Р Е Ш Е
Н И Е № 690
гр. Пловдив ,
18.05.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ-ми граждански състав, в закрито заседание
на 18.05.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
КАТЯ
БОЕВА
разгледа докладваното от
съдията Михова гр.д. № 918 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано
по жалба на П. И. П., ЕГН **********,***, в качеството на взискател по изп. д. № 20/2015г. по
описа на ЧСИ Никола Видев рег. № 759,против разпореждане
на съдебния изпълнител от 19.03.2018г. за приключване на изпълнителното
производство по отношение на длъжника Р.М.,
на основание чл.433,ал.2 от ГПК. Според жалбоподателя съдебният изпълнител не е имал основание да приключи производството по изпълнителното дело , тъй като ограничената
отговорност на длъжника Р.М.
съгласно чл.60, ал.2 от ЗН
като наследник, приел наследството по
опис, за задълженията
на наследодателя, не
е погасена.Поддържа ,че към момента на приемане на наследството по
опис , същото е оценено в общ размер на
сумата от 382 057,57 лева, поради което
наследникът Р.М. отговаря до размера на
полученото наследство от
127 352,52 лева. Този размер
многократно превишава размера на
задължението по изпълнителното дело,
поради което неправилно е прието от
съдебния изпълнител , че отговорността на длъжника Р.М. е погасена , тъй като стойността
на приетото по опис имущество се
определя от сумите, за които същото е осребрено. С
оглед на изложеното жалбоподателят моли
съда да отмени разпореждането на
съдебния изпълнител за приключване на изпълнителното
производство по отношение на
длъжника Р.М..
В
срока по чл.436,ал.2 от ГПК е подаден съвместен отговор от длъжниците по изпълнителното дело Р.М., И.М. и А.М., в който релевират
възражения за неоснователност на жалбата.
В писмените
си мотиви по
обжалваните действия съгласно чл. 436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд, за да се
произнесе намери за
установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.1,т.3 от ГПК взискателят
може да обжалва спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. В случая жалбата
изхожда от взискателя по
изпълнително дело, с нея се
обжалва разпореждане на съдебния изпълнител от
19.03.2018г. за
приключване на изпълнителното
производство по отношение на
длъжника Р.М., на основание чл.433,ал.2 от ГПК и
същата е подадена
в срока по
чл.436, ал.1 от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното
дело е образувано за събиране на парично вземане в общ размер на 29 337,45
лв., представляващи левовата равностойност на 15 000 евро, както и за
сумата 5 280,74 лв. лихва от 21.05. до 21.08.2008 г., както и разноски.
Взискателят П. И. П.
се е снабдил с изпълнителен лист, въз
основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК в производството по чл. 418 от ГПК,
като в издадения изпълнителен лист е посочено, че длъжниците
Р.М., И.М. и А.М.
дължат сумата в качеството им на законни
наследници на починалия Д. П.М., като издател по запис на заповед. В предявения
иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е признал, че всеки един от
наследниците дължи на поемателя по записа на заповед П.П.
сума в размер на 9 779,15 лв. съобразно наследствената квота със законната
лихва и съответните разноски. Следователно към настоящия момент всеки един от
длъжниците отговаря за задълженията на наследодателя си със съответната сума,
посочена в съдебното решение, съответстваща на наследствения му дял.
Видно от
приложените към жалбата
писмени доказателства и приложеното
изпълнително дело, жалбоподателката Р. И. М. е
наследник по закон-
преживяла съпруга на Д. П. М., бивш
жител на с. Г.,
починал на 13.03.2009г.
Съгласно определение от
26.08.2010г., постановено по
гр.д.№111/2009г. на Районен
съд- Първомай същата,
заедно с другите
двама наследници И.М. и А.М., са приели
наследството му по
опис, по реда на чл.
61, ал. 1 от Закона за
наследството, посочените в диспозитива на определението недвижими имоти, движими вещи, спестовни
влогове и разплащателни сметки.
Приемането
на наследството по опис по силата на чл. 60, ал. 2 ЗН
има като последица ограничаване отговорността на наследника до размера на
полученото наследство. Това означава, че наследникът отговоря пред кредитора на
наследодателя до размера на стойността на полученото наследство. Кредиторът
може в такъв случай да насочи изпълнението към описаното имущество, останало от наследодателя, но няма пречка той да се удовлетвори и от
лично имущество на наследника, а също така и от всякакви негови вземания (така
Решение № 1511 от 1.VII.1975 г. по гр. д. № 1056/75 г., I г. о. и Решение №
3464 от 16.I.1979 г. по гр. д. № 2160/78 г., I г. о.). С други думи изпълнението може да се
насочи срещу лични вещи на наследника
като отговорността му е ограничена само от размера
на наследството, разбиран като парична оценка
на актива на същото
(pro viribus hereditatis), до която
стойност наследникът, приел по опис, е принуден да търпи изпълнение и върху
личното имущество.
От писмените
доказателства по делото
се установява , че принудително изпълнение
е насочено само върху част от
приетото по опис имущество на наследодателя и продадено по няколко
изпълнителни дела, а именно три ниви
в Община Хайредин, област Враца продадени от
ЧСИ М.Нелов, на обща стойност
5 595 лв., част от търговско предприятие, продадено по реда на Закона за
особените залози от ЧСИ Петко И. на стойност 3 682,80 лв., на поземлен имот в село Г., заедно с
построените в него сгради и други подобрения на обща стойност 47 500 лв. продадени от ЧСИ Стефан Горчев, УПИ в село Г.
, продаден от ЧСИ Никола Видев на обща
стойност от 3250 лева, като по отношение на останалите, приети по опис
недвижими имоти и движими вещи, няма данни да са извършвани продажби.
По делото
обаче липсват и данни за стойността на
активите на наследството, определена при описа, както и че тази стойност е
по-малка от дълга предмет на
принудително удовлетворяване по процесното изпълнително дело.След като
липсват доказателства
за стойността на приетото по опис имущество
и не е проведено принудителното изпълнение спрямо цялото прието
по опис имущество
, не може да се приеме,че ограничената отговорност на длъжника Р.М. съгласно чл.60, ал.2 от ЗН като наследник, приел наследството по опис, за задълженията на наследодателя,
е погасена.
Изложените мотиви
от съдебния изпълнител в обжалваното разпореждане за приключване на изпълнителното производство по отношение на
длъжника Р.М., са съвсем лаконични и липсва
посочване на фактически основания, наложили приложение на разпоредбата
на чл.433,ал.2 от ГПК. Същевременно декларативното изявление в акта от съдебния
изпълнител, че длъжникът Р.М. е изплатила равностойността на наследствения дял,
съгласно чл.60,ал.2 от ЗН, не се подкрепя от представените по делото доказателства ,
доколкото данни за стойността на активите на наследството определена при описа
липсват.
В мотивите
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е
обосновал постановеното от него разпореждане, предмет на настоящата проверка
като е посочил,че с решение №1569/08.12.2017г. по гр.д.№2937/2017г. , състав
на ПОС е приел , че размерът
на наследствения дял на длъжника Р.М. от общата стойност
на наследственото имущество , с който тя отговаря за
задължението си по изп. дело , съгласно чл.60,ал.2 от ЗН възлиза на 30 143,79 лева.Като е съобразил мотивите на така постановения
съдебен акт и извършените по
изпълнителното дело плащания , съдебният изпълнител е обявил производството за приключило, тъй като размерът на
стойността на наследствения дял от 30 143,79 лева е изплатен от длъжника Р.М..
Тези мотиви на
съдебния изпълнител също са необосновани и незаконосъобразни. Изводи и правни констации, че размерът на наследствения дял на длъжника Р.М. от общата стойност
на наследственото имущество , възлиза на 30 143,79 лева , постановеното от ПОС съдебно решение не съдържа, като със същото
е оставена без уважение жалбата на
длъжника Р. И. М.
против отказ на ЧСИ Никола Видев
по посоченото изпълнително
дело да спре, прекрати
и приключи изпълнителното производство.
Същевременно
указания за липса на данни за стойността на приетото по опис
имущество се съдържат и в постановеното на 25.05.2017г.
по гр. д. № 836 по описа на ПОС за
2017г. решение, но както страните, така и съдебният изпълнител не са предприели
действия за установяване на стойността на
активите на наследството, определена при описа , за да бъде определена и отговорността на наследниците съгласно разпоредбата
на чл.60, ал.2 от ЗН.
По
изпълнителното производство липсват и доказателства, длъжникът да е погасил паричното си задължение спрямо първоначалния взискател и присъединения, в лицето на държавата, задължението
по присъдения на 28.12.2017г. изпълнителен лист, както и дължимите по
изпълнението разноски, поради което липсват посочените в чл.433,ал.2 от ГПК предпоставки
за приключване на изпълнението от съдебния изпълнител - изпълнение на задължението от длъжника и събиране на
разноските по изпълнението.
По изложените съображения , настоящият състав
на съда намира,че разпореждането на
съдебния изпълнител от 19.03.2018г. за
приключване на изпълнителното
производство по отношение на
длъжника Р.М., на основание чл.433,ал.2 от ГПК е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
19.03.2018г. на ЧСИ Никола Видев по изп.д.№20/2015г. за приключване на изпълнителното производство по отношение на длъжника
Р.И.М.,ЕГН:**********, на основание чл.433,ал.2 от ГПК.
Решението е
окончателни и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.