Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.01.2020
г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 14316 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на С.О. – длъжник по изпълнително дело № 20198440401941 по описа на ЧСИ С.Я.q с рег. № 844 по
описа на КЧСИ, срещу постановление от 02.10.2019 г. на ЧСИ Я., с което е оставено
без уважение възражение на длъжника вх. № 041916/25.09.2019г. за намаляване на
размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и
съответно намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая
определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален
размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г.
е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия от страна на
взискателя. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да
намали присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв.,
както и съответно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД не заявява становище по жалбата.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител Я.,
с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид
доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително
дело № 1941/2019 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, е
образувано по молба от 17.09.2019г. на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД срещу С.О. – длъжник,
въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 12404/2019г. на СРС, 33 с-в
за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 439,12
лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 470417181821402 за
ПТП на 24.04.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва от 28.02.2019г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата в размер на 590 лв.,
представляващи разноски.
Молбата за
образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв. Гергана Янакиева,
като към нея е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 421. 22 лв. е заплатено в брой. С молбата за
образуване е направено искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на
длъжника.
По делото е
налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена
на 19.09.2019г., в която са посочени дължимите до този момент суми по
изпълнителното производство, както следва: сумата 439,12 лв., представляваща
главница, сумата 24,81 лв., представляваща законна лихва, сумата 590 лв., представляваща
разноски по изпълнителен лист, сумата 421,22 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, сумата от 127,20 лв., представляваща
обикновена такса и сумата 165,51 лв., представляваща такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
На 25.09.2019 г.
длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ Я., с което е поискано да се намали
адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум, съгласно чл. 10, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съответно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С платежно
нареждане от 27.09.2019г. е заплатена доброволно цялата дължима сума, в размер
на общо 1 767,96 лв.
С обжалваното
постановление е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса.
Настоящият
съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
По отношение на
дължимото адвокатско възнаграждение, въведеният с жалбата спор е дължимостта на
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Настоящият състав намира, че такова
възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на длъжника. Съгласно
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се дължи възнаграждение при осъществена защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. В случая взискателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил
реално извършени такива действия.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, по делото не са предприемани никакви други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Действително
е отправено искане за налагане на запор върху вземане на длъжника, но по делото
няма данни да е реализирано исканото
изпълнително действие. В случая в срока
за доброволно изпълнение длъжникът е изпълнил задължението си, като е
представил платежно нареждане. С оглед липсата на предприемани действия по
осребряване на имущество и погасяване на задължението в срока за доброволно
изпълнение, по изпълнителното производство не са извършвани реални изпълнителни
действия. Предвид горното, на този етап взискателят не е доказал наличието на
основание за заплащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тази
хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и
правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено
за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
По отношение на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ: Съгласно цитираната разпоредба, пропорционалната
такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1,
т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. В случая съдебният
изпълнител е определил таксата в размер на 165. 61 лв. върху материален интерес
с включено адвокатското възнаграждение в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата. Дължимата пропорционална такса в случая, изчислена
на основание т. 26, б. „в“ от Тарифата, при материален интерес в размер на сумата
от общо от 1053. 93 лв. – главница, лихви и разноски по изпълнителния лист,
възлиза на сумата 104. 31 лв. и следва да бъде намалена до посочения размер.
Воден от горните
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника С.О., постановление
от 02.10.2019г. на ЧСИ Я. по изпълнително дело № 20198440401941 по описа на ЧСИ
С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение
на длъжника вх. № 041916/25.09.2019г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД по изпълнително дело № 20198440401941 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 по
описа на КЧСИ, до размера на сумата от 200 лева
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително дело № 20198440401941
по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 по описа на КЧСИ, дължима на
основание т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размер на сумата 104. 31 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.