№ 158
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000061 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от ДР. АНГ. Г. от гр.
Тутракан, в качеството му на земеделски производител, чрез адв. А. от САК,
срещу решение № 52/11.11.2021 год., постановено по т.д.№ 55/2021 год. по
описа на СОС, в частта, с която съдът е признал за установено, че в полза на
ищеца СЕМПЕКС ЕООД-гр. Разград, ЕИК *********, съществува вземане
срещу ответника ДР. АНГ. Г., ЕГН **********, регистриран като земеделски
производител, БУЛСТАТ ********* , за сумата от 353 049,99 лв,
представляваща част от главница, цялата в размер на 400 000 лв., дължима по
запис на заповед, издаден на 25.02.2020г., с падеж на дата 31.07.2020 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 18.12.2020 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, № 244 по
Частно гражданско дело № 20203430100530/2020г. по описа на Районен съд -
Тутракан, на основание чл. 422 ГПК.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение
1
на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли исковата претенция. Претендира
сторените по делото разноски.
Жалбата е редовна и надлежно администрирана.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна СЕМПЕКС ЕООД – гр. Разград, представлявано от управителя В П,
чрез адв. Д., с който се изразява становище за неоснователност с подробно
изложени съображения за това. Намирайки решението за правилно,
обосновано и законосъобразно, моли съда да потвърди същото. Претендират
се сторените в производството пред ВАпС разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред СОС е образувано по искова молба с правно
основание чл. 422 ГПК при спазване на специалните процесуални изисквания
за предявяване на разглеждания установителен иск. Предмет на иска е
съществуване на вземане, обективирано в запис на заповед, издаден на
25.02.2020 год. от ЗП ДР. АНГ. Г., по силата на който последният се е
задължил да заплати безусловно и без протест на „Семпекс“ ЕООД сумата от
400 000 лева. Записът на заповед е платим на календарно определена като
падеж дата – 31.07.2020 год.
Записът на заповед съдържа съществените реквизити за
действителността на ценната книга съгласно чл.535 ТЗ. Налице е валидно
менителнично отношение между издателя и ищеца.
Обстоятелството, че записът на заповед визира като авалист ДР. АНГ.
Г., влияе единствено върху действителността на авала. Допълнително поетото
поръчителство от това лице е без основание, тъй като авалистът и издателят
съвпадат недопустимо. Качеството на земеделски производител на издателя
не води до възникване на правен субект, различен от съответното
физическото лице.
Основният предмет на въззивна проверка касае въведените от ответника
относителни възражения срещу записа на заповед, основани на вътрешните
каузални отношения между страните.
2
Съгласно дадените в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС разяснения, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по
чл.422, ал.1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна и
действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При заявени
релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение
на доказателствената тежест. С въвеждането на такова твърдение от някоя от
страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по
правилото на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното,
съответно за отричаното право. Ищецът и в хипотеза, в която сочи
обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално
правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна
страна запис на заповед.
Твърдения в производството:
В срока за отговор ответникът е навел твърдения, че записът на заповед
обезпечава четири договора за покупко-продажба на бъдеща реколта –
011/05.12.2019 год.; 020/20.12.2019 год.; 062/25.02.2020 год. и 069/12.03.2020
год. Твърдението на страната, че не дължи процесното вземане, ведно с
позоваването на вътрешни правоотношения, имплицитно включва и
твърдения, че парични вземания по каузалните сделки не съществуват.
Ищецът признава гаранционно – обезпечителната функция на записа и
връзката му с договорите за покупко-продажба на бъдеща реколта. Признава
още, че договор 011/05.12.2019 год. е двустранно изпълнен. Поддържа, че
процесната сума е формирана от вземания единствено по договори
020/20.12.2019 год.; 062/25.02.2020 год. и 069/12.03.2020 год. за връщане на
авансово платени суми; компенсаторни неустойки по чл.9 и лихви за забава.
Излага, че по трите договора е заплатил авансово бъдещата доставка, а
продавачът не е доставил стоката на уговорената дата.
Фактически и правни изводи:
3
Първият спорен въпрос пред настоящата инстанция е свързан с
обезпечително –гаранционния обхват на записа. Според твърденията на
ищеца записът обезпечава всички задължения по договорите; според
становището на ответника – само главното задължение за връщане на
авансово платените суми.
Процесният запис е издаден във връзка с четири договора, един от
който е сключен впоследствие /069/12.03.2020 год./. Обстоятелството, че
записът е издаден на дата, към която каузалният дълт не е бил възникнал няма
релевантно значение в процеса. Записът на заповед може да се издава за
обезпечение както на съществуващ, така и на бъдещ дълг. Сумата по записа –
400 000 лева съвпада с авансово платените суми от продавача от 100 000 лева
по всеки договор. Между страните липсват обективирани уговорки, че
записът на заповед обезпечава всички задължения на купувача, вкл. и
акцесорните такива. Обратно – в разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4 страните са
предвидили обезпечение чрез особен залог само за „стойността на издадената
авансова фактура“. Следователно, размерът на дълга и принципните уговорки
във връзка с обезпечаването на договорите, сочат, че издаденият запис на
заповед обезпечава единствено задължението за връщане на авансово
платените от купувача суми. Записът на заповед не обезпечава плащането на
други задължения на продавача, вкл. неустойки и лихви. При съобразяването,
че договор 011/05.12.2019 год. е изцяло изпълнен, ищецът разполага с вземане
за връщане на платени аванси в размер на 300 000 лева /по 100 000 лева по
020/20.12.2019 год.; 062/25.02.2020 год. и 069/12.03.2020 год./.
Ответникът не твърди, че е извършил дължимите доставки на
допълнително уговорените падежи. Излага единствено, че задължението е
търсимо и ищецът не е оказал необходимото съдействие за получаване на
стоката в гр.Тутракан.
Според правната теория, когато изпълнението на задълженията на
длъжника се нуждае от съдействие от страна на кредитора, последният изпада
в забава, след като бъде поканен да окаже това необходимо съдействие
/Облигационно право, книга първа, Ал. К, "Софи-Р", 1992 г. – с. 348/.
Поканата е достатъчна и при всички търсими задължения /пак там, с. 349/.
Идентично разбиране е застъпено и в съдебната практика. В решение №
15/04.05.2011 г. по гр. д. № 1575/2009 г., ВКС, ІV г. о. и в решение №
4
749/28.09.2001 г. по гр. д. № 130/2001 г. на ВКС, ІІ г. о., е посочено, че
кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното от
длъжника изпълнение, т.е. забавата на кредитора е обвързана с наличието на
покана от страна на длъжника.
Ответникът не твърди да е отправял такава покана. Не твърди и
предприемането на действия по чл. 97, ал.1 ЗЗД. Обратно, по делото е
представено уведомление от купувача, в което е упоменато, че продавачът не
проявава активност и не е изразил готовност на престира /така уведомление
от 24.09.2020 год., обратна разписка – л. 62 и 63/.
При това положение следва да се приеме, че ищецът не е изгубил
качеството си на изправна страна по неизпълнения договор. Правото за
извънсъдебно едностранно разваляне на договора е реализирано в исковия
процес, в който се претендират последиците от развалянето. На основание чл.
55, ал.1, пр.3 ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата от 300 000 лева,
съответстващи на платената на отпаднало основание авансова цена по
договори №№ 020/20.12.2019 год.; 062/25.02.2020 год. и 069/12.03.2020 год.
В съответствие с гореизложеното, вземането по гаранционния запис
съществува до размер на 300 000 лева. Искът с правно основание чл. 422 ГПК
е основателен до посочения размер. Решението на СОС следва да бъде
частично отменено за разликата до уважения размер от 353 049,99 лв.
Тъй като съобразно фактическите и правни изводи на настоящия съд,
издаденият запис не обезпечава акцесорни задължения по сключените
договори, съдът не изследва възражението на ответника за нищожност на
уговорената компенсаторна неустойка поради нарушаване на добрите нрави.
Въззивният не е навел други възражения като предмет на въззивната
проверка.
Разноски: В съответствие с изхода от спора, присъдените в полза на
ищеца разноски при първоинстанционното разглеждане на спора разноски
следва да бъдат намалени до размер на 14 769, 30 лева, а разноските за
заповедното производство – до размер на 10 291, 17 лева.
В полза на въззивника – ответник следва да бъдат присъдени сторените
във въззивното производство разноски, съответни на приетата за
неоснователна претенция или 1061 лева /част от заплатена държавна такса/.
В полза на въззиваемата страна – ищец следва да бъдат присъдени
5
разноски за въззивното разглеждане на спора, съответни на приетата за
основателна претенция или 8 769, 30 лева /адвокатско възнаграждение с
ДДС/. Договореният и заплатен хонорар в размер на 10 320 лева е ориентиран
към предвидения минимум по чл. 7, ал.2, т.5 Наредба №1/2004 год., ведно с
дължим ДДС. Не са налице предпоставките за намаляване на
възнаграждението по чл. 78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/11.11.2021 год., постановено по т.д.№
55/2021 год. по описа на СОС, в частта, с която съдът е признал за
установено, че в полза на ищеца СЕМПЕКС ЕООД-гр. Разград, ЕИК
*********, съществува вземане срещу ответника ДР. АНГ. Г., ЕГН
**********, регистриран като земеделски производител, БУЛСТАТ
********* , за сумата от 300 000 лв, представляваща част от главница,
цялата в размер на 400 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на
25.02.2020г., с падеж на дата 31.07.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК- 18.12.2020 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, № 244 по частно гражданско дело №
20203430100530/2020г. по описа на Районен съд - Тутракан, на основание чл.
422 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 52/11.11.2021 год., постановено по т.д.№ 55/2021
год. по описа на СОС, в частта, с която съдът е признал за установено, че в
полза на ищеца СЕМПЕКС ЕООД-гр. Разград, ЕИК *********, съществува
вземане срещу ответника ДР. АНГ. Г., ЕГН **********, регистриран като
земеделски производител, БУЛСТАТ ********* , за разликата от 300 000 лв
до 353 049,99 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска в
разглежданата част.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която съдът е ОСЪДИЛ ДР. АНГ. Г.,
ЕГН **********, да заплати на „СЕМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********,
направените по т.д. № 55/2021г. на ОС – Силистра разноски за разликата от
14 769, 30 лева до 17 381 лева.
6
ОТМЕНЯ решението в частта, в която съдът е ОСЪДИЛ ДР. АНГ. Г.,
ЕГН **********, да заплати на „СЕМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********,
направените в заповедното производство разноски за разликата над 10 291, 17
лева.
ОСЪЖДА СЕМПЕКС ЕООД-гр. Разград, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ДР. АНГ. Г., ЕГН **********, регистриран като земеделски
производител, БУЛСТАТ ********* сумата от 1061 лева – разноски за
въззивното разглреждане на спора, съответни на приетата за неоснователна
претенция.
ОСЪЖДА ДР. АНГ. Г., ЕГН **********, регистриран като земеделски
производител, БУЛСТАТ ********* лева ДА ЗАПЛАТИ на СЕМПЕКС
ЕООД - гр. Разград, ЕИК ********* сумата от 8 769, 30 лева – разноски за
въззивното разглеждани на спора, съответни на приетата за основателна
претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7