№ 72
гр. Велико Търново , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000379 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 260003/17.08.2020 год., поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с Решение №260014/30.09.2020 год., и двете постановени по т. д. № 261/2019 год.,
Плевенският окръжен съд осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – гр.
София да заплати на осн. чл. 432 от КЗ на М. Г. Н. от гр. Плевен сумата 96 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпилото на 19.07.2019 год. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 96 000 лв.,
считано от 13.11.2019 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за
разликата над 96 000 лв. до 120 000 лв., т. е. за сумата 24 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, както и за законната лихва върху главницата за периода
26.07.2019 год. до 12.11.2019 год. включително.
Със същото решение осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да
заплати на М. Г. Н. сумата 2 468.32 лв. застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, (претърпени загуби) за направени медицински разходи за лечение от същото
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.11.2019 год.
до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до 3 085.40 лв., т. е. за
сумата 617.08 лв., както и за законната лихва върху главницата за периода 26.07.2019
1
год. до 12.11.2019 год. включително.
Осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на адв. П. К.
сумата 4 358.13 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство пред ПлОС, а в полза на бюджета на съдебната власт – сумата
4 098.73 лв. ДТ, както и сумата 500 лв. разноски за вещи лица.
Осъдил ЗАД М. Г. Н. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
разноски по делото в размер на 92.12 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове за
уважени за сумата над 25 500 лв. до уважения размер от 96 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата 2 468.32 лв. обезщетение за имуществени вреди, е
подадена от „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД чрез юрисконсулт Н.
Злидолски. Счита съдебния акт за недопустим в частта, в която съдът се е произнесъл
по исковата претенция над 25 500 лв., тъй като увеличението на иска е допуснато в
противоречие със специалната норма на чл. 372 ал. 2 от ГПК. Прави оплаквания за
неправилност и незаконосъобразно на решението. Счита, че определеният от съда
процент на съпричиняване на резултата от страна на пострадалата – 20%, е много
нисък, а определеното обезщетение за неимуществени вреди – прекомерно,
несъобразено с критерия за справедливост. Съдът не е взел предвид доказателствата за
наличие на трайно намалена работоспособност на ищцата от 42% преди ПТП - в
началото на 2015 год., в резултат на предходни увреждания. Недоказани са
имуществените вреди – липсват доказателства, че представените фактури са заплатени
от ищцата. Разходите са направени от друго физическо лице и не представляват
имуществени вреди за ищцата. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковете за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 25 500 лв. и за имуществени вреди за сумата
2 468.32 лв. Направено е искане за присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
В писмения си отговор въззиваемата-ищца М. Г. Н. чрез пълномощника си адв.
П. К. заема становище за неоснователност на жалбата. Оспорването на допустимостта
на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по искането за изменение на
предявения иск, е преклудирано. Подобно възражение не е направено преди
приключване на производството пред първата инстанция. С оглед на това, счита
жалбата в тази част за недопустима и прави искане да бъде оставена без разглеждане.
Излага съображения и за нейната неоснователност.
Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени исковете за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 96 000 лв. до
2
пълния предявен размер от 120 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 2 468.32 лв. до пълния предявен размер от 3 085.40 лв., както и в частта,
с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетенията за периода от
26.07.2019 год., „евентуално“ от 12.08.2019 год., до 13.11.2019 год. Счита, че искът за
неимуществени вреди е уважен в занижен размер, който не съответства на
претърпените вреди и е в противоречие с принципа за справедливост. Неправилно
съдът е приел, че е налице съпричиняване и го е определил в размер на 20%.
Неправилно счита и решението в частта относно законната лихва, която следва да бъде
присъдена считано от 26.07.2019 год., евентуално от 12.08.2019 год. Моли съда да
присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищцата М. Г. Н. е предявила против ответника „ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата
120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания, вследствие на ПТП на 19.07.2019 год., причинено от С. Й. Т. при
управление на л. а. „Хюндай-Гетц“ с рег. № Р 36****, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното застрахователно дружество и на сумата 3 085.40 лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и
възстановяване, ведно със законната лихва върху двете суми от 26.07.2019 год. до
окончателното изплащане.
Първостепенният съд е уважил предявените искове до размер на 96 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 2 468.32 лв. за имуществените вреди, като е
присъдил законната лихва върху тях от 13.11.2019 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размер на 25 500 лв., ведно със законната лихва от 13.11.2019 год. до
окончателното изплащане, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Въззивният съд намира жалбата на ответника „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД за основателна само в частта относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, а въззивната жалба на ищцата М. Г. Н. за основателна само в
частта относно началната дата на законната лихва върху обезщетенията.
На първо място, неоснователни са доводите на жалбоподателя „ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД за недопустимост на решението в частта, с която искът по
чл. 432 ал. 1 от КЗ е уважен за разликата над 25 500 лв. до уважения размер от 96 000
3
лв., като постановено в резултат на допуснато от първоинстанционния съд увеличение
на иска в противоречие с чл. 372 ал. 2 от ГПК. Подобно възражение е допустимо, тъй
като определението, с което на осн. чл. 214 от ГПК се допуска увеличение на иск,
предявен като частичен, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, съответно –
неоснователни са доводите на ищцата – ответник по тази жалба, за недопустимост на
жалбата на това основание.
Преклузията по чл. 372 ал. 2 от ГПК не се отнася за искането за изменение
размера на иска и това искане може да бъде направено в срока по чл. 214 ал. 1 изр.
трето от ГПК - до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. В
разпоредбата на чл. 214 ал. 1 от ГПК законодателят е направил разграничение между
искането за изменение на основанието или петитума на иска и това за изменение
размера на иска и преминаването от установителен към осъдителен или обратно, като е
определил различен краен срок, в който тези искания могат да бъдат направени.
Искането за изменение на основанието или петитума на иска може да бъде направено
най-късно в първото заседание по делото, а искането за увеличение размера на иска -
до даване ход на устните състезания в първата инстанция. По-дългият срок във втората
хипотеза се обосновава с обстоятелството, че правото на защита на ответника не се
нарушава, защото не се навежда ново основание и не се заявява друг способ за защита.
В този смисъл са Определение № 715/10.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3160/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 112/19.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3791/13 г. на II т. о.,
ТК.
С оглед на изложеното, допуснатото от първостепенния съд увеличение на иска
в съдебно заседание на 16.07.2020 год. преди приключване на устните състезания, не е
постановено в нарушение на процесуалните правила.
По делото е безспорно настъпването на деликт на 19.07.2019 год., при който
ищцата е получила телесни увреждания. От приетото пред въззивната инстанция
Споразумение от 09.07.2020 год. по НОХД № 1248/2020 год. на ПлРС, се установява,
че водачът на автомобила, с който е предизвикано ПТП - С. Й. Т., е призната за
виновна за това, че на 19.07.2019 год., на пешеходна пътека пред кръстовище в гр.
Русе, при управление на л. а. „Хюндай Гетц“ с рег. № Р 36**** нарушила правилата за
движение – чл. 5 ал. 1 т. 1, чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 20 ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 119 ал. 1 от
ЗДвП- престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. последно б.“а“ предл. второ във вр. с ал. 1
б.“б“ пр. второ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. Безспорно е и обстоятелството, че към
датата на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобила, с който е
причинено произшествието, е била застрахована при ответното застрахователно
дружество.
С оглед на това, исковете по чл. 432 от КЗ за обезщетяване на причинените на
4
ищцата неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето основание.
Съобразно предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269
от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на
обезщетението, което следва да ги репарира, като обсъжда и въведеното от
застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Относно размера на претърпените неимуществени вреди:
От представените писмени доказателства и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, приета от първоинстанционния съд, се установява, че при
процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: счупване на костите на
лявата подбедрица и на голямопищялната кост (тибия) отдясно. Счупванията са в най-
близката до колянната става област и са довели до трайно затрудняване движенията на
двата крайника за продължителен срок, с натоварване на крайниците не по-рано от 8
месеца. Непосредствено след произшествието е била приета в УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ ЕАД - гр. Плевен, където на 24.07.2019 год. е извършена операция на левия
крак – отворено фиксиране на фрагментите – метална остиосинтеза, а на десния крак е
поставена гипсова имобилизация. Болничното лечение е продължило до 13.08.2019
год., когато е изписана. Според вещото лице травмата е тежка, с продължително
лечение и недобра прогноза за възстановяване на функциите, тъй като почти винаги
завършва с артрози и нестабилност, контрактура на ставата, хипотрофия на бедрената
мускулатура, ограничаване обема на движенията. В периода от 18.11.2019 год. до
25.11.2019 год. ищцата е била на лечение в МБАЛ „Св. Панталеймон“ ООД - гр.
Плевен, където са извършени рехабилитационни процедури. Възстановяването е било
затруднено, тъй като са били засегнати и двата крайника, което е наложило
продължително обездвижване. Според вещото лице, извършило преглед 11 месеца след
ПТП, ищцата се движи с помощни средства, затруднена е в ежедневното си
обслужване и се нуждае от чужда помощ. Прогнозата на експерта е, че значително
възстановяване не се очаква и че възстановяването ще бъде с дефицит на крака. В
случая следва да се отчитат възрастовите изменения и развилите се в резултат на
залежаването артрозни изменения в ставите, втвърдяване на ставните връзки,
отслабване на мускулатурата. Според вещото лице възстановяването може да е до
придвижване с бастун. Махането на металните елементи не е задължително, ако не
доведат до усложнения. Не е излишно провеждането на рехабилитация и
физиотерапия. В съдебно заседание вещото лице обобщава, че продължителното
възстановяване е в резултат на характера на счупванията (точно под коляното),
залежаването (защото са били травмирани и двата крака) и възрастта на ищцата (73
години към датата на произшествието).
5
С ЕР № 2925/13.09.2019 год. на ТЕЛК при УМБАЛ д-р Г. Странски“ ЕАД на
ищцата е определена 100% неработоспособност, с чужда помощ. Преди решението е
била с 42% неработоспособност.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – Ц. Д. Н. – дъщеря на
ищцата и П. Д. Е. – нейна близка се установява, че след инцидента ищцата била в
„ужасно“ състояние, с болки в двата крака, безпомощна и отчаяна. Двете свидетелки я
посещавали всеки ден и й помагали в обслужването. Била на катетър и подлога. След
изписването от болницата я докарали в къщи с частна линейка. Лечението продължава
и към момента. Опитва се да прави рехабилитация в къщи. Поради пандемичната
ситуация отложили консултациите с ортопеди и последващите процедури. В началото
ищцата се държала, успокоявала се, но впоследствие паднала духом, била отчаяна,
плачела, отслабнала, не се хранела добре, променила се визуално и психически. Преди
била с висок дух, активна и енергична, помагала на хората, на дъщеря си, когато имала
здравословни проблеми. Сега не искала да говори с приятелите си и да общува с тях.
Като отчита тежестта на получените от ищцата травми, проведеното лечение,
включително и оперативната интервенция, отражението на тези травми върху
емоционалното й състояние, продължителния период на възстановяване и най-вече
прогнозата на вещото лице само за частично възстановяване, съдът приема за правилен
извода на първата инстанция за по-висок размер на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата болки и страдания, но не и в приетия от съда размер от
120 000 лв. На първо място, той е несъответен на принципа по чл. 52 от ЗЗД за
справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не
кореспондира и със съдебната практика при присъждане на обезщетения по сходни
случаи. На следващо място, като част от неимуществените вреди, които следва да
бъдат обезщетени, съдът е отчел получените от ищцата пролежки, т. нар. декубитуси в
резултат на залежаването. В исковата молба обаче липсват твърдения за подобни
увреждания, поради което включването им като част от претърпените от ищцата
неимуществени вреди не може да бъде направено чрез свидетелски показания.
Предвид това, съдът неправилно е оценил и включил тези увреждания при определяне
на обезщетението по чл. 432 от КЗ. Първоинстанционният съд не е дооценил и факта,
че определената от ТЕЛК неработоспособност на ищцата от 100% не е резултат
единствено от получените при ПТП травми, тъй като, видно от експертното решение,
още преди това тя е имала 42% степен на увреждане от други заболявания.
С оглед на всичко това, въззивният счита, че обезщетение в размер на 90 000 лв.
във възможно най-голяма степен репарира получените от ищцата болки и страдания,
които са с висок интензитет и с голяма продължителност, а прогнозата за пълно
възстановяване от травмите не е добра предвид възрастта на пострадалата.
6
Относно претенцията за имуществени вреди:
Същата е доказана в пълния претендиран размер от 3 085.40 лв. от
представените с исковата молба документи – фактури, удостоверяващи извършени
разходи за закупуване на лекарства, на медицински изделия и за транспорт с линейка –
всички във връзка с лечението на ищцата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник, че претенцията е
недоказана и неоснователна, тъй като имуществените разходи не са направени от
ищцата и на това основание за тях не се дължи обезщетение. Действително, видно от
фактурите, сумите по тях са заплатени от дъщерята на ищцата М. Г. Н.. Безспорно е
обаче, че сумите са платени за лечението на ищцата, с оглед вида на посочените във
фактурите вещи и услуги, и периода, в който са заплатени. Още по-безспорно е, че в
състоянието, в което се е намирала, ищцата не е могла да заплати сама медицинските
разходи за лечението си, а е сторила това чрез най-близкия си родственик, който се е
грижил за нея. Платените средства са във връзка с лечението на пострадалата и като
такива те представляват имуществени вреди- претърпени загуби, намиращи се в пряка
причинна връзка с деликта, съответно - същите следва да бъдат репарирани от
застрахователя на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Относно съпричиняването:
От заключението на приетата автотехническа експертиза се установява, че
произшествието е станало в гр. Русе, на кръстовище на ул.“Гренадерска“, ул.“Ал.
Константинов“ и „П. Р. Славейков“. Автомобилът се е движел от изток на запад, по
ул.“Гренадерска“ – в южната лента на северното пътно платно. Между северното и
южното пътно платно на улицата има разделителна линия с ширина 0.95 м. Ищцата се
е движела от юг на север по пешеходната пътека, разположена напречно на улицата, а
спрямо автомобила се е движела отляво на дясно. Ударът е станал на пешеходната
пътека в движение на автомобила и движение на ищцата по северното платно след
преминаване на разделителната линия. Автомобилът се е движел с около 8-10 км/ч, а
пострадалата – с обикновен ход, с оглед възрастта й - около 3.2 км/ч. Ударът е станал с
предната дясна ъглова част на автомобила, като пострадалата е паднала на пътното
платно до предната дясна част на автомобила.
Отговорът на вещото лице на въпроса относно причините за настъпване на ПТП
е, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме поставените
на десния тротоар пътни знаци преди да навлезе в кръстовището и да спре преди
мястото на удара, а пострадалата - при слизане от разделителния остров на северното
пътно платно, е имала техническа възможност да погледне надясно и да възприеме
движещия се към кръстовището автомобил, за което не е имало препятствия или
7
ограничения на видимостта.
Предвид заключение на експертизата, изводът за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 20% е напълно обоснован.
Както е приел и първоинстанционният съд, абсолютното право на пешеходеца при
пресичане на пътното платно на специално очертана с маркировка пешеходна пътека
се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Според едно от
тези правила, въведено в чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, преди да навлезе на платното за
движение, той (пешеходецът) е длъжен да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства (Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 год. на ОСНК на ВКС по
тълк. Дело № 2/2016 год.). По делото е установено, че ищцата е преминала по
пешеходната пътека в южното пътно платно (6.9 м.) и едва след като е преминала
разделителния остров (0.95 м.) е продължила до 3 м. в северното платно, по което се е
движел автомобилът. При достигането на разделителния остров и преди преминаване в
северното платно ищцата е следвала да спази правилото на чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДвП -
да се огледа надясно и да възприеме приближаващия автомобил, за което не е имало
пречки. Ето защо, налице е хипотезата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
При така приетия от въззивния съд размер на обезщетенията за неимуществени
вреди - 90 000 лв. и за имуществени вреди - 3 085.40 лв., съобразно процента на
съпричиняване (20%), размерът на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
72 000 лв., а за имуществени вреди – 2 468.32 лв. С оглед на това, в частта, с която
предявеният иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е уважен за разликата
над 72 000 лв. до 96 000 лв., обжалваният съдебен акт се явява неправилен, като
постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен
в същата част и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, искът в този размер да бъде
отхвърлен. В останалата част – относно присъденото обезщетение в размер на
разликата над 25 500 лв. до 72 000 лв., решението следва да бъде потвърдено. То
следва да бъде потвърдено и в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди е уважен за сумата 2 468.32 лв.
Относно законната лихва:
Претенцията на ищцата пред застрахователя е подадена на 12.08.2019 год. С
писмо от 20.08.2019 год. застрахователят е изискал представянето на допълнителни
документи. С молба от 27.08.2019 год. ищцата е представила пред застрахователя
допълнителни документи относно имуществените вреди. Произнасяне от страна на
застрахователя няма и обезщетение не е изплатено.
Претенцията на ищцата е за присъждане на законна лихва върху обезщетенията,
считано от 26.07.2019 год., когато е изтекъл 7-дневният срок по чл. 429 ал. 3 във вр. с
8
чл. 430 ал. 1 от КЗ, в който застрахованият (деликвентът) е следвало да уведоми
застрахователя за събитието. Първостепенният съд е счел, че законната лихва се дължи
от 13.11.2019 год., когато е изтекъл тримесечният срок по чл. 497 ал. 1 т. 2 във вр. с чл.
496 ал. 1 от КЗ, в който застрахователят е следвало да се произнесе окончателно по
претенцията.
Въззивният съд приема, че законната лихва върху обезщетенията се дължи от
12.08.2019 год. съгласно чл. 429 ал. 3 пр. последно от КЗ – от датата на предявяване на
застрахователната претенция. В случая няма данни, нито твърдения застрахованият
деликвент да е уведомил застрахователя за застрахователното събитие в срока по чл.
430 ал. от КЗ, поради което неприложима е другата хипотеза на чл. 429 ал. 3 от КЗ.
Първостепенният съд правилно е приел, че за периода от 13.11.2019 год.
застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението на осн. чл. 497 ал. 1 т. 2 от
КЗ, но не е съобразил, че за този период той дължи лихва заради собствената си забава,
а за периода от предявяване на претенцията (12.08.2019 год.) съгласно чл. 493 ал. 1 т. 5
от КЗ застрахователят покрива отговорността на самия застрахован за лихви по чл. 429
ал. 2 т. 2 от КЗ. (В този смисъл: Решение №128/04.02.2020 год. на ВКС по т. д. №
2466/2018 год., I т. о., ТК, Решение № 167/30.01.2020 год. на ВКС по т. д. № 2273/2018
год., II т. о.).
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 72 000 лв. и върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 2 468.32
лв. е отхвърлена за периода от 12.08.2019 год. до 12.11.2019 год. и вместо това
претенцията следва да бъде уважена. В останалата част, с която искът за законна лихва
за периода от 26.07.2019 год. до 11.08.2019 год. е отхвърлен, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт ДТ за сумата над 2 978.73 лв. до присъдените 4 098.73 лв. и възнаграждения за
вещи лица над 303 лв. до 500 лв.
В полза на адв. К. се дължи възнаграждение по чл. 38 от ЗА за оказана
безплатна защита пред първата инстанция в размер на 2 897 лв. (2 414 лв.+483 лв.
ДДС) съобразно уважената част на исковете (74 468 лв. от общо 123 085 лв.),
изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение. Предвид това, решението на ПлОС следва да бъде
9
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. К. възнаграждение в
размер над 2 897 лв. до присъдените 4 358.13 лв.
В полза на ответника се дължат разноски пред първата инстанция съобразно
отхвърлената част на исковете (48 617 лв.), в размер на 332 лв. (общо разноски 850 лв.,
от които 400 лв. възнаграждение за вещо лице и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение). Неоснователно е възражението на насрещната страна по чл. 78 ал. 5
от ГПК за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, тъй като в случая е
налице хипотезата на чл. 25 ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ. С
оглед на това, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника още 239.88 лв.
разноски пред първата инстанция съобразно отхвърлената част на исковете.
В полза на ответника се дължат разноски, направени пред въззивната инстанция
в размер на 514 лв. (общо разноски – 1 459.36 лв. ДТ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение) съобразно уважената част на жалбата (24 000 лв. от обжалваем
интерес 72 968 лв.).
Или, общо ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата
753.88 лв. разноски пред двете инстанции.
В полза на адв. К. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА в
размер на 111 лв. с ДДС съобразно уважената част на жалбата (1 885 лв. законна лихва
от 12.08.2019 год. до 12.11.2019 год. от общо обжалваем интерес 26 846 лв. – 24 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, 617 лв. имуществени вреди и 2 229 лв. законна
лихва от 26.07.2019 год. до 12.11.2019 год.), изчислено по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №
1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260003/17.08.2020 год. на Окръжен съд – Плевен,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №260014/30.09.2020 год., постановено
по т. д. № 261/2019 год. по описа на същия съд, в частта, с която ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД – гр. София е осъдено да заплати на осн. чл. 432 от КЗ на
М. Г. Н. от гр. Плевен разликата над 72 000 лв. до 96 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на
19.07.2019 год. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 13.11.2019 год.
до окончателното изплащане; в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 12.08.2019
10
год. до 12.11.2019 год. включително; в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода 12.08.2019
год. до 12.11.2019 год. включително; в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД е осъдено да заплати на адв. П. К. сумата над 2 897 лв. до
присъдените 4 358.13 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за осъществено
безплатно процесуално представителство пред ПлОС; в частта, с която ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата над 2 978.73 лв. до 4 098.73 лв. и сумата над 303 лв. до 500 лв.
разноски за вещи лица, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Н. от гр. Плевен, с ЕГН ********** против
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – гр. София, пл.“Позитано“ № 5, ЕИК
********* иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата над 72 000 лв. до 96 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП на 19.07.2019 год., причинено от водач на МПС, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ведно със законната лихва върху разликата от 26.07.2019 год. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – гр. София,
пл.“Позитано“ № 5, ЕИК ********* да заплати на М. Г. Н. от гр. Плевен, с ЕГН
********** законната лихва върху сумата 72 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, за периода 12.08.2019 год. до 12.11.2019 год.
включително и законната лихва върху сумата 2 468.32 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, за периода 12.08.2019 год. до 12.11.2019 год.
включително.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Г. Н. от гр. Плевен, ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД – гр. София, пл.“Позитано“ № 5, ЕИК ********* сумата
753.88 лв. (седемстотин петдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) разноски
пред двете инстанции съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – гр. София,
пл.“Позитано“ № 5, ЕИК ********* да заплати на адв. П.К. – САК сумата 111 лв. (сто
и единадесет лева) възнаграждение по чл. 38 от ЗА за процесуално представителство
на жалбоподателя М. Г. Н. пред въззивната инстанция съобразно уважената част на
жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
11
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12