РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Бойка Русова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100863 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.22 във връзка с чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.10 във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Н. Н. В., ЕГН **********, с
адрес град С., ул. ***, против „***" ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, с предявен иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че сключения между тях Договор за потребителски
кредит № ***/30.11.2021г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр.
чл.11 ал.1 т.10-11 ЗПК.
В исковата молба се сочи, че на 30.11.2021г. между Н. В. като
потребител и „***" ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски
кредит № ***/30.11.2021 г., в изпълнение на който кредиторът е предоставил
на ищеца кредит в размер на 4 300,00 /четири хиляди и триста/ лева при
следните условия:
1.Срок на договора за кредит: 42 месеца.
2.Общ размер на кредита: 4300,00 лева
3.Годишният лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит,
е в размер на 41.00%. Лихвата се изчислява ежемесечно на база брой дни за
месеца при 360 дни в годината. Договореният лихвен процент не зависи от
1
друг референтен лихвен процент и/или друг индекс.
4.Годишен процент на разходите (ГПР) на кредита е в размер на 49.70 %.
Всички изчисления на ГПР по кредита се извършени, съгласно
законоустановената формула за пресмятане на ГПР, посочена в приложение
№1, към член 19, ал.2 от Закона за потребителския кредит. При така
изчисления ГПР са взети предвид следните допускания: В посочения процент
на ГПР не се включват разходите при неизпълнение на договора, посочени в
чл.19.
5.Условия за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски - Размер на погасителната вноска:
194.31 лева; Брой на погасителните вноски: 42 броя; Обща сума, дължима от
потребителя: 8111,63 лева.
Сочи се, че сключеният договор между ищеца и ответното дружество по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.
7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност.
Посоченият размер на ГПР в договора според ищеца В. не съответства
на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения,
включително и спрямо посочената в самия договор обща сума, дължима от
него. Изтъква, че уговорената в чл. 18 от договора неустойка (обезщетяваща
вреди на кредитора, за извършване на допълнителни разходи, свързани с
обезпечаване на риска от просрочие по погасителните вноски), реално
представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за
кредит и следва, но не е включен в ГПР. Намира, че съдържанието на клаузата
за неустойка по чл. 18 и на клаузата по чл. 15.1 от договора във връзка с чието
неизпълнение същата се дължи - при непредставяне от потребителя в срок 3
работни дни от сключване на договора на оригинален документ за доходите си,
декларирани в подадена молба за оценка на кредитоспособността и
съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
2
извод, че в действителност неустойката по чл. 18 от договора представлява
цената за предоставяне на необезпечен кредит, допълнително възнаграждение
за кредитора за предоставянето на заетата сума (т.нар. скрита възнаградителна
лихва). В този смисъл според ищеца неизпълнението на задължението по
чл.15.1 не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на кредит към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита, а не да представя като
неустойка действителната цена при предоставяне на необезпечен кредит.
Поради това според него, доколкото разходите за същата са пряко свързани с
договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от
ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на
ГПР. Твърди, че именно с оглед приетия характер на договорената неустойка,
като допълнително възнаграждение за предоставяне на необезпечен кредит,
размерът на неустойката следва да бъде включен в ГПР.
Ищецът счита, че обстоятелството, че в уговорения с процесния
договор ГПР (възлизащ на 49,70%) не е включена неустойката по чл. 18 от
договора не е спорно, тъй като това е изрично записано в чл. 10 изр. последно
от договора. Намира, че в резултат ГПР не съответства на действителния
такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита, като е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита. С това според В. потребителят е поставен в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което е пречка
да прецени реалните икономически последици от сключване на договора.
Твърди, че последното се явява и в директно противоречие с чл. 3, § 1 и
чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО/05.04.1993 г. на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Излага, че е нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следователно процесният договор за
заем се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
„***" ЕАД депозира отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в
който оспорва предявения иск.
Счита, че е недопустим, доколкото липсва пасивна процесуална
3
легитимация на ответното дружество да отговаря по предявения иск, тъй като
с договор за цесия от дата 14.05.2025 г. е прехвърлило на “***” АД вземането
си в размер на 6 229.25 лева спрямо ищеца Н. Н. В. по договор за
потребителски кредит ***/30.11.2021 г.
По същите съображения твърди, че искът е неоснователен, доколкото
ответникът не е носител на спорното материално право. Ответникът излага, че
длъжникът Н. Н. В. е бил уведомен за сключения договор за цесия с
уведомление за цесия по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД, изпратено от цесионера
като пълномощник на цедента. Исковата молба, с която е предявен
настоящият иск, е била подадена в РС С. на дата 19.06.2025 г., т.е. след датата
на договора за цесия.
„***" ЕАД признава, че до датата на цесията от 14.05.2025 г. страните са
били обвързани от договорно правоотношение по силата на сключения
помежду им Договор за потребителски кредит ***/30.11.2021 г., въз основа на
който на ищеца е бил отпуснат кредит в размер на 4300.00 лева за срок от 42
месеца при посочените в договора условия. Оспорва твърдението на ищеца, че
процесният договор само формално отговарял на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК (относно необходимото съдържание на договора, уреждащо ГПР на
кредита и общо дължимата от потребителя сума).
Ответникът прилага справка чрез интернет калкулатор за изчисляването
на ГПР, видно от която се установява, че при отпуснат кредит в размер на
4300.00 лв., срок на погасяване - 42 месеца, годишен лихвен процент - 41.00
%, годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.65 %, което не
е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според който ГПР не може да
надвишава 5 пъти размера на законната лихва за забава, която към момента на
сключване на договора 30.11.2021 г. е в размер на 10.00 %, т.е. максимално
допустимият ГПР от 50.00 %.
Според „***" ЕАД никъде в ЗПК няма изискване за посочване на това
какви са отделните разходи, включени в ГПР, стига в договора да е посочен
начинът на неговото формиране, както и допусканията, при които същият е
изчислен и приложим, което в конкретния случай е направено. Твърди, че
посочения в договора ГПР в размер на 49.70 %, макар и да се доближава до
максималния размер, не го надвишава, поради което същият не противоречи
на регламентираното в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивно изискване.
4
Счита, че неустойката по чл.18 представлява разход по смисъла на чл.
19, ал. 3 от ЗПК, дължим само при неизпълнение на задължение на
потребителя по процесния договор за кредит. Към момента на сключване на
договора за кредит неустойка по договора не е била начислена, съответно
ГПР, който е изчислен към момента на сключване на договора, не включва в
себе си като компонент неустойката по чл. 18 от договора. Доколкото,
дължимостта на неустойката по чл. 18 от договора е уговорена в случай на
неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 15, то същата представлява
разход, свързан с неизпълнение на договорни задължения по смисъла на чл.19,
ал.3 ЗПК. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
По така изложените съображения според „***" ЕАД при сключване на
договора за кредит не е допуснато соченото от ищеца нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, т.е. договорът не е недействителен в неговата цялост.
В случай, че оспорената клауза за неустойката по чл. 18 от процесния
договор бъде приета за нищожна, дружеството излага, че следва да се има
предвид, че недействителността на отделната договорна клауза за неустойката
не влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което да е
приложима санкцията на чл. 23 ЗПК.
В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощник
адв.О., който поддържа предявения иск. Представя писмено становище.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.
Ангажира писмено становище, в което излага доводи за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните писмени
доказателства, на основание чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че между тях е сключен писмен договор за потребителски
кредит № ***/30.11.2021 г. за сумата 4 300 лева при годишен лихвен процент –
41 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.70 %, за срок от 42 месеца, с
обща стойност на плащанията по договора в размер на 8111,63 лева, размер на
5
погасителните вноски от 194,31 лева, с краен срок на плащане до 20.05.2025 г.,
с включена клауза по чл. 18.2.8, във вр. с чл. 18.2.7 от договора – за заплащане
на 903 лева обезщетение при непредставяне от потребителя в срок 3 работни
дни от сключване на договора на оригинален документ за доходите си,
декларирани в подадена молба за оценка на кредитоспособността.
Видно от съдържанието на договора за потребителски кредит заемната
сума е предоставена на заемополучателя В. при посочените в договора
условия, като с част от нея 2930,20лв. са погасени негови задължения към
трети лица, а останалата част е усвоена от него.
Страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, затова той по
своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит и
за неговата валидност и последици важат правилата на Закон за
потребителския кредит, както и на Закон за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените
изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя.
6
Така посоченият размер на ГПР обаче не съответства на действителния,
съобразно поетите от потребителя задължения, включително и спрямо
посочената в самия договор обща сума, дължима от потребителя. Това е така,
доколкото уговореното в чл. 18.2.8 от договора обезщетение (обезщетяващо
вреди на кредитора, за извършване на допълнителни разходи, свързани с
обезпечаване на риска от просрочие по погасителните вноски), реално
представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за
кредит и следва, но не е включен в ГПР. Съдържанието на клаузата за
обезщетение по чл. 18.2.8 и на клаузата по чл. 18.2.7 от договора, във връзка с
чието неизпълнение същото се дължи – при непредставяне от потребителя в
срок 3 работни дни от сключване на договора на оригинален документ за
доходите си, декларирани в подадена молба за оценка на кредитоспособността
и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем,
налага извод, че в действителност обезщетението по чл. 18.2.8 от договора
представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит, допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т.нар. скрита
възнаградителна лихва). В този смисъл неизпълнението на задължението по
чл.18.2.8 не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на кредит към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита, а не да представя като
обезщетение действителната цена при предоставяне на необезпечен кредит.
Доколкото разходите за обезщетението са пряко свързани с договора за
кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от
ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Именно с
оглед приетия характер на договореното обезщетение, като допълнително
възнаграждение за предоставяне на необезпечен кредит, неоснователни се
явяват доводите в жалбата, че размерът на обезщетението не следва да бъде
включен в ГПР.
В случая не се спори относно обстоятелството, че в уговорения с
процесния договор ГПР (възлизащ на 49.70%) не е включено обезщетението
по чл. 18.2.8 от договора. В резултат ГПР не съответства на действителния
такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита, като се прави опит за заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент
7
на разходите по кредита. С това потребителят е поставен в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което е пречка
да прецени реалните икономически последици от сключване на договора.
Последното се явява и в директно противоречие с чл. 3, § 1 и чл. 4 от
Директива 93/13 ЕИО/05.04.1993 г. на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Нарушено е изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Следователно процесният договор за заем се явява недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК.
Действително с договор за цесия от 14.05.2025 г. „***" ЕАД е прехвърлило
вземането си по договора спрямо Н.В. на „***“ ЕАД. Съдът не намира за
основателно възражението на дружеството ответник за липса на правен
интерес за В. от предявяване на иска срещу него, доколкото име нов кредитор.
Длъжникът може да направи срещу цесионера всички възражения, които има
срещу цедента, но единствено по пътя на възражението. Защитата по пътя на
възражението обаче не води до прекратяване на договорната връзка. Когато
предявява иск за недействилност на договора, надлежен ответник се явява
именно насрещната страна на договора.
Съдът намира предявения иск за допустим и основателен. С оглед
изхода на делото ответникът следва да заплати на осн.чл.78 ал.1 ГПК на
ищеца направените от него разноски по делото за ДТ, а именно по 172лв.
Предвид направеното искане за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца адв.О. сумата от 200лв.
В представения договор за правна защита и съдействие от ищеца е
посочено, че той се представлява безплатно от адвокат О., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА представлява основание за оказване на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът
да определи размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе
предвид вида и цената на исковете, обстоятелството, че по делото е проведено
едно единствено открито с.з., действащата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и при съобразяване на Решение на СЕС
по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., намира, че дължимите в случая разноски за
8
адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 200 лева по иск
срещу „***" ЕАД. Посочената сума следва да се присъди в полза на
процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че
последният не е направил този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит
№ ***/30.11.2021г., сключен между Н. Н. В. против „***" ЕАД по предявен
иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК от Н. Н. В.,
ЕГН **********, с адрес град С., ул. ***, срещу „***" ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***.
ОСЪЖДА „***" ЕАД да заплати на адвокат М. О.-АК С. с личен
номер ***- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
Н. Н. В. по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на 200 лв.
ОСЪЖДА „***" ЕАД да заплати на Н. Н. В. сумата 172 лв,
представляваща направени от него разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9