсъдимият, който
работил на смени не можел да се наспива. Свидетелят установи, че 03.12.2023
г. към 9 часа подсъдимият пристигнал при него силно разтревожен, зачервен и
с високо кръвно. Свидетелят дал на подсъдимия да пие успокоително.
Подсъдимият му разказал, че отивал за риба и на излизане от входа видял
тъжителя. Подсъдимият направил забележка на Д. да не тропа след 22 часа, Д.
го хванал за якето, посегнал да го удари с ръка, при което подсъдимият хванал
двете ръце на тъжителя. Свидетелят сочи също, че подсъдимият имал
зачервяване на гърдите, но решили да не търсят медицинска помощ, тъй като
им се сторило безобидно.
Свидетелят М. Л. е съседка на тъжителя. Установи, че видяла тъжителя
началото на декември 2023 г. - подут и син, със синьо подуто и затворено
дясно око. Казал й, че не се е ударил, а е пребит от Ев.С., инцидентът станал на
03.12.2023 г. пред входа им.
- обяснения на подсъдимия, в частта, в която признава, че между него и
тъжителя, на посочените в тъжбата време и място, е възникнала
ситуация/“случка“, като в това време минали „двама пожарникари, видяха
случката и ни разтърваха.“.
Подсъдимият дава обяснения, че „на въпросната дата видял тъжителя
пред блока и му направил забележка, като го попитал „ти докога мислиш да
ми хлопаш?“. Твърди, че тъжителят тогава агресивно тръгнал към него,
4

хванал го за якето и почнал да го бута и да го дърпа, да го заплашва. Тогава
двамата пожарникари дошли и тъжителят пуснал подсъдимия, както го
държал за якето и за чантата. Отрича да е удрял тъжителя. Тези обяснения са
изолирани и в противоречие с показанията на двамата свидетели П.С. и П.П.,
които установиха, че са видели мъже, които се били хванали за яките, в
областта на раменете, „държали се за дрехите взаимно“, „вкопчени един в друг
мъже“.
НПК е освободил подсъдимия от задължението да говори истината.
Обясненията на подсъдимия са както защитно средство, така и
доказателствено такова, като съпоставяйки ги с останалия доказателствен
материал, съдът преценя, че не следва да ги кредитира с доверие в частта, в
която оспорва да е нанесъл удар по лицето на тъжителя и да го е блъскал;
- материалите от приложената по делото прокурорска преписка и
извършената полицейска проверка с приложенията – заявление на тъжителя
до Първо РУ от 05.12.2023 г.; съставени протоколи за предупреждение на
тъжителя и на подсъдимия по чл.65 от ЗМВР; постановление на прокурор от
17.01.2024 г. за отказ да образува досъдебно производство;
- съдържанието на диска със запис на телефонен разговор повикване от
свидетелката Д. на тел.112, приобщен и предявен на страните в залата в
съдебно заседание на 30.05.2024 г.;
- Заключенията на вещото лице доктор М., изпълнила съдебно –
медицински експертизи: От 02.10.2024 г., видно от което: тъжителят на
03.12.2023 г. е получил кръвонанасяния на лицето в дясна скулна област,
кръвонанасяния на двата горни крайника в областта на предмишниците,
описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин описан в тъжбата
и от свидетелите. Те са причинили страдание; От 27.11.2024 г., видно от което:
подсъдимият на 03.12.2023 г. е получил зачервяване в областта на гърдите,
причинено от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е получено
при дърпане и блъскане в областта на гърдите. То е с характер да причини
болка. Заключенията на вещото лице не са оспорени от страните по надлежния
ред, а съдът ги кредитира с доверие като добросъвестни и компетентни.
Вещото лице е категорично, че синините при тъжителя са симетрични и не е
вероятно да бъдат получени вследствие от употребата на лекарството
Синтром. При това, ако са само от това лекарство, то следва и ще ги има и по
други области на тялото. С оглед даденото заключение на вещото лице, съдът
приема, че механизма на причиняване на кръвонасяданията по двете
предмишници на тъжителя са именно действията на подсъдимия, описани
подробно по – горе, а не употребата на лекарствения препарат;
-заключение на вещото лице психолог Ян. от 12.02.2025 г. видно от
което: инцидентът на 03.12.2023 г. се е отразил негативно на психическото и
емоционалното състояние на тъжителя. Насилствените действия над него са
довели до изпадане в психическо състояние на емоционален стрес, повишена
5

тревожност, фрустрация, емоционална лабилност. И към настоящия момент
при психологическото изследване на тъжителя се констатират следи на
негативни емоционални преживявания с намален интензитет на
симптоматиката във връзка с инцидента. Съдът кредитира заключението като
компетентно и добросъвестно дадено. Експертът е с дългогодишен
практически опит и знания в изследваната сфера, изводите му са убедителни,
неколебливи и се базират на множество утвърдени въпросници и тестове,
резултатите от които обективират данните в психологичното изследване.
Правна квалификация:
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с
физическата неприкосновеност на личността. Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо лице. От обективна страна деянието е извършено чрез
действия, с които се засяга физическата неприкосновеност на тъжителя.
Подсъдимият е нанесъл удар с ръка по дясната скулна област на тъжителя,
блъскал го е в областта на двата горни крайника, при което тъжителят е
получил кръвонанасяния на лицето в дясна скулна област, кръвонанасяния на
двата горни крайника в областта на предмишниците.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
постъпката си, съзнавал е и допускал настъпването на противоправния
резултат.
От анализа на съвкупния събран доказателствен материал, съдът приема
за установено по несъмнен и категоричен начин, че на 03.12.2023 г. в гр. С.З.
пред жилищния блок на адрес ул.„*** ***, подсъдимият е причинил на
частния тъжител лека телесна повреда, изразяваща се в следните травматични
увреждания: оток и кръвонасядане по дясна скулна област на лицето;
кръвонасядания по двете предмишници, с което му е причинил страдание без
разстройство на здравето. По същото време и място тъжителят е причинил на
подсъдимия лека телесна повреда, изразяваща се в получено зачервяване в
областта на гърдите, с характер да причини болка.
Подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК, като пострадалият е отвърнал веднага на дееца
със също такава телесна повреда.
За да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на
чл.130 ал.3 от НК, съдът е длъжен да провери не само съставомерността на
описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т.е. с
ответното поведение на самия тъжител.
В случая, взаимно причинените телесни повреди са леки телесни
повреди. Страните в конфликта са изравнили позициите си, тъжителят е взел
участие като е причинил еднаква по вид телесна повреда на подсъдимия.
Страните са се поставили е еднакво положение пред закона, довело до
изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от
наказателно отговорно лице, се налага съответно наказание. В разглеждания
6

случай справедливият подход е именно прилагане института на реторсията.
Съгласно Тълкувателно решение №51 от 16.09.1989 г. по н.д. № 41/89г. ОСНК,
реторсия по чл.130 ал.3 от НК може да се приложи само когато са причинени
еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди – само по чл.130 ал.1
или само по чл.130 ал.2 от НК. В случая процесните увреждания, макар на
тъжителя да е причинено страдание, а на подсъдимия болка, са такива, които
се квалифицират по чл.130 ал.2 от НК, ето защо реторсията е приложима.
При реторсията законът е съобразил по – ниската степен на обществена
опасност на деянието, причиненото взаимно телесно увреждане и това, че
двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон.
Предвид на това законът е предоставил възможност на съда да освободи от
налагане на наказание и двете страна. като без значение е коя от тези страни
първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя
първа сезира съда и коя страна е провокирала ситуацията. За приложението на
реторсията не е необходимо да е депозирана насрещна тъжба. В този смисъл
виж Решение № 49 от 29.01.1972 г. по н.д. № 42/71 г., ОСНК; Решение № 255
от 17.06.1992 г. по н.д. № 144/92 г. на първо н.о.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Е.Д.С. – роден
на ***г. в С.З., живущ в гр. С.З., ул.*** ***, с висше образование, работещ,
неосъждан, ЕГН **********, на 03.12.2023 г., около 08.30 часа, в гр. С.З. пред
жилищния блок на адрес ул.„*** ***, е причинил на частния тъжител Д.С.Д.
лека телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания:
оток и кръвонасядане по дясна скулна област на лицето; кръвонасядания по
двете предмишници, с което е причинил страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като пострадалият е отвърнал
веднага на дееца със също такава телесна повреда, поради което и на
основание чл.130 ал.3 от НК го освободи от наказание.

Относно гражданския иск:
Законовото основание на гражданския иск е чл.45 от ЗЗД - непозволено
увреждане. По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите
могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случая е
предявен иск за присъждане на сума представляваща причинени
неимуществени вреди.
С оглед на данните по делото и предвид възприетата фактическа и
правна обстановка, съдът приема за установено по категоричен начин
осъществяването на фактическия състав на отговорността за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД: Вреда, в случая причинени неимуществени вреди
на гражданския ищец; Противоправно деяние извършено от подсъдимия;
Причинна връзка между противоправното деяние и вредата; Вина на
подсъдимия. Подсъдимият с деянието си е причинил на частния тъжител
7

травматични увреждания: оток и кръвонасядане по дясна скулна област на
лицето; кръвонасядания по двете предмишници, с което е причинил страдание
без разстройство на здравето.
Предвид установената по делото фактическа обстановка е видно, че на
тъжителя са причинени от подсъдимия неимуществени вреди, които следва да
бъдат възмездени. Гражданският иск е основателен и следва да се уважи в
предявения размер от 2000 лева.
Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично
задължение, което виновният причинител му дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от
ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от
непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в
забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се
дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на тези
съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума,
считано от датата на довършване на увреждането до окончателното
изплащане, каквото е искането на частния тъжител.
Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец сума в размер на 2
000.00 /две хиляди/ лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва от 03.12.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските:
Съдът отчете константната съдебна практика, съгласно която при
прилагане института на реторсията разноските остават за сметка на страните
така както са направени. В този смисъл виж Решение № 255/92 г. на ВС и
други. Ето защо, съдът не уважи претенцията на страните за заплащане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият следва да заплати по бюджетната сметка на Районен съд -
С.З. държавна такса в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, дължима върху
уважената част на гражданския иск.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	43
Дата:	10 април 2025 г.
Съдия:	Блага Бозова

Дело:	20245530200600
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 февруари 2024 г.

Присъда по дело №600/2024 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите