РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Ямбол, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330101426 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от Х. Г. Ж. от гр.Я., срещу С. Г. Ж. от гр.Я., в
която се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот в гр.Я., ул. „***, с
идентификатор 87374.541.17.1.8, със застроена площ от 60 кв.м., намиращ се
в сграда с идентификатор 87374.541.17.1, заедно с прилежащото му избено
помещение №15, с площ от 6,39 кв.м. и 2,12% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 87374.541.17, при
граници на апартамента: имоти с идентификатори 87374.541.17.1. 9,
87374.541.17.1.7, 87374.541.17.1.5, 87374.541.17.1.11. Правото на собственост
е придобил въз основа на договор за доброволна делба от 1993 г., сключен
между наследниците на баща му Г. Ж. Г., починал през 1992 г. Делбата е
извършена между ищеца, майка му и ответника –негов брат. При сключването
на договора майката е запазила правото си на ползване върху имота. Ищецът
е заплатил уравнение на дела на брат си и е останал в жилището със
семейството си до заминаването си в чужбина. След това е продължил да има
ключ от него и да държи там свои вещи, както и се е завръщал в него всяка
година по няколко пъти. Заплащал е дължимите данъци. Ответникът не е
ползвал имота, тъй като е имал друго жилище, а само е посещавал майка си.
Не е демонстрирал пред собственика установяване на свое владение. Въпреки
1
това се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка. Поради това се иска съдът да приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и да
му присъди направените по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа. Ищецът е предприел изменение на основанието
на иска с добавяне на ново такова към първоначално посоченото в исковата
молба, а именно –че е придобил имота чрез давностно владение, осъществено
в продължение на 10 години, което съдът следва да разгледа при неуважаване
на иска на първоначалното основание.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен, като
възраженията си основава на фактите, че договорът за доброволна делба е
нищожен на осн. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД -поради противоречие със закона, тъй
като не е посочен начина на уравнение на дяловете на съделителите и те не са
получили дял в натура. Ответникът е придобил имота чрез давностно
владение. Единствено той е живял в него, а ищецът не е упражнявал
фактическата власт, не е посещавал жилището. Ответникът е ремонтирал
апартамента и държи своя покъщнина в него, а ищецът няма такава. Има още
само вещи на родителите им. Ответникът е демонстрирал владението си пред
ищеца и трети лица, което не е било оспорено от насрещната страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за наследници № *** г. на Община Я., се установява,
че страните са наследници на Г. Ж. Г., б.ж. на гр. Я., починал на 30.09.1992 г. -
негови синове. Наследник е и съпругата Л.Х. Г..
Не се спори, че с Нотариален акт за собственост на жилище от групов
строеж, продадено от СП „Жилищно строителство“-гр.Я. № ***, том ***,
дело № *** г. Г. Ж. Г. е признат за собственик на процесния имот.
С Договор за доброволна делба от 22.03.1993 г. с нотариална заверка на
подписите от 09.04.1993 г., сключен между ищеца, майка му и ответника, е
постигнато съгласие, в дял на първия да се предостави недвижимия имот, за
който не се спори, че е идентичен с описания в исковата молба (а и данни за
това са налице в Скица на самостоятелен обект в сграда №*** г. на СГКК-Я.).
Съделителите са заявили, че майката, записана като Л. Х. Ж., ще продължи да
обитава и ползва жилището, докато е жива, а С. Г. Ж. е удовлетворен
2
финансово за равностойността на своя дял от Х. Г. Ж.. Заявили са, че с
договора се прекратява съсобствеността върху недвижимия имот и никой от
съделителите не може да има претенции относно този имот спрямо другите
съделители. Данъчната оценка на имота е 3838 лв.
Не е спорно, че ответникът се е снабдил с представения Нотариален акт
№ *** том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус рег.№ *** с район ЯРС,
с който е признат за собственик по давностно владение на процесния имот. По
делото е представено копие от личната му карта № ***, издадена на
17.12.2020 г., в която е вписан за постоянен адрес административният адрес
на имота.
Свидетелите С.- живуща в съседен апартамент на процесния- и С.-в
приятелски отношения със семейството на ищеца- дават показания, че след
смъртта на баща си ищецът е останал да живее в апартамента със семейството
си. Заминал е да работи в И. към 1999-2000 г. и след две години е взел при
себе си и съпругата и децата си. Същото сочи и св. Г.-майка на страните.
За доброволната делба на свидетелката С. са съобщили ищецът и майка
му, както и че последната остава да живее в апартамента, а Х.Ж. е заплатил на
брат си уравнение на дела му. Споделили са радостта си, че двамата братя са
се разбрали. Ответникът не е останал да живее в апартамента, тъй като е имал
друг имот в града, а после е отишъл да живее и работи на село.
С първите спестени пари от работата в чужбина към 2003- 2004-2005 г.
(св.С.) или около 2002 г. (св.С.) ищецът е направил основен ремонт на
жилището. Поставено е било остъкление на терасата и направено разширение
на кухнята, сменена е входната врата на жилището с нова блиндирана врата,
също и старите мебели са сменени с нови (нова спалня, ъглов диван за
кухнята, хладилник). Всяка година семейството се е завръщало от И. и е
оставало в жилището за около месец или 40 дни, последно е идвало в края на
2019 г. Само през 2020 г. не са могли да се върнат заради пандемията.
Ответникът според св. С. идва в апартамента веднъж месечно, за да види
майка си. Не е правил ремонт и не е участвал в събранията на входа. Няколко
пъти майка му е казвала на свидетелката, че отива да плаща данъците на
имота с изпратени от И. пари. До 2010 г. св.С. е посещавала често
апартамента и е виждала извършените от ищеца ремонти и оставените вещи.
Ищецът е закупил и други имоти –в гр.Б. и в с.П., които семейството му
3
наглежда и се връща в жилището си в Я..
Св. Г. не си спомня сключването на доброволната делба, не знае ищецът
да е давал пари на брат си за апартамента. Отрича да е правил ремонт, а за
мебелите счита, че са закупувани от нея. Само признава за закупуването на
матрак за спалнята с участието на съпругата му. Отрича да са й изпращани
пари от И., като твърди, че си плаща данъците и като вземе пенсията, ще
отиде да плати данъка и сега. Показанията й противоречат на факта, че
ищецът разполага с квитанции за платени данъци, представени по делото, за
периодите 2007-2010 г., 2014 -2019 г. Заявява, че когато синът й се връща със
семейството си от И. основно пребивават в с.П., а в апартамента идват да я
попитат как е. В жилището освен нея, след заминаването на ищеца в чужбина,
живее и ответникът, който се грижи за свидетелката. Същата е инвалид от
много време. Остъклили са с него терасата на кухнята преди около година.
Сочи, че от И. синът й и снаха й са й изпращали много багаж, за да се
съхранява в апартамента. Купили са хладилник с фризер и са позволили на
свидетелката да го ползва, но когато са се върнали на следващата година, са
го покрили с найлон, тъй като не са били доволни, как го поддържа и повече
не са били съгласни да се ползва. Св. Г. не е чувала, ответникът да казва на
ищеца, че апартаментът е негов.
Св.М.- в приятелски отношения с ответника-дава показания, че
последният живее при майка си. Прави ремонти в жилището. Последно е
ремонтирал спалнята- през лятото на тази година и е извикал свидетеля да му
помага за шпакловането. Сложил е климатик на майка си. Св. Г. пък отрича
ответникът да е правил ремонт в спалнята. Св.М. сочи, че от 20 години
познава страните, всяка година ходи в апартамента, когато го повика
ответникът. Никога не е виждал ищеца там. Това лято го е видял в града. С
брат му се вижда почти всеки ден. Не знае терасите им да са остъклени. Не е
чувал за друго жилище на ответника, който има „Пътна помощ“ в с.Л.. Счита,
че апартаментът е на родителите му.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на закона, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
4
едно право, когато има интерес от това. Тъй като е налице правен спор
относно съществуването на процесното правоотношение, ищецът има интерес
за предявяване на иска.
Съдът намира иска за основателен.
Правото на собственост на ищеца се основава на договор за доброволна
делба, сключен в предвидената в чл. 35 ал.1 от ЗС форма. Ответникът
възразява, че същият е нищожен. В Тълкувателно решение №3/19.12.2013 г.
по т.гр.д.№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че целта на договора за
доброволна делба е всеки собственик да получи реален дял от съсобственото
имущество, като при значителна разлика между стойността на получения от
някой от съсобствениците реален дял и стойността на дела му в
съсобствеността, договорът следва да съдържа клауза за начина, по който
следва да се извърши уравняването. В решението е прието, че законът не
установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение и не
съществува пречка уравнението да бъде уговорено в поемане на задължение
за гледане и издръжка. Тогава договорът не е нищожен. В настоящия случай е
уговорено „финансово“-парично уравнение на дела на ответника, а на
майката-съделител е предоставено вещно право на ползване на имота.
Последното е оценимо в пари право, поради което се явява насрещен
еквивалент срещу възложеното по договора имущество, съответстващ на дела
на съсобственика. В този смисъл е становището на ВКС в Определение
№512/21.06.2019 г. по гр.д.№ 231/2019 г., III г.о. Сходно е становището на
ВКС в цитираното в писмената защита на ищеца Решение № 64 от 31.01.2011
г. по гр. д. № 1309/2010 г. на ВКС, според което в предмета на делбата на
недвижим имот се включва и правото на ползуване върху същия имот, като
със съдебната спогодба е допустимо да се предостави това ползуване върху
делбения имот на съделител, като част от уравнението на дела му в
съсобствеността. С оглед на цитираната съдебна практика следва да се
приеме, че съделителката Л.Ж. (Г.) е получила имотно уравнение на дела си и
договорът в тази му част не противоречи на закона (на чл. 69 ал.2 от ЗН).
Ответникът е цитирал в отговора си Решение № 40 от 04.03.2014 г. по гр.
д. № 5600/2013 г., І г. о. на ВКС, според което договор за доброволна делба не
е нищожен, след като е постигнато съгласие за заплащане на парично
уравнение и за начина на определянето му, дори в договора да не е посочена
5
конкретната сума, която следва да бъде заплатена за уравняване на дяловете.
Позовал се е на мотивите на съда, според които не е необходимо да са
посочени точно сумите, които съсобствениците заплащат за постигане на
уравнението. Сам по себе си фактът на постигане на съгласие за уравняване
на дяловете, е достатъчен, за да се приеме, че договорът е действителен, дори
конкретният размер на уравнението да не е посочен. Достатъчно е и
изявлението, че страните са уредили отношенията си по повод поделянето на
имота, вкл. и преди сключването на договора. Ако начинът на уравнение на
дяловете е изрично посочен, т.е. посочено е, че уравнението ще се извърши в
пари, не е налице безвъзмездност на разпореждането. Дори в договора да не е
посочена конкретна сума, която следва да бъде заплатена за уравнение на
дяловете, договорът е действителен, ако е сключен в предвидената в чл. 35,
ал. 1 ЗС форма. Достатъчно е уравнението на дяловете да е определяемо с
оглед изразената при сключването на договора воля. В случая съделителите
са посочили, че ответникът е удовлетворен финансово за равностойността на
своя дял. Посочена е данъчната стойност на имота. Основният смисъл на
цитираното решение е, че не е необходимо посочването на конкретна сума на
уравнението, нито на размера на дела на съсобственика, а достатъчно за
валидността на договора е изявлението на страните, че са уредили
отношенията си преди сключването му. В случая от изявлението на
съделителите следва изводът, че ответникът е получил паричната
равностойност на дела си. Следователно не е налице безвъзмездност на
разпореждането. Определяема е наследствената му квота от имота, придобит
след неговото раждане, по време на брака на родителите му -1/6 (майката има
освен ½ от прекратената СИО и 1/3 от ½ на съпруга си). Предвид посочването
на данъчната оценка в договора е определяема и паричната равностойност на
дела и дължимото уравнение на дяловете. Освен това според показанията на
св. С.-съседка на страните- незаинтересован свидетел, още след сключване на
договора двама от съделителите са споделили за плащането и радостта си от
постигнатото разбирателство. Показанията на св. Г., че не знае за даване на
пари, следва да се преценят във връзка с останалите й изявления- че не помни
за сключване на доброволна делба (допустимо с оглед на 80-годишната й
възраст), че се нуждае от грижите на ответника, тъй като тя е инвалид от
много време.
Дори и да се приеме обратното- че разпореждането е безвъзмездно и
6
ответникът не е уравнен равностойно на дела си, т.е. договорът противоречи
на закона и нищожен на претендираното от ответника основание, по делото
се установи, че след сключването му ищецът е установил владение върху
имота, което не е прекъсвано. Сключването на договора за доброволна делба
има значение на „предаване на владението”. Освен това ищецът е правил
съществен ремонт- остъкляване на терасата към кухнята и разширяването на
последната, сменил е входната врата около 10 г. след сключване на договора.
Показанията на свидетелките С. и С. за тези факти следва да се кредитират
като еднопосочни и дадени от незаинтересовани свидетели. Останалите
показания са взаимно противоречиви относно ремонтите. Според св. Г.-
такива не са правени, а според св.М. ответникът е шпакловал спалнята-
изрично отречено в показанията на майка му да е „правил нещо в спалнята“.
Св. М. не знае за остъкляване на тераси, а според св.Г. ответникът е остъклил
кухненската тераса. Св.М. се счита за приятел на последния, с който почти
всеки ден са заедно и е нелогично да не знае за остъкляване, ако е извършено
от него.
Завръщането на ищеца със семейството му в жилището всяка година,
освен по време на пандемията през 2020 г. (дори св. М. го е видял в града тази
-2021 година), сочи на непрекъсната фактическа власт. Самата свидетелка Г.
признава посещенията им в имота, изпращането от И. на вещи за съхранение
в него, разпореждането с хладилника, който са покрили с найлон, за да не се
ползва от нея. Поради това са неоснователни доводите на ответника, че в
имота няма вещи на ищеца. Няма данни достъпът му там да е отнет.
С оглед на събраните доказателства съдът счита, че искът е основателен
и на второто предявено основание.
Същевременно съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че
е придобил правото на собственост по давност.
Съгласно чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя.
Отношение към вещта като своя ответникът не е проявил нито пред
съседите си (св. С. не е възприела такова), нито пред ищеца, на когото не е
заявил, че свои имота (според показанията на майка им), нито пред приятели
7
(според св.М. имотът е на родителите му, а климатикът е поставял за майка
си). Единствените доказателства за това, че е имал намерение за своене на
имота, са снабдяването му с нотариален акт за собственост
Според св. С. ответникът не живее в имота –виждала го е като съсед само
веднъж месечно да посещава майка си. Не е участвал в събранията на входа.
Св. М. посещава имота, когато приятелят му го покани, но няма данни колко
пъти годишно го прави. Показанията на св. Г. следва да бъдат преценявани
съобразно критериите на чл. 172 от ГПК, като с оглед противоречието им с
останалите данни по делото, не са убедително доказателство. Дори и да се
приеме, че ответникът е заживял в имота, предвид данните за адресна
регистрация към 2020 г. и посочването на адреса в исковата молба като негов,
то се касае за недалечен период от време.
С оглед на изложеното съдът намира, че липсват доказателства
ответникът да е установил владение върху имота по смисъла на чл. 68 от ЗС,
като е отблъснал владението на брат си -сънаследник и това е достигнало до
знанието му. Тези действия са необходими съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, за да се приеме, че
е налице т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. ВКС
приема, че при наследяването като общо правоприемство се установява
съвладение, независимо че само един от наследниците остава в наследствения
имот - последният владее своята идеална част и същевременно държи
идеалната част на другия наследник.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290
от ГПК-Решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/2016 г., І г. о. на
ВКС-основаващо се на цитираното тълкувателно решение, Решение №
566/21.06.2010 г. по гр.д. № 1053/2009 г., І г.о., Решение № 96/26.02.2010 г. по
гр.д. № 44/2009 г., І г.о., Решение № 181 от 18.09.2013 г. по гр. д. № 560/2012
г., І г. о. на ВКС)- за да се приеме, че един наследник е установил владение и
върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, е
необходимо да е отблъснал владението на останалите наследници, като е
манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен
имота само за себе си, като след изтичане на 10 години от момента, когато е
отблъснал владението им, може да придобие по давност и техните идеални
8
части. В случая от доказателствата не се установи това- както ответникът да е
установил самостоятелно владение, то да е продължило непрекъснато повече
от 10 години, упражнявано явно, несъмнено и с отношение към имота като
свой, породило уредените от закона правни последици на придобиване на
индивидуално право на собственост върху имота.
Поради това, че ответникът не е придобил имота по давност, а правото на
собственост на ищеца не се е погасило.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на
направените разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде
уважено. Адвокатското възнаграждение -1100 лв. е под минимума по чл.7 ал.2
т.4 от НМРАВ №1/2004 г. (1342 лв. при цена на иска от 27067лв. съобразно
чл. 69 ал.1 т.2 от ГПК). Възражението на ответника за прекомерност е
неоснователно.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на С. Г. Ж. от гр.Я., ул. „***, ЕГН
**********, че Х. Г. Ж. от гр.Я., ул. „***, ЕГН ********** е собственик на
недвижим имот в гр.Я., представляващ апартамент №*** на ул. „***, с
идентификатор 87374.541.17.1.8, със застроена площ от 60 кв.м., намиращ се
в сграда с идентификатор 87374.541.17.1, при граници на апартамента: имоти
с идентификатори 87374.541.17.1.9, 87374.541.17.1.7, 87374.541.17.1.5,
87374.541.17.1.11, заедно с прилежащото му избено помещение №15, с площ
от 6,39 кв.м. при граници: мазе №14, коридор и сметопровод, и 2,12% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор
87374.541.17.
ОСЪЖДА С. Г. Ж. от гр.Я., ул. „***, ЕГН ********** да заплати на Х. Г.
Ж. от гр.Я., ул. „***, ЕГН ********** направените разноски в размер на 1376
лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9