№ 1212
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100510771 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ИВ. Г. П. и Н.Г. П. срещу
Решение № 20142917 от 21.06.2021 г постановено по гр. д. № 57282/20 г. на СРС, 32-ри
състав, с което са отхвърлени предявените от ищците ИВ. Г. П. и Н. Г. П. срещу ответника
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* искове за признаване за установено, че всеки от ищците не
дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по гр.д. № 7583/2010 г., 89 с-в на СРС и е образувано
изпълнително дело № 20118380409196 на ЧСИ М.Б., а именно: 876 лв. – главница за
потребена топлинна енергия; 292,24 лв. – мораторна лихва за периода 01.04.2004 г.-
04.05.2010 г., както и 105,08лв. – разноски по делото.
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС. Твърдят, че
вземането е погасено по давност, тъй като не са предприемани изпълнителни действия,
считано от образуването на изпълнителното дело на 07.12.2011 г. , поради което същото е
перемирано на 07.12.2013 г. Като евентуален довод навеждат, че дори и да се приложи
приетото с ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, то давността отново е изтекла, като поддържат,
че в случая приложим е 3 –годишния давностен срок.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба,
като твърди, че първоинстанционното решение е правилно и отправя искане към съда
същото да бъде потвърдено.
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива основания в
случая не се констатират.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
1
жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Във
всички случаи съдът е длъжен да даде служебно и законосъобразна правна квалификация на
иска.
За да отхвърли иска СРС е приел, че с образуването на изпълнителното дело на
07.12.2011 г. давността е прекъсната и спряна до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и до този момент давност не е текла, а запорът на банковите
сметки със съобщения от 14.07.2017 г. е прекъснал давността, впоследствие молбата от
16.04.2020 г. от взискателя и налагането на запори на ищците от 18.08.2020 г. и 08.09.2020 г.
Въз основа на горното е приел, че не е изтекъл тригодишен давностен период, поради което
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Изпълнително дело № 20118380409196 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на
07.12.2011 г., въз основа на изпълнителен лист , издаден от 31.10.2011 г. по гр.д. №
7583/2010 г. по описа на СРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, издадена на 14.07.2010 г. В молбата за образуване на изпълнителното дело е
възложено на ЧСИ на осн. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да предприеме изпълнителни действия за
събиране на вземането на взискателя. На 18.12.2011 г. са получени покани за доброволно
изпълнение от ищците по делото. На 19.09.2013 г. са изпратени на длъжниците съобщения
за плащане на дълга, но лицата не са били открити. Със съобщения от 14.07.2017 г., на
18.07.2017 г. са наложени запори на банкови сметки на Н.П. в „У.К.Б.“ АД, „П.И.Б.“ АД и
„И.“ АД, както и на И.П. в „У.К.Б.“ АД и „И.“ АД. Въз основа на подадена молба от
16.04.2020 г. с искане за предприемане на изпълнителни действия от взискателя, на
19.08.2020 г. и 09.09.2020 г. са наложени запори на банковите сметки на ищците в „И.“ АД и
„П.И.Б.“ АД.
В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, поради което незаконосъобразно СРС е приложил тригодишна давноста, а
следва по аналогия да се приложи чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са
посочени само вземанията установени "със съдебно решение", но няма основание това
правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за
изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение
не могат да бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти.
Съгласно чл. 415 ГПК, ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят
няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Липсва логика и основание
кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в
по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според чл. 416
ГПК и в двата случая "заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е.двата случая са приравнени
от процесуалния закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда
уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/, поради което нормата трябва да се
тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. Следователно и за вземанията, установени с
влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, приложимият давностен срок за
погасяването му е петгодишен съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Влязлата в сила заповед за
изпълнение има стабилитет, сходен с този на влязло в сила осъдително решение, поради
което чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага за вземанията, за които е издадена.
Доводът на въззивниците ищци, че изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, поради което действията на принудително изпълнение не прекъсват
давността са неоснователни. Настоящият състав възприема дадените разрешения в по-
новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г.
на IV г.о. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. на
ВКС, с която е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и и същи юридически факти могат да имат значение както
за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително
изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение.
Изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов изпълнителен способ задължават
съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително изпълнение, като
давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, независимо, че съдебният
2
изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ
след перемпцията.
По въпроса за давността при предприето принудително изпълнение следва да бъдат
съобразена задължителната съдебна практика. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според
мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е също, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено противоположно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира.
Действително по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г., извършена с т. 2 от ТР № /26.06.2015 г. , постановено по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС , съдебната практика е противоречива, поради което е образувано и тълкувателно
дело № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, по което няма произнасяне.
Настоящият състав споделя обективираната съдебна практика в Решение № 170 от
17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 г., IV г. о., ГК и Решение № 51 от 21.02.2019 г.
на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV г. о., ГК, с която е прието, че прилагането на даденото
с посоченото Тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би
имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване,
което би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и Тълкувателното решение тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение – 26.06.2015 г.
Следователно, в конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната практика по
въпроса за давността, се налага извода, че давността за процесното вземане по издаден
изпълнителен лист от 31.10.2011 г. не е текла от образуването на изпълнителното дело на
07.12.2011 г. до 26.06.2015 г., а след това е била прекъсвана последователно с всяко искане
на взискателя и предприемане на всяко изпълнително действие – налагането на запори на
банкови сметки на 18.07.2017 г. и на 19.08.2020 г. Следователно към настоящия момент
петгодишният давностен срок за процесното вземане не е изтекъл. Налага се изводът, че
3
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора, разноски се дължат на въззиваемата страна
от всеки един от въззивниците на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в размер на по 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20142917 от 21.06.2021 г. постановено по гр. д. №
57282/2020 г. на СРС, 32-ри състав.
ОСЪЖДА ИВ. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бухово, общ. Столична, ул******* да
заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* сумата от 50 (петдесет) лева разноски пред СГС.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Бухово, общ. Столична, ул******* да
заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* сумата от 50 (петдесет) лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4