Определение по дело №381/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 598
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 3 юни 2019 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20191800500381
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. София, 03.06.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА                            ЧЛЕНОВЕ:             ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                РОСИНА ДОНЧЕВА                                

като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 381/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното.

 

             Производството е по реда на чл. 419, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

             Образувано е по частна жалба на В.В.В.  срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 4 070 от 06.12.2016 г. по ч. гр. д. № 1 436/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което е уважено заявлението на „ОББАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу жалбоподателя за заплащане на сумата от 1 520. 89 лева, представляваща главница по извлечение от счетоводни книги по договор за издаване на кредитна карта от 19.06.2007 г., сумата от 320. 24 лв. – договорна лихва за периода от 06.11.2015 г. до 01.12.2016 г., сумата от 370 .04 лв. – наказателна лихва за периода от 06.11.2014 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по производството – 44. 22 лв. – държавна такса, и 457. 39 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се прави искане за отмяната му и за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Сочи се, че сумите, за които била издадена заповед за изпълнение, били погасени по давност.

Насрещната по частната жалба на  страна - „ОББАД – оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Софийски окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и изложените от страните доводи, намира следното.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление от 02.12.2016 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от „ОББАД срещу В.В.В., като към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги по договор за кредитна карта от 19.06.2007 г., договор за кредитна карта от 19.06.2007 г., общи условия към него, нотариална покана и разписка за връчването й от 29.09.2016 г., като документ, от който произтича вземането.

Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на паричните задължения – за сумата от 1 520. 89 лева, представляваща главница по извлечение от счетоводни книги по договор за издаване на кредитна карта от 19.06.2007 г., сумата от 320. 24 лв. – договорна лихва за периода от 06.11.2015 г. до 01.12.2016 г., сумата от 370 .04 лв. – наказателна лихва за периода от 06.11.2014 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по производството – 44. 22 лв. – държавна такса, и 457. 39 лв. – юрисконсултско вънаграждение. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника – жалбоподател от съдебния изпълнител  на 28.02.2019 година.

На 08.03.2019 г. длъжникът е депозирал частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, основание за образуване на настоящото производство, както и възражение срещу заповедта за изпълнение.

При така установените факти съдът прие следното от правна страна.

Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 и чл. 407, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество - неоснователна.

За да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, следва да се провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На основание чл. 419, ал. 2 ГПК тази проверка се повтаря и от въззивния съд при подадена жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 ГПК – в случая извлечение от счетоводни книги (чл. 419, ал. 2 ГПК).

Въззивният съд намира, че представените по делото извлечение от счетоводни книги по договор за кредитна карта от 19.06.2007 г., договор за кредитна карта от 19.06.2007 г., общи условия към, нотариална покана и разписка за връчването й от 29.09.2016 г., удостоверяват задълженията на частния жалбоподател към банката, както и изискуемостта на вземанията.

Законодателят е предоставил правната възможност на определени правни субекти, посочени в чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, да ползват като изпълнително основание за издаване на изпълнителен титул за вземанията си извлечения от счетоводни документи, удостоверяващи техни вземания, като изхожда от презумпцията, че редовно водените според изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводни документи съдържат достоверна информация за отразените в тях факти и събития и могат да служат за удостоверяване на налични вземания и задължения. Именно достоверността на информацията на счетоводните документи се осъществява чрез изпълнението на изискванията на чл. чл. 2 – 10 ЗСч, а тази достоверност се обезпечава от отговорността, която носят съставилите ги лица по чл. 11 от Закона за счетоводството. Счетоводните документи, или както са наречени от законодателя „счетоводни книги” като събирателно понятие, в които се включват освен хронологичните счетоводни регистри, и синтетичните такива, и обединяват всички счетоводни документи, имат своята удостоверителна сила поради това, че установеният ред на създаване, принципи, форма и съдържание на счетоводните документи обезпечават точното отразяване на времето на финансовите операции и обезпечават достоверността на записванията за тях, т. е. отразяват вярното удостоверяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството, и длъжника. Поради това законодателят е приел, че само извлечението от такива счетоводни регистри може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение.  

За да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката– заявител срещу длъжника, извлечението от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането – главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост. В случаите, в които заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от него, фактът на предсрочната изискуемост трябва да е удостоверен в извлечението, като наред с това следва да се представят и доказателства, че длъжникът е узнал за волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, защото са се осъществили обективните факти за това.

В случая представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката – заявител съдържа всички, посочени по – горе данни, като удостоверява и настъпилата предсрочна изискуемост на произтичащото от договора за кредит вземане. Посочването в извлечението на  фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискуем - обстоятелството, че към 01.12.2016 г. не са погасени 11 бр. дължими погасителни вноски за периода от 06.11.2015 г. до 01.12.2016 г., придава на извлечението удостоверителната сила по чл. 418, ал. 2 ГПК, наред с доказателствата (нотариалната покана), че на 29.09.2016 г. длъжникът е узнал за волезявлението на банката да обяви целия кредит за предсрочно изисуем.

         Оплакването в частната жалба, че вземанията на банката били погасени по давност, не могат да бъдат разгледани в настоящото производство и по тях компетентен да се произнесе е исковият съд. Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

По изложените съображения за наличие на предпоставките за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е законосъобразно, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

        

Така мотивиран, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

          

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В.В.В. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 4 070 от 06.12.2016 г. по ч. гр. д. № 1 436/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.

         Определението е окончателно.

        

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   2.