№ 127
гр. Смолян, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500049 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 103/05.12.2022 г. по гр. д. № 83/2022 г. Златоградски
районен съд е признал за установено по отношение на Община – Неделино, че
А. М. О. от гр. Неделино е собственик по силата на давностно владение,
считано от 1987 г., на реална част с площ от 1 172 кв.м., находяща се в
североизточната част на имот с идентификатор 51319.14.85, в землището на
гр. Неделино, местността „К.“, с начин на трайно ползване „ливада“ по КККР
на гр. Неделино, при граници и съседи: имоти с идентификатори 51319.14.81,
51319.14.82, 51319.14.84, 51319.14.119 и 51319.14.121, като е отхвърлен
предявения иск за разликата от 1 172 кв.м. до 1, 5 дка като неоснователен и
недоказан; Изготвената по делото скица от вещото лице инж. Д.К.С., на която
процесният имот е повдигнат в червен цвят, а на запад и югозапад достига до
зелена линия, отграничаваща имота на Р. О., подписана от съдия-докладчика,
да се счита за неразделна част от решението; Решението е постановено при
участието на трето лице помагач Р. М. О.. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски по делото в размер на 990 лева.
Това решение в установителната му част е обжалвано пред
Смолянски окръжен съд от третото лице – помагач на ответника – Р. М. О.,
чрез пълномощник адв. Здравко Д., с оплаквания, че е неправилно,
необосновано и постановено при превратна преценка на доказателствата.
Твърди се във въззивната жалба, че районният съд е преценил
превратно както свидетелските показания, така и допълнителното заключение
на СТЕ. Твърди се, че показанията на свид. А. О. не потвърждават
твърденията в исковата молба. Твърди се, че показанията на съпругата на
ищеца следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК поради
нейната заинтересованост.
Във въззивната жалба се твърди, че най-категорични и обстойни
са показанията на свид. Р.Д., която установява, че никога не е виждала ищеца
да работи мястото; твърди, че винаги е виждала Р. да владее имота, без да
знае, че мястото е на А.; преди две години минала през оградата /двара/ и
видяла да се карат сина на А. и Р. О.; твърди, че синът на А. й казал, че
1
мястото не е на Р., а на чичо му А.; синът на А. преди две години направил
изкопни работи с намерение на строи. Твърди се в жалбата, че другият брат –
А., установява същите обстоятелства.
В жалбата се излагат доводи, че свид. Х. не е посещавал имота,
като твърди, че за 15 години е ходил 6 – 7 пъти, но не установява, че имота е
владян и ползван от ищеца. Сочи се, че съдът в съдебно заседание е приел, че
с разпита на този свидетел не се внася яснота по делото.
Сочи се в жалбата, че в жалбата, че площта на имота на другия
брат – А., е около един декар. Твърди се, че съдът не е дал отговор на въпроса
дали твърдения период на давностно владение е доказан.
С въззивната жалба се претендират разноски в полза на
жалбоподателя.
В срок е депозиран писмен отговор от ищецът А. М. О., чрез
пълномощник адв. Е.В., с който се оспорва въззивната жалба както относно
нейната допустимост, така и относно основателността й.
В отговора се излагат доводи, че въззивната жалба е недопустима,
тъй като за третото лице не е налице правен интерес от участие в процеса.
Сочи се, че между жалбоподателят Р. О. и Община – Неделино няма
материалноправни отношения, та при едно евентуално отхвърляне на иска,
предявен от ищеца срещу Общината, това да предизвика друг последващ
процес от страна на третото лице; твърденията на молителя, че той е
обработвал имота на брат си са голословни и не обуславят правен интерес за
последния, още повече, че в правния мир е налице и влязъл в сила съдебен
акт – Решение № 58/26.10.2021 г. по гр. д. № 129/2021 г., с което настоящият
жалбоподател е признат спрямо настоящия ответника за собственик на
югозападната част на имота, т.е. ако е имало индикация за твърдението на
молителя, то е логично същият да го е заявил в производството по гр. д. №
129/2021 г. Излагат се и доводи, че решението по предявения иск по чл. 124
ал. 1 от ГПК ще има сила на присъдено нещо само между ищеца и ответника
и няма да засяга правата на трети лица, какъвто в случая е жалбоподателят;
както евентуалното уважаване на иска, така и евентуалното му отхвърляне не
рефлектира върху правната сфера на жалбоподателя Р. О..
По същество на спора в отговора се излагат доводи за правилност
и законосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че
решението съобразява установеното от съдебно-техническата експертиза и
доказателствата по делото. Прави се позоваване на показанията на свид. Р.,
която установява, че повече от 10 години ищецът и синът му владеят
процесния имот; Р. О. не е ползвал това място. Сочи се, че тази свидетелка
има преки впечатления доколкото често посещава процесния имот. Същата
свидетелка заявява, че е имало място на А. – третия брат и А. го дал на сина
на ищеца; поради това синът на ищеца подравнил мястото, за да строи вила.
Твърди се, че тези показания се подкрепят и от показанията на
свид. Д., ангажирана от третото лице, която също заявява, че там имало две
сушилни за тютюн – едната била на Р. О., а другата на ищеца; уточнява, че в
мястото на А. била сушилнята на Р., а на ищеца сушилнята била към неговата
страна /към неговата част от къщата/. Уточнява се, че свид. Д. явно говори за
мястото между ската и сградата на Р. – повдигнатото в жълт цвят на скицата
към заключението на СТЕ.
Излагат се доводи, че по приложеното гр. д. № 129/2021 г., по
което Р. О. е бил ищец и по което същият този ищец сам е посочил на вещото
лице неговата претенция за собственост по отношение на реалната част от
общия имот.
Сочи се по-нататък в отговора, че следва да се отчете и факта, че е
налице естествена денивилация, ограждаща процесния имот на ищеца от този
на неговия брат и това е ската в южната част от имота, който скат е тази
2
естествена граница на имота.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено
първоинстанционното решение; претендират се разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му адв. Д.
поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът адв. Велков оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Ищецът А. М. О. е предявил иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК срещу
Община Неделино за собственост на основание наследство и давностно
владение на реална част от имот – имот с площ от 1, 5 дка, която част
съставлява североизточната част от имот с идентификатор 51319.14.85.
Жалбоподателят Р. М. О. е депозирал молба пред районния съд да
бъде конституиран като трето лице – помагач на ответника Община
Неделино. В молбата се излагат доводи, че с влязло в сила Решение № №
58/26.10.2021 г. по гр. д. № 129/2021 г. на РС – Златоград Р. О. е признат за
собственик на част от описания в исковата молба имот. Сочи се, че в ПИ има
построена сграда, която е наследствена и половината от нея ползва Р. О..
Изразява се и претенция върху част от процесния имот, извън тази, която е
била предмет на гр. д. № 129/2021 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че имота, предмет на гр. д. № 129/21 г. съвпада с процесния имот
в частта, оцветена в жълта на скицата към решението, която част е с площ от
158 кв.м. За тази площ от 158 кв.м. иска е отхвърлен от районния съд.
С протоколно определение от 13.07.2022 г. районният съд е
конституирал Р. М. О. като трето лице – помагач на ответника.
Настоящата инстанция намира, че не са били налице основанията
по чл. 218 от ГПК за конституиране на Р. М. О. като трето лице – помагач на
ответника. Разпоредбата на чл. 218 от ГПК изисква интерес у третото лице
решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна – в случая
ответника Община Неделино.
В случая такъв интерес у Р. О. не е налице.
Привличането на трето лице помагач е допустимо в хипотези,
когато едно лице следва да подпомага защитата на една от страните по
висящия процес, за да може между тези страни – подпомагаща и
подпомогната, да имат сила решаващите мотиви на съда по основния спор.
Подпомагащата страна по реда на чл. 218 или чл. 219 ал. 1 от ГПК, съответно
встъпва или бива привлечена по делото, образувано между главните страни,
за да помага на една от тях, ако има интерес решението да бъде постановено в
3
нейна полза.
В настоящия случай третото лице Р. О. не би черпило права от
ответника Община Неделино, за да има интерес да я подпомага.
Третата предпоставка за допустимост на встъпването на
подпомагаща страна е нейния интерес да участва в процеса, за да осигури
благоприятен изход на делото в полза на подпомаганата страна и така да
избегне последващо предявяване на регресно притезание от подпомащия
срещу подпомагания, предвид задължителните в отношения им мотиви на
решението.
От изявленията на третото лице Р. О. пред районния съд е видно,
че същият претендира самостоятелни права върху предмета на спора между
първоначалните страни, като твърди, че е придобил правото на собственост
както на основание влязлото в сила решение по гр. д. № 129/21 г. на РС –
Златоград, така и по силата на наследство и давностно владение върху част от
процесния имот, находяща се на североизток от зелената линия, като така и не
уточнява площта и местонахождението на тази част от процесния имот, за
която твърди, че била на третия брат А. М. О., но той ползвал и владял тази
част на третия брат А. О..
С оглед така заявеното, след като Р. О. заявява самостоятелни
права върху предмета на спора между първоначалните страни, то е следвало
да реализира претенциите си по реда на чл. 225 от ГПК. След като Р. О.
твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора,
то той не се явява подпомагаща ответника страна, а е следвало да встъпи в
делото, като предяви иск против двете страни. Насочвайки иск срещу
първоначалните страни – ищеца и ответника, Р. О. би си осигурил
максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира
сила на присъдено нещо по отношение претенцията на Р. О. за собственост на
част от процесния имот както срещу ищеца А. О., така и срещу ответника
Община – Неделино.
Предвид естеството на предявения иск, както уважаването на иска
по чл. 124 ал. 1 от ГПК, така и неговото отхвърляне, не рефлектира върху
правната сфера на Р. О..
Предвид гореизложеното неправилно е конституиран Р. О. като
трето лице – помагач на ответника, тъй като не са налице предпоставките на
разпоредбата на чл. 218 от ГПК.
С оглед гореизложеното Р. М. О. не е надлежна страна в процеса и
поради това няма активна процесуална легитимация да обжалва съдебния акт.
Поради това следва въззивната му жалба да бъде оставена без разглеждане и
производството по въззивното дело следва да бъде прекратено.
Ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 450
4
лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ дадения с протоколно определение от 17.02.2023 г. ход
по същество по В. гр. д. № 49/2023 г. на ОС – Смолян.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Р. М. О. /вх.
№ 2309/13.12.2022 г./ срещу Решение № 103/05.12.2022 г. по гр. д. № 83/2022
г. на Златоградски районен съд - като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по В. гр. д. № 49/2023 г. по описа
на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд
гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5