Присъда по дело №15/2022 на Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по ВНОХД № 15/2022г. на Апелативен съд Варна,
НО, I състав

С присъда № 9/17.11.2021г. по НОХД № 159/2021г. на ОС - Шумен
подсъдимият Б. ХР. АС. с ЕГН ********** бил признат за ВИНОВЕН в това,
че на 11.08.2017г. в гр.Нови пазар, обл.Шумен, направил опит умишлено да
умъртви Б. АЛ. С., като опитът е довършен, но не са настъпили исканите от
дееца обществено опасни последици, като деянието е осъществено от
подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия
с насилие, поради което и на основание чл.118 пр.1 вр. чл.115 ал.1 вр. чл.18
ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ДВЕ ГОДИНИ при първоначален строг режим.
Признал подсъдимия за НЕВИНЕН и го оправдавал по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл.115 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.
В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото
деловодни разноски и дължимата държавна такса върху размера на уважения
граждански иск. Съдът се произнесъл и по веществените доказателства, както
и по чл.59 ал.1 от НК.
С присъдата била ангажирана и гражданската отговорност на
подсъдимия А., който бил осъден да заплати на Б. АЛ. С. обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на 1 503 лева /хиляда петстотин и
три/, както и за неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер
на 10 000 лева /десет хиляди/, ведно със законната лихва, считано от
11.08.2017г., до окончателното изплащане на сумата. Деликтната претенция
била отхвърлена за разликата до първоначално предявената сума от 70 000
лева.
Срещу така постановената присъда постъпила въззивна жалба от
частния обвинител и граждански ищец, в която се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подс.А. да бъде признат за виновен по
първоначално предявеното му обвинение; да бъде увеличено обезщетението
за неимуществени вреди; алтернативно се моли за увеличаване на
наказанието, в случай че въззивната инстанция сподели изводите на ОС –
Шумен по възприетата от него правна квалификация. Навеждат се доводи за
нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание. В допълнението към въззивната жалба са изложени подробни
аргументи защо не се споделя сторената от първостепенния съд
преквалификация на деянието по чл.118 от НК. В съдебно заседание се
изтъкват аргументи в сходен смисъл както и се моли алтернативно за
справедливо наказание.
В съдебно заседание прокурора заявява, че не счита подадената
въззивна жалба за основателна, за което излага кратки съображения.
Защитата на подсъдимия в съдебно заседание оспорва жалбата и излага
1

съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда.
Счита наложеното наказание за справедливо.
Подс.А. в последната си дума моли да се потвърди постановената
присъда.
След като прецени доводите, наведени във въззивните жалби,
допълнението към тях и устно изразените становища на страните, и в
съответствие с чл.314 от НПК извърши пълна служебна проверка на
обжалваната присъда, ВАпС намери за основателна жалбата на частния
обвинител и граждански ищец. Въззивният съд, извършвайки на свой ред
оценка на събрания от първата инстанция доказателствен материал, както и на
приобщените във въззивното съдебно следствие доказателства (допълнителни
разпити на подсъдим и пострадал, както и на вещо лице по СПЕ), достигна до
различно виждане в ключови аспекти по фактическите обстоятелства, а от
там - и в правните изводи, в сравнение с тези на първата инстанция, поради
което и отмени постановената присъда на ОС – Шумен и постанови нова, с
която ПРИЗНА подс.А. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2017г. в гр.Нови
пазар, обл.Шумен,направил опит умишлено да умъртви Б. АЛ. С., като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца
причини, поради което и на основание чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл..58 б.“а“ и
чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1
т.2 б.“б“ ЗИНЗС. Съдът ИЗМЕНИ присъдата в нейната гражданска част като
УВЕЛИЧИ размера на присъденото на пострадалия Б.С. обезщетение за
причинени неимуществени вреди от 10 000 лв. на 20 000 лв., както и размера
на дължимата от подсъдимия държавна такса - от 400 лв. на 800 лв. ОСЪДИ
подсъдимия да заплати в полза на АС – Варна разноски в размер на 150 лв. и
ПОТВЪРДИ присъдата в останалата част.
АС - Варна приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Б.А. (известен като „Титкото“) и постр.Б.С. (известен като
„Селяйдин“) били първи братовчеди и съседи - живеели в циганската махала
на гр.Нови пазар на ул.“Янаки Вергиев“. Били в добри отношения.
Бащата на пострадалия – св.А. А. бил известен още като „Р.“; св.Д.М. -
като „Д.“; св.СТ.М. – като „Халим“; св.А.И. – като „в.“.
Сутринта на 11.08.2017г. подсъдимият бил на работа при св.СТ.М., за
който извършвал строителни дейности. Около обяд подс.А. приключил, след
което събрал и поставил в багажника на автомобила на св.М. строителните
инструменти. После се прибрал се в дома си, където съпругата му –
св.Мукадес Х., му се оплакала, че при нея идвали постр.Б.С. и жена му, като
се държали грубо и я разпитвали дали подс.А. бил казвал нещо по адрес на
постр.С. и се заканвали да ги „изселят“. Подс.А. се къпел в двора си в ранния
следобяд, когато постр.С. и негови близки отново се появили и пострадалия
го запитал защо бил казал пред „Д.“, че е просяк. Подс.А. отговорил, че това
не е вярно. Тогава постр.С. настоял двамата да отидат в джамията и да се
2

закълнат пред корана. Обадили се на св.А.И. „в.“, който имал таксиметров
автомобил, за да ги закара. По пътя в колата продължили да спорят. Понеже
джамията била затворена, отишли при една жена, която имала коран. Двамата
целунали корана и се заклели в децата си, че казват истината. На връщане
подсъдимият слязъл от автомобила в центъра на града, помогнал на свой
познат да разтоварят един камион, пазарувал, отишъл при баба си и стоял там
до около 21-22 часа. Пътят му за къщи бил покрай дома на постр.С..
Минавайки видял, че постр.С. и „Д.“ са на двора и пият. Подсъдимият влязъл
при тях, бутнал с ръка по дясното рамо „Д.“ и го попитал защо е говорил
неверни неща на братовчед му, с което станал причина за конфликт между
тях. Постр.С. го избутал на улицата казвайки, че не иска конфликти в дома си.
На място дошли още бащата на постр.С. – св.А. А. „Р.“ и брат му – св.С. С.,
всички започнали да викат. Виждайки какво става, св.Д.М. „Д.“ избягал.
Някой ударил със сопа подс.А. по лявото рамо и лявата китка. Тогава той
избягал и отишъл пред къщата на св.СТ.М., взел от багажника на автомобила
му един сатър и тръгнал обратно към дома си. По това време св.М. бил
легнал, но чул, че капакът на колата му се отворил и излязъл навън. Извикал
на подсъдимия да спре, но той заминал със сатъра. След около 20 - тина
минути подсъдимият се върнал на място и там заварил същите хора, които
продължавали да викат. Подс.А. им казал да се махат и да не го закачат, като
сочел сатъра. Като се присягал в опит да го удари, св.А. А. „Р.“ паднал на
земята и си увредил ръката. Това ядосало сина му -постр.С., той взел камък и
го хвърлил по подсъдимия, уцелвайки го по главата. След това подс.А.
замахнал и го ударил с острата част на сатъра по главата. Постр.С. не успял да
удари подс.А. със сопата, която държал, понеже се почувствал внезапно
отпаднал. Събрали се много хора, настанала суматоха. Пострадалият бил
закаран в болницата в гр.Нови пазар, откъдето го пренасочили към МБАЛ -
Шумен. Свидетелят А.И. откарал до там с автомобила св.А. А. „Р.“ в болница.
Св.Б.Х. се обадил на телефон 112. При идването на полицията св.Кудрет М.
направил кордон, за да изведе от дома му подс.А., тъй като, в духа на
етническите традиции, на място се била събрала цялата махала. След като бил
освободен подс.А. и съпругата му продали къщата си в гр.Нови Пазар, защото
се страхували да останат да живеят там. Семейство се преместило в гр.София,
където живее и в момента.
По делото били извършени следните експертизи:
1.Заключението на СМЕ №71/2018г. (том 2, л.48-55 от ДП), се
установява, че на пострадалия Б.С. са причинени травматични увреждания от
действието на твърд предмет с остър ръб по механизма на удар, както следва:
една посечна рана в дясната челно - теменна област на главата, голяма
импресионна фрактура челно-теменно в дясно, започваща от орбиталния ръб,
хематом на десния клепач, голям дефект на мозъчната обвивка с линеен ход, в
резултат на пострадалия е причинено проникващо нараняване в черепната
кухина, като проникващото нараняване в черепната кухина е преодоляно с
операция проведена на 12.08.2017г., като костния дефект от тепанацията не
3

било възможно да се възстанови от само себе си без провеждане на повторна
операция (краниопластика). В съдебно заседание експертите пред ОС са
пояснили още, че ударът бил нанесен с острата част на посечно оръжие със
значителни тегло и размери; както и със значителна сила в жизнено важна
област (главата) с проникващо нараняване в черепната кухина.
2.заключението на СМЕ по писмени данни (том 3, л.118-128) по
отношение на подстр.С. посочва, че най-вероятно по време на удара
пострадалия е бил лице в лице с подс.А. в приклекнало положение. Бил е
ударен с режещата метална част на сатъра в посока отгоре-надолу и леко
косо спрямо черепа, поради което дълбочината на проникване не е голяма (не
е достигната повърхността на мозъка). Без оказаната своевременна
високоспециализирана помощ смъртта би била неизбежна.
3.според заключението на СМЕ на ВД №28/02.04.2020г. (том 3, л.102-
104 от ДП) по иззетото по делото при оглед на местопроизшествие на
12.08.2017г. веществено доказателство - сатър, са установени: червено-
кафяви петна на 0,5см. от дупката на металната част на сатъра (обект №1.1.),
на 1,5 см. от задния ръб на металната част /към дръжката/ (обект№ 1.2.), на
1,5 см. от предния ръб на металната режеща част (обект №1.3.), на 8,5 см от
задния ръб на металната част откъм дръжката (обект №1.4.) и в края на
дръжката /от към тъпата част на сатъра/ (обект №1.5.), като поради
минималните количества на материала за изследване същото е прекратено, а
обектите са съхранени за последващо изследване по метода на ДНК
профилиране.
4.според заключението на ДНК експертизата (том 3, л.109-113 от ДП),
има съвпадение между изследваният клетъчен материал и ДНК профила на
пострадалия Б.С. по обект №3 - тампон с обтривка от червено-кафяво петно
на 1,5 см. от предния ръб на металната режеща част (на иззетия по делото
като веществено доказателство - сатър) и на подсъдимия Б.А. по обекти № 1 и
№2 - тампони с обтривки съответно от червено-кафяво петно на 0,5 см от
дупката на металната част на сатъра и от червено-кафяво петно на 1,5 см. от
задния ръб на металната част към дръжката на сатъра.
5.според заключението на СМЕ по писмени данни (том 2, л.37-46) св.А.
А. „Р.“ е получил изкълчване на лява лакътна става без фрактура (достовеврно
относно посочените обстоятелства- падане с изпъната ръка).
6.според заключението на СМЕ по писмени данни (том 2, л.60-66 от
ДП) подс.А. е получил три травми: мекотъканна травма на главата (без
засягане на костите и черепа), мекотъканна травма на лява раменна става и на
лява гривнена става, които биха могли да се получат от действието на твърди
тъпи предмети чрез удар или натиск.
7.според заключението на изготвената СПЕ, подсъдимият Б.А. няма
вроден или придобит интелектуален дефицит, като при психичното
изследване не са установени данни за актуално или преживяно психично
разстройство. По време на деянието бил в състояние правилно и точно да
4

възприема и запаметява фактите и обстоятелствата относно случилото се,
имащи значение за делото, като можел да ги възпроизвежда в показанията си
по делото в качеството си на свидетел и подсъдим. По време на
инкриминираното деяние на 11.08.2017г. поведението на пострадалия Б.С. и
свидетеля А. С. предизвикало у подсъдимия А. нагнетяване на афекти на
раздразнение и страх, но комплексният анализ не установил основание за
диагностика на категорията „физиологичен афект“ под формата на някоя от
разновидностите „силно раздразнение, уплаха или смущение“. В съдебно
заседание пред първоинстанционния съд експертът подкрепил заключението
си, с пояснението за медицинския критерий на „силното раздразнение“ -
обяснил, че в такъв случай трябвало да има взривна реакция с тежка агресия,
което бива последвано от състояние на силно физическо и психическо
изтощение (до степен на затруднение във физическото придвижване). ОС –
Шумен не се съгласил с това заключение и приел наличието на „силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия“, за което изложил съответните
мотиви. Въззивният съд проведе съдебно следствие и пристъпи към
допълнителен разпит на ВЛ по СПЕ с оглед изясняване на психичното
състояние на подс.А.. ВЛ С. доразви заключението си пред АС – Варна след
запознаване с показанията на всички свидетели пред ОС – Шумен, както и с
допълнителните разпити на подс.А. и св.С. пред АС – Варна. След което
препотвърди заключението си. Поясни подробно „уплахата“ и „смущението“,
както и „физиологичния афект“. По отношение на последния поясни отново:
„Физиологичният афект представлява кратковременен и изключително
интензивен емоционален заряд, възникващ в екстремни условия, когато
субектът няма капацитет да се справи със ситуацията“. Поясни подробно
трите фази на афекта: „Първата е подготвителна, която е съпроводена от
продължително или кратковременно интензивно и извънредно психично
напрежение, което се натрупва и нараства. Обикновено тази фаза е кратка,
дори и понякога незабележима. Втората е фазата на разгръщането на афекта,
който се проявява неочаквано и с разтърсваща сила и е съпроводено с
изключване на критичността и до голяма степен логичната преценка,
редуцира значително свободата на избора, като действията са до огромна
степен продиктувани от афектния импулс. Прекъсва се представната дейност,
спира протичането на мисленето и действията са в голяма степен
рефлекторни. Третата фаза е следафектната фаза на изтощение, при която
настъпва емоционална индеферентност, несвързаност на представите, както в
момента, така и за събитията по време на афекта.“. ВЛ посочи, че след
изчитането на материалите по делото не е открил описание на подобно
състояние у подсъдимия, вкл. и по време на проведеното с него интервю. ВЛ
поясни още, че при афекта реакцията е рефлекторна и в голяма степен
преминава извън контрола на дееца, който усеща непреодолима сила, която
той не може да спре в конкретния момент. Цитира теория, според която при
афекта има известни елементи на автоматизъм в защитните или
нападателните действия, което е донякъде вярно, тъй като пълен автоматизъм
5

има вече при патологичния афект. С това мотивира защо отхвърля наличието
на афект у подс.А., който е ударил пострадалия само веднъж, опитвайки се и
да го опази – т.е. имал е протичаща мисловна дейност, както и не е действал
автоматично, тъй като в афект много по-голяма е вероятността от нанасяне на
многократни удари. Същевременно ВЛ посочи, че е налице афект на
отреагиране, налице са и страхови изживявания и състояния на раздразнения,
но със забележката, че те нямат консистентността, характеристиките и
последователността, за да бъдат определени като афект. ВЛ приема, че не се
касае за физиологичен афект и защото има и достатъчно изминало време от
проявената спрямо него агресия и връщането му на мястото на инцидента с
оръдието на престъплението.
Съдът достигна до гореописаната фактическа обстановка след анализ на
доказателствената съвкупност, събрана по надлежния процесуален ред. В
хода на съдебното производство пред ОС – Шумен някои от заключенията на
ВЛ били прочетени, поради прилагане нормата на чл.371 т.1 от НПК;
писмените доказателства били прочетени и приобщени на основание чл.283
от НПК; свидетелите и някои от ВЛ били непосредствено изслушани от
първоинстанционния съд; подсъдим и пострадал бяха разпитани отново и от
АС – Варна, както и ВЛ по СПЕ С.. Съдът взе предвид и извършения по
делото оглед на местопроизшествие в деня след инцидента – на 12.08.2017г.
Според данните, посочени в протокола за оглед, той е извършен в гр.Нови
Пазар в дом на ул.„Янаки Вергиев“34. С помощта на допълнителните разпити
на подсъдим и пострадал, въззивният съд установи, че това е домът на
постр.С. и на прилежащи постройки към него (снимки 1-7, 9-10 от
фотоалбума). За снимки 20-24 постр.С. твърди, че отразяват къща на подс.А.,
зад която има друга къща на подс.А. (с адрес - гр.Нови Пазар, ул.„Янаки
Вергиев“32а). Според подс.А. неговата къща не фигурира в снимковия
материал. Съдът кредитира казаното от него, тъй като и в самия оглед е
записано, че се касае за вход „на стара необитаема къща“ и в нейния двор до
оградната мрежа било фиксирано средството на престъплението – сатър
(снимки 23 и 24). Останалите снимки отразяват някои детайли в двете
споменати къщи, а снимка 8 – място от пътя (петно с червеникав цвят на
пътя, фиксирано на 4,70 северно от оградата на къщата на пострадалия).
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, за разлика от
ОС – Шумен, който се доверил почти изцяло на тях и на групата свидетели,
близки до него. Въззивната инстанция кредитира обясненията на подсъдимия,
както и показанията на свидетелите в онези им части, които в максимална
степен кореспондират с обективните данни по делото – основно протоколът
за оглед и изготвените експертизи. Защото, както е констатирал и
първоинстанционния съд, обясненията и свидетелските показания касателно
най-важните факти по делото, силно се открояват едни от други до степен на
пълно несъответствие. Безспорно е установено, че на инкриминираната дата в
ранния следобяд имало вербален конфликт между подсъдим и пострадал.
Това станало по повод думи на „Д.“, изиграли ролята на интрига, поставила
6

основата на развилата се ситуация. Неговите твърдения афектирали постр.С.
и той отишъл да потърси сметка от подс.А.. Последният отрекъл и се
съгласил да отиде с пострадалия в джамия за изпълнение на ритуал по
целуване на корана, който гарантирал истинността на думите на участниците
в него. Но дори и изпълнението му не донесло помирение между двамата,
понеже св.С. провидял лукавост при изпълнението му от страна на
подсъдимия. Подс.А., прибирайки се вечерта в дома си, забелязал в двора на
св.С. лицето, което произвело конфликта („Д.“) и влязъл, за да му потърси
сметка за развалените отношение между него и пострадалия. Това се
потвърждава от всички разпитани очевидци, с нюанси във вида на посягането
– според някой бутане по рамото, според други удар по рамото. Този акт на
подсъдимия положил началото на ескалация на напрежението – бил изгонен
от св.С. от двора му и действието се пренесло навън (на пътя). В това време
дошли св.А. А. „Р.“ и св.С. (брат на пострадалия) и се развихрил скандал.
Постр.С. ударил подс.А. с камък по главата, а подс.А. почулил още и удари по
ръката и китката. Това се установява от обясненията на подсъдимия,
показанията на св.Х. и св.Б.Х. (касателно този факт), а обективно – от СМЕ на
подс.А., според която по него има три на брой констатирани увреждания.
Това се установява индиректно и от показанята на постр.С. пред АС – Варна,
в които той пояснява (помолен да коментира брадвата и сопата, прибрани в
склад в неговия двор), че вероятно кафеникавите зацапвания по сопата са от
него, защото той се опитал да удари подс.А., но не успял, понеже бил
изнемощял от удара, който той му бил нанесъл със сатъра. Това показва, че в
определен момент сопата се е намирала в неговите ръце. Остава неясно в чии
ръце е била брадвата със сходни зацапвания, но с оглед противоречивите
показания, това е неустановимо. Според съдът в тази си част (а също и и
нататък) инцидентът се развил извън и пред къщата на постр.С., на мястото
около посочената от него чешма на снимки с номера 1 и 2, т.е. извън дома му,
както и извън дома на подс.А.. Казаното от постр.С. относно мястото на
разпрата следва да се кредитира, тъй като то кореспондира с отразеното в
протокола за оглед, в който е записано, че петно от червено-кафява течност е
намерено северно от оградата на къщата на постр.С. на 4,70м. Твърденията на
подс.А. и св.Х., че подс.А. бил бит от пострадалия и близките му в неговия
собствен двор не отговарят на обективните находки от протокола за оглед,
поради което и не могат да бъдат кредитирани. По-нататък се случило
следното: подс.А. побягнал с думите „ще се връщам“, отишъл до колата на
св.СТ.М., в която сам бил сложил инструментите, взел от там един сатър и се
върнал обратно. Този факт е потвърден от всички разпитани, а относно
думите на подс.А. съдът черпи информация от показанията на постр.С.,
св.С.С. и св.М.СТ.. Макар първите двама да са братя и да имат определен
интерес от изхода на делото, то все пак техните показания звучат достоверно
и са подкрепени от показанията на св.М.СТ., които съдът определя като
максимално достоверни и обективни, кореспондиращи с останалите
доказателствени източници. След завръщането на подс.А. със сатъра
7

останалите били там и пак се опитвали да му посягат. Той посочил сатъра в
ръцете си, но това не ги възпряло. На опит на „Р.“ да го удари, подс.А.
замахнал към него, без да го удари. „Р.“ се подхлъзнал и паднал на земята, с
което увредил ръката си. Това ядосало постр.С., който взел от земята камък и
го хвърлил към подс.А., удряйки го по главата. След това подс.А. го
приближил и ударил веднъж със сатъра по главата. Това се потвърждава
както от подс.А., така и от постр.С.. Съдът не кредитира показанията на св.А.
А. „Р.“, намирайки ги за некореспондиращи с останалите доказателствени
източници и дори житейски нелогични. Не биха могли да се възприемат
твърденията му, че подс.А., който бил сам и невъоръжен в началото, крещял
на всички, че „ще ги избие“ и че те не са го „пипнали с пръст“ (при факта на
причинените му и несъмнено установени наранявания). Това се отнася и за
показанията на св.С. С. в сходна версия. Не се кредитират и показанията на
св.Д.М. „Д.“, депозирани по същия тенденциозен начин, очевидно в опит да
омаловажи собственото си морално укоримо поведение, тъй като именно той
бил в основата на инцидента. Не се споделят показанията на св.Х. (жена на
подс.Х.) относно това, че подс.Х. бил нападнат в двора им. Доказателствата
от огледа и множеството свидетелски показания сочат, че инцидента станал
на улицата. Не се споделят и показанията на св.Б.Х. в частта, в която разказва,
че постр.С. многократно налитал с кол на подс.Х.. Св.Х. е племеник на
подс.Х. и очевидно показанията му са повлияни от тези близки
взаимоотношения, тъй като говори за подсъдимия като „облян в кръв“, а
„облян“ в кръв бил не той, а пострадалия, който развил силно кръвотечение
след удара, поради което главата му била превързана с подръчни материали
(видно и от огледа – снимка 18 и от свидетелските показания) до идването на
медицински екип. Не се възприемат и показанията на брата на подс.А. – св.А.
А. в частта, в която сочи, че пострадалия налитал на подс.Х. с мотика – тези
показания противоречат с казаното от подс.Х., а също и с казаното от жена
му, че бил нападнат със сопа. Съдът възприема показанията (касаещи
момента след инцидента) на свидетелите: С. Х. (доколкото сочи, че и двамата
са били наранени); А.И. „в.“ („Р.“ с увредена ръка, а пострадалия – с вързана
глава). Съдът кредитира и показанията на полицейските служители. Съгласно
показанията на св.П. от ДП (надлежно прочетени) подс.Х. бил с наранена
глава и ръка (налице е пълно съответствие с изготвената СМЕ). Сходни
показания депозирал и св.Н. - че било пълно с хора, че подсъдимия също бил
пострадал и че са го водили в болница. Св.К.М. посочил, че намерил подс.А.
в дома му, че имало голямо струпване на хора и едвам го извел. С оглед
изложеното във връзка със свидетелските показания, съдът счита, че те могат
да се разделят условно на 3 групи – такива, в полза на подсъдимия; в полза на
пострадалия и неутрални – на полицейските служители и св.СТ.М.. Очевидно
е по делото, че показанията на първите две групи свидетели са силно
преувеличени в насока, определена от това чии интереси обслужват (дали на
подсъдимия или на пострадалия). Противоречията между тях са
неотстраними, заради което и въззивният съд, преценявайки достоверността
8

им, ги съпостави с обективните данни по делото. Съдът в приемане на
фактите по делото бе затруднен и от друго - извършването на огледа на
следващият ден (12.08.2017г.) се прецени като обстоятелство, довело до
фиксиране на местопроизшествието във вид, различен от този, който бил по
време на извършване на деянието. Съдът установи това на базата на някои
детайли от показанията на свидетелите, както и от съдържанието на самия
протокол за оглед. Според показанията на св.Н. (прочетени от ДП) той
забелязал неустановено лице да прибира сопа от двора на подсъдимия.
Според протокола за оглед сопа и мотика със зацапвания по тях били
намерени в пристройка в двора на пострадалия - фиксирани в протокола за
оглед - снимка 14. За употребата на такива вещи (сопи, мотики) в нощта на
инцидента говорят почти всички свидетели, но те не били открити на пътя, а
прибрани в помещения или захвърлени в необитаем двор. Сатърът –
средството на извършване на престъплението, бил открит при огледа в двор
на необитаема къща, близо до пътя, където се случил инцидента (снимки 23 и
24). Липсват данни инцидентът да се е състоял в този двор. Т.е намирането на
посочените вещи в посочената пристройка и в двора на необитаем дом,
очевидно сочи на местене на вещи, което станало по време и след пристигане
на полицейските служители и очевидно било извършено от близки на
пострадалия и подсъдимия (тъй като те вече не били там). Твърдението на
подс.Х. за тотално изпотрошаване на прозорците на дома му е несподелимо,
доколкото не е извършен оглед на неговия дом (дори и на следващия ден) и
доколкото полицейския служител К.М. посочил, че при отиването му никой
не е хвърлял камъни по прозорците на подсъдимия, но действително е имало
счупени прозорци на къщата му. Неясен остава отговорът на въпроса кога и
как се е случило това. В обобщение – изминалият период от време,
непреодолимото противоречие на две основни групи свидетелски показания,
извършването на оглед на местопроизшествието в по-късен момент – това са
все обстоятелства, които съдът възприема като обективни пречки по пътя към
пълно изясняване на някои определени детайли по делото.
От правна страна:
С оглед приетото от фактическа страна въззивната инстанция достигна до
различни правни изводи от тези на ОС – Шумен. Прие, че не е налице
извършване на престъпление по чл.118 от НК, а такова по чл.115 ал.1 от НК.
Според съда липсват данни за извършване на престъплението в резултат на
силно раздразнение, причинено от пострадалия с насилие. Факт е, че в ранния
следобяд между двамата възникнал конфликт, който ескалирал вечерта.
Първоначално бил вербален, но вечерта се стигнало до физически конфликт.
Подс.А. влязъл в двора на постр.С., за да търси сметка на „Д.“, бил изгонен от
там и получил няколко слаби удара по тялото в хода на скандала, след което
заявил, че „ще се върне“, изтичал до колата на св.М., взел от там сатър и се
върнал отново в квартала, където разпрата продължила и в отговор на
хвърлен камък от страна на постр.С. – той му нанесъл силен удар с острата
страна на сатъра в главата. Съдът счита, че ако подс.А. бил толкова уплашен,
9

колкото претендира в обясненията си, той не би влязъл в чуждия двор да
предизвиква скандал, където имало и превес на присъстващи поддръжници на
пострадалия. След това, макар и с леки травми, които без съмнение попадат в
категорията „насилие“, той съвсем съзнателно – обмислено и волево, се
отправил до колата на св.М., в чийто багажник знаел, че има инструменти,
взел от там сатър, с който по-късно ударил пострадалия по главата.
Нападението било провокирано от собственото поведение на подс.А., поради
което той не би могъл да черпи ползи от това. След като напуснал
местопроизшествието подс.А. очевидно не бил уплашен, защото се въоръжил
със сатър и отново се върнал на мястото, където инцидента приключил
злополучно за неговия братовчед. Поведението на подс.А. действително било
повлияно от раздразнение, предизвикано от пострадалия, което се
потвърждава и от ВЛ С.. Раздразнението му обаче не добило
характеристиките, необходими за прилагане нормата на чл.118 от НК.
Въззивният съд теоретично е съгласен с изложението на ОС – Шумен (стр.5
от мотивите), в което се сочи, че съгласно константната практика на ВКС
дали е налице състояние на афект е фактически, а не медицински въпрос,
който се изяснява с всички доказателства по делото, от които се преценява
цялостното поведение на дееца преди, по време и след извършване на
деянието. Несъгласието с първостепенният съд касае тъкмо фактическите му
констатации, а от там и неглижирането на заключението на ВЛ С., което този
съд приема за компетентно и добросъвестно. За да приложи разпоредбата на
чл.118 от НК, ОС – Шумен акцентирал на няколко свидетелски показания,
абсолютизирайки тяхното съдържание и пренебрегвайки други свидетелства
по делото. Извадките от показанията на СТ.М., според който подсъдимия в
този момент „бил като луд“, ядосан, възбуден и от тези на св.Б.Х. - че след
като нанесъл удара на пострадалия „Титкото реакции не прави, никакъв
рефлекс нямаше, стои мирно“ не са достатъчни, за да обосноват такова
състояние. Некоректно е и позоваването на показанията на полицейските
служители, които ОС – Шумен интерпретирал като „заварили подс.А. в дома
му в пълно физическо изтощение, не реагирал с думи или с действия при
отвеждането му към патрулния автомобил“. Св.К.М. е заявил точно следното:
„влязох, той си стоеше вътре в стаята, не се съпротивлявал, тръгна с мене
след като го поканих“, което изявление няма нищо общо с контекста, в който
го е вкарал ОС – Шумен. Т.е. за въззивната инстанция липсват факти, които
да разкриват физиологичен афект у подсъдимия – няма данни подс.А. да е
действал в резултата на стеснено съзнание. Напротив – от поведението му
може да се направи извод за обмисленост на действията; няма данни и за
последващо деянието неподвижно и изтощено физически състояние, защото
както горе се посочи – изводите за това са направени върху превратно
изтълкувани реплики на свидетели, а не на базата на стабилни доказателства.
Липсват доказателства поведението на подс.А. да отговаря на медицинското
описание на фазите на физиолофичния афект: според ВЛ при афекта
реакцията е рефлекторна и в голяма степен преминава извън контрола на
10

дееца, който усеща непреодолима сила, която той не може да спре в
конкретния момент. Цитира теория, според която при афекта има известни
елементи на автоматизъм в защитните или нападателните действия. С това
мотивира защо отхвърля наличието на афект у подс.А., който е ударил
пострадалия само веднъж, опитвайки се и да го опази – т.е. имал е протичаща
мисловна дейност, както и не е действал автоматично, тъй като в афект много
по-голяма е вероятността от автоматизъм и нанасяне на поредица от удари.
Същевременно ВЛ посочи, че е налице афект на отреагиране, налице са и
страхови изживявания и състояния на раздразнения, но със забележката, че те
нямат консистентността, характеристиките и последователността, за да бъдат
определени като афект. Горното наложи отмяна на постановената присъда и
постановяването на нова, по първоначално възведеното обвинение – чл.115 от
НК. т.е. налице е опит за убийство. Нанесен е удар със значителна сила с
острата част на посечно оръжие (с не малки тегло и размери) по жизнено
важна за човека област - главата. Деянието е приключило във фазата на опита,
като опитът е довършен, но не са настъпили исканите от дееца обществено
опасни последици, тъй като на пострадалия е оказана своевременна
висококвалифицирана медицинска помощ, без която смъртта му би била
неизбежна.
В насока разсъжденията на АС – Варна във връзка с липсата на
хипотезата на чл.118 от НК е и съдебната практика - Решение № 60238 от
26.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 873/2021 г., III н. о.; Решение № 60202 от
5.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 961/2021 г., II н. о., НК; решение № 160 от
03.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 702/2020 г., II н. о., НК и др.).
По наказанието:
За да определи наказанието на подс.А. (ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ), съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия.
Прие висока степен на обществена опасност на деянието (опит за
отнемане на човешки живот).
Отче средно висока степен на обществена опасност на дееца, като
обсъди предходните осъждания на подс.А., но прецени тяхната основна
насоченост срещу собствеността, отчитайи, че няма осъждания за
посегателства срещу личността, което следва да се тълкува в полза на
подсъдимия в конкретния казус.
Множеството предходни осъждания без съмнение се отчитат като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
фактическите самопризнания на подс.А. още в рамките на ДП, както и
добросъвестното му съдействие за изясняване на фактическата обстановка.
Към тях счита, че следва да се добави и изразеното в рамките на ДП и пред
съда съжаление за стореното, независимо, че е съпътствано и с опит да
11

оправдае поведението си. В тази категория обстоятелства от решаващо
значение за приложението на разпоредбата на чл.58 б.“а“ и чл.55 ал.1 т.1 от
НК според съда е генезиса и развитието на конфликта, отговорността за която
пада основно върху св.А. М. „Д.“, който успял да възбуди у пострадалия
съмнения в лоялността на подс.А.. Афектиран, постр.С. предприел поредица
от действия, които унижили и уплашили подс.А., за да провокират развитието
на ситуацията в този й вид. Воденето на джамия, целуването на корана били
все действия, в които очевидно подс.А. участвал неохотно. Посещението в
дома му в негово отсъствие също не предизвикало в него положителни
емоции. Последващите действия на пострадалия и неговите близки (този път
след конфликт предизвикан от подс.А. с блъскането на „Д.“), изразяващи се в
скандали и физическо посегателство, определено следва да се отнесат към
обстоятелствата, които да смекчат отговорността на подс.А.. Без съмнение
констатираното от ВЛ С. афеткното отреагиране от страна на А. и страхови
прояви у него следва да намерят място при определяне на наказанието (в този
смисъл решение 60238/26.01.2022г. на ВКС по н.д. 873/2021г., III н.о.). Още
повече - проявите на страх били и обективно установени от по-нататъшните
действия на подс.А. и неговото семейство и те напуснали населеното място в
рамките на няколко дни след инцидента. Към смекчаващте отговорността
обстоятелства следва да се отнесе трудовата ангажираност на подс.А., както и
тежкото му семейно положение – голямо семейство, за което той се грижи
отговорно.Заради това и съдът, намирайки във всичко гореизложено наличие
на многобройни смекчаващи обстоятелства, определи наказание на подс.А.
доста под определения минимум от десет години. Съдът прецени, че
определеното наказание от четири години лишаване от свобода ще успее
резултатно да постигне поправително, превъзпитателно, предупредително и
възпиращо въздействие върху подс.А., а също така и превантивно
въздействие спрямо обществото.
По гражданския иск:
С оглед на така изложеното и в съответствие с указанията, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК относно понятието
"справедливост", за справедлива обезвреда на пострадалия във връзка със
стореното от подсъдимите, ревизиращата инстанция намери сумата от 20 000
лева. Обезщетението в този размер напълно би репарирало и компенсирало
претърпените от него болки и страдания. Касае се за травматични увреждания
от действието на твърд предмет с остър ръб по механизма на удар - една
посечна рана в дясната челно в чийто резултат на пострадалия е причинено
проникващо нараняване в черепната кухина, преодоляно с операция
проведена на 12.08.2017г., като костния дефект от трепанацията не било
възможно да се възстанови от само себе си без провеждане на повторна
операция (краниопластика). Без оказаната своевременна
високоспециализирана помощ смъртта би била неизбежна. Съдът
определяйки справедливо обезщетение, взе предвид от друга страна и
12

обстоятелството, че ударът бил нанесен косо спрямо черепа, поради което
дълбочината на проникване не била голяма, т.е. не засегнала повърхността на
мозъка, което е от съществено значение за тежестта на травмата.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

13

Номер на акта:	7
Дата:	10 юни 2022 г.
Съдия:	Даниела Петрова Костова

Дело:	20223000600015
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 януари 2022 г.

Присъда по дело №15/2022 на Апелативен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите