Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр. Перник, 06.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и
в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Бисер
Ковачки, като разгледа докладваното от съдия Малчев КАНД № 123 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на П.Б.И. с ЕГН:********** против
решение от 19.03.2021 г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД №371 по
описа на съда за 2020 г.
С решението е изменено
наказателно постановление (НП) №7065/26.11.2020 г.,
издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ" в дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура"-гр.София, с което
на П.Б.И. за извършено нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а" от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ е наложено на основание чл. 53, ал.2 от
Закона за пътищата (ЗП) административно наказание глоба в размер на 5000 лв.,
като е намален размерът на наложеното наказание от 5000 лв. на 2000 лв.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд. Твърди се, че водач
на ППС не може да бъде автор на процесното нарушение, поради вменено задължение
на собственика или превозвача на извънгабаритно ППС да се снабди с разрешение
за движение, спрямо когото и според жалбоподателя следва да се ангажира
имуществена отговорност, в случай на липса на издадено разрешение. Основава
доводите си на разпоредбата на чл.
177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
На посочените основания се иска от касационния съд да отмени решението на
първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът П.Б.И., редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата
– Агенция "Пътна инфраструктура", редовно уведомен за касационната
жалба, в срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК, не депозира отговор по същата.
В съдебно заседание
ответникът по касация Агенция "Пътна инфраструктура", редовно
призован, се представлява от юрисконсулт М.. Същата излага съображения за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Перник, дава становище за законосъобразност на първоинстанционното
решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по
делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на
служебната касационната проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК съдът намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по
същество и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания
касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 63, ал.
1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК. В чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или
наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по
аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил вътрешното си убеждение въз
основа на всички събрани доказателства, ценейки ги в тяхната съвкупност. По
отношение на правилно и законосъобразно установената фактическа обстановка
касационният състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на
районния съд.
Напълно
правилно и обосновано е заключението на районния съд, че констатираното
надвишаване на максимално допустимите норми на натоварване на ос според
стойностите, визирани в чл. 7 от Наредбата, определя ППС като тежко по смисъла
на чл. 3, т. 2, вр. чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Правилен е и изводът,
че тъй като е налице нарушаване на формулирана в закона
забрана - чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. В този смисъл наказващият
орган законосъобразно е приложил санкционната правна норма. Неспазването на
въведената в чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" забрана представлява
административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, предвиждащ налагане на
наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за физическо лице, което извършва дейност
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари (дейност от
специалното ползване на пътищата по смисъла на nap. 1, т. 8 от ДР на ЗП) без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, а при повторност на основание чл.53, ал.2 от
ЗП глоба в размер от 200 лева до 7000 лева. Основателно районният съд е приел,
че санкционните норми по чл. 53 от ЗП и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП не защитават
идентични обществени отношения и последната е напълно неприложима в случая.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона, посочена в
чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването
от моторните превозни средства. Нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП защитава
обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща пътя
да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или
тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и
евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие.
Неоснователни са
възраженията срещу приложимия материален закон. Изводите на районния съд,
съответно основани в установеното от фактическа страна, са за съставомерно от
обективна и субективна страна деяние по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл.
53, ал. 2 от ЗП, и с автор – водачът на процесното ППС.
Цитираните нормативни разпоредби предвиждат реализиране на административно-наказателната
отговорност на всяко физическо лице, осъществило без наличие на надлежното
разрешение движение на тежко ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. В
случая ППС е с извънгабаритно тегло по смисъла на чл.3, т.2, вр. чл. 7 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което то покрива характеристиките и
на извънгабаритно по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Във връзка с доводите касателно авторството
ще се посочи, че водачът е наказан за това, че в нарушение на нормативно
установена забрана е осъществил управление на извънгабаритно ППС без
разрешително или квитанция за платени пътни такси, а не защото не притежава
такова разрешение или защото не са заплатени съответните пътни такси. Субект на
нарушението по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" във връзка с чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. и във връзка с чл.
53, ал. 2 от ЗП може да бъде както превозвачът по отношение на
разрешението, така и водачът, що се отнася до фактическия извършител на
дейността от специално ползване на пътя, каквото в случая е движението на ППС,
осъществявано от водача на ППС. В този смисъл изводът на районния съд, че
съставът на административното нарушение е доказан от обективна и субективна
страна е напълно обоснован и правилен.
Неоснователни са и доводите
на касатора, свързани с несъставомерно описание на деянието. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП
движението на извънгабаритни ППС е забранено и се разрешава по съответен ред, а
именно: с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща
пътя /АПИ/, с каквото разрешително или квитанция за платени пътни такси
жалбоподателят не е разполагал. Отделно, разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС овластява съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" да спират и проверяват движещите се извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства и да съставят акт на водача, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от
описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В този смисъл, възражението на касационния
жалбоподател, че неправилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност за нарушението по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, е
неоснователно. Неоснователни са и останалите възражения за недостатъчна
мотивираност и липса на яснота какво точно нарушение му се вменява като
извършено.
Въз основа на
изложеното се приема, че посочените касационни основания са напълно
неоснователни. След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира,
че вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, а размерът на санкцията
правилно е изменен от районния съд към минимума, което настоящата касационна
инстанция възприема напълно.
Предвид изложеното
обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, следва да бъде оставено в сила.
Съгласно чл.63, ал.5
от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на
извършената дейност, предвид приключване на производството в едно съдебно
заседание, настоящият състав намира, че на ответника по касация следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното
и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
от 19.03.2021 г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД №371 по описа на
съда за 2020 г.
ОСЪЖДА П.Б.И.
с ЕГН:********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура" с адрес: гр. София, бул. Македония № 3, сумата от 80 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/