№260000
гр.
Силистра,
28.03.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаряЕли Николова, като разгледа
докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 25/2019 год. по описа на
СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците - Т.М.А. с ЕГН **********
и И.М.А. с ЕГН **********, чрез процесуален представител желаят съда да осъди
ответника „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК
********* да им заплати общо, сумата от 50400 /петдесет хиляди и четиристотин лева/,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпените от тях болки и страдания, вследствие смъртта на О М.А., починал
в резултат на ПТП, настъпило на 30.05.2014 г. района на гр. Дева, Румъния.
Индивидуалните претенции на всеки един от тях са следните – за Т.М.А. брат на
загиналия 25200 /двадесет и пет хиляди и
двеста/ лева и за И.М.А. също брат съответно загиналия 25200 /двадесет и пет хиляди и двеста/ лева. Сумата претендират
ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното
увреждане - 30.05.2014г. до окончателното изплащане. Претендират деловодни
разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът – „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище в гр. София и
адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 2, с
ЕИК *********, прави възражение за недопустимост на исковете - алтернативно ги
оспорва по основание и размер. Излага подробни аргументи в подкрепа на
становището си. Претендира деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
От фактическа
страна
На
30.05.2014г. в района на гр. Дева, Румъния, братът на ищците О М.А. се возил, като пътник в лек автомобил
марка “Форд” с ДК№ СС 2694 МС, управляван от С С, който реализира ПТП с на
влезналия в платното за насрещно движение товарен автомобил марка “МАН” с ДК№
BTJV01, управляван от М Б. В следствие на ПТП пак по твърдение на ищците е
загинал О А.
По
този повод е образувано досъдебно производство “наказатено дело 3051/Р/2014/,
срещу водача на товарния автомобил, който има сключена застраховка гражданска
отговорност “Зелена карта” за управлявания от него влекач в застрахователна
компания “Achmea (Centraal Beheer) Schadeverzekeringen” c номер NL / 150/
2013001/73680, валидна до 11.06.2014г., който има представител за уреждане на
претенции в Република България ЗД “ЕВРОИНС” АД.
Горните
обстоятелства са установени от приложените, към исковата молба заверени преписи
от преведени от румънски език официални писмени документи включително и влязла
в сила присъда. Представени са и доказателства установяващи родствените връзки
между ищците и загиналия при ПТП А..
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ може да се
установи, че лекият автомобил, с който е пътувал загиналия брат на ищците е бил
оборудван с обезопасителни колани на всички седалки, както за водача, така и за
пътниците. Експертът е установил, че О А. е пътувал на задната лява седалка без
поставен обезопасителен колан. Вещото лице приема, че ако е бил с поставен
колан братът на ищците не би получил увреждания с такава висока тежест.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че смъртта на брата на
ищците е настъпила при ПТП в резултат на виновното поведение на водача на
товарен автомобил марка “МАН” с ДК№ BTJV01, управляван от М Б, чиято гражданска
отговорност във връзка с управлението на процесното МПС е застрахована с
договор за задължителна застраховка “Зелена карта”, сключен със застрахователна
компания “Achmea (Centraal Beheer) Schadeverzekeringen” съгласно
застрахователна полица № NL / 150/ 2013001/73680, валидна до 11.06.2014г. Тази
застраховка покрива отговорността на водача за причинените от него имуществени
и неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и
използването на МПС.
По делото не е спорно, че ищците не
са предявили претенцията си извън съдебно, а са сторили това с предявяването на
настоящата искова молба.
От
разпита на свидетелите се установява, че ищците са били в близки семейни
отношения със загиналия си при ПТП брат, същите са живеели в едно домакинство,
в една квартира в Англия, където работели заедно в един и същ хранителен
магазин. Когато се прибирали в България тримата братя живеели заедно в една
къща. Свидетелите са единодушни, че загубата на О А. се отразила отрицателно на
емоционалното състояние на ищците, които тъгували за него и им липсвали грижите
които брат им полагал за тях в рамките на семейството.
От правна страна:
Съдът намира
предявените искове за допустими, предвид на това, че са подадени от активно
легитимирани лица имащи правен интерес от производството срещу надлежно
легитимиран ответник.
Съдът
не споделя ответниковото възражение за недопустимост на исковете основано на
разпоредбите на чл. 516, ал. 1 във вр. с чл. 380 от КЗ, и обстоятелството, че
ищците не са предявили претенцията си извън съдебно преди да инициират
настоящото производство. Това е така защото процесуалните правила, по които следва
да се разглежда настоящото производство предвид датата на правопораждащия факт
- процесното ПТП са обективирани в отменения към настоящият момент Кодекс на
застраховането (обн., ДВ, бр.102 от 29 Декември 2015г., в сила от 01.01.2016
г.), във времевия обхват на регулация
попада и сключването на застрахователният договор. В този смисъл същото
съставлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена през
действието на отменения Кодекс на застраховането поради, което се съобразява
разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ (2016), съответно липсата както на твърдения,
така и на посочени и представени по делото доказателства за постигната друга
уговорка между застрахователя и застрахования деликвент, предявените от ищците
главни искове следва да се квалифицират правно по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
във вр. с чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД. В този смисъл възраженията на
ответника за недопустимост на исковете
поради липсата на предварително отправена по реда на чл. 516, ал. 1 във вр. с
чл. 380 от КЗ, покана са неоснователни.
Съдът
не споделя и възражението за изтекла погасителна давност. Това е така защото
застрахователното събитие от който момент според действащата тогава процесуална
норма започва да тече погасителният давностен срок е настъпило на 30.05.2014г.,
а исковата молба инициирала настоящото производство е депозирана в съда на
19.02.2019г. преди да изтече срока по чл. 110 от ЗЗД, от който пък момент
съобразно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, давността е прекъсната включително и до
настоящия момент. По тези съображения възражението за погасяване по давност на
исковите претенции е неоснователно и следва да се отхвърли.
Съдът
вече е обсъдил в определението си по чл. 374 от ГПК, тезата на ответника
основана на текстове от Регламент ЕО № 864/2007г., че приложимо право в
конкретния случай следва да бъде румънското право, но за пълнота становището на
съда следва да се обективра и в мотивте на настоящото решение. Според съда
конкретните текстове на посочената общо европейска правна норма, на които
ответникът основава възражението си регламентират обществени отношения свързани
с непозволено увреждане във всичките му проявни форми и обхващат общо всички
такива случай. Наличието на конкретна, специална правна норма в националното ни
законодателство /при това съобразена с общоевропейското такова/ имаща за
предмет обществени отношения свързани с непозволено увреждане настъпило
конкретно при пътно транспортни произшествия с превозни средства с валидни
застраховки Гражданска отговорност, според настоящия съдебен състав дерогира
приложимостта на общата правна норма регламентираща общо случаите на
непозволено увреждане. “Lex specialis derogat generali”. По това съображение ОС
намира коментираното ответниково възражение за неоснователно.
Разгледани
по същество съдът намира исковите претенции за частично основателни по следните
причини:
Обсъждайки
събрания по делото доказателствен материал съдът приема за доказани
обстоятелствата относно процесното ПТП, неговият механизъм и вината на водача
на товарният автомобил марка “МАН” с ДК№ BTJV01, управляван от М Б, чиято
гражданска отговорност във връзка с управлението на процесното МПС е
застрахована с договор за задължителна застраховка “Зелена карта”, сключен със
застрахователна компания “Achmea (Centraal Beheer) Schadeverzekeringen”
съгласно застрахователна полица № NL / 150/ 2013001/73680, валидна до
11.06.2014г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на
увредения, общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително
настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента
на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004
год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието
на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./,
стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно
покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени
вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В
настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки,
стрес и свързаните с тях промени в начина на живот и в ежедневието.
Характерът
и тежестта на вредите бяха установени от показанията на разпитаните свидетели.
Съдът
намира за установено и доказано наличието на силна емоционална връзка между
ищците и техният загинал при ПТП брат, докато той е бил жив и са живели заедно.
Обстоятелството, че са живели заедно в една квартира и са споделяли едно и също
работно място говори за сплотеност и взаимно доверие между членовете на
семейството. Особено значими са тези роднински връзки в чужбина, където се
изисква справяне с непривични и по тежки условия на живот отколкото в родината
обусловени от различната езикова, комуникационна социално битова среда присъща
за живот на чужденци в друга държава. Ето защо съдът приема, че след като
ищците и покойният им брат са живели и работили заедно в Англия то отношенията
между тях са били основани на доверие и взаимопомощ наложени от спецификите на
живот в чужда държава и са прераснали в нещо повече от обикновени семейни
отношения.
При
така установеното и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране
за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди с такава тежест,
претърпени по повод ПТП съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД, принцип на
справедливостта съдът намира, че адекватна сума за обезщетение за претърпените
неимуществени вреди би била такава в размер общо на по 20000 /двадесет хиляди/
лева за всеки един от ищците.
Предвид
данните от заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ и
по-конкретно от обстоятелството, че братът на ищците Орхан Ариф е пътувал без
поставен обезопасителен колан след, като превозното средство е било оборудвано
с такъв съдът намира ответниковото възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат за основателно до размера от 50 %.
Ето
защо съдът намира исковите претенции за основателни до конкретния размер от по
10000 /десет/ хиляди лева за всеки един от ищците ведно със законната лихва
върху главницата от непозволеното увреждане - 30.05.2014г. до окончателното
изплащане. За горницата над тези суми съдът намира исковете за неоснователни,
което го мотивира да ги отхвърли в тази им част.
Предвид
изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на процесуалния
представител на . съобразно уважената част от исковите претенции.
Предвид
изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на процесуалният представител на ищците сумата от 1051.59лв.
/хиляда петдесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ адвокатски хонорар
съобразно чл. 38 от ЗА, редуцирана от сумата2650лв. адвокатско възнаграждение
изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения съобразно уважената част от исковите претенции.
Предвид
изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК,
всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
3181.14лв. /три хиляди сто и осемнадесет лева и четиринадесет стотинки/ деловодни
разноски представляваща половината от общо дължимата сума от 6362.29лв. редуцирана
от сумата 10548.40лв. деловодни разноски съобразно представен в срок и не
оспорен от ищците списък по чл. 80 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
Предвид
изхода на делото ответника следва да заплати в приход на държавния бюджет и
сумата от 800 /осемстотин/ лева държавна такса върху уважената част от исковите
претенции.
Водим
от гореизложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ със седалище в гр. София и адрес на
управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 2, с ЕИК
*********, да заплати на Т.М.А. с ЕГН **********,***, сумата от 10000 /десет
хиляди/ лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания, вследствие смъртта на О М.А., починал в
резултат на ПТП, настъпило на 30.05.2014 г. района на гр. Дева, Румъния, ведно
със законната лихва върху главницата от 10000 /десет хиляди/ лева считано от 30.05.2014г.,
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.М.А. с
ЕГН **********,***, съда да осъди Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ със седалище в гр. София и адрес на управление гр. София, р-н
„Средец“, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 2, с ЕИК *********, обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и
страдания, вследствие смъртта на О М.А., починал в резултат на ПТП, настъпило на
30.05.2014 г. района на гр. Дева, Румъния за горницата над присъдения размер от
10000 /десет хиляди/ лева до претендирания размер от 25200 /двадесет и пет хиляди
и двеста/ лева.
ОСЪЖДА Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ със седалище в гр. София и адрес на
управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 2, с ЕИК
*********, да заплати на И.М.А. с ЕГН **********,***, сумата от 10000 /десет
хиляди/ лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания, вследствие смъртта на О М.А., починал в
резултат на ПТП, настъпило на 30.05.2014 г. района на гр. Дева, Румъния, ведно
със законната лихва върху главницата от 10000 /десет хиляди/ лева считано от
30.05.2014г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.М.А.
с ЕГН **********,***, съда да осъди Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ със седалище в гр. София и адрес на управление гр. София, р-н
„Средец“, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 2, с ЕИК *********, обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и
страдания, вследствие смъртта на О М.А., починал в резултат на ПТП, настъпило
на 30.05.2014 г. района на гр. Дева, Румъния за горницата над присъдения размер
от 10000 /десет хиляди/ лева до претендирания размер от 25200 /двадесет и
пет хиляди и двеста/ лева.
ОСЪЖДА И.М.А. с ЕГН **********,***,
да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със
седалище в гр. София и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Граф
Игнатиев“, № 2, ет. 2, с ЕИК *********, 3181.14лв. /три хиляди сто и
осемнадесет лева и четиринадесет стотинки/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.М.А. с ЕГН **********,***, да заплати на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ със седалище в гр. София и адрес на управление гр.
София, р-н „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 2, с ЕИК *********,
3181.14лв. /три хиляди сто и осемнадесет лева и четиринадесет стотинки/
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ със седалище в гр. София и адрес на
управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 2, с ЕИК
*********, да заплати на адв. Т.К.Г. личен № ********** от АК – София,
1051.59лв. /хиляда петдесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ със седалище в гр. София и адрес на
управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 2, с ЕИК
*********, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра
800 /осемстотин/ лева държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:……….