Решение по дело №609/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 340
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20235220200609
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Пазарджик, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20235220200609 по описа за 2023 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Ж. Ж., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, ул. „С. С. *****, чрез адв. В. Б. от АК- Пазарджик, против
Електронен фиш Серия К № 5915458, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с
който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП,
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто)
лева.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за процесуална
неизправност на обжалвания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се явява и процесуалният му представител. Също редовно призован. По
делото не е депозирано писмено становище по същество и не е направено
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована, не
изпраща законов или процесуален представител. От последния по делото е
представено писмено становище по същество, в което са изложени доводи за
законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото
потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със
становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания
1
адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, както и становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран при следната установена и отразена в
ЕФ фактология:
На 19.05.2022 г., в 08,40 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“, при
Бензиностанция „Лук Ойл“ е установено нарушение с АТСС ARH CAM S1 №
120cd11, насочено към гр. Пазарджик при отчетен толеранс от минус 3 км/час
от измерената скорост. Нарушението било извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Сер. К № 5340844.
Извършено било нарушение за скорост с лек автомобил „А.“ с рег. № ****,
собственост на С. Ж. Ж. от гр. Пловдив, като установената стойност била 69
км/ч, а превишението на скоростта 19 км/час. По този начин бил нарушен
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен
лично на санкционираното лице на 13.03.2023 г., а жалбата срещу ЕФ била
подадена от санкционираното лице чрез АНО до съда по пощата на 22.03.2023
г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по
местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
снимки от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна
законосъобразност, като се сочат конкретни възражения, а именно че не
посочено точно място на нарушението, както и че липсва пълно, ясно и точно
описание на нарушението.
Съдът намира посочените възражения за основателни. В ЕФ в словесното
описание на нарушението не е посочено място на неговото извършване.
Единствено е описано, че е извършено в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“
на бензиностанция „Лукойл“. Не е посочен нито номер на улицата, респ.
километър от пътя, нито пък е посочена и посока на движение на лекия
автомобил, чиято скорост е била засечена с АТСС.
По-нататък от словесното описание не става ясно какво точно
нарушение е извършено. Посочено е единствено, че е извършено нарушение
за скорост с л.а. „А.“ с рег. № ****, което било установено с АТСС ARH
2
CAM S1 № 120cd11, като са посочени стойностите на установената скорост и
превишението на разрешената скорост при отчетен толеранс от минус 3
км/час. Няма спор, че за да е налице засичане на скорост е необходимо МПС,
чиято скорост е била засечена от АТСС да се е движело, т.е. да е налице
движение на ППС. От описанието на нарушението не става ясно дали
посоченият лек автомобил се е движил, още по-малко къде и в каква посока.
Вменените разпоредби на чл.21 ал.1 и чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП
разписват задължение за водача на МПС да превишава определената
максимална стойност на скоростта в населено място, като носи отговорност за
превишението й в зависимост от измерената скорост и установено
превишение. Тоест безспорно следва да е установено движение на засеченото
ППС.
С оглед на посоченото по-горе е налице допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която разписва задължителните
реквизити на ЕФ, в това число мястото на нарушението и описание на
същото. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се
вменява, защото то се защитава не само по правото, а основно по конкретните
факти, а липсата на такива което са елементи от фактическия състав на
нарушението, го лишава от възможността пълноценно да организира своята
защита. Освен това и съдът е затруднен в извършването на ревизия за
законосъобразност на санкционния акт по същество.
При това положение издаденият ЕФ е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което същата следва да се остави
без уважение.
Пак с оглед изхода на делото право на разноски има въззивника. Искане
в тази насока обаче не е направено по делото, което не налага произнасянето
на съда.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2
т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5915458, издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на С. Ж. Ж., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, ул. „С. С. *****, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във
вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100 (сто) лева, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
3
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4