Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
гр. Варна, ………………. г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в
открито съдебно заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Александрина
Янева, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 2571/2022 г.
на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба по жалба от М.А.М., с ЕГН ********** ***, срещу Заповед № 22-0308-000215
от 10.10.2022 г., издадена от Началника на РУ Омуртаг при ОД на МВР Търговище,
с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на
основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
С
жалбата се иска отмяна на оспорвания акт като издаден в нарушение на чл. 146,
т. 4 АПК, изразяващо се в противоречие с материалноправните норми, а именно чл.
107, ал. 1 ЗАвтП, която норма се сочи, че изисква
посочване на мотиви. Твърди се, че оспорващият не е употребявал алкохол и не е
бил в нетрезво състояние. С жалбата се прави искане за допускане разпит на един
свидетел за установяване подробности от фактическата обстановка, довела до
издаване на заповедта.
С
писмени бележки оспорващият, чрез адв. А.Д., излага
доводи за неустановеност на нарушението – употреба на наркотични вещества,
доколкото резултатът от теста с Дрегер 7510 № ARNJ-0049 е оспорен от
жалбоподателя и при дадена биологична проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества и техните аналози
определящ се явява резултатът от това изследване. Настоява се, че при издаване
на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства, включително не е
съобразено, че водачът е дал проба за изследване, като не е съобразен принципът
за съразмерност. Поддържа се искането за отмяна на заповедта, като се
претендира и присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – Началникът на Районно управление Омуртаг при ОД
на МВР Търговище, чрез
процесуалния си представител юриск. Л. В., изразява
писмено становище за
неоснователност на жалбата и отправя искане за
отхвърлянето й. Излагат се подробни и обосновани доводи за законосъобразност на
наложената ПАМ спрямо оспорващия. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на
страните и фактите, които се извеждат от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от
оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 24.10.2022 г., видно от
клеймото на пощенския плик – л. 6 от делото, т.е. в законоустановения 14-дневен
срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от
съобщаването на акта на 19.10.2022 г., предвид отбелязаното от оспорващия на
гърба на самата оспорена заповед.
Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във
връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия GA бл. № 734086 на 10.10.2022 година. С акта контролните органи са
констатирали, че на 10.10.2022 г. в 17:45 ч., в община Омуртаг, на I-4, км. 207+193, с посока на движение към гр. София, М.А.М. управлява
собствения си товарен автомобил Ауди КУ-3 с рег. № ***, като отказва да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARNJ-0049 за установяване употребата на алкохол. В АУАН е посочено, че на
водача е издаден талон за медицинско изследване № 0044330, но водачът отказва
кръвна проба. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Оспорващият е подписал АУАН без посочване на възражения.
Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед –
ЗППАМ № 22-0308-000215 от 10.10.2022 г. Началникът на Районно управление - Омуртаг при ОД на МВР-Търговище е
наложил на М.А.М. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” - временно отнемане на СУМПС на М.
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Описанието на нарушението от АУАН (отказът на М.М. да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта) е
възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че същото представлява
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Посочено е, че водачът е във видимо
нетрезво състояние и излъчва силен мирис на алкохол.
От представената административна преписка се установява, че на оспорващия е
бил издаден Талон за медицинско изследване с № 0044330, но с подписа на един
свидетел е удостоверено, че М. е отказал да подпише и получи талона за изследване.
Няма данни за извършено медицинско и химическо изследване на оспорващия за установяване на употребата алкохол в кръвта.
По отношение компетентността на издателя на акта:
По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. С оглед т. 1.6. от приетата по делото като
доказателство Заповед № 365з-2315 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Търговище
(л. 26 от делото), издадена във връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи (л. 31 от делото), както и Заповед №
8121к-12691/31.12.2021 г. (л. 27 от делото) на Министъра на вътрешните работи,
с която Д.Б. Д. е временно преназначен за срок от една година на ръководна
длъжност Началник II степен на РУ – Омуртаг и акт за
встъпване в длъжност (л. 28 от делото), следва да се приеме, че началникът на
РУ Омуртаг при ОД на МВР Търговище е постановил оспорената заповед в пределите
на материална (предметна) си компетентност, респ. същата не е нищожна.
По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП. Като фактически основания,
мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия GA бл. № 734086 на 10.10.2022 г., фактическата обстановка
във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма.
Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира
деянието – отказ на оспорващия да му бъде извършена проверка за установяване
употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ-0049. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни
основания за прилагане на процесната ПАМ.
По отношение на твърдението, че заповедта е издадена при нарушение на чл.
107, ал. 1 ЗАвтП. Законът за автомобилните превози, на който се позовава оспорващият,
не е относим към настоящия случай. Задължението на административния орган да налага
принудителни административни мерки с мотивирана заповед се съдържа в
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП.
Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването
на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право, и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда
приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.
По отношение спазването на административнопроизводствените правила:
Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва
задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за
предварително уведомяване на заинтересованите лица за
започване на административното производство. Разпоредбата на чл.
172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на
обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява индивидуален
административен акт) е издадена, след като Началникът на РУ – Омуртаг е взел
предвид, че мл. автоконтрольор в РУ – Омуртаг при ОД на МВР Търговище е
съставил АУАН Серия GA бл. № 734086 на 10.10.2022 г.,
взел е предвид обстоятелствата и извършеното нарушение. Следва да се приеме, че
административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е
изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4,
ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9,
ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.
По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните
норми съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се
прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на
преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1,
б. ”б” ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка
“временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство” до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е и
случаят, в който водач откаже да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване. Мярката,
наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на
опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който не е
установено по надлежния ред при проверка с техническо средство или чрез
извършване на медицинско или химическо изследване, че не е употребил алкохол.
Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав относно
установяването.
Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото
доказателства, съдът приема, че правилно спрямо М.А.М. е приложена ПАМ по чл.
171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.
1 ЗДвП - отказ
да му бъде извършена проверка за установяване на алкохол в
кръвта с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по
делото доказателства.
По отношение на изложените в писмените бележки на оспорващия доводи за
неустановеност на нарушението – употреба на наркотични вещества, доколкото
резултатът от извършения тест с Дрегер 7510 № ARJN – 0049 е оспорен, същите са напълно неоснователни. На М. е наложена ПАМ,
тъй като същият е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство, както и е отказал да се подложи на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване, а не за употреба на
наркотични вещества или техните аналози. В този смисъл възраженията, направени
във връзка с употребата на наркотични вещества или техните аналози, са неотносими.
Несъстоятелно е и възражението, че лицето е оспорило резултата от извършения
тест с Дрегер 7510 № ARJN – 0049, предвид
факта, че от събраните по преписката доказателства категорично се установява,
че М. е отказал тестване с дрегер.
Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско
и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В
настоящия случай обаче, е установено по безспорен начин, че М., освен че е
отказал да му бъде извършен тест с Дрегер 7510 № ARJN – 0049, е отказал да му бъде
извършено и медицинско, и химическо лабораторно изследване, видно от приложения
по преписката Талон за изследване № 0044330. В същия е удостоверен отказът на
нарушителя да получи талона, чрез подписа на един свидетел, в съответствие с
разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година. Въпреки
изрично разпределената от съда доказателствена тежест с Разпореждане
№15066/23.11.2022 г., както по административната преписка, така и по делото,
липсват каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е дал биологична проба
за извършването на медицинско и химическо изследване, каквито са твърденията,
направени с писмени бележки.
Безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които
се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП – временно отнемане на
СУМПС, а именно - отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване за установяване употребата на алкохол.
При установеното с АУАН нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, ответникът е действал
в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка
дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената
заповед е постановена в съответствие с материалния закон.
Както се посочи предназначението на процесната ПАМ е с превантивен характер
– да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази
мярка не съставлява вид административно наказание (по арг. на чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). За приложената в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо наличието на
негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Това обаче не
представлява наказание, поради което видът на нарушението – отказ за извършване
на проверка за употреба на алкохол с техническо средство, и степента му на
обществена опасност е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната
ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водач до разрешаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая за процесното деяние е
издадено Наказателно постановление № 22-0308-000671 на 02.11.2022 г. от Началника
на РУ – Омуртаг при ОД на МВР Търговище, с което на оспорващия са наложени две
наказания – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца, като няма данни същото да е влязло в сила понастоящем, т.е. не е
решен въпросът за отговорността на оспорващия.
Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП и на нормата на чл. 171 –
да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно
свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с
техническо средство, като по такъв начин да се елиминират потенциалните
възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с
оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на
свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната
от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по
пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на
правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под
прекратително условие - „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“.
Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.
146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на
основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Търговище, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с
фактическата и правна сложност на делото.
На
основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно АПК, административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалбата от
М.А.М., с ЕГН **********, срещу Заповед № 22-0308-000215 от 10.10.2022 г.,
издадена от Началника на РУ Омуртаг при ОД на МВР Търговище, с която на
оспорващия е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА М.А.М.,
с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР Търговище сумата в размер на
100 (сто) лева, представляваща направени съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: