О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 20.09.2019 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд наказателна
колегия в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 417 по описа за
Производството по делото е образувано по
въззивна ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№ 6039/28.08.2019 г.
на В.А.С.,от гр.Кюстендил, срещу Определението на КнРс от 25.07.2019 г.,
постановено по ЧНД № 1012/2019 г. по описа на съда, с което на основание чл.243
ал.5 НПК е потвърдено Постановление на КнРП от 16.01.2019 г. за прекратяване на
наказателно производство по ДП №778/2016 г. по описа на КнРП и ДП № 854/21018 г. по описа на РУ”Полиция”
към ОД МВР – Кюстендил, образувано срещу М.Р.Б., ЕГН ********** за престъпление
по чл. 129 ал.1 НК. В жалбата са релевирани подробни и мотивирани доводи за
неправилност и необоснованост на определението на КнРС по съображения, че събраните
в досъдебното производство доказателства, вкл. и тези след предходно
отменително определение на КнРС, не потвърждават крайните изводи на прокурора.
Поддържа се в жалбата, че следва повторно да се разпитат като свидетели св.П.П.относно
причината да се откаже от първите си показания и св.Н.Л.относно обстоятелството
дали той обитава къщата на посочения адрес, като не е взет предвид факта за
наличие на предишен конфликт между този свидетел и пострадалия жалбоподател и
не е отчетена степен на заинтересованост на показанията му. Относно
достоверността на показанията на св.О.Г., който извършвал строителни работи в
приземния етаж на къщата на обвиняемия се поддържа, че стаята на приземния етаж
е зимнично помещение с малко прозорче и оттам няма постоянна видимост към
дворната врата и улицата, а освен това от къщата на обвиняемия има изход на
улицата през гаража, което няма как да е видяно от свидетеля. Според
жалбоподателя неоснователно са преценени показанията на съпругата на
пострадалия св. С. за заинтересовани. Поддържа се още, че разследващият орган
не е проверил заявеното от пострадалия, че той лично е дал информация в
подадения от него сигнал на тел.112 и че
спрямо обвиняемия е бил съставен предупредителен протокол да не се саморазправя
с пострадалия, както и че няколко дни след инцидента с пострадалия св.С. също е
подала сигнал на тел.112 за отправени към нея заплахи от бащата на обвиняемия,
когато пострадалият С. е бил в болница, който факт също има връзка с делото. В
жалбата се сочи, че в определението на КнРС съдът недопустимо за наказателния
процес е разместил доказателствената тежест, като е вменил в задължение на
пострадалия „да подпомага разследващите
органи по разкриване на обективната истина, чрез действително
съществуващи доказателства, а не чрез предположения и догадки”. По всички тези
съображения се моли за отмяна на атакуваното определение с всички законни
последици. Към жалбата са приложени копия от присъда на КнРС и от решение на
КнОС, от които е видно, че жалбоподателят С. е оправдан с влязло в сила съдебно
решение по частно обвинение на Н.Л.срещу него за престъпление по чл.147 ал.1 НК
и следователно не е осъждан.
КнРП не е
дала становище по жалбата.
Частната
жалба е допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 243 ал.6 НПК и от надлежна страна и
ще се разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
по следните съображения:
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство е определението на КнРС и
потвърденото с него постановление на КнРП за прекратяване на наказателното
производство.
Досъдебното
производство е започнало в условията на чл.212 ал.2 НПК за това, че на
4.09.2018 в гр.Кюстендил, на
кръстовището, образувано от ул.”Йосиф
Ковачев” и ул.”Булаир”, е била причинена средна телесна повреда на
жалбоподателя В.А.С.. Извършени са процесуално-следствени действия и с
постановление на КнРП от 7.01.2019 г./на
л.23 от ДП/ като обвиняем е привлечен М.Р.Б. за престъпление по чл.129 ал.1 НК.
С Постановление на КнРП от 27.02.2019 г.
наказателното производство срещу обвиняемия е прекратено на осн.чл.243 ал.1 т.1
вр. с чл.24 ал.1 т.1 пр.І НПК.
Това постановление е било обжалвано пред КнРС
и е било отменено от този съд с Определение от 1.04.2019 г., постановено по ЧНД
№ 434/2019 г. по описа на съда/на л.83 от
ДП/. С това определение е прието, че извод за цялостно прекратяване на
наказателното производство при наличие на доказателства за причинена средна
телесна повреда е незаконосъобразен с позоваване на чл.24 ал.1 т.1 НПК и са
дадени указания за извършване на допълнително разследване с оглед установяване на
извършител, ако се прецени, че той не е установен.
Проведени са били допълнителни действия по
разследването след постановяване на това определение – очна ставка между
пострадалия жалбоподател С. и обвиняемия, между св.С. и св. А.Т.и е извършен
повторен разпит на полицейските служители Я. и К., посетили адреса в деня на
инцидента по подадения сигнал.
След извършването на тези допълнителни
действия по разследването е постановено працесното прекратително постановление
на КнРП от 27.06.2019 г., предмет на съдебен контрол пред КнРС с процесното
определение.
За да
потвърди това постановление, КнРС е приел в контролираното определение, че представените
по делото доказателства налагат извод за невиновност на посоченото за
извършител лице, тъй като алибито му било неоспорено. По–нататък съдът е приел,
че постановлението на КнРП е мотивирано съгласно чл.199 ал.2 НПК и че крайното
становище на прокурора е обосновано, тъй като не е игнорирано нито едно от
събраните доказателства и че липсва-свидетел-очевидец, който да потвърждава
версията на пострадалия. Съдът е приел още, че разследването е проведено в пълнота,
постановлението съдържа фактически обстоятелства и правилен анализ на
доказателствения материал и като правилно и обосновано го е потвърдил с
определението си.
Настоящият състав се съгласява само и единствено с направения извод от
първия съд, че постановлението на КнРП съдържа всички реквизити по чл.199 ал.2 НПК. Но този факт не е достатъчен за неговата законосъобразност.
Съгласно чл. 13 НПК органите по разследването са
длъжни да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина. Съгласно
чл.14 ал.1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по
вътрешно убеждение, основано на
всестранно, пълно и обективна изследване на всички обстоятелства по делото.
Съгласно чл.107 ал.3 и 5 НПК посочените органи са длъжни да събират и проверяват както разобличаващите обвиняемия
доказателства, така и оправдателните доказателства и да подложат на внимателна проверка всички
доказателства. Именно посочените
разпоредби и най-вече последната е нарушена в прекратителното постановление,
което нарушение на посочените процесуални правила е съществено. Постановлението
не съдържа пълен и всестранен анализ на всички събрани в ДП доказателства.
Доказателствата в него са анализирани едностранно и избирателно. Например не са
взети предвид изобщо първите показания на полицейските служители К. и Я., посетили
местопроизшествието непосредствено след попадения сигнал и пред които
пострадалият, когото заварили да седи на улицата, е разказал, че е бил бит и от
кого. Анализирани са само вторите им показания, потвърждаващи показанията на св.Г.,
което е в очевидно противоречие с разпоредбата на чл.107 ал. 5 НПК. Нещо
повече. Показанията на пострадалия С./ на стр.4, абзац последен от
постановлението/, дадени в качеството му на свидетел, неправилно са приети за
изолирани и некореспондиращи с останалите доказателства, вкл. и със СМЕ. В последната
е посочено, че вида на уврежданията е възможно да е причинен по начин, посочен
от пострадалия. А първите показания на полицейските служители, пред които непосредствено
след деянието пострадалият е казал кой го е бил, са останали извън вниманието
на прокурора.
За настоящия състав остава неясно защо
показанията на св.С. са обсъдени изолирано от всички останали доказателства, сочещи
пряко или косвено извършител на деянието, а единствено и само защото е съпруга
на пострадалия са преценени като заинтересовани. В същото време са възприети за
обективни показанията на св.В.П., която е фактическа съпруга на обвиняемия, без
те също да са преценени на фона на цялата доказателствена съвкупност.
Също
едностранно и незадълбочено, изолирано от доказателствения материал, са
възприети и показанията на св. П.. Той се е отрекъл от първите си показания на свидетел-очевидец на деянието, но дори и
във вторите си отричащи първите показания – тези
на л.42 от ДП-е заявил: ”Един ден пред дома ми….срещнах съседа Васко, който
беше с бинтована ръка. Попитах го какво е станало и той ми отговори, че са се
били със сина на Яйцето. Аз не познавам момчето – сина на Яйцето, но познавам
Яйцето, който се казва Румен”. Т.е. показанията на този свидетел е видно, че не
са показания на пряк очевидец, но неясно защо следва да се игнорира заявеното
от него във вторите му показания какво му е казал пострадалият, което е
останало извън вниманието на прокурора в акта му за прекратяване на досъдебното
производство.
Освен че
постановлението е постановено при съществено нарушение на процесуални правила
поради липса на пълен и всестранен доказателствен анализ на събраните
доказателства, то е и необосновано поради противоречия в мотивите му между
приети фактически положения и правните изводи от тях. Например при обективното
посочване в постановлението на заключението на СМЕ, установяващо вида на
увреждането, механизъм на причиняването му и посочен възстановителен период от
него от месец и половина - два месеца, което обуславя обективна съставомерност
на причинена средна телесна повреда по чл.129 НК, необяснимо защо прокурорът е
приел наличие на основанието на чл.24 ал.1 т.1 НПК за прекратяване на
наказателното производство. А тази норма, както е отбелязано законосъобразно и
в предходното отменително Определение на КнРС по ЧНД № 434/2019 г. и което
изобщо не е съобразено и този път от прокурора, предвижда хипотеза за
прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. А е безспорно
и очевидно от СМЕ, че нито една от двете алтернативи не е налице при описаната
в СМЕ травма на пострадалия. И въпреки това прокурорът в края на мотивната част
на постановлението си е приел, че „поради липса на деяние, предвид на
което наказателното производство срещу М.Б.за извършено престъпление по чл.129
ал.1 2 във вр. с ал.1 НК следва да бъде прекратено”. Очевидно е, че няма липса
на деяние, което междувпрочем в контролираното определение на КнРС изобщо не е
обсъждано. В него акцентът е постановен на неустановеното авторство на деянието.
Така възприет правния извод за липса на деяние
и това да бъде основание за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемия
Б., е абсолютно незаконосъобразен правен извод.
Освен че
е необосновано и незаконосъобразно прекратителното постановление, то е
постановено и при непълнота на разследването. Не е изискана разпечатката от нац.
система 112 относно подадения на инкриминираната дата по данни на пострадалия
от него сигнал – от кого е подаден и какво е съдържанието му, което е необходимо
за проверка достоверността на показанията на пострадалия, първите показания на
полицейските служители и съпругата на пострадалия. Съдът намира необходимост и
от изискване също от нац.система 112 данни относно това има ли след датата
4.09.2018 г. подаден сигнал от св.С., съпругата на пострадалия и за какво се
отнася той, което е възможно да има косвена връзка с делото и чрез него да се
провери достоверността на показанията на св.С.. Освен това е необходимо да се
изиска от РУ”Полиция” - Кюстендил информация изготвян ли е предупредителен
протокол срещу обвиняемия на инкриминираната дата 4.09.2018 г. или в следващите
дни и да се изиска прилагането му по делото, ако е изготвян такъв.
Според
съда не се налага преразпит на свидетели и очни ставки, а е необходимо прецизно
и комплексно обсъждане на гласните доказателства в тяхната съвкупност от
прокурора, поради което и доказателствените искания в тази насока в жалбата
съдът намери за неоснователни.
Като е
потвърдил необоснованото и незаконосъобразно прекратително постановление на
КнРП, КнРС е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се
отмени и делото да се върне на прокурора за доразследване и изпълнение на
дадените указания по прилагане на закона в настоящото определение относно законосъобразното
и цялостно обсъждане на събрания доказателствен материал. В правомощията на
прокурора е с какъв акт да финализира досъдебното производство, но той трябва
да стори това след извършване на цялостно и пълно разследване и след
задълбочено обсъждане на събраните по него доказателства, в съответствие с
процесуалните норми на чл.13, 14 ал.1 и ч.107 ал.5 НПК.
Предвид изложеното и на основание чл.243 ал.6
т.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определението
на КнРС от 2.07.2019 г. , постановено по ЧНД № 1012/2019 г. по описа на съда и потвърденото с него постановление на КнРП
от 26.06.2019 г. по пр.№ 1884/2018 г. , с което е прекратено наказателно
производство по ДП № 854/21018 г. по описа на РУ”Полиция” към ОД МВР –
Кюстендил, водено срещу М.Р.Б., ЕГН ********** за престъпление по чл. 129 ал.1 НК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ПРОКУРОРА със
задължителните указания по прилагане на закона в мотивите на определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: