Определение по дело №1094/2024 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви на определение № 1044/19.09.2024 г. по ЧНД №
1094/2024г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба на осъдения М. С. П. с ЕГН: ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, наложено
по НОХД № 535/2013 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
В съдебно заседание представителят на началника на Затвора –
Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй
като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл. 70,
ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето
поправяне.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.
Защитникът на осъдения П. – адв. Анестиев от АК – Бургас заявява
позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради
което и пледира молбата на подзащитния му да бъде уважена.
Осъденият М. П. поддържа молбата си за условно предсрочно
освобождаване и моли тя да бъде уважена. Заявява, че стореното от него е
непростимо, но моли да му бъде дадена възможност да се върне обратно в
обществото. Изразява готовност да живее при роднини и да се занимава с
животноводство.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:
Лишеният от свобода М. С. П. е роден на **** г. в гр. *** и е с ЕГН:
**********. Той е ***, *** гражданин, ***, ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
*.
С Присъда № 47 от 17.12.2013 г. по НОХД № 535/2013 г. на Окръжен
съд – Сливен, на лишения от свобода П. е наложено наказание от двадесет и
две години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, предл.
1, т.4 предл. 3 и т. 6 предл. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Присъдата е
потвърдена с Решение № 20 от 04.03.2014 г. на АСБургас по ВНОХД №
12/2014 г. С Решение № 282 от 11.07.2014 г. по НД №837/2014 г. на ВКС
присъдата е изменена, като наказанието от двадесет и две години лишаване от
свобода е намалено на седемнадесет години лишаване от свобода. Присъдата е
влязла в сила от 11.07.2014 г.
Наказанието по НОХД № 535/2013 г. на Окръжен съд – Сливен,
осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. Бургас на 28.07.2014 г . при
първоначален строг режим, който е бил заменен на общ със Заповед БС №
1

113/03.06.2021 г. Лишеният от свобода П. видно от представеното лично досие
и актуална справка за съдимост е за първи път в затвора.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 19.09.2024
г., осъденият П. е изтърпял фактически 11 (единадесет) години 8 (осем) месеца
и 26 (двадесет и шест) дни, от работа 10 (десет) месеца и 15 (петнадесет) дни
или всичко 12 (дванадесет) години, 07 (седем) месеца и 11 (единадесет) дни, с
остатък за изтърпяване от 4 (четири) години 4 (четири) месеца и 19
(деветнадесет) дни.
Пеев при възможност участвал в общопенитенциарни мероприятия –
състезателни игри, викторини, изготвяне на украса по повод на празници,
картички. Бил включван в клуб „Растителен свят” като градинар на
доброволен труд, както и в арт-клуб. По отношение на работния процес се
наблюдавала неустойчивост. Последно е бил ангажиран на доброволен
принцип във връзка с благоустройството, хигиенизирането и поддръжката на
района на ЗО „Дебелт” от месец октомври до месец декември 2023 г., след
което преустановил трудовата си дейност доброволно. Към настоящия момент
лишеният от свободо не работи.
Първоначалната оценка за степента от риск от рецидив, изготвена на
осъденото лице, била в средни стойности - 47 точки. Отчетени проблемни
зони били отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол,
емоционални проблеми и уменията за мислене. Последващите оценки бележат
спад на 43 точки, 32 точки, 31 точки, 29 точки и последната бележи риск от
рецидив от 31 точки, тоест има покачване, като не са отразени зони с
необходимост от корекционно въздействие. Рискът от вреди е определен като
среден към нисък за обществото. Завишена остава зоната емоционални
проблеми. В условията на свобода било възможно да извърши насилствено
деяние спрямо познато пълнолетно лице. Пеев бил награждаван, както и
многократно наказван, като последният път през месец юли 2024 г.
През периода на изтърпяване на наложеното наказание е видно, че
лишеният от свобода М. С. П. полага усилия за промяна на криминалното
поведение и е мотивиран да води законосъобразен начин на живот. Липсват
нагласи в подкрепа на криминалното поведение.
П. бил с особености в личностова структура, доколкото бил
шизоиден тип личност, освен това бил диагностициран с „параноидна
шизофрения”, за поддържането на което заболяване приемал редовно
медикаменти. Въпреки, че изглеждал добронамерен и наивен, бил
емоционално нестабилен, социално незрял, примитивен в отношенията и
мисленето си , което предполагало, че дори при незначителна провокация,
същият би могъл да реагира крайно необмислено и непредвидимо.
Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно
предсрочно освобождаване на осъдения П. е отрицателно. Посочено е, че при
осъдения има необходимост от корекционно въздействие в следните зони: -
емоционали проблеми – необходимо било да се формират модели на адекватно
2

поведение след емоционално преживяване, като П. бил склонен към трупане
на вътрешно напрежение и тревожност; - умения за мислене – все още
изпитвал трудност при правилно идентифициране на проблемните ситуации и
намиране на адекватни начини на разрешаването им. В обобщение е посочил,
че на база показаното поведение от П. в местата за лишаване от свобода,
прогнозата за поведението му в условията на свобода е по-скоро
неблагоприятна.
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения М. П. не са налице всички предпоставки
по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.
70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание от 17 (седемнадесет) години
лишаване от свобода, а именно: 12 (дванадесет) години, 07 (седем) месеца и 11
(единадесет) дни, с остатък за изтърпяване от 4 (четири) години 4 (четири)
месеца и 19 (деветнадесет) дни.
При извършване на преценката за наличието на втората
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК- дали осъденото лице със
своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето
поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се
направи категоричен извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни
положителни промени в поведението на осъдения П., характер и поведение,
които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.
Съгласно установената съдебна практика – ППВС№ 7/75 г., изм. с
ППВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната
в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове,
което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието по НОХД № 535/2013 г.
на Окръжен съд – Сливен, настоящият съд приема, че набелязаните като план
на присъдата цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за
законосъобразен начин на живот, все още не могат да се приемат за
постигнати. В този смисъл съдът заключи, че осъденият П. не се е поправил
трайно след осъждането му за престъплениепо чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. 1, т.4
предл. 3 и т. 6 предл. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и не са постигнати
целите, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание,
поради което не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК.
По изложените съображения съдът намери, че към настоящия
3

момент осъденият на лишаване от свобода П. не следва да бъде условно
предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него да се
продължи корекционно – възпитателната работа в условията на затвора за
трайна положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл. 36 от
НК.
Предвид на това молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд-Бургас:
4

Номер на акта:	1044
Дата:	19 септември 2024 г. (в сила от 22 октомври 2024 г.)
Съдия:	Станимира Ангелова Иванова

Дело:	20242100201094
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	5 август 2024 г.

Определение по дело №1094/2024 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите