Решение по дело №1579/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2256
Дата: 21 май 2018 г. (в сила от 20 септември 2018 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20183110101579
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

2256/21.5.2018г.

гр. Варна

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1579 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 7996 от 2.2.2018 г. от Й.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 716.15 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № **********/ 25.10.2017 г., за периода 26.07.2016 г. – 25.07.2017 г., за обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „*“, ул. „*“ № *. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „*“, ул. „*“ № *. Твърди, че при заплащане на ежемесечните си задължения към „Е. - П.“ ЕООД е установено наличие на задължение, в размер на 716.15 лева. Абонатът посетил Центъра за обслужване на клиенти, като от служител на ответното дружество  му е разяснено, че дължи процесната сума от 716.15 лева, въз основа на извършена на 25.07.2017 г. проверка, в съответствие с чл. 50 от ПИКЕЕ, от служители на „Е. - П. М.” АД, обективирана в констативен протокол за периода 26.07.2016 г. – 25.07.2017 г. Ищецът подал възражение с входящи №№ 4686874/13.11.2017 г. и 4686849/13.11.2017 г. в „Е. - П. М.“ АД и „Енерго – Про Продажби“ АД против издадената фактура № **********/25.10.2017 г. Твърди се, че начислената сума е недължима и формирана в нарушение на чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за начисляване на процесната сума по партидата на ищеца. Твърди се също и че ищецът не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия, равняващо се на процесната сума.

Ответникът - „Енерго - Про Продажби” АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 25.07.2017 год., в изпълнение на чл. 44 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Отправя се искане до съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

         От представения по делото КП1103661/ 25.07.2017 г. (л. 23-24) се установява, че на същата дата служители на „Е.- П. М.” АД са извършили техническа проверка в обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „*, ул. „*“ № 53, при която са отчетени показанията на СТИ на регистри, както следва: тарифа 1.8.1 – 000811 кВТч, тарифа 1.8.2 – 002312 кВТч, тарифа 1.8.3 – 004723 кВТч, тарифа 1.8.4 – 000000 кВТч и тарифа 1.8.0 – 007847 кВТч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката, а също и от двама свидетели.

         Въз основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 24.10.2017 год. (л. 27), одобрено на 25.10.2017 год., за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с абонатен № 0* и клиентски № *, в размер на 4723 кВТч., за периода 26.07.2016 г. – 25.07.2017 г., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено неотчетено количество ел. енергия.

         Въз основа на становището е издадена фактура № 0258911672/ 25.10.2017 год. (л. 28), с издател „Енерго - Про Продажби” АД и получател – Й.А.Н., на стойност 716.15 лв. с ДДС, представляващи стойността на служ. начислено количество ел. енергия за обект № *и клиентски №*, в размер на 4723 кВТч., за периода 26.07.2016 г. – 25.07.2017 г.

Приложен е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2203/ 18.10.2017 г. (л. 25-26) на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Р., в който е отразено, че при извършена експертиза на електромер с фабричен № *, е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала енергия на Тарифа 1.8.3 – 004723.7 кВТч., която не е визуализирана на дисплея. Не е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

         От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран, последната метрологичната проверка е извършена през 2011 г., като метрологичната му годност е шест години; процесната корекция е извършена след прочит на регистър 1.8.3, който не е изведен на дисплея на СТИ; налице е претарифиране, чрез софтуерна намеса, с използване на нужната парола и техническо осигуряване.

 

         Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

         Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес за предяваване на иска, следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания.

         В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземането, произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца, в предвид установеното наследствено правоприемство обосновават правния интерес от избраната форма на защита.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел. енергия, а също и начисляване на процесната сума като корекция на сметката на абоната.

         В тежест на ответника е да установи наличие на задължение на ищеца в посочения размер, произтичащо от извършена корекция на сметката на абоната, в т. ч. и изпълнение на процедурата, предвидена в раздел ІХ на ПИКЕЕ, приети с Решение № 147/14.10.2013 год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.

         Между страните липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия за стопански нужди, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.

         Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да начислява допълнителни количества за ел.енергия.

         Процесната проверка е извършена на 07.02.2017 год., поради което и в настоящия случай приложение следва да намерят Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 год., в сила от 16.11.2013 год.

         С визираните правила е уредено правото на оператора на съответната мрежа да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа – същите са приети от ДКЕВР с решение по т. 3, обективирано в Протокол № 147/14.10.2013 г., взето в съответствие с правомощията на Комисията, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени въвправилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

         Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на средството за търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува нормативна възможност, регламентираща правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.

         В настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреди, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. При тези данни корекционните основания по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл. 48 ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и измерване, а хопотезата на чл. 49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ. В чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа „Смарт”, при който данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.

         От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ са неприложими, а нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето защо начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да се отрече.

         На следващо място - следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място, отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 11 ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая. Нещо повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например от преходен абонат (ако след предходна подмяна електромерът не е бил нулиран, преди да бъде свързан към процесния обект, той ще съхранява и данните от консумацията на предишния обект, а липсват и доказателства, и твърдения, че СТИ е било монтирано на обекта на ищеца с нулеви показатели). Изложеното обуславя извод, недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия период.

         По изложените съображения се налага извода, че ответника не установи наличие на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията, поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

         Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят извършените разноски в общ размер на 355.00 лева, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 716.15 лв. (седемстотин и шестнадесет лева и петнадесет стотинки), представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № **********/ 25.10.2017 г., за периода 26.07.2016 г. – 25.07.2017 г., за обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „*“, ул. „*“ № *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

         ОСЪЖДА „Енерго- Про Продажби” АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** от 355.00 (триста петдесет и пет) лева, представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: