№ 61
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20223100900179 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД от "ФАНТАСТИКО
ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София (правоприемник на
"ЕВРОПА-ВН" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София) против
"ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна.
Ищецът твърди, че съгласно Договор за комбинирани услуги №
**********/09.06.2021 г. за покупко – продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт „Енерго-Про Маркет +“ със срок на действие до
30.06.2022 г., ответникът се задължил да продава и доставя, а ищецът – да
получава и заплаща количества нетна активна електрическа енергия срещу
цена и при условия посочени в договора.
На 05.10.2021 г. била проведена онлайн среща с представител на
ответника, който уведомил ищеца, че в рамките на деня на ще му бъде
изпратено официално писмено уведомление за едностранно прекратяване на
сключения между страните договор, считано от 01.11.2021 г., без спазване на
уговореното между страните предизвестие. В същия ден ищецът получил
писмено уведомление от ответника за прекратяване на договора, считано от
1
01.11.2021 г. Ответникът уведомил ищеца и за обстоятелството, че инициира
служебно прехвърляне на обектите към Доставчик от последна инстанция,
поради което с цел предотвратяване на допълнителни разходи ищецът
следвало да предприеме незабавни действия по стартиране на процедура по
смяна на доставчик пред съответния мрежов оператор. Ищецът твърди, че
сключения между страните договор попада в обхвата на чл. 11, т. 10 от
Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от ДКЕВР.
На 07.10.2021 г. ищецът уведомил ответника, че не може да бъде
постигнато взаимно съгласие между страните, като е посочил, че в случай на
прекратяване на договора без да е спазено дължимото за това предизвестие
ответникът дължи неустойка в размер на 233 723,34 лв., съгласно чл. 17, ал. 1,
б. „ж“ от сключения между страните договор. Ищецът е посочил още, че
поради кратките срокове е бил принуден да сключи договор на 08.10.2021 г. с
друг доставчик на електрическа енергия при значително – по неизгодни за
ищеца условия.
На 08.10.2021 г. ответникът уведомил „Европа-ВН“ ООД, че оттегля
отправеното предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021
г., в отговор на което ищецът уведомил ответника, че новото предложение за
прекратяване на договора, считано от 01.12.2021 г. не поражда действие, тъй
като вече е било отправено изявление за прекратяване на договора, считано от
01.11.2021 г. и ищецът очаква от ответника заплащане на неустойка, на
основание чл. 18, ал. 1 от Договора. Ищецът сочи, че прекратяването на
договора е настъпило с изтичането на предвидения в предизвестието срок,
тъй като отправеното предизвестие е достигнало до знанието на ищеца, без да
е било оттеглено преди това.
Ищецът с писмо от 25.10.2021 г. уведомил, че ще извърши прихващане
на за сумата от 233 723,34 лв. срещу задължение на „Европа-ВН“ ООД за
заплащане на сумата от 568 111,15 лв., представляваща стойността на
консумирана електрическа енергия от ищеца за месец септември по издадени
от ответника фактури, съгласно съставения на 25.10.2021 г. протокол за
прихващане. Разликата от 334 787,81 лв. е била преведена по Б. път на
ответника на 25.10.2021 г.
На 26.10.2021 г. ответникът изпратил на ищеца покана, с която го
уведомява, че към 26.10.2021 г. има просрочено задължение към ответника в
2
размер на 233 723,34 лв., което следва да заплати в срок до 29.10.2021 г., в
противен случай ще упражни правото си по чл. 123 от ЗЕ.
С цел предотвратяване прекъсването на преноса на електрическа
енергия ищецът на 27.10.2021 г. извършил плащане в размер на 233 723,34 лв.,
представляваща консумирана електрическа енергия за месец септември 2021
г., както и за сумата от 194,79 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимата сума за периода на забава, за което
ответникът е бил уведомен.
На 23.11.2021 г. ответникът отправил предложение за споразумение
относно размера на дължимата неустойка, което ищецът не е приел. Поради
липсата на плащане ищецът на 01.02.2022 г. отправил покана за доброволно
плащане в четиринадесет дневен срок. Ищецът твърди, че до момента не е
постъпило плащане за дължимата неустойка. Излага, че договорът е бил
едностранно прекратен в нарушение на чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от Договора,
съгласно, който договорът може да бъде прекратен от всяка от страните – с
отправяне на едностранно тридесет дневно писмено предизвестие до другата
страна, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който изтича
предизвестието, т.е. договорът може да бъде прекратен считано от 01.12.2021
г. Ищецът твърди, че след като ответникът не е спазил дължимото
предизвестие дължи неустойка в размер на 50 % от произведението на
договореното прогнозно средномесечно количество електрическа енергия за
съответните обекти по цената от последно издадената от продавача и
координатор фактура, за неспазения срок на предизвестието, което в
конкретния случай е в размер на 233 723,34 лв. Сумата е формирана от
последно издадените към момента на налагане на неустойката фактури, а
именно: фактура № **********/13.08.2021 г. на стойност 44 114,18 лв.,
фактура № ********** от 13.08.2021 г. на стойност 39 381,36 лв., фактура №
********** от 13.08.2021 г. на стойност 441 026,30 лв.
Твърди, че на 01.02.2022г. на ответника е връчена покана, с която му е
дадена възможност в 14-дневен срок да заплати наложената му неустойка
от 233 723.34 лева.
Отправеното до съда искане е да осъди ответника да заплати на ищеца
неустойка в размер на 233 723.34 лева, ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата до окончателното изплащане, както и направените по
3
делото разноски и юрисконсулско възнаграждение.
В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията на ответника. Заявява, че с полученото
на 08.10.2021 г. от ищеца писмо, ответникът е оттеглил отправеното на
05.10.2021 г. предизвестие, като е отправено ново такова, считано от
01.12.2021 г. Излага се, че плащането на 27.10.2021 г. на сумата в размер на
233 723,34 лв. и сумата в размер на 194,79 лв., е било единствено с оглед
предстоящо прекъсване на преноса на електрическа енергия от ответника до
обектите на ищеца.
Излага, че не оспорва уговорката на страните (чл. 16, ал. 1 от Договора)
за едностранно прекратяване на договора без предизвестие, но според ищеца
то би било допустимо при наличието на предвидените в договора
предпоставки, който в конкретния случай не са били налице. По оспорения
размер на претендираната неустойка, ищецът излага, че същата се формира от
последно издадените от ответника фактури за обектите на ищеца. Твърди, че
размерът на неустойката е определен съгласно уговореното между страните в
чл. 18, ал. 1 от Договора, както и че прогнозното средномесечно количество
електрическа енергия, доставяне до обектите на ищеца е 1 698 599 КВч.
Твърди, че волята на страните при уговарянето дължимостта на неустойка е
била същата да се определя от общата стойност на последно издадените от
ответника фактури, към момента на начисляването на неустойката, без
изрично да са уговаряли включването или не на задълженията към
обществото и дължимия акциз. Твърди, че размерът на претендираната
неустойка не накърнява добрите нрави и не води до неоснователно
обогатяване на ищеца, а обезщетява ищеца за причинените му вреди от
договорното неизпълнение.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен, евентуално оспорва претендирания от ищеца размер на
дължимата неустойка. Ответникът не оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните по Договор за комбинирани услуги №
**********/09.06.2021 г. за покупко – продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт „Енерго-Про Маркет +“ със срок на действие до
30.06.2022 г. Излага, че с оглед увеличението на цените на електрическа
4
енергия на 05.10.2021 г. е отправил предложение до ищеца за увеличение на
цената за предоставяната електрическа енергия, както и промяна на срока за
заплащане на доставената енергия, като се приеме плащането да бъде
авансово. Ответникът отправил алтернативно предложение до ищеца за
прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 01.11.2021 г., като
е посочено, че в случай на отказ от страна на ищеца последният да счита
уведомлението като едностранно прекратяване на договора, считано от
01.11.2021 г. Твърди се, че с оглед отказа на ищеца, на 08.10.2021 г.
ответникът е изпратил на ищеца писмено предложение със същите параметри,
като в случай на отказ, да се счита за писмено предизвестие за прекратяване
на договора между страните на основание чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от Договора.
Излага, че на 27.10.2021 г. ответникът е получил известие от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в качеството му на мрежов оператор, че за
обектите на „Европа-ВН“ ООД, считано от 01.11.2021 г. „Енерго – Про
Енергийни Услуги“ ЕАД няма да бъде доставчик. Ответникът твърди, че
страните по договора в чл. 16, ал. 1, са уговорили, че при настъпване на
обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени към момента на
сключване на договора, както и при липса на съгласие между страните за
изменение на договора, в случай че запазването на действието на договора без
промяна на условията би довело до сериозни загуби за страните, то
увредената страна има право да прекрати договора едностранно без
предизвестие. Твърди се, че ответникът с писмо от 05.10.2021 г. до ищеца е
упражнил правото си по чл. 16, ал. 1 от договора, като сочи, че надлежно с
писмо от 08.10.2021 г. е предложил да изпълни задължението си за доставяне
на електрическа енергия и услуги до обектите на ищеца в срока по чл. 17, ал.
1, б. „ж“ от Договора. Излага, че с отказа да приеме предложението на
ответника, ищецът се е поставил в забава, като е отказал неоправдано
предложеното изпълнение. Сочи, че с избора на нов доставчик на свободния
пазар и с промяната на координатор, считано от 01.11.2021 г. ищецът е
прекратил членството си в балансиращата група с координатор ответника,
вследствие, на което е била налице невъзможност за изпълнение на
задължението на ответника по договора в срока по чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от
Договора.
В условията на евентуалност оспорва претендирания размер на
неустойка, доколкото страните са уговорили размерът да се определя като
5
произведение на договореното прогнозно средномесечно количество
електрическа енергия по цената от последно издадената от продавача
фактура. В представената от ищеца фактура била посочена цена 0,19241 лв. за
1 кВтч. Останалите фактурирани суми били свързани с цени на мрежови
услуги, дължими на мрежовите оператори – „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, ЧЕЗ „Разпределение България“ АД, задължения към
обществото, дължим към „Фонд Сигуност на Електроенергийната Система“ и
акциз, дължим към държавния бюджет. Излага, че страните са уговорили, че
за определяне размера на дължимата неустойка се ползва, посочена във
фактурите цена на електрическа енергия, а не общата стойност на фактурата.
Твърди, че включването на други компоненти от общата стойност на
фактурата за формиране размера на дължимата неустойка е явно
несправедливо и излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и по този начин противоречаща на добрите нрави. Според
ответника меродавна за определяне размера на дължимата неустойка е
стойността на фактура № ********** от 13.08.2021 г. за доставена
електрическа енергия в размер на 1 698 599 КВтч за цена 0,19241 лв./КВтч,
като по този начин стойността на неустойката се равнява на 163 413,71 лв.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор, с който поддържа направените с отговора възражения. Излага, че с
изпратеното до ищеца писмо на 05.10.2021 г. ответникът е изпълнил
задълженията си по чл. 104, ал. 2 от ПТЕЕ, като е действал добросъвестно, с
цел информираност на ищеца за възможностите, с които разполага.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца ю.к. Н. Кънчев
поддържа иска и моли да бъде уважен, ведно с присъждане на направените по
делото разноски. В представените писмени бележки вх. №2975/06.02.2023г.
по същество се излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адв. Л. М., оспорва
иска и моли да бъде отхвърлен. Претендира се за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
6
установено от фактическа страна следното:
С определение №1155/26.07.2022г. съдът прие за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване подписването на Договор за
комбинирани услуги № **********/09.06.2021 г. за покупко – продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане
на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Маркет +“ със срок
на действие до 30.06.2022 г.
С писмо, подписано с ел. подписи на 05.10.2021г., „Енерго – Про
Енергийни Услуги“ ЕАД е отправил до ищеца предложение за промяна
условията по договора считано от 01.11.2021г., съгласно които се предвижда
нов 5% размер на надбавката от средно претеглената цена за всеки съответен
месец на платформа „пазар ден напред“ на БНЕБ изчислена на база почасова
консумация на обектите, включени в договора, но не по - малко от 5,50
лева/МВтч; авансово плащане преди доставката. При несъгласие в исканото
изменение е отправено предложение за прекратяване договора считано от
01.11.2021г. по взаимно съгласие. А, ако и това не се приеме, да се счита, че
се отправя предизвестие за прекратяване на договора считано от 01.11.2021г.,
в който случай продавачът ще инициира служебно прехвърляне на обектите
на доставчик от последна инстанция съгласно ПТЕЕ.
В отговор на това предложение, на 07.10.2021г. (получено от ответника
на 08.10.2021г.) ищецът е изразил отрицателно становище по искането за
прекратяване на договора считано от 01.11.2021г., респ. по взаимно съгласие,
като е отправил покана за заплащане на дължима неустойка по чл.17, ал.1, б.
ж за неспазен срок на предизвестието в 3-дневен срок.
На 08.10.2021г. ответникът е изразил становище, с което е повторил
съображенията си по искането за промяна в условията на договора. Посочил
е, че поддържа това си предложение, а другото за прекратяване договора
считано от 01.11.2021г. е оттеглил. Отправил е ново за прекратяване договора
считано от 01.12.2021г.
В отговор на горното, ищецът на 11.10.2021г. е възразил срещу
предложението за промяна в договора. Отново е поканил ответника да му
плати неустойката за неспазен срок на предизвестието. С писмо от
25.10.2021г. ищецът е оправил до ответника изявление за прихващане на това
му вземане от 233723.34 лева с насрещно вземане на ответника за цена на
7
консумирана ел. енергия през м.09.2021г.
С ел. писмо от 26.10.2021г. ответникът е уведомил ищеца, че има
просрочено задължение 233723.34 лева, което следва да заплати в срок до
29.10.2021г.
За установяване размера на неустойката по делото е изслушана ССЕ. От
допълнителното заключение на вещото лице се установява какъв би бил
размера на неустойката ако последната издадена фактура, преди
прекратяването на договора, е от м. август 2021г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по силата на Договор за комбинирани услуги № **********/09.06.2021 г. за
покупко – продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
„Енерго-Про Маркет +“ със срок на действие до 30.06.2022 г. Спорът между
страните е дали е налице неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да отправи 30-дневно предизвестие за прекратяване на
договорното правоотношение, както и дали е дължима предвидената в
клаузата на чл.18, ал.1 неустойка.
С разпоредбата на чл.16, ал.1 от сключения между страните Договор
страните са предвидили условията и реда за изменение на сключения договор.
Предпоставка за това изменение е настъпването факти и обстоятелства,
стоящи извън волята на всяка от страните, а именно: промени в нормативната
уредба, решения на КЕВР, съществено изменение на цените на
производителите на ел. енергия в резултат на промени в нормативната уредба,
които са настъпили по време на действие на договора и не са могли да бъдат
предвидени при сключването му. При невъзможност да се постигне
споразумение относно изменение на съответните договорни клаузи, както и
ако запазване на действието му би довело до сериозни загуби, увредената
страна има право да инициира действия по прекратяването на договора, по
реда на чл. 17, ал. 1, б. „з“.
Именно в тази хипотеза попада отправеното до ищеца на 05.10.2021 г.
от ответника, предложение за промяна условията по договора, считано от
01.11.2021 г. Предложението касае промяна в един от ценообразуващите
8
елементи по договора. Предложението е обосновано с наличие на обективни
фактори, които водят до невъзможност договорът да бъде изпълняван от
ответника при първоначалните му условия, а именно: рекордно повишение
цените на ел. енергия на пазарите в Европа и региона, настъпило по причина
цените на природния газ и на разрешителните за емисии въглероден диоксид;
регистрирано увеличение от над 100% на цените на БЕНБ, спрямо аналогичен
период на предходната година; регистриран ежемесечен ръст от над 10% на
цените на БЕНБ, а от м.октомври повече от 20%. Отправено е и алтернативно
предложение – за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от
01.11.2021 г.
В уведомлението е посочено, че при непостигане на съгласие, то следва
да бъде третирано като предизвестие за прекратяване на договора, считано от
01.11.2021 г. Предложението за прекратяване на сключения Договор по
взаимно съгласие не е било прието от страна на ищеца, както е видно и от
изпратения отговор от 07.10.2021 г.
Договорната връзка между страните е прекратена на 01.11.2021 г.,
съобразно полученото от ищеца на 05.10.2021 г. предложение за изменение на
условията по договора, което попада в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от Договора.
По въпроса за прекратяването на Договора тази разпоредба препраща към
хипотезите уредени в чл. 17, ал. 1, б. „з“, предвиждаща че договорната връзка
може да бъде прекратена от всяка от страните при наличието на определени
предпоставки, измежду които попада и неприемането на предложение за
изменение на договора, отправено по реда на чл. 16, ал. 1. В чл. 17, ал. 1 от
Договора, са уредени различни хипотези на прекратяване на договора като
само в две от тях – тези по б. „а“ и „ж“ (б. „е“ не се прилага между страните),
се изисква изтичане на 30-дневно писмено предизвестие. Останалите
хипотези, в т.ч. и б. „з“ не изискват отправяне на предизвестие, което да е
обвързано със срок. Именно по тази причина и в ал. 2 от чл. 17, страните са
разписали изискванията не само към предизвестие за прекратяване, но и към
уведомление. Съгласно чл.17, ал.2 се изисква в предизвестието и/или
уведомлението по ал. 1 да бъде посочена причината за прекратяване на
Договора и датата, на която прекратяването ще се счита за настъпило.
Изпратеното на 05.10.2021 г. уведомление от ответника до ищеца, за
прекратяване на договора, в хипотезата на чл.16, ал.1, отговаря на тези
изисквания – посочена е причината – неприемане на отправените
9
предложения за изменение на условията по Договора и е посочена датата, от
която прекратяването ще се счита за настъпило – 01.11.2021 г. Съобразно
предвиденото в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Договора, при прекратяване
на Договора без съответната страна да е спазила срока на договореното в чл.
17, ал. 1 предизвестие, неизправната страна дължи неустойка в размер на 50
% от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество
ел. енергия по цената от последно издадената от Продавача и Координатор
фактура, съгл. чл. 11 от Договора – за неспазения срок на предизвестието.
Видно от цитираната неустоечна клауза, пораждането на дължимостта на
уговорената неустойка е предпоставено от неспазен срок на предвиденото в
чл. 17, ал. 1, предизвестие. Както бе посочено хипотезата, в която договорът
между страните е бил прекратен не изисква отправяне на предизвестие,
обвързано с определен срок, поради което и уговорената неустойка не се
явява дължима, доколкото не е налице неизпълнение на подобно задължение
от страна на ответника.
Но дори и чл.18, ал.1 да предвиждаше неуустойка за прекратяване на
договора на основание чл.17, ал.1, б. „з“, то претенцията за заплащане на
неустойка също би била неоснователна. Това е така, защото ако неустойка се
дължеше, то тя би била прихваната с насрещното задължение на ищеца за
заплащане на ел. енергия през м.09.2021г., каквото изявление е направено с
писмо от 25.10.2021г. В този случай сумата от 233723.34 лева би била
дължима на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, а не по чл. 92 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът намира иска за заплащане на неустойка
за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 7752 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ФАНТАСТИКО ГРУП" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София против "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги"
10
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск с правно основание чл.92
от ЗЗД за заплащане на сумата от 233723.34 лева, претендирана като
договорна неустойка за неспазен срок на предизвестие, дължима по силата на
чл.18, ал.1 от Договор за комбинирани услуги № **********/09.06.2021 г. за
покупко – продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
„Енерго-Про Маркет +“, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.03.2022г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА "ФАНТАСТИКО ГРУП" ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 7752 лева (седем хиляди
седемстотин петдесет и два лева), представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11