Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260086 15.03.2021
година Град Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 16 февруари……………..…………………………….…2021 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар …… Катерина
Маджова..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…3428….по описа за 2020……...……...година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на „М.М.И.“ ЕАД – *** против решение № 260035/03.11.2020 г. по гр.д.№ 314/2020 г. по описа на Радневския районен съд.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е
неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Изтъкват се доводи, че изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск са необосновани, тъй като не е взел предвид обстоятелствата, установени
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели. Относно допуснатото
нарушение на материалния закон се изтъкват доводи за неправилност на изводите
на първоинстанционния съд за недоказаност на елементите на фактическия състав
на чл.210, ал.3 КТ, в частност относно настъпването на вредата при или по повод
изпълнение на трудовите функции на въззиваемия и наличието на
причинно-следствена връзка между вредата е действията му. Моли, съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемият оспорва въззивната жалба и
излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Пред районния съд е бил
предявен иск по чл.210, ал.3 КТ. Ищецът „М.М.И.“ ЕАД – ***(сега въззивник) е
твърдял, че ответникът Н.Г.Д. (сега въззиваем) е в
трудово правоотношение с клона му „Р.Т.-*“ по силата на трудов договор, като
заема длъжността „машинен оператор ТТМ-ГТЛ1800“. Твърдял е, че на 23.04.2020 г.
възникнала авария, при която е бил наранен работният протектор и два слоя плат
по цялата дължина на платното на транспортьор 1111 (ГТЛ). Аварията била причинена
от преминало върху транспортната лента забито
между откатната дъска и челната чистачка на транспортьора парче метална
релса, с дължина 1620 мм и тегло от 79 кг. Щетата била в размер на
1 336 100 лв., равна на пазарната стойност на увреденото гумено платно
на транспортната лента. Твърдял е, че вредата била съпричинена при груба
небрежност от ответника заедно с още девет лица, които са били на смяна.
Ответникът по длъжностна характеристика е имал задължение да
следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да
наблюдава движението на лентата и да спира незабавно задвижващата станция при
възникнали аварии и злополуки, като не е положил достатъчно усилия за
изпълнението им. Искал е съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 1469,60 лв., представляваща размер
на ограничена имуществена отговорност в рамките на месечното му трудово
възнаграждение.
Ответникът
е оспорил иска, тъй като не било налице негово виновно неизпълнение на
трудовите му задължения, което да е довело до причиняването на вредата.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа
страна за безспорно, че ищецът работи по
силата на трудов договор от 24.10.2016 г. и допълнително споразумение № 27/07.11.2016
г. в „Р.Т.-*“ на длъжност „машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участъка РТНК-1, на
която длъжност работи и към настоящия момент; че по време на нощна смяна на
22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество; че е съставена комисия,
установила наличието на релса с дължина
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е било установено Д. да е проявил
небрежност при изпълнение на работата си в процесния период, която да е
допринесла за нанесената на работодателя вреда.
Първоинстанционното решение е правилно.
По делото не е било спорно, че страните са в
трудово правоотношение по силата на трудов договор от 24.10.2016 г., като
ответникът е заемал длъжността „машинен оператор
ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък РТНК-1 на рудник „Т.-*“ с месечно трудово
възнаграждение в размер на 1469,60 лв.
Според длъжностната характеристика за тази длъжност основно задължение на
изпълняващия работата е да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и
да наблюдава движението на лентата – т.2.5, и да спира незабавно задвижващата станция при
възникнали аварии и злополуки – т.2.6.
Ответникът като оператор има задължение освен да стои в кабината, също и да
наблюдава визуално лентата и движещия се по нея материал, както и да обикаля на
място и да наблюдава всички механизми и уреди с оглед правилната им работа в
участъка в какъвто смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Сутринта
на 23.04.2020 г. била констатирана авария, изразяваща се в увреждане на работния протектор и два слоя плат по цялата дължина на
гуменото платно на лентов транспортьор 1111. Аварията била причинена
от преминало върху транспортната лента забито
между откатната дъска и челната чистачка на ЗС1111 парче метална релса,
с дължина 1620 мм и тегло от 79,38 кг. По делото няма спор, че размерът на вредата е 1 336 100 лв. Управителят е
издал заповед за реализиране на ограничената
имуществена отговорност на въззиваемия по чл.210, ал.1 КТ за причинената щета,
а той е подал възражение.
Назначената
от работодателя комисия не е установила конкретната причина за настъпването на
аварията, в това число кога точно и как металната релса е попаднала в
посочената система за транспортиране на изкопана земна маса. Като една от
причините за аварията е прието наличието на непочистени материали в забоя и
изземвания хоризонт от РТНК-1, намиращи се на различна дълбочина. Предполага
се, че въпреки почистването на втори хоризонт от персонала на РТНК-2, са
останали материали от експлоатираните от тях транспортьори, които са затрупани
или забити в земната маса, а не разположени над нея. Втората възможна причина е
неизправен или некоректно работещ металдетектор на многокофовия багер.
Неизправността на потенциометър или платка водят до некоректни спирания на
металдетектора. Третата причина за аварията е, че при вече налична релса по
транспортните ленти никой от обслужващия персонал не я забелязва, което е
възможно, тъй като тя може да е затрупана от земна маса и е трудно да се
забележи, но вероятно е имало специфичен шум от удар на предмет в откатните
дъски на всеки бункер, през който парчето релса е преминало. Като четвърта
причина е приета ненавременна реакция на оператора на МОТММ-ЗС1800-ЗС1111,
защото при засядане на релсата между чистачката и откатната дъска вероятно е
имало специфичен шум от удар на тежък предмет и дъската и от разкъсването на
каучука и текстилния борд на лентата.
В работния процес на РТНК-1 движението на
изкопаната земна маса започва от роторно колело на многокофовия багер, която се
изсипва в роторен бункер, от който се насочва към роторна лента. От гуменото
платно на роторна лента се придвижва към разтоварен бункер, после към въртящ
бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента и до
разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна лента до
разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на ГЛТ1122, по ГТЛ до
разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено платно на ГЛТ1121
към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от гумено платно на
ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102
и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на ГЛТ1102 към разтоварен
бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111 към
разтоварен бункер на ЗС1111, където се е заклинила процесната релса, и
разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно разтоварна
и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н.
На
22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. ответникът Н.Г.Д. е бил нощна смяна и е бил
назначен на ЗС1101. Мястото му на работа
според това назначение се намирало някъде около средата на цялото съоръжение,
т.е. нито близо до металдетектора, който е разположен в началото на багера,
нито до мястото на увредената ГЛТ1111 или на ЗС1111. Следователно процесната
релса е преминала през ГЛТ 1102 към обслужвания от ответника разтоварен бункер
на ЗС 1101; разтоварила се е и е продължила по платното на ГЛТ1111. По делото е
установено, че никой от операторите или от работниците от багерната бригада,
чиито работни места се намират преди това на ответника, не е видял релсата.
Няма и данни, когато тя е преминавала през обслужвания от ответника участък,
дали е била затрупана от земна маса или е била видима с просто око. Това, както
и обстоятелството, че задължението на ответника да наблюдава движението на
лентата се е осъществявало от кабината, където е разположен пултът, предвид
скоростта на движението й и изкуственото осветление, не прави възможността
операторът на ЗС да види метални примеси в земната маса абсолютна.
От друга страна не е установено в кой точно момент е преминала
процесната метална релса през обслужваната от ответника ЗС1101, за да се
установи дали той не е бил на обход в този момент, дали е тя е била видима над
земната маса, т.е. дали той е имал изначално възможността да я открие с оглед
работата, която е осъществявал. От показанията на разпитаните свидетели Н., Б.и
Ч. се установява, че през въпросната вечер е имало 8 спирания на багера от
металдетектора. При едно от тях, около 2,30 часа, е открит стоманобетонен
траверс, който е отстранен. Около 2,20 ч. е имало три спирания на багера от метал детектора, но
не бил открит материал. После е имало още 4 спирания, като последното е около
5,00 часа. При всички тези спирания не е
открит материал. Последното спиране е поради скъсан блокировъчен кабел - около
5,30-5,45 часа. По делото не е установено при кое от тези спирания е натоварена
процесната релса. Заключението на съставената комисия за разследване на
аварията, че релсата е натоварена на последното спиране от метал детектор около
5,10 часа, не може да се приеме за меродавно, тъй като е само предположение.
Поради това и съдът намира, че по делото въобще не се установи, ако ищецът
принципно е проявил значителна бдителност, дали щеше да открие визуално
въпросната релса, което изключва негова небрежност за визуално й откриване
преди да нанесе вредите на последваща гумена лента, след съоръжението,
обслужвано от ответника.
Съгласно
разпоредбата на 203, ал.1 от КТ работникът отговаря имуществено за вредата,
която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения. Фактическият състав на тази
правна норма изисква кумулативното установяване на няколко предпоставки, а
именно: че работникът или служителят се намира в трудово правоотношение; че за
работодателя е настъпила вреда; че вредата е станала при извършване на дейности
при или по повод изпълнение на трудовите функции на работника; че е налице
причинно-следствената връзка между вредата и действията на работника, които
трябва да са небрежни – работникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но
не в пълния им обем, с необходимото внимание и предпазливост.
От изложеното по-горе относно фактите е видно, че по
делото не е установено в случая ответникът Н.Г.Д. да е проявил небрежност при
осъществяване на своите трудови функции, поради която да е настъпила вредата за
работодателя ищец. От установения механизъм на целия
процес на движение на земната маса е видно, че въпросното парче релса е преминала през багер
Рс2000 и е продължила по цялата верига от съоръжения до увредената гумена
лента, която е доста далеч от багера. Както бе посочено по-горе, никой от
всички работниците от багерната бригада и от операторите на ЗС не е видял
визуално въпросната релса. Няма сигурни данни кога тя е преминала през багера;
дали е била затрупана от земна маса или е била видима. Следва да се добави и
това, че не са изключени и други начини, освен този, който се е твърдял в
исковата молба, а именно заедно със земната маса. Особено красноречиво е
обстоятелството, че самата комисия, съставена по разпореждане на работодателя
да разследва аварията, е приела четири причини за настъпването й, една от които
е неизправен или некоректно работещ металдетектор. Т.е. не е изключена
възможността въпросният металодетектор е бил неизправен и релсата да е
попаднала върху ГТЛ, без той да бъде задействан, при което, ако е затрупана от
земна маса, няма как да бъде видяна от работниците, респ. не може да се иска от
тях да я търсят. В тази връзка следва да
се има предвид, че той се е задействал през процесната нощ цели осем пъти, от
които само един е бил релевантен. По делото няма въобще доказателства
ответникът да не е извършил някое свое конкретно задължение, от което да е
произтекла въпросната вреда. Не може да се предполага, че ако ответникът
принципно е проявил по-големи усилия, щеше да се открие въпросната релса, което
изключва негова небрежност при изпълнение на задълженията си.
При така установените факти по делото съдът намира, че не се установи
при условията на пълно и главно доказване ответникът Н.Г.Д. да е проявил
небрежност при изпълнение на трудовите си функции, която да е допринесла за
нанесената на работодателя вреда.
Неоснователно е
оплакването във въззивната жалба, че приетото от първоинстанционния съд, че
ответникът може да е бил извън кабината и да не е могъл да чуе процесната релса
да се удря при придвижването й с натоварената земна маса с откатната дъска, е в
противоречие със свидетелските показания. Сам въззивникът твърди, че според
свидетелските показания на Н., Б.и Ч. ответникът би трябвало да чуе
неспецифичен шум от удар, а това е предположение, което не може да се приеме за
факт, основание за търсене на ограничена имуществена отговорност. Друг е
въпросът, че по принцип чуването има различна сила и зависи от различни
фактори (спектър на звука, времетраенето
му, формата и ъгъла на падане на звуковата вълна) и преди всичко зависи психофизиологичното
състояние на съответния човек, т.е. способността на се възприема един звук/шум,
както и силата му, е строго индивидуално и поради естеството на нещата не
зависи от усилията му. Също така неоснователно се твърди във въззивната жалба,
че ответникът би почувствал разтърсване на кабината при удара на такъв тежък
метален предмет. Това е така, защото по делото не е установено точно в кой
момент релсата е преминала през участъка, който е обслужван от ответника, както
и не е установено дали в този момент той е бил в кабината или е бил на обход на
механичната част.
Предвид на
изложените съображения съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за възнаграждение за един адвокат в размер на
335 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260035 от 03.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 314/2020 г. по описа на Радневския районен съд.
ОСЪЖДА „М.М.И. ” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 335 лв. (триста тридесет и пет лева), представляваща направените от него разноски за един
адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: