РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204927 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ***,
ЕИК ***, против Наказателно постановление №РД-05-28/21.09.2021г., издадено от директор
на РЗИ - Бургас, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 209а, ал. 2 във
вр. с ал. 1 във вр, с чл. 63, ал. 4 от Закон за здравето във връзка с т. 14 от Заповед № РД-01-
173/18.03.2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от Закона за здравето и чл.53 и чл. 8 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли
за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за
дружеството – жалбоподател не се явява представител.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на РЗИ-Бургас на 26.03.2021г. на магазин за козметични
продукти в мол *** стопанисван от жалбоподателя се установи, че се извършва търговска
дейност в горецитирания обект, който е част от търговския център в нарушение на т. 14 от
Заповед № РД-01-173/18.03.2021г. на Министъра на здравеопазването. Магазинът е работел
с клиенти въпреки въведената забрана за периода 22.03.2021-31.03.2021г.
АНО е приел, че с горните действия жалбоподателя е извършил нарушение по чл.
209а, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закон за здравето във връзка с т. 14 от
цитираната заповед. Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката
писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при
правна квалификация на допуснатото нарушение по чл. 209а, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
1
63, ал. 4 от Закон за здравето във връзка с т. 14 от Заповедта, на дружеството –жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН,
въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите
изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и
съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е
описана нарушената противоепидемична мярка и с кои актове – конкретните заповеди на МЗ
е въведена. Констатираното и впоследствие санкционирано нарушение се доказва и от
обективна страна.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че когато нарушението е
извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (прил. ред., ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г.), при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. Видно от съставения АУАН и в НП е посочена като нарушена т. 14 от
Заповедта. Съобразно същата се преустановяват посещенията на търговски центрове
(представляващи една или повече сгради, в които са разположени магазини, заведения и
други търговски обекти) и търговски центрове тип МОЛ, с изключение на магазините за
хранителни стоки, лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините,
банките, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на
телекомуникационните оператори и други доставчици на съобщителни и комунални услуги
и услуги по химическо чистене в тях.
Относно наложеното административно наказание, то е видно, че то е законосъобразно
и обосновано определено по вид и размер, като същото е определено от АНО в минимално
предвидения размер от 500 лв. Ето защо, липсват и основания същото да се изменя по
размер.
Настоящият състав на БРС намира на следващо място, че не са налице предпоставки за
квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". В разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
2
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
В случая не се установява по - ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
Нарушената заповед е издадена в условията на пандемия, застрашаваща живота и здравето
на хората, поради което неизпълнението на задължението за спазване въведените
противоепидемични мерки, няма основание да бъде считано за маловажно. При тези
конкретни обстоятелства, правилно наказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН, а е
издал процесното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и
обосновано, следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №РД-05-28/21.09.2021г., издадено от
директор на РЗИ - Бургас, с което на ***, ЕИК *** за нарушение на чл. 209а, ал. 2 във вр. с
ал. 1 във вр, с чл. 63, ал. 4 от Закон за здравето във връзка с т. 14 от Заповед №РД-01-
173/18.03.2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от Закона за здравето и чл.53 и чл. 8 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
Вярно с оригинала: Д.М.
3