МОТИВИ към ПРИСЪДА № 31
от 09.06.2020 г. по НОХД № 1292/2019
г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Д.К.Т. *** за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, извършено на 27.05.2019 г. на път II-58 в землището на с.Черноочене, общ.Черноочене, обл.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Намира фактическата обстановка описана в
обвинителния акт за безспорно установена. Освен това, по делото било
установено, че подсъдимият Т. възстановил причинените от престъплението щети. Прокурорът
счита, че са налице основанията за прилагане на чл.206, ал.5 вр. ал.1 от НК,
тъй като случаят бил маловажен. Подсъдимият бил неосъждан и възстановил причинените
щети, поради което моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., на основание
чл.78а от НК. Прокурорът предлага също на подсъдимия да бъдат възложени
направените разноски по делото, а веществените доказателства – регистрационни
табели, да се върнат на К.А.И..
Подсъдимият Д.К.Т. в съдебно заседание не се признава
за виновен, но дава подробни
обяснения за случилото се на инкриминираната дата и място. В дадената му
последна дума, моли съдът да приложи чл.78а от НК.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.К.Т. е роден на *** ***, ***, български
гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
Ползва се с добра характеристика по местоживеене.
На 27.05.2019 г. подсъдимият Д.Т. ***. Тогава той трябвало да пътува до с.Паничково,
общ.Черноочене, обл.Кърджали, за да предава гъби, като за целта му бил
необходим автомобил, тъй като неговият не бил в движение. Преди обяд на същата
дата подсъдимият се срещнал в с.Старцево със своя съсед – свидетелят К.А.И.. Той
помолил съседа си да му услужи с неговата кола, като му казал, че трябвало да
отиде до гр.Кърджали да товари стока. Подсъдимият Т. не споделил със свидетеля И.,
че ще пътува до с.Паничково, но обещал да му върне автомобила след няколко часа.
К.И. се съгласил, с подсъдимия дори се разходили с колата за малко и му показал,
че била в изправност. След това той предал на Д.Т. ключовете за своето моторно
превозно средство, което представлявало лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег.№ СМ 9269 СМ. Уговорката им била колата да се ползва от
подсъдимия няколко часа, а после да бъде върната на нейния собственик К.И..
На горепосочената дата – 27.05.2019 г., подсъдимият Т.
натоварил гъби в автомобила марка „Опел“, модел „Вектра“ рег.№ СМ 9269 СМ, след
което го привел в движение в посока от с.Старцево, общ.Златоград към
с.Паничково, общ.Черноочене. В с.Паничково той предал гъбите и след това тръгнал
обратно към с.Старцево.
На 27.05.2019 г., прибирайки се, подсъдимият се движел
в посока път II-58-главен път Кърджали-Хасково.
По пътя, в частта намираща се в землището на с.Черноочене, общ.Черноочене, обл.Кърджали,
управляваният от него автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ рег.№ СМ 9269 СМ,
аварирал. Водачът Д.Т. отбил вдясно от пътното платно, близо до бензиностанция
„Петрол“, намираща се в землището на с.Черноочене. Той слязъл, отворил предния
капак на автомобила и започнал да го оглежда, за да установи каква е
провредата. По това време, в обратна посока, но по същия път се движел
свидетеля И.К.Й., който управлява товарен автомобил „Мерцедес“ рег.№ Х 8086 КМ.
Подсъдимият му махнал с ръка и той спрял, тъй като видял, че предния капак на
автомобила бил отворен. Т. казал, че колата имала някакъв проблем, при което
свидетелят Й. също я огледал и установил, че двигателя е блокирал. По време на
разговора, подсъдимият се представил на свидетеля Й. като „Д.“***. След това
попитал свидетеля дали изкупува коли и колко пари можел да му даде за
автомобила. Свидетелят Й. заявил на Д.Т., че може да купи колата и му предложил
за нея 150 лв. Подсъдимият се съгласил с цената, въпреки, че бил наясно, че
автомобила не е негова собственост, а му бил предаден във владение само за
малко, за да го ползва. Така, без да съобщи на собственика К.И. и без да получи
съгласие от него, Т. продал автомобила марка „Опел“, модел „Вектра“ рег.№ СМ
9269 СМ на свидетеля И.Й., за сумата от 150 лв. Свидетелят Й. предал на място
парите на подсъдимия, след което го закарал до автогарата в гр.Кърджали, тъй
като останал без превоз. С помощта на своя товарен автомобил, Й. успял да
придвижи закупената кола до дома си в с.Малко градище, общ.Любимец.
Впоследствие я продал в село до гр.Сливен, където била разглобена за
отпадъци.
Междувременно свидетелят К.И. претърпял инцидент на
27.05.2019 г. и постъпил на болнично лечение в гр.Пловдив. След 16-дневно
лечение той се прибрал в дома си в с.Старцево и видял, че колата му я нямало.
Отделно от това, подсъдимият не се бил свързал с него по никакъв начин, за да
му съобщи къде се намира автомобила марка „Опел“, модел „Вектра“ рег.№ СМ 9269
СМ. От хора в селото, пострадалият И. разбрал, че Д.Т. е продал неговата кола.
На 17.06.2019 г. свидетелят К.И. *** и подал оплакване
срещу подсъдимия по повод автомобила си, който липсвал. По случая била
образувана преписка и започната проверка от органите на МВР.
Известно време по-късно пострадалият успял да се види
с подсъдимия в с.Старцево и да разговаря с него за автомобила си. Тогава Т. му
казал, че бил продал колата, защото двигателят й блокирал.
С протокол за доброволно предаване от 18.06.2019 г.,
свидетелят И.Й. ***: 2 бр. регистрационни табели № СМ 9269 СМ, Свидетелство за
регистрация Част I, Свидетелство за регистрация
Част II, Удостоверение за годишен технически преглед, Паспорт
за автомобилна газова уредба и Застрахователна полица. Относно произхода на
вещите пояснил, че били на автомобила, който закупил от човек по пътя за
гр.Кърджали.
С разписка от 24.07.2019 г., Свидетелство за
регистрация Част I, Свидетелство за регистрация
Част II, Удостоверение за годишен технически преглед, Паспорт
за автомобилна газова уредба и Застрахователна полица, били върнати на
свидетеля К.И..
От заключението по назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че
стойността на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ рег.№ СМ 9269 СМ, към инкриминираната
дата възлиза на 1 191 лв.
В хода на разследването било проведено
процесуално-следствено действие „разпознаване на лице”, при което свидетелят И.Й.
разпознал подсъдимия Д.Т. като лицето, което му продало автомобила „Опел“.
На 25.05.2020 г. подсъдимият Т. предал на пострадалия К.И.
срещу разписка сумата от 1 191 лв. за възстановяване на щетата по делото.
Горната фактическа обстановка се установява от: показанията
на свидетелите К.И. и И.Й., дадени в хода на съдебното следствие и кредитирани
изцяло; обяснения на подсъдимия, дадени на съдебното следствие и кредитирани
отчасти; заключение на вещото лице В.Д. по назначената съдебно-оценителна
експертиза; заключение на вещото лице Ш. Али по назначената техническа
експертиза; Разписка от 25.05.2020 г.; Протокол за доброволно предаване на
18.06.2019 г.; копие от Свидетелство за регистрация Част I за лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ рег.№
СМ 9269 СМ; копие от Свидетелство за регистрация Част II за лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ рег.№
СМ 9269 СМ; Протокол за разпознаване на лица от 14.10.2019 г., ведно с
фотоалбум; Протокол за оглед на веществени доказателства от 20.08.2019 г.,
ведно с фотоалбум; Справка за собственост на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“ рег.№ СМ 9269 СМ; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимия, както и другите писмени
доказателства, приети в хода на съдебното производство по реда на чл.283 от НПК.
Свидетелят К.И. подробно установява обстоятелствата, при които е предоставил за
ползване процесния автомобил на подсъдимия. Твърди, че последният не е
получавал от него разрешение да продава и предоставя моторното превозно
средство на друг. Свидетелят И. дал колата на Т., но само за няколко часа, за
да отиде до гр.Кърджали за стока, а след това да му я върне. На инкриминираната
дата пострадалият постъпил в болница и затова не разбрал веднага, че автомобила
му липсвал. Научил за случилото се едва, когато се прибрал в с.Старцево, след
16 дни болнично лечение. Тогава подал оплакване в полицията в гр.Златоград,
защото автомобилът му го нямало. Свидетелят И. сочи още, че след процесната
дата се срещал с подсъдимия. Той му признал, че продал колата, тъй като
двигателят блокирал. За продажбата на автомобила, свидетелят научил и от свои
съседи в с.Старцево. Показанията на свидетеля И. кореспондират и с тези на И.Й.
– лицето, на което подсъдимия е продал моторното превозно средство. Свидетелят Й.
пояснява, че пътувал с товарния си автомобил от гр.Кърджали за гр.Хасково,
когато случайно видял подсъдимия. Той му махнал, при което свидетелят спрял,
защото видял, че шофьора имал нужда от помощ. Огледал автомобила марка „Опел“ и
установил, че същият е блокирал. Подсъдимият го попитал дали изкупува такива
коли и му предложил да купи МПС-во. Свидетелят се съгласил и закупил автомобила
от подсъдимия срещу сумата от 150 лв., която му платил на място. Й. не знаел,
че колата не била собственост на подсъдимия Т., като това разбрал едва
впоследствие. Показанията на разпитаните свидетели К.И. и И.Й., преценени
поотделно и в съвкупност с приложените писмени доказателства, водят до извод,
че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Костадин Т. не се
признава за виновен, но дава обяснения, които до голяма степен подкрепят
обвинителната теза и кореспондират с показанията на разпитаните свидетели. Той
сочи, че действително предал колата на свидетеля Й. на процесната дата, защото
блокирала. Отрича обаче да е получавал пари от него за автомобила на
пострадалия. Твърди, че го дал като капаро, което щяло да му бъде приспаднато
при следваща сделка със свидетеля Й., от който искал да закупува друг автомобил.
При така приетото за установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Д.К.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК, тъй като на 27.05.2019
г. на път II-58 в землището на с.Черноочене,
общ.Черноочене, обл.Кърджали, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ СМ 9269 СМ на стойност
1 191 лв., собственост на К.А.И. ***, която владеел, като присвоеното
имущество е заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд. От обективна страна е установено, че описаната вещ е била собственост на
пострадалия К.И., т.е. била е чужда за дееца. Автомобилът се е намирал във
владение на Т., което той установил по силата на устен договор със собственика.
Подсъдимият получил от него лекия автомобил „Опел“ с уговорката да го ползва за
кратко и после да го върне на пострадалия. Независимо от това, на 27.05.2019 г.
Д.Т. се разпоредил с чуждата движима вещ, която владеел, като със своя – той продал
автомобила на свидетеля И.Й., без да уведоми собственика К.И. и без да има
неговото разрешение за това действие. Няма съмнение, че осъщественото от
подсъдимия разпореждане с автомобила е било противозаконно, доколкото такова
действие не е било възможно според уговорката с пострадалия. От субективна
страна, престъплението е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Д.Т. е
съзнавал, че владее чужда движима вещ, предоставена му на определено правно
основание, че не е собственик на тази вещ, както и че му е позволено да върши
само определени действия с нея. Въпреки това, той се е разпоредил с вещта като
със своя, с което е ограничил упражняването на правото на собственост на
свидетеля К.И.. Съдът счете, че правната квалификация на извършеното от
подсъдимия деяние следва да се промени, като се приложи привилигирования състав
на чл.206, ал.6, т.1 от НК, тъй като присвоеното имущество е заместено до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. По изложените
съображения съдът призна Д.Т. за виновен в извършване на престъпление по
чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК, за
което следва да носи наказателна отговорност. Както се посочи, на 25.05.2020 г.
причинените от деянието вреди са възстановени на пострадалия, което обуслови
преквалификацията на престъплението и подсъдимия бе признат за невинен и
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за по-тежко престъпление по
чл.206, ал.1 от НК.
Неоснователно е искането на прокурора за прилагане на чл.206, ал.5 вр. ал.1 от НК,
защото извършеното престъпление не представлява маловажен случай. Осъщественото деяние не
разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от
типичната за обикновените случаи на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Нито
стойността на присвоения автомобил, която е висока, нито пък поведението на
подсъдимия след деянието, сочат на по-ниска степен на обществена опасност,
обуславяща квалифицирането на случая като маловажен.
При решаване на въпроса за наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът констатира, че са налице всички условия за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно: визираното в НК наказание за престъплението по чл чл.206, ал.6,
т.1 вр. ал.1 от НК е „лишаване от свобода“ до три години, същото е извършено
при пряк умисъл, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, а
причинените имуществени вреди от престъплението са възстановени. Ето защо,
настоящата инстанция намери, че Д.Т. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба”. При
определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на
деянието - типична за този вид престъпление; смекчаващите вината обстоятелства
- необремененото съдебно минало на дееца, положителните му характеристични
данни по местоживеене и обясненията, с които допринася за разкриване на
обективната истина по делото; липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Предвид изложеното, с оглед постигане целите на специалната и
генерална превенция, съдът наложи на подсъдимия административно
наказание към минимума, а именно „глоба” в размер на 1 000 лв.
Така определеното по вид и размер наказание се явява
справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила,
веществените доказателства – 2 бр. регистрационни табели № СМ 9269 СМ, да се
върнат на пострадалия К.А.И. ***, който е собственик на автомобила.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият Д.Т. да заплати по сметка на
ОД МВР-Кърджали сумата от 153 лв., представляваща направени на досъдебното
производство разноски, както и да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата от 60
лв., представляваща направени разноски в съдебното производство.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: