Р Е
Ш Е Н
И Е № 154
гр.Пазарджик 12.12. 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговска колегия в публично
заседание, проведено на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Н.В. и
в присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от съдията Попова т.дело
№64 по описа за 2012г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А.Й.К.
*** в качеството си на синдик на „ Б.М.С. „ АД гр. Стрелча / в производство по
несъстоятелност / е предявил исковете си против ответниците „ Г. „ АД гр. СОФИЯ
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София район Средец ул. „
Кракра „ № 17, представлявано от изп.директор Л.А.К. и „Б.М.С.
„ АД гр. Стрелча / в производство по несъстоятелност / ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Стрелча ул. „ Рудник Фелдшпати
„ № 1.
В исковата молба се твърди , че с фактури № 37/29.01.2009 год., № 40/12.03.2010 год., №
49/31.05.2010 год. и № 52/30.06.2010 год. „ Б.М.С. „ АД е продало всичките си
машини и съоръжения, с които осъществява производствената си дейност –
преработка на фелдшпат / натриев пегматит / на „ Г. „ АД – София и „ Булгармин
Инженеринг „ АД гр. Панагюрище.Сделките са извършени на цени, значително
по-ниски от реалната им стойност и плащане не е извършено. Двете
дружества-купувачи са свързани лица по смисъла на § 1 ал.1 т.3,5,6 и 7 и ал. 2
от ДР на ТЗ – Л.К. и Г. С. са
съответно акционери, членове на Съвета на директорите и изпълнителни
директори по опосреден начин в ответните
и свързаните дружества. Твърди се , че сделките извършени с фактури 49 и 52 са
след началната дата на неплатежоспособността и даденото по тях значително надхвърля по стойност
полученото. Освен това всички сделки били извършени в двугодишния срок преди
постановяване на решението , с което е открито производството по
несъстоятелност. Според ищеца е налице увреждане на кредиторите, което е в три аспекта: цената на сделката е
значително по-ниска от реалната стойност на машините и съоръженията плюс
разходите по транспортирането им от Италия и разходите за проектиране, монтаж и въвеждане в
експлоатация; няма извършено плащане по сделките; на практика с тези сделки е продадено цялото технологично оборудване на
фабриката, собственост на несъстоятелното дружество и то не може да извършва никаква дейност.Това
значително намалявало пазарната му стойност при бъдещо
осребряване на имуществото.
Моли се съдът с
решението си да прогласи нищожността на сделките по отношение
кредиторите с приети вземания по ф-ра № 49/31.05.2010 год. и № 52/30.06.2010
год., сключени между „ Б.М.С. „ АД и „ Г. „ АД, с които са продадени части от
технологичната линия на длъжника – филтри – 2 броя, система за въздушен
транспорт на материала; метални конструкции към машините – 1 брой и газова
инсталация.
Моли се съдът да признае с решението си, че
сделките, сключени по ф-ра № 40/12.03.2010 год., № 49/31.05.2010 год. и №
52/30.06.2010 год. между „ Б.М.С. „ АД и „ Г. „ АД, с които са продадени части
от технологичната линия на длъжника – филтри – 3 броя, система за въздушен
транспорт на материала, метални конструкции към машините – 1 брой, газова инсталация,
елеватори 14 броя силози – 8 броя, метална конструкция за силози – 1 брой,
компютърна конфигурация и принтер – 1 брой, апаратура за управление и контрол и
софтуер – 1 брой, ленти и шнекове – 1 брой, магнитен сепаратор – 1 брой, са
недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
В изпълнение разпоредбата на чл. 367 ал.1 от ГПК на ответниците са връчени преписи от исковата молба с доказателствата към
нея.
Ответникът „ Г. „ АД гр. София
е депозирал писмен отговор вх. № 2475/12.04.2012 год., в който поддържа възражения по допустимостта и основателността на
исковите претенции. Твърди, че предявеният иск за прогласяване нищожността
на сделките по ф-ри № 49/31.05.2010 год. и № 52/30.06.2010 год. е
неоснователен, тъй като между страните са извършени сделки за продажба на
активи и със стойността им е извършено прихващане между техни насрещни
задължения. Даденото по сделките не надхвърля значително по стойност
полученото.Процесните фактури са били обект на анализ от назначената ревизия,
извършена на „ Б.М.С. „ АД, за която е съставен ревизионен доклад №
1104972/10.02.2012 год. Пазарната цена е определена от назначената от
ревизиращия орган експертиза. Същото се отнася и до сделките, за които се
твърди, че са недействителни по отношение на кредиторите – стр.8 и 9 от
ревизионния доклад.Освен това, продажбата на процесните активи въобще не е
попречила на производствената дейност на длъжника, който и в момента е работещо предприятие.
Извършеното между страните прихващане на насрещни задължения е отразено в
договор за заместване в дълг и протокол за прихващане на разчети между двете
предприятия от 31.03.2010 год. Моли да се отхвърлят исковете. Сочи доказателства.
Ответникът „ Б.М.С. „ АД
гр. Стрелча е депозирал писмен отговор вх. №
2476/12.04.2012 год.Счита исковете по чл. 647 ал.1 т.7 от ТЗ за процесуално
допустими, но неоснователни.Що се отнася до исковете с правно основание чл. 646
ал.2 т.4 от ТЗ намира, че са предявени от синдика при липса на законова
компетентност, поради което са недопустими.Поддържа възражение,
че синдикът не е легитимиран да предявява такива искове
съобразно общите си правомощия, предвидени в чл. 658 от ТЗ, тъй като
правомощията му по чл. 649 ал.1 от ТЗ са специални, касаят конкретния раздел І
от глава 41 на ТЗ и изключват общите правомощия.Освен това възразява, че
правомощията по чл. 658 ал.1 т.6 и 7 от ТЗ касаят съвсем различни хипотези на
процесуално представителство и не включват предявяване на искове за нищожност
на сделки и действия с участието на длъжника в откритото производство по
несъстоятелност.По отношение неоснователността на исковете, ответникът „ Б.М.С.
„ АД излага същите доводи, както и първия ответник „ Г. „ АД – процесните
фактури са били обект на анализ от назначената ревизия, извършена на „ Б.М.С. „
АД и са коментирани в съставения ревизионен доклад.Ревизията е възложила експертиза и не е установила
цени, различни от пазарните цени, на
които са извършени продажбите, нито нарушение на изискванията за сделки между
свързани лица.Плащания не са извършени, тъй като е направено прихващане на
насрещни задължения, отразени в договор за заместване в дълг от 5.01.2011 год.
и съответно осчетоводено от двете фирми. Не е вярно и твърдението на синдика,
че това е довело до спиране работата на
предприятието.Продажбите не са повлияли на неговата работа и то и в настоящия момент е работещо
предприятие.Представя доказателства в подкрепа на твърденията си: ревизионен
доклад; експертиза; акт за възлагане на експертизата от 7.12.2011 год. дебитно
известие № 53/1.07.2010 год.; договор за заместване в дълг от 5.01.2011 год.;
протокол за прихващане на разчети между двамата ответници от 31.03.2010 год.
На
основание чл. 372 ал.1 от ГПК на ищеца са
връчени преписи от отговорите на ответниците. Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба вх. № 3137/17.05.2012 год. Поддържа предявения иск.Освен
това твърди, че дебитното известие №
53/1.07.2010 год. не може да служи като доказателство за увеличаване на
продажната цена.Изменение на договорената и отразена в процесните фактури цена
може да бъде изменяна само с изменение на сключения договор чрез анекс или
друго съглашение, но не и по този начин.Според ищеца, по договора от 2.10.2011
год. „Б.М.С. „ АД преработва инертни материали на ишлеме по възлагане от „ В.Х.
„ АД, но ползва безвъзмездно процесните машини и съоръжения, предоставени му от
възложителя. При условие, че „ В.Х. „ си вземе
машините,несъстоятелното дружество не би могло да извършва дейност, тъй като ще
разполага само със сгради и производствен терен. Според него, не е вярно
твърдението, че процесните машини и съоръжения са платени чрез прихващане с
протокола от 31.03.2010 год. С него са прихванати задължения на „ Г. „ АД по
други доставки и фактури от 2008 год. и не касаят процесните
доставки.Договарянето между задълженото лице за плащане „ Г. „ АД и третото лице, встъпващо в дълга –
„ В.Х. „ АД са непротивопоставими както на длъжника, така и на неговите
кредитори, тъй като е станало без тяхно съгласие.
На основание чл. 373 от ГПК на ответниците са връчени преписи от
допълнителната искова молба.
Ответникът
„ Б.М.С. „ АД гр. Стрелча е депозирал допълнителен отговор вх. №
4053/25.06.2012 год.Твърди, че в
становището на ищеца е налице вътрешно противоречие, защото
несъстоятелното дружество винаги е извършвало дейност по преработка на инертни
материали, доставени му от свързаните дружества и без тях то би останало изолирано
в икономическия процес.Освен това, машините и съоръженията, продадени с
процесните фактури на „ Г. „ АД представляват несамостоятелна технологична
линия, която не може да функционира без трошачно-пресевна инсталация, каквато „
Б.М.С. „ никога не е притежавало.Винаги е ползвало собствена инсталация на „ В.Х. „ АД, отдадена под наем на „ Ватия
Трейдинг „ ЕООД по договор за наем от 2.03.2011 год., сключен с „ Булгармин
Инженеринг „ АД като наемодател и безвъзмездно ползвана от „ Б.М.С. „ АД по
силата на сключения договор от 2.10.2011 год. с „ Ватия Трейдинг „ ЕООД. Твърди, че е неоснователно възражението на
ищеца за начините , по които може да се промени един договор.С дебитно
известие № 53/1.07.2010 год. страните, подписали ф-ра № 52/30.06.2010 год.
са дофактурирали разлика в цената.По този начин е изменен сключения договор в
частта за цената, тъй като и договорът и споразумението съдържат всички
съществени елементи на договора за продажба.
В депозирания допълнителен отговор от ответника „Г.“АД гр. София се опорват
изцяло
твърденията и съображенията на ищеца, изложени в допълнителната искова
молба.Твърди се , че „ Б.М.С. „ АД и в настоящия момент
осъществява производствена дейност по натрошаване, смилане и др. операции за
преработка на неметални полезни изкопаеми по договор от 2.10.2011 год., сключен
между „ Ватия Трейдинг „ ЕООД в
качеството на възложител и дружеството в качеството му на изпълнител, който е
известен на синдика и приподписан от него.Освен това, цялостния процес на
преработка на суровината е напълно невъзможен без един от нейните елементи –
трошачна инсталация, която ни кога не е била собственост на „ Б.М.С. „ АД, а на
„ В.Х. „ АД. Според ответника,
неоснователно е твърдението на
синдика,че дебитно известие №
53/1.07.2010 год. не може да служи като доказателство за увеличаване на
продажната цена, тъй като е издадено според разпоредбите на чл. 115 от ЗДДС.В
него изрично е посочено основанието за издаването му – дофактуриране разлика в
цена, както и номера и датата на фактурата, към която е издадено.Срокът за
издаването му е спазен – издадено е един ден след издаване на фактурата. Неоснователно според
ответника е и твърдението, че няма погасяване на задълженията чрез прихващане,
както и че договарянето между задълженото лице за заплащане на доставките „ Г.
„ АД и третото лице, встъпващо в дълга – „ Ватия „ АД, са непротивопоставими на
длъжника и на неговите кредитори, тъй като е станало без тяхно съгласие. Видно
от текста на договора за заместване в дълг от 5.01.2011 год. в него изрично е
записано, че „ Б.М.С. „ АД чрез изп. директор Г. С.,
е дало предварително съгласие „ Г. „ АД да бъде изцяло заместено в задълженията
му по процесните фактури. Съгласието е
от 5.01.2011 год. и е представено като доказателство от ответника.
По реда на чл. 218 ГПК е допуснато участието на трети лица помагачи на
страната на ищеца – дружествата „ Б.И.Б.“ ООД
гр. С. и „Минерални ресурси „ ООД , със седалище в Република Италия , а впоследствие след неговото прекратяване –
универсалният му правоприемник „Минерали индустриали „ООД със седалище в
Република Италия, регистрирано във фирмения регистър на Тръговско- промишлена , занаятчийска и
земеделска палата – Н. с данъчен номер за вписване **********. Третите
лица, поддържат всички онези обстоятелства, на които синдикът-ищец основава
иска си за нищожност, респективно недействителността на сделката по отношение
на кредититорите /каквито са и самите трети лица/, като определят за най-съществено липсата на плащане по фактурата. Освен
липсата на плащане на цената, сочат следните други обстоятелства, имащи значение за увреждащия характер на
сделката: Цената на сделката е по-ниска от реалната стойност на машините и
съораженията. Излагат подробни съображения за това, че при определянето й се е
изхождало от покупната цена на съответните машини, доставени на части от
Италия, но не са взети предвид разходите
за транспорт, проектирането им, инсталирането в единна поточна линия и
въвеждането в експлоатация. Описват подробно тези разходи. С продажбата
на процесните машини и другите части от технологичната линия на практика било продадено
цялото технологично оборудване на
фабриката за фелдшпад, което сериозно и небрагоприятно се е
отразило на условията , при които длъжникът осъществява основната си дейност и това определяло увреждащия характер на
сделката, дори и да се установи, че
по нея е платено и че цената не е по-ниска от пазарната.
Като
се запозна с приложените по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намери за установено следното:
Според обстоятелствата, на
които се основава първият от двата обективно и субективно съединени иска
, същият намират правната си квалификация
в разпоредбите на чл.
646 ал.2
т.4 от ТЗ /отм./ , като съгласно параграф 15 от ПЗР на ЗИД на ТЗ/ ДВ бр. 20/2013 г. /
предявените до влизането в сила на този
закон искове по чл. 646 ал.2 т. 2 и т.4 ТЗ следва да се решават по досегашния
ред. По отношение на втората искова претенция ,
нейната правна квалифакация се определя от разпоредбата на чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ
/ изм. ДВ бр. 20 / 2013 г. / във връзка с параграф 14 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ТЗ/ ДВ бр. 20/2013 г.
/ с предявено до съда искане
за установяване недействителността на сделките по
отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Синдикът е активно легитимиран да предяви тези искове по силата на
чл.649 ал.1 от ТЗ, като становище по този въпрос във връзка с възражение
на ответника, съдът е взел в опеделението си по чл. 374 ГПК и не намира основания да презагледа това свое
становище.
Като ответници по предявените искови претенции отговарят двете страни по сделките ,
чиято нищожност, респективно относителна
недействителност се иска да бъде прогласена.
Сделките чиято нищожност се
претендира на основание чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ / отм. / са търговски
продажби обективирани в две фактури : ф-ра № 49/31.05.2010 год. и № 52/30.06.2010
год., сключени между „ Б.М.С. „ АД и „ Г. „ АД, с които са продадени части от
технологичната линия на длъжника – филтри – 2 броя, система за въздушен
транспорт на материала; метални конструкции към машините – 1 брой и газова
инсталация- за сумата в размер на 372 000,00 лв. – с ДДС /310 000,00 лв.без ДДС/ по първата фактура
и за сумата в размер на 108 000,00 лв.
с ДДС / 90 000,00 лв. без ДДС / .
Съгласно чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ / отм. /
нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността е извършването от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността , съответно
свръхзадължеността на възмездна сделка с
имуществено право от масата на
несъстоятелността , при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото.
Задължителна предпоставка за
допустимостта на този иск е той да е предявен от синдика на обявеният в
несъстоятелност търговец в едногодишен срок от датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност. В настоящия случай тези предпоставки са
налице.
С решение № 35 от 21.03.2011г., постановено по т. д. №66
по описа за 2010 г. на Пазарджишки окръжен съд , е обявена неплатежоспособността на длъжника „Б.М.С.“ АД, гр. Стрелча,
определена е началната дата на неплатежоспособността
- 14.03.2010 г., открито е производство по несъстоятелност с произтичащите
от това последици.
Искът
е предявен от синдика срещу страните по конкретните сделки , в рамките на срока
по чл. 649 ал.1 ТЗ.
Налице
са и първите три елемента от фактическия състав на правната норма.Сделките извършени с посочените по-горе фактури са извършени съответно на
31.05.2010 г. и 30.06.2016 г. – т.е. след началната дата на
неплатежоспособността в т.нар. подозрителен период „ и имат за предмет имуществени права от масата на несъстоятелността
/ движими вещи – машини, инсталации и съоръжения / .
За да е налице посочената по-горе
хипотеза обуславяща нищожността на тези
сделки следва да е налице още едно условие – даденото значително да надхвърля
по стойност полученото. Съгласно трайно установената съдебна практика ,
оценката на престациите по сделка под режим на чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ се извършва
към момента на сключването й, а когато сделката представлява възмезно
разпореждане с вещ / както е в случай с движими вещи / , това е моментът , в
който се опражда вещно- прехвърлителното действие. Изпълнението на уговорената
насрещна престация може да бъде в
по-късен момент, но това ще има отношение към отговорността за неизпълнение , а
не към действителността на сделката. / В този смисъл Решение № 11 / 02.11.2011
г. на ВКС по т.д. № 893 / 2010 г. І т.о. ТК , Решение № 1 / 01.02.2013 г. на
ВКС по т.д. № 48 / 2012 г. ІІ т.о. ТК /. Затова и въпросът дали е налице неизпълнение по сделката от страна
на купувача / както се твърди в исковата молба и се оспорва от ответниците
/ е без значение по настоящия спор , тъй
като в производството по чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ / отм./ предмет на съдебна преценка е равностойността на уговорените от
страните по сделката престации, като
евентуално неизпълнение на сключената сделка / неплащане на уговорената цена /
може да бъде основание за развалянето й , но не води до нейната нищожност.
Спорно е при съобразяване на
изразените от страните чрез техните пълномощници становища в хода на цялото производство - дали даденото
по сделките значително надхвърля полученото. Тъй като законодателят си служи с
понятието „стойност на полученото“ за съпоставка на срещните престации е нужно да се определи справедливата пазарна
стойност на процесните движими вещи към
датата на извършването на сделките. Справедливата пазарна цена е средна пазарна цена в правнозначимия
момент, като тази цена е икономическа
категория, която се определя от вида и характера на вещта , както и от
съществуващия пазарен механизъм на търсене и предлагане.
За нейното установяване по делото са
допуснати и изслушани три съдебно-
тернически експертизи. В своето заключение ВЛ Д.М. установява , че
технологическият процес в преработвателното предприятие на несъстоятелното
дружество е непрекъснат и поточен , в
който всяка машина или апарат работи като едно цяло и при спиране на който и да е от тези елементи от веригата – се преустановява работата и на всички останали машини. Вещото лице дава
заключение, че машините предмет на процесните три сделки се съдържат в поточната инсталация / която е
била в експлоатация към този момент / и
са неразделна част от тази производствена линия. В заключението на допуснатата по делото
съдебно- оценъчна експертиза ВЛ М. дава
следните параметри на справедлива пазарна стойност на машините : по фактура № 49 / 31.05.2010 г. –
456 400,00 лв., а по фактура № 52/ 30.06.2010 г. съответно на
113 800,00 лв. Вещото лице е дало заключение , че поточната линия , част от която са процесните
машини е специфична и има уникален характер и поради това не е могъл да ползава
информация за пазарни стойности на съотвестващи машини и съоръжения. В обосновката на своите изводи ВЛ е посочило , че използваният от него метод
на оценка не се базира на критериите по ДОПК съгласно отразеното в Експертиза в акт за възлагане вх. № 1194 / 07.12.2011 г. на ТД на НАП Пловдив,
а е взел предвид само доставната цена на на машините. Вещото лице е
категорично , че определените от него
стойности са към момента на извършването на сделките , като за тяхното
определяне е използвал метода на амортизационна заместителна стойност / метод
на разходите / , чрез който актива се оценява
посредством новата му стойност към датата на оценката и изваждане на различните елементи на
изхабяването му под формата на физическо
износване , на функционално и икономическо обезценяване. В допълнителното си коригирано
заключение вх. № 8798/ 26.10.2015 г. вещото лице дава корекция на тези
стойности по отношение на съоръженията
включени във фактура № 49 , като по същата приема , че справедливата пазарна
стойност следва да бъде в размер на 326
800,00 лв. , като е използвал същата методика за нейното определяне / метод
на разходите /.При тази корекция вещото лице
е взело предвид съществуващите счетоводни документи в дружеството и преди всичко е ползвал инвентарната книга , в която са
включени стойностите за придобиване на машините , а тези стойности за газовата
инсталация по фактура № 52 са 132 324,00 лв. , а за машините по фактура № 49 са съответно
364 515,56 лв.
Заключението от тази съдебно- техническа
експертиза е оспорено от страните по
делото, но съдът го кредитира, тъй като вещото лице в рамките на своята
компететност е извършило изследване на всички обстоятелства от значение по
делото. Освен , че вещото лице е ползвало предоставени му от синдика счетоводни
данни , то е взело предвид след оглед и
състоянието на вещите, като използваният
от него метод представлява обичайния
начин за изчисляване на средна пазарна цена
на един обект при липсата на други данни. Освен това съдът взема
предвид, че категорията „пазарната цена“
е презумтивна величина и е производна на принципа на свободатата на
договарянето. Т.е. – тази величина не може да бъде определена с изключителна точност,
дори и при ползване на специални знания в съответна област. Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалната защита на ответниците относно техническата , а не необходимата
според тях икономическа компететност на
ВЛ, тъй като това възражение по същество обосновава ново доказателствено искане
/ за друг вид доказателство / , което
обаче на този етап от процеса се явява несвоевременно направено . Ответниците
се позовават на извършена оценка на вещите при проведена данъчна ревизия на
несъстоятелното дружество , но съдът намира , че е недопустимо да се цени
заключение извършено за нуждите на друго производство, още повече, че възприетата
от вещото лице в административното
данъчно производство концепция за
облагане на свързаните лица, третира определените от него „пазарни цени „ като физкален инструмент за измерване
доколко търговските и финансовите
взаимоотношения между свързани лица
следват принципите на Наредба № 9/ 2008 г. на МФ.
От друга страна съдът
намира че даденото допълнително заключение от ВЛ М. е в съответствие с нормативната
уредба. Дефиницията на понятието „пазарна цена“ се съдържа в параграф 1 т.8. от ДР ДОПК, а именно : „Пазарна
цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била
платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка
между лица, които не са свързани.
От горното следва, че
формирането на пазарната цена не се образува чрез включване на разходите по доставката, разходите по
проектиране, инсталиране и въвеждане в експлоатация. По смисъла на пар.1 т.8. от ДР ДОПК в пазарната цена не се включва и данък
добавена стойност.
Или в случая
съпоставката следва да се извърши между посочената от вещото лице пазарна цена,
без ДДС – по фактура 49 – в размер на 326 800,00 лв. и договорената между страните - 310 000,00 лв.без ДДС и по фактура № 52 – в размер на 113 800,00 лв. и
договорената - 96 000,00 лв. без
ДДС . В тази връзка съдът приема , че следва да се вземе предвид
коригираната цена на сделката по фактура № 52 съгласно депитно известие № 53
/01.07.2010 г. , тъй като същият
документ е издаден в съотвествие с нормата на чл. 115 от ЗДДС, като в него е
посочено основанието за издаването му –
дофактуриране разлика в цена, както и номера и датата на фактурата, към която е
издадено. Така разликата между
договорената и пазарната цена по първата сделка е в размер на 16800,00 лв. , а
по втората в размер на 17 800,00 лв. В процетно съотношение : по първата
сделка 5,15 % , а по втората 15,64 %. Следователно
при тези сделки има неравностойност на
престациите , като даденото право на собственост нахвърля получената цена.
Важното в случая дали
тази разлика е значителна по смисъла на закона. След преценка на конкретните
данни по настоящото дело съдът приема , че тези разлики между двете посочени стойности и по двете сделки не покриват фактическия състав на разпоредбата
на чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ .Действително както в този нормативен акт, така и в
други , които уреждат сходни хопотези / чл. 216 ал.1 т.2 от ДОПК , чл. 22 ал.2 т.4 от Закона за банковата
несъстоятелност / няма легална дефиниция на понятието „ значително“, като
същото не е дефинирано от законодателя с
някакви конкретни показатели. Дали
неравностойността на престацията е
значителна и от тук дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява
във всеки конкретен случай / в този смисъл
Решение № 107 / 14.11.2011 г. на ВКС
по т.д. № 742/ 2010 г. І т.о. ТК /. В случая стойността на отчужденото
имущество съотнесено в процентно
отношение към посочената от вещото лице пазарна цена не може да се квалифицира като значително.Както
се посочи, пазарната цена е презумтивна величина, тя не може да се определи с
абсолютна точност, доколкото е предоставена на свободата на договарянето между
равноправни правни субекти – чл.9 от ЗЗД, стига да не противоречи на повелителните разпоредби
на закона и на добрите нрави. С оглед посочената по –горе разлика в процентно отношение / разликата и по двете
сделки е под 1/ 5 от пазарната цена / съдът приема , че ищецът
в съотвествие с доказателствената тежест която носи не е доказал при пълно главно доказване един от елементите на правната норма , даваща
основание на неговата претенция – чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ / отм / , а именно –
даденото значително да надхвърля по стойност полученото по сделките , поради което предявеният иск се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с парвно основание чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ / ДВ бр. 20 / 2013
г. за установяване
недействителност на следните сделки : по същите две фактури - ф-ра № 49/31.05.2010 год. и № 52/30.06.2010
год., както и ф-ра № 40/12.03.2010 год., между „ Б.М.С. „
АД и „ Г. „ АД, с които са продадени части от технологичната линия на длъжника
– филтри – 3 броя, система за въздушен транспорт на материала, метални
конструкции към машините – 1 брой, газова инсталация, елеватори 14 броя силози
– 8 броя, метална конструкция за силози – 1 брой, компютърна конфигурация и
принтер – 1 брой, апаратура за управление и контрол и софтуер – 1 брой, ленти и
шнекове – 1 брой, магнитен сепаратор – 1 брой - за сумата в
размер на 372 000,00 лв. – с ДДС
/310 000,00 лв.без ДДС/ по първата фактура , за сумата в размер на 115 200,00 лв. с ДДС / 96 000,00 лв. без ДДС / по
втората и за сумата в размер на
1007831,46 лв. с ДДС / 839859,55 лв. без ДДС / по фактура № 40 .
Съгласно посочената разпоредба , може да бъде обявена за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността
, сделка която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок
преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Молбата по която е образувано
производството по несъстоятелност на дружеството „Булгар Минерали – Стелча „
АД по т.д. № 66 / 2010 г. по описа на
ПзОС е подадена на 11.05.2010 г., а
сделките са осъществени съответно на 12.03.2010 г.,31.05.2010 г., 30.06.2010 г.
– т.е. първата сделка попада в т.нар. „подозрителен период“, а съгласно чл. 647
ал.2 ТЗ , обявяване на недействителност на същото основание може да се
иска и за сделки, извършени от
длъжника в периода между подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ и датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелрост.
Безспорно по
отношение на страните по сделката е налице хипотезата на „свързаност“ по смисъла
на пар.1 ал.1 и ал.2 от ДРТЗ. Не е спорно
и се установява от вписванията извършени в ТР към релевантания момент на
сключването на сделките, че законните представители на дружествата -страни по
сделката , едновременно и взамино са и
членове на управителните им органи.
Или налице са двата елемента
на фактическия състав на спорното право, основано на правната разпоредба на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ.
Разпоредбата
на чл.647 ал.1, т.6 от ТЗ, обаче, не съдържа презумпция, че сделката уврежда кредиторите, щом като е сключена със
свързано с длъжника лице, което означава че увреждането подлежи на доказване
съобразно общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест/Опр.
№162/3.07.2015г. на ВКС по т. д. №2425/2014г.,
II т. о., ТК; Опр. №747/19.12.2014г.
на ВКС по т. д. №1334/2014г., II т. о., ТК/.
В предметния обхват на относителната
недействителност по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ попадат сделки, които имат за
последица увреждане на кредиторите, поради нетно намаляване масата на
несъстоятелността или трансформирането на активи – като този – трети елемент от
фактическия състав, е спорен в настоящето производство.
След
анализ на събраните в настоящото производство доказателства , съдът намира , че
е налице този елемент – увреждащия характер на трите сделки. Хипотезата на чл.
647 ал.1 т.6 ТЗ урежда един самостоятелен фактически състав, при който
правопораждащия факт на увреждането не е
подведен под разграничителния критерии -
наличието на „значителна“ разлика между даденото и полученото/ елемент
характерен за друг фактически състав – чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ /.
В случая следва да се има предвид ,
че предмет на процесните сделки са продажба на движими мище , които не са
придобити от несъстоятелния длъжник с цел продажба , а за осъществяване на
основната му производствена дейност – обработка на инертни материари. Продажната
цена на тези движими вещи / машини и съоръжения / е сумата в размер на 372 000,00 лв. – с ДДС
/310 000,00 лв.без ДДС/ по фактура № 49 ,
за сумата в размер на 115200,00 лв.
с ДДС / 96 000,00 лв. без ДДС / по фактура № 52 и за сумата в размер на 1007831,46 лв. с ДДС
/ 839859,55 лв. без ДДС / по фактура № 40.
Разликата с пазарната цена по
първата сделка е в размер на 16 800,00 лв.
, а по втората в размер на 17 800,00 лв. В процетно съотношение :
по първата сделка 5,15 %, а по втората 15,64
%. По фактура № 40 съпоставката – договорена цена - 839859,55
лв. без ДДС и пазарна цена – 1595300,00
лв. без ДДС дава процентно съотношение в размер на 47,35%. Тази разлика по последната фактура безспорно е значителна , но не
това е критерия в хипотезата на чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ / за разлика от чл. 647
ал.1 т.3 ТЗ /. В тази хипотеза , договорената цена по фактура № 52 , макар и да
не покрива посочения по-горе критерии „ занителност „ , не е еквивалетна и дори не е близка до пазарната цена, поради което съдът намира ,
че увреждането в хипотезата на чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ е доказано. Съдът намира ,
че това е така и увреждане е налице и по
отношение на третата сделка с фактура № 49 , където отклонението между
договорена и пазарната цена е малко над
5 процента , тъй като безспорно тази сделка извършена заедно с другите две
сделки в един непродължителен период от
време от около три месеца има съществено
значение за възможността на
несъстотелното дружество да извършва основната си производствена дейност. Заключението на ВЛ М. е категорично,
че всички машини и съоръжения, продадени
от несъстоятелния длъжник са елементи от инсталация , която е била в
експлоатация. Установява се, че тези машини и съоръжения са неделима част от непрекъсната произвоствена
линия. Вярно е , че несъстоятелното дружество е ползвало и трошачна машина , без която тази поточна линия не може да реализира
дейността си , но тази невъзможност ще е налице в още по-голяма степен при липсата на процесните машини като елемент
от това единно цяло. Т.е. – отчуждаването на процесното оборудване води до фактическа промяна в производствените
възможности на „БМС“ АД, доколкото такива са налице при положение , че то е продължило
да бъде собственик на процесните машини и при безспорно установеното по делото ,че липсата на трошачнта машина е преодолим
технологически проблем / в случая такава машина е била наета от друго дружество
/.
Не би могло да се говори за
увреждане, само ако сделките са били свързани с обичайната търговска дейност на длъжника /
т.е. имали са вещи, с които той обичайно търгува/ , а цената е била поне близка до пазарната / или
евентуално я надхвърля/. В случая това не е така.
Или е налице и третият
елемент от фактическия състав на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, което обуславя и
основателността на предявения иск и същият следва да бъде уважен.
На основание чл.649 ал.6 от ТЗ, при отхвърляне на иск по чл. 646 ал.2 ТЗ,
държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. В случая държавната
такса върху отхвърлената претенция по чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ /
отм./ следва
да се определи на основание чл.69 ал.1 т.4 от ГПК и е в
размер на 16240,00 лв., като следва да се присъди в тежест на несъстоятелното
дружество и да се събере от масата на несъстоятелността. По уважените искови
претенции по чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ
отговорността за внасянето на държавната такса следва да се определи по същите
правила, но да се възложи в тежест на ответниците.Тази държавна такса е в размер на 49594,38 лв. или по 26597,19 лв.
всеки един от ответниците.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК и по реда на чл.620 ал.7 от
ТЗ следва да бъдат присъдени разноските на ответника „Г.“ АД, които съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и съобразно отхвърлените претенции по чл. 646 ТЗ следва да бъдат в размер на 12710,00
лв. /включващи и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно - чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , както и съотвестваща на уважената част
от претенциите част от заплатено възнаграждение на ВЛ /.Тези разноски следва да
се съберат от масата на несъстоятелността. В тежест на този ответник следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски от несъстоятелното
дружество – съобразно уважената част от исковите претинции, а именно в размер на 515,57 лв. по исковите претенции
по чл. 647 ТЗ. /1/2 от 1031,13 лв. при съотношение между предявените искови претенции
по чл. 646 ТЗ с цена общо 406000,00 лв. и претенции по чл. 647 ТЗ с цена в общ размер от 1239859,55 лв. е равно на 0,32/. По искането за присъждане
на разноски по т.2 от представения от синдика списък по чл.80 ЗЗД определени
така : „ разноски в обезпечително производство „, съдът приема , че по
настоящото дело липсват каквито и да било доказателства за тяхната дължимост.
Вярно е , че в т.5 от ТР № 6/ 06.11.2013
г. по ТД № 6/ 2012 г. на ОСГТК ВКС се
приема, че разноски сторени в обезпечително производство се присъждат с окончателния
съдебен акт в исковото производство , но освен посоченото по-горе позоваване по
настоящото дело не се посочват конкретни данни за воденето на такова
производство, а съдът не е длъжен да издирва и събира служебно даказателства за сторени от страните разноски. Ето защо
намира, че не следва да се присъждат разноски на това основание.
Водим от
изложеното и на основание Пазарджишкият окръжен съд :
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Б.М.С.“ АД - гр.
Стрелча с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча ул.
„Рудник Фелдшпати“ №1 – с открито производство по несъстоятелност против
„ Г.
„ АД гр. СОФИЯ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София
район Средец ул. „ Кракра „ № 17, представлявано от изп.директор Л.А.К. и „Б.М.С.
„ АД гр. Стрелча / в производство по несъстоятелност / ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Стрелча ул. „ Рудник Фелдшпати
„ № 1, представлявано от ИД Г.
С. С. чрез адв. П. Х. от ПАК, иск по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ / отм./ за прогласяване нищожността на сделките по отношение кредиторите с приети вземания по
ф-ра № 49/31.05.2010 год. и № 52/30.06.2010 год., сключени между „ Б.М.С. „ АД
и „ Г. „ АД, с които са продадени части от технологичната линия на длъжника –
филтри – 2 броя, система за въздушен транспорт на материала; метални
конструкции към машините – 1 брой и газова инсталация – като неоснователни.
ОБЯВЯВА за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Б.М.С.“ АД - гр. Стрелча / Н/
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча
ул. „Рудник Фелдшпати“ №1 на основание чл. 647
ал.1 т.6 от ТЗ, търговски продажби обективирани във фактура № 40/12.03.2010 год., фактура №
49/31.05.2010 год. и фактура № 52/30.06.2010 год. между „ Б.М.С. „ АД и
„ Г. „ АД, с които са продадени части от технологичната линия на длъжника – филтри
– 3 броя, система за въздушен транспорт на материала, метални конструкции към
машините – 1 брой, газова инсталация, елеватори 14 броя силози – 8 броя,
метална конструкция за силози – 1 брой, компютърна конфигурация и принтер – 1
брой, апаратура за управление и контрол и софтуер – 1 брой, ленти и шнекове – 1
брой, магнитен сепаратор – 1 брой на цена от 1239859,55
лв. без ДДС .
ОСЪЖДА „Б.М.С.”
АД гр.Стрелча, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча,
ул. „Рудник Фелдшпати“ №1 – в несъстоятелност, да заплати държавна такса по сметка на
Пазарджишки окръжен съд - в размер на 16240,00 лв.по отхвърления иск с правно
основание чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ / отм./
и в размер на 26597,19 лв.по иска с правно основание чл. 647 т.6 ТЗ , платими от масата на несъстоятелността .
ОСЪЖДА „Б.М.С.”
АД гр.Стрелча, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча,
ул. „Рудник Фелдшпати“ №1 – в несъстоятелност, да заплати на „ Г. „ АД гр. СОФИЯ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. София район Средец ул. „
Кракра „ № 17, представлявано от изп.директор Л.А.К. , направените разноски по делото в размер на 12710,00 лв. , платими от масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА „ Г. „ АД гр. СОФИЯ
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София район Средец ул. „
Кракра „ № 17, представлявано от изп.директор Л.А.К. заплати държавна такса по сметка на Пазарджишки окръжен
съд - в размер на 26597,19 лв.по иска с
правно основание чл. 647 т.6 ТЗ
ОСЪЖДА „ Г. „ АД гр. СОФИЯ
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София район Средец ул. „
Кракра „ № 17, представлявано от изп.директор Л.А.К. да заплати на „Б.М.С.” АД гр.Стрелча, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стрелча, ул. „Рудник Фелдшпати“ №1 – в несъстоятелност, сторените по делото разноски съобразно уважената част от исковите
претенции в размер на 515,57 лв.
Решението е постановено при
участието на трети лица помагачи „Б.И.Б.“ ООД гр. С. и „Минерали индустриали „ООД със
седалище в Република Италия, регистрирано във фирмения регистър на Тръговско- промишлена , занаятчийска и
земеделска палата – Н. с данъчен номер за вписване **********.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: