Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 16.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на 16.08.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гр.д.№5721 по описа за 2016 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от Р.М.Ш. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** против И.Д.И. ***, в която се твърди, че молителката живее на посочения адрес под наем и работи като медицинска сестра, като от предходно съжителство има родено едно дете- ***, на 9 години. Излага се, че през 2012 година молителката започнала връзка с ответника И.Д.И.. Твърди се, че той упражнявал спрямо нея системно психическо насилие, като под въздействието на алкохол проявявал маниакална ревност, придружена с отправяне на обиди и заплахи, касаещи здравето и живота й. Сочи се, че е бил настаняван в клиника по психиатрия и зависимости, неколкократно и е провеждал терапия, но преустановил лечението, като отново започнал да злоупотребява с алкохол. Твърди се още, че вследствие на злоупотребата с алкохол, ответникът изпитвал маниакална ревност спрямо молителката, следял я през целия ден какво прави, контролирал я по телефон, а когато тя не отговаряла я обвинявал, че поддържала връзки с други мъже. Принуждавал я да събира билети от градския транспорт, с които да удостоверя маршрута, който е изминала през деня. Излага се, че молителката нямала смелост да излиза и пред жилищния блок, т.к. се страхувала от неговата реакция. Ограничил бил всичките й социални контакти с нейни близки и приятели, като към момента контактувала единствено със своите родители и брат. Твърди се, че молителката многократно била подавала сигнал към полицейските органи по местоживеене ***, съставяни били предупредителни протоколи, а въпреки многократните опити да преустанови връзката си с ответника, това се оказвало невъзможно. Твърди се също, че и детето било свидетел на упражняваното насилие спрямо майката, виждало как представители на реда извеждали ответника от жилището; знаело, че той злоупотребявал с алкохол; когато не можел да се свърже по телефон с молителката, ответникът се обаждал на детето, като го тормозел, започвал да го разпитва къде е майка му. Твърди се, че последният акт на психическо насилие се състоял на 27.07.2016г. На сочената дата молителката се прибрала след нощно дежурство и в 13.30ч., ответникът се прибирал след злоупотреба с алкохол и носейки със себе си още количество алкохол. Започнал да крещи и да пита молителката къде е била, защо не вдигала телефона, започнал да я обвинява в изневери. Заплашил я, че ще я подстриже, ако не му кажела къде е ходила, след като било приключило дежурството й; питал защо не се била прибрала в семейното жилище в точен час. При това молителката избягала от жилището си, като му казала, че отива до близкия магазин да купи хляб, а всъщност потърсила помощ от ЦСРИЖДПН град Плевен.
Молителката е отправила искане по реда на чл.18 ал.1 от ЗЗДН за издаване на заповед за незабавна защита, като се приложат следните мерки за защита: 1.задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето ***; 2.забрана извършителят да приближава молителката, както и жилището в ***, както и местоработата й на адрес гр. Плевен, ул. „Георги Кочев”8А, (УМБАЛ Георги Странски) и учебното заведение на детето ОУ” Климент Охридски”, и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице; 3.задължаване на извършителя на насилие да посещава специализирани програми на адрес ***.
На 26.07.2016год. съдът е издал заповед за незабавна защита, с определени мерки в закрила на молителката, както следва: ответникът е задължен на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.М.Ш. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.; забранено му е на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да приближава Р.М.Ш. с ЕГН **********, както и жилището на адрес ***, а също така да не доближава местоработата на молителката на адрес гр. Плевен, ул.„Георги Кочев”8А, (УМБАЛ Георги Странски), ОУ” Климент Охридски” и другите местата за социални контакти и отдих на молителката.
В о.с.з. молителката се явява, поддържа
молбата си. Заявява, че ответникът не е упражнявал акт на домашно насилие по
отношение малолетното й дете, както и че то не се страхува от ответника.
Уточнява, че упражняваното насилие спрямо
нея от ответника е само психическо,
изразяващо се в обиди и прояви на ревност. Посочва, че тези прояви на ответника
са резултат на негово поведение, само когато е употребил алкохол - през
останалото време отношенията им били съвсем нормални. Молителката твърди обаче, че досега е правила многократни
опити да убеди ответника, че има
проблем, правила опити той да се справи с този проблем, но досега без успех.
Ето защо заявява, че това поведение на ответника датира от доста време и в
състояние, когато е употребил алкохол,
изпитва истински страх от него. Заявява, че от момента на извеждането на
ответника от съвместно обитаваното жилище /ползвано под наем/ не е притеснявана
от него; чували се няколко пъти по телефон, но без да осъществяват срещи. Поддържа искането за защита по реда на този закон.
Ответникът по молбата се явява и заявява, че не всичко от изложеното от
молителката отговаря на истината, но
заявява в крайна сметка, че
действително има проблеми с общуването
си с нея, когато е пил. От изявленията му се налага извод,че не оспорва
твърденията на молителката за това, че се е случвало да бъде извеждан по неин сигнал до полицията от
жилището, което са обитавали
двамата.
По реда на този закон се търси
временна защита /изключая мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН/. Съгласно чл.2 от
Закона за защита срещу домашното насилие такова е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. По делото са
представени следните доказателства: декларация на молителката по чл.9 от ЗЗДН; доклад от ЦСРИЖДПН-Плевен. Видно от
изявленията на молителката е, че
проявите на ответника не са
ставали пред свидетели, а в случая се касае по – скоро до такива прояви,
причислени към крайно ниво на проява на ревност, съчетан с психически тормоз
спрямо молителката. Това не се оспорва
от ответника, поради което съдът приема
молбата за основателна, като следва да бъдат наложени мерките такива, каквито са
определени от съда със заповедта за незабавна защита, като се
определи максимален срок на мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН.
При този изход на процеса и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв.
и глоба в минимален размер - 200лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от
Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение Р.М.Ш. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН И.Д., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес съгласно справка от НБД: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Р.М.Ш. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на И.Д.И. ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес съгласно справка от НБД: *** ДА ПРИБЛИЖАВА Р.М.Ш.
с ЕГН **********, както и жилището на адрес ***, а също така да не доближава
местоработата на молителката на адрес гр. Плевен, ул. „Георги Кочев”8А, (УМБАЛ
Георги Странски), ОУ” Климент Охридски” -Плевен–
на не повече от 20/двадесет/ метра – за срок от 18месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
за наложената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на ответника.
СЪГЛАСНО
чл. 21.
(1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е
наложена мярка по чл.5, ал.1, т. 1, 2 и 3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН И.Д.И. ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес съгласно справка от НБД: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд
Държавна такса в размер 30лв.,
а на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН го ОСЪЖДА
ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 16 ал.3
от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на
молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
7-мо дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :