Определение по дело №5445/2019 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№..............

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                              ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 5445 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Е.м.“ ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 2019863040384 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ против определените като дължими от ЧСИ на взискателя  разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че приетото като дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение от 350 лева е прекомерно и не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Взискателят по изпълнителното дело Е.К.подава отговор на жалбата, с който излага доводи за недопустимост на жалбата. Претендира направените в настоящето производство разноски.

Предмет на производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е проверка на законосъобразността на конкретно извършено от съдебния изпълнител действие. В това производство Съдът като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба, само когато такъв акт бъде издаден /ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС/. В случая липсва произнасяне на съдебния изпълнител по направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, касаещо размера на начислените по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя с нарочно постановление за разноските. Едва след издаването на подобен акт, последният  може да бъде предмет на съдебен контрол /в този смисъл и обвързваща практиката на ВКС, обективирана в определение № 170/25.03.2011 г., по ч. гр. д. № 297/2010 г./. Постановлението следва да съдържа  произнасяне по искането за неприсъждане, съответно за присъждане на по-нисък размер на адвокатско възнаграждение на взискателя /чл. 78, ал. 5 ГПК/.  Адресат на това искане е съдебният изпълнител. От изпратения препис на изпълнителното дело и от становището на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК е видно, че такова постановление не е издавано, тъй като  жалбоподателят не е заявявал възраженията си срещу размера на разноските пред съдебния изпълнител, а е подал направо жалбата  по реда на чл. 435 от ГПК. Ето защо следва да се приеме, че подадената жалба всъщност представлява искане към съдебния изпълнител да промени размера на начислените от него разноски, включително и да се произнесе по възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Актът на съдебния изпълнител, с който се произнасе по така упражненото пред него право за изменение на разноските вече ще подлежи на съдебен контрол.

Предвид гореизложените мотиви съдът приема, че жалбата  за намаляване на разноските в изпълнителното производство, определени като дължими на взискателя за адвокатско възнаграждение  поради прекомерност е процесуално недопустима, същата е преждевременна с оглед липсата на надлежен акт на съдебния изпълнител по направените възражения в жалбата, поради което  не следва да бъде разглеждана по същество. Ето защо производството следва  да бъде прекратено, а делото да се върне на съдебния изпълнител за произнасяне по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение  поради прекомерност.

Предвид липсата на произнасяне по същество на подадената жалба и връщането на жалбата на ЧСИ за предприемане на действия, съгласно гореизложените мотиви, Съдът не дължи произнасяне по направените от страните искания за присъждане на разноски за настоящето производство.

Без уважение следва да се остави искането на жалбоподателя по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението, доколкото предмета на жалбата не обосновава извод за необходимост от спиране на принудителното изпълнение на присъденото с изпълнителния лист вземане.

  Мотивиран от горното,                                 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество жалбата с вх. № на ЧСИ 21077/27.03.2019 г. на „Е.м.“ ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 2019863040384 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ,  като   ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази жалби съдебно производство по ч. гр. д. №  5445/2019 г. по описа на СГС и ВРЪЩА  делото на ЧСИ Халаджова за процедиране съгласно изложените мотиви.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя по чл. 438 от ГПК.

   Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

 

                                                                                2.