№ 24351
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110166393 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника ***.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпил писмен отговор от назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПС особен представител на ответника ***.
Неоснователно съдът намира възражението на особения представител на ответника
Л. за недупостимост на предявените искове. Това е така, тъй като пасивната процесуална
легитимация на ответника се обуславя от изложените в исковата молба обстоятелства.
Основателността на иска против този ответник е въпрос по същество на спора.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които като относими и
допустими следва да бъдат приети по делото. Обективираните в писмения отговор от
особения представител на ответника оспорвания на документите, са въпрос по същество –
относно доказателствената им стойност, а не по допустимостта им. Следва да се има
предвид, че оспорените документи представляват частни свидетелстващи документи и като
такива не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална. Ето защо, за
установяване на съответствието им с обективната действителност не е необходимо да се
открива производство по реда на чл.193 ГПК, а същите се преценява наред с останалите
събрани по делото доказателства. Искането за представяне на оригинали на удостоверение
за наследници следва да бъде оставено без уважение, тъй като същите не са издадени на
ищеца, съответно няма как да ги представи в оригинал. Не следва да бъде задължавано
ищцовото дружест***редставя „данъчни фактури“, доколкото преценка на страната, която
носи доказателствената тежест е с какви доказателства ще установява твърденията си.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи по посочени от него задачи. Настоящият съд, намира, че исканите
експертизи са относими, допустими и необходими за правилното изясняване на спора,
поради което следва да бъдат допуснати. Следва да бъдат допуснати и поставените в
писмения отговор от особения представител въпроси от № 1 до № 3. Поставеният въпрос №
4 не следва да бъде допуснат, тъй като наличието или липса на отоплителни тела в имота,
както и тяхното състояние към момента на огледа от вещото лице, ще са неотносими към
1
процесния период.
В исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „***” ЕООД като
трето лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат
твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на
съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за
ищеца решение същият да предяви регресни права срещу това дружество.
Следва да бъде задължено „***” ЕООД да представи посочените в исковата молба
заверени преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната
енергия в процесния имот през исковия период.
На основание чл.155 ГПК на страните следва да бъде съобщено, че не подлежи на
доказване служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град София, са одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във
в.“Монитор“, като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по ч.гр.д.№
22699/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което заповедното производство следва
да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото и разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор от ответни*** възражение за
недопустимост на предявените искове.
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ул. “***” № 3 като трето лице – помагач на страната
на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „***” ЕООД в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен препис
намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната
енергия в процесния имот с абонатен № 194060 през исковия период, включително
документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната
собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата,
като писмени доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на особения представител на ответника Л. за задължаване на
ищеца да представя оригинали на документи и данъчни фактури.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 22699/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав
2
към настоящото дело за послужване.
СЪОБЩАВА на страните на основание чл.155 ГПК, че не подлежи на доказване
служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град София, са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във в.“Монитор“,
като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде
заключение по поставените в исковата молба въпроси, както и на поставените в писмения
отговор от *** въпроси от № 1 до № 3 вкл.
НАЗНАЧАВА вещо лице ***, специалност: Промишлена топлотехника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 600,00 лв., от който сумата от 340,00 лева вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението, и 260,00 лева – първоначално от бюджета на съда /тъй
като особените представители са освободени от такси и разноски/.
НЕ ДОПУСКА към съдебно-техническата експертиза поставения в писмения
отговор от ответника Л. въпрос № 4.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си
в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да
стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ищцовото дружество, да даде заключение по поставените в исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***., счетоводен експерт.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 340,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от
съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си
в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да
стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.07.2025 г. от 09:40 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати и
препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи от писмените отговори.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***” ЕАД против *** и *** за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 22699/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „***” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на
3
заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата длъжници-настоящи
ответници за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.***. Тъй като издадената заповед били
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да
предяви установителни искове за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците са
били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели
в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „***“ АД на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията
между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „***” ЕАД на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се
още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС,
в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с „***” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за
имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния
период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на
ответниците, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1/ *** - сумата от 218,11 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 436,23 лева - главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата от
126,37 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 252,75 лева - обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 21.03.2024 г., сумата от
6,15 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 12,31 лева - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, както и 1,79 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 3,59 лева - обезщетение върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 21.03.2024 г.; 2/ *** – сумата от 218,11
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 436,23 лева - главница за доставена от
4
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата от
126,37 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 252,75 лева - обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 21.03.2024 г., сумата от
6,15 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 12,31 лева - главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, както и 1,79 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 3,59 лева - обезщетение върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 21.03.2024 г.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника Ш. се изразява становище
за неоснователност на предявените искове с доводи, че тя не ползва жилището тъй като не е
допускана до същото. Сочи, че същото се ползва от първия ответника – внучка на
починалата втора съпруга на баща й. Отделно от предходното ответникът оспорва и размер
на предявените искове с доводи, че през процесния период няма отопление, а количеството
потребена топла вода е невъзможно. Поддържа още, че върху имота е учредено право на
ползване на друго лице, което следва да заплаща потребената топлинна енергия. Прави
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на сумите за главница и лихва.
По изложените в отговора доводи моли за отхвърляне на предявените искове.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител на ответни*** се изразява становище за недопустимост, а по
същество за неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца, че
този ответник е собственик и/или ползвател на процесния имот, съответно наличието на
облигационно правоотношение между страните и качеството й на клиент на дружеството.
Оспорват се основанието и размер на предявените искове с доводи, че през исковия период
дружеството не е доставяло стоки и/или услуги на процесната стойност. Сочи се, че по
делото не са представени доказателства, от които да се установява как ищецът е изчислил
процесните суми. Отделно от предходното се поддържа, че претендираните суми не се
дължат и поради факта, че аз процесния период топлинната енергия е разпределяна между
потребителите в сградата произволно, а не на база реално доставена и отчетена
топлоенергия. Разпределението на топлоенергията по обекти не е извършено коректно,
съответно начислените за обекта не са реално ползвани. По отношение на претенциите за
лихва се поддържа становище за неоснователност поради липса на покана за плащане. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
5
- че ответниците имат качеството на клиенти на енергия за битови нужди; - че през
процесния период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на
което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния
период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответниците за отопление
на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; -
потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответниците е да докажат погасяване
на дълга на падежа.
По наведеното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на претендираните вземания за главница и лихва, в тежест на ищеца е да докаже,
че са били налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си относно изпадане на
ответниците в забава за плащане на претендираните суми за главници за ТЕ и дялово
разпределение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, с която могат да спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6