Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.
София, 07.05.2025г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на десети
април две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Симона Илиева, като разгледа гр.дело №2789 по описа
на съда за 2019 година, взе предвид следното:
Ищецът „П.З.“ ЕАД твърди в исковата
молба, че е собственик на имот с идентификатор 68134.4361.489, с площ 2 822
кв.м., находящ се в гр. София, район Люлин.
Сочи, че Кооперация „Искра Люлин -
София“ незаконно е изградила сгради с идентификатори 68134.4361.489.4,
68134.4361.489. 5 и 68134.4361.489.6 (сгради с идентификатори 4, 5 и 6).
В
периода 25.02.2014 – 25.02.2019 г. терените под сградите и самите сгради, са
били ползвани от ответника „И.“ АД, като са отдавани под наем (сградите с
идентификатори 4, 5 и 6) без основание за това.
Заявява, че ответното дружество се е
обогатило за негова сметка с получените наеми и претендира осъждане на ответника да му заплати 78 877 лева обезщетение за
неоснователно обогатяване за периода 25.02.2014 г. – 25.02.2019 г.
Ответникът „И.“ АД твърди, че сградите и
прилежащия им терен са собственост на кооперация „Искра“ на основание чл. 2,
ал. 3 (отм.) ЗОС. Оспорва иска като неоснователен и недоказан, както и размера
на исковата претенция. Претендира направените по делото разноски.
С влязло в сила определение от
06.01.2020г. производството по отношение на първоначалния втори ответник РПК
„Искра-Люлин София“ е прекратено на основание чл.232 ГПК.
Настоящото производство е било спряно на
основание чл.637 ТЗ /предвид открито производство по несъстоятелност на
ответника „Искра - 21“ АД/ и е възобновено след като ищецът „П.З.“ ЕАД е
предявил процесните вземания в производството по
несъстоятелност, но същите не са били приети, видно от представения списък на
неприети вземания по т.д.н. 681/2019г. на СГС, 21 състав.
Пред СГС е било висящо гр.д. 10108/2021г., образувано по искова молба
на РПК „Искра-Люлин София“ срещу Столична община и „П.З.“ ЕАД за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищецът РПК
„Искра-Люлин София“ е собственик на 641/2822 ид.ч. от
ПИ с ид. № 68134.4361.489, представляващи прилежащ
терен към подробно описани сгради. След служебна справка се установява, че
исковата молба е върната поради невнасяне на държавна такса от ищеца.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира
следното от фактическа и правна страна:
От приетите писмени доказателства се установява следното:
Представено е решение №81, отразено в протокол №61/23.07.1999г. на СОС,
видно от което СОС е решил да учреди „Пазари-Люлин“ ЕАД с общинско имущество и
е утвърдил капитал и устав на дружеството. Последното е поело активите и
пасивите по баланс към 31.12.1998г. на звено „Общински пазари“, район Люлин.
Към решението е приложен списък на материалните активи, включени в капитала на
„Пазари-Люлин“ ЕАД. Дружеството е регистрирано с решение №1/25.10.1999г. по
ф.д. № 13015/1999г. на СГС.
Представен е АЧОС № 5513/01.06.2021г. относно общински пазар, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин IV, кв. 7, парцел II, по плана на м. Красная песня, одобрен със заповед №РД-09.251 от 30.09.1991г., с
площ 5500кв.м. /като видно от отбелязване са изключени 1325кв.м. поради
реституция/, с граници на имота от изток – бул. П. Владигеров,
запад – ул. 401, север бул. З. С., юг – парцел. Посоченото правно основание за
притежание правото на собственост от общината е чл.2, ал.2, т.2 ЗОС, вр. чл.30, ал.4 ППЗОС и решение №81, протокол
№61/23.07.1999г. на СОС. Отбелязано е в т. 11, че имотът е включен в капитала
на „Пазари-Люлин“ АД по решение №81, протокол №61/23.07.1999г. на СОС.
Видно от писмо от 02.02.2017г. ответникът
„Искра - 21“ АД е уведомило главния архитект на СО-район Люлин, че собственик
на сгради с ид. № 68134.4361.489.4, 68134.4361.489. 5
и 68134.4361.489.6 (сгради с идентификатори 4, 5 и 6) е РПК „Искра-Люлин
София“.
Видно от писмо от 06.02.2017г. директора на дирекция „Общински
строителен контрол“ е уведомил изпълнителния директор на „П.З.“ ЕАД, че след служебно
проучване на информационната система на НАГ не са открити одобрени строителни
книжа и разрешение за строеж на сгради с
ид. № 68134.4361.489.4, 68134.4361.489. 5 и
68134.4361.489.6 (сгради с идентификатори 4, 5 и 6).
Видно от протокол №3/25.04.2017г. на комисия по чл.196, ал.1 ЗУТ,
комисията е приела, че представените от РПК „Искра-Люлин София“ строителни
книжа са непълни и че обектите са изградени като строежи с временен характер по
смисъла на чл.120 ППЗТСУ /отм./; липсват доказателства за проведена процедура
по §26 ПРЗ ЗИД ЗК за деактуване на сградите и
прилежащите терени. Не са открити доказателства за проведена процедура по §17,
ал.1 ПР ЗУТ за запазване на временните строежи до реализиране на предвижданията
на действащия ПУП, както и за проведена процедура по §17, ал.2 ПР ЗУТ за
допускане на изменение на ПУП с цел временните строежи да придобият траен
градоустройствен статут. Съгласно предвижданията на действащия ПУП обектите
попадат в УПИ II – за обществено обслужване и ТП. Със строителния план
за имота е предвидено изграждане на осеметажна сграда за обществено обслужване.
Обектите не са включени в режима на застрояване на имота. Въз основа на горното
комисията е предложила на директора на „Общински строителен контрол“ да издаде
заповед по чл.195, ал.5 ЗУТ за премахване на обектите и разчистване на терена
от строителни отпадъци.
С отговор на искова молба от РПК „Искра-Люлин София“ са представени
следните документи: разрешение за строеж №6327/1978г. /нечетливо/, протокол за въвеждане в експлоатация на
магазин за мебели от 30.11.1981г. с инвеститор ПК Искра, протокол №
1335/28.11.2001г., издаден от началника на Девета районна служба „Пожарна и
аварийна безопасност“, одобрен инвестиционен проект от 2002г. в части
Архитектурна, К., Ел., ВиК на обект магазин за мебели
със склад и магазин за електроматериали и железария, фаза заснемане – промяна
на функцията, с инвеститор РПК Искра.
Представено е санитарно разрешително от 12.11.2001г. за разкриване на
обект магазин за мебели.
Видно от представената обяснителна записка, обектът е проектиран и
изпълнен като магазин за хранителни стоки в павилион, като в последствие е
преустроен в магазин за мебели и за електроматериали и железария. Магазинът за
електроматериали и железария обхваща част от предната страна, а складът е
изцяло за магазина за мебели. В магазина се влиза от страната на бул. З. С..
Конструктивно сградата е изпълнена от метална конструкция с ограждащи стени от
ламарина, с топлоизолация частично, с тухли итонг и
от страна на улицата е остъклена с подпрозоречен парапет. Общата застроена площ
на сградата е 229кв.м.
Видно от изготвено конструктивно становище от 2002г. магазинът
представлява павилион тип „Вапцаров“, монтиран върху бетонова конструкция,
армирана бетонова настилка, захванат за нарочно оставени в настилката метални
планки. Носещата конструкция е от метални колони, метални ограждащи платна в
остъклената части и плътни такива в останалата , като пълнежа е от профилирана
ламарина. Покривът е с тънкостенни ферми, на които горната страна също е
профилирана ламарина, а от долната на метална скара са монтирани леки окачени
платна за таван.
Представено е становище по част ВиК от
2002г., видно от което обектът може да бъде преустроен в магазин за мебели със
склад и магазин за електроматериали и железария.
Представени са разпределение, разрез и чертеж фасади на магазин за
мебели с площ 52 кв.м. със склад 145 кв.м. и магазин – железария с площ 52
кв.м., на който е посочено, че застроената площ е 228,8кв.м.
Представено е писмено разрешение №30/26.07.2002г. по одобрен проект за
промяна на предназначението на магазин на ПК Искра в магазин за мебели със
склад и магазин за електроматериали и железария, находящ
се в кв. 7, ж.к. Люлин 4мр., бул. З. С. №1, район Люлин със сглобяема
конструкция и ЗП -228,8кв.м.
Представено е удостоверение от 16.06.2004г. по §6 ПРЗ на Наредба №2 за
въвеждане в експлоатация на строежите в РБ, видно от което районната
администрация при СО, район Люлин е удостоверила, че едноетажна постройка
„Магазин за кафе“, със застоена площ 80 кв.м., находяща
се в кв. 7, ж.к. Люлин 4мр., бул. З. С. №1, е заварен строеж, изграден преди
09.4.1993г. и не е приет по установения ред до същата дата и не подлежи н
регистрационен режим от район Люлин.
Представено е и удостоверение за ползване на строеж по предназначение
от 29.07.2002г., издадено от СО – район Люлин, относно „магазин за мебели“.
Останалите документи, посочени в отговор на исковата молба, подаден от
РПК „Искра-Люлин София“ /проект за магазин за кафе, част архитектурна –
заснемане, обяснителна записка към част Архитектурна; разпределение фасада,
разрез, ситуация на обект магазин за кафе, удостоверение от 2002г., издадено от
Началника на ДНСК, конструктивно становище от 20.08.1995г., проектна
документация на обект магазин за кафе, част ВиК,
проект заснемане за узаконяване на обект магазин за кафе, съгласуван на
08.10.2002г., обяснителна записка към част архитектурна за обект магазин за
кафе, конструктивно становище от 20.08.1995г. / не са представени в настоящото
производство.
Представен е устав на „П.З.“ ЕАД, върху който е отбелязано, че е
приложение №3 към решение №773 по протокол №44/23.11.2017г. на СОС. В устава е
посочено, че капиталът е внесен изцяло от едноличния собственик Столична община
и в него са включени непарични вноски,
съобразно приложен списък, като част от списъка е идентичен с този към решение
№81, протокол №61/23.07.1999г. на СОС.
Представени са нотариални покани от „П.З.“ ЕАД до РПК „Искра-Люлин
София“ и „Искра - 21“ АД за плащане на обезщетение в размер 78877 лева за
лишаване от ползване на терена, върху който са изградени обектите. Поканите са
редовно връчени по реда на чл.47 ГПК на 11.08.2018г.
Представените договори за наем /л.122-130 от делото/ са неотносими към правния спор, тъй като от тях не може да се
установи дали се отнасят за процесните обекти.
Видно от удостоверение от 05.11.2019г. от СО – район Люлин /л.189/ за
търговски обекти в сгради с ид. № 68134.4361.489.4,
68134.4361.489. 5 и 68134.4361.489.6 (сгради с идентификатори 4, 5 и 6) са сключени договори за наем, както следва:
между наемодател „Искра РУМ“ ЕООД /чийто едноличен собственик на капитала е
„Искра - 21“ АД/ и наемател „Татко, мама и аз“ ООД – договор за наем от 2010г.,
както и между наемодател „Искра - 21“ АД и наемател „Виг
52-В.Г.“ ООД – договор за наем от 2012г. на магазин с площ 80 кв.м. /на л. 254
от делото е представена първа страница от договор за наем от 03.12.2012г./; между
наемодател „Искра - 21“ АД и наемател „М.Б.“ ЕООД – договор за наем от 2011г.
на магазин с площ 37кв.м. - на л. 255 е представен договор за наем от
07.10.2011г., чийто срок е „до реконструкция“.
Съгласно приетото заключение към съдебно-оценителна експертиза средният
пазарен наем на терен с площ от 202 кв.м. под сграда с 68134.4361.489.4 за
периода 25.02.2014г.-25.02.2019г. е 30172, 72 лева без ДДС.
Средният пазарен наем на терен с площ от 85 кв.м. под сграда с
68134.4361.489.5 за периода 25.02.2014г.-25.02.2019г. е 12 696,44 лева без
ДДС.
Средният пазарен наем на терен с площ от 51 кв.м. под сграда с
68134.4361.489.6 за периода 25.02.2014г.-25.02.2019г. е 7617,86 лева без ДДС.
Общата стойност на пазарните наеми е 50 487,02лв. или средно по
149,36 лева/кв.м. терен.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание с чл.59 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в периода 25.02.2014 г. –
25.02.2019 г. е бил собственик на поземления имот с идентификатор
68134.4361.489; че в този имот без неговото съгласие са построени сградите с
идентификатори 4, 5 и 6; че за периода 25.02.2014 г. – 25.02.2019 г. ответникът
е ползвал сградите и поземления имот под тях; размерът на обедняването.
Следва да се посочи, че между страните не е било спорно, че ищецът „П.З.“
ЕАД е с предишно наименование „Пазари-Люлин“ ЕАД, както и че процесните павилиони с ид.
№68134.4361.489.4, 68134.4361.489.5 и 68134.4361.489.6 се намират в поземлен
имот с идентификатор 68134.4361.489, който е част от общински пазар, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин IV, с предх.номер кв. 7,
парцел II, по плана на м. Красная песня, одобрен със заповед №РД-09.251 от 30.09.1991г., с
площ 5500кв.м. /като видно от отбелязване са изключени 1325кв.м. поради
реституция/, с граници на имота от изток – бул. П. Владигеров,
запад – ул. 401, север бул. З. С., юг – парцел. Описаният общински пазар е
включен в капитала на „Пазари-Люлин“ АД по решение №81, протокол
№61/23.07.1999г. на СОС /видно от АЧОС № 5513/01.06.2021г./.
Съгласно чл.2, ал.2,т.2 ЗОС
общинска собственост са имотите и вещите предоставени в собственост на общината
със закон. Съгласно чл.30, ал.4 ППЗОС /отм./ съставят се актове за
общинска собственост за недвижимите имоти, които са били собственост на
общината и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с общинско
имущество. Въз основа на акта за общинска собственост търговските дружества
могат да се снабдят с нотариален акт за собственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът „П.З.“ ЕАД като еднолично
търговско дружество с общинско имущество, в чийто
капитал е включен общински пазар, находящ се в гр.
София, ж.к. Люлин IV, кв. 7, парцел II, се легитимира като собственик на терена на този
общински пазар.
Съгласно чл.2, ал.3 ЗОС /отм./ не са общинска собственост
сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална
цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и
прилежащият терен. Посочената норма е приета с
изменението в ДВ бр. 64/1996г. и отменена с ДВ бр.
101/2004г.
Логическото тълкуване на
правната норма води до извода, че сградите и постройките с прилежащия терен, по
силата на закона, стават собственост на кооперативните организации, които са ги
построили. Законодателят в случая е дал правно значение на факти, които
обективно към датата на осъществяването им не са могли да доведат до транслативно-вещно действие в лицето на строителя (без
надлежно отстъпено право на строеж, сградата става собственост по приращение на притежателя на терена). Всичко това дава
основание да се приеме, че обсъжданата норма има реституционен характер и е отражение на
идеята за възстановяване на кооперативната собственост. Тя е от материално-
правно естество, като от датата на влизането й в сила, ех
lege, кооперативната организация, доколкото са налице
и предпоставките на § 1, ал. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за
кооперациите от 1999 г., се легитимира като собственик на сградата и на
прилежащия терен.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС е отменена
със ЗИД ЗОС (ДВ, бр. 101 от 2004 г.). По общо правило отмяната на материалноправна норма действа за напред. Следователно не
може да прекрати или отнеме вече възникнали материални права. Такова право е и
абсолютното вещно право на собственост. /
в този смисъл Решение № 1985 от 17.10.2005 г. на ВКС по гр.
д. № 1075/2005 г., IV г. o./
В настоящия случай, видно от протокол за въвеждане в експлоатация на
магазин за мебели от 30.11.1981г. инвеститор относно изграждането на магазина
за мебели е ПК Искра. По отношение на този магазин, по-късно при процедурата за
промяна на функцията в обяснителната записка е посочено, че той е със застроена
площ от 229 кв.м.
Съдът намира, че по отношение на този обект, представляващ магазин за
мебели, са налице предвидените предпоставки по чл.2, ал.3 ЗОС /отм./ - той е
изграден от кооперативна организация и строителството е извършено до 13 юли
1991г. /предвид, че протоколът за въвеждане в експлоатация е издаден 10 години
по-рано/.
С разпоредбата на чл. 2, ал.
3 (отм.) ЗОбС, от обхвата на общинската собственост
са изключени сградите и постройките на кооперативните организации, изградени от
тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Съдебната практика
последователно приема, че по силата на
закона тези обекти стават собственост на кооперативната организация, с чиито
средства са изградени. Приема се, че в хипотезата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС теренът няма самостоятелно, а обслужващо
предназначение и следва собствеността на построената върху него сграда /решение
№ 925/09 по гр. д. № 1734/08 на ВКС, I г. о. /.
Следователно нормата на чл.
2, ал. 3 (отм.) ЗОбС изключва правната възможност,
при наличие на посочените в нея предпоставки - когато има извършено до
13.07.1991 г. от кооперативна организация строителство със съобствени
средства на сграда и постройка, прилежащият терен, необходим за обслужване на сградата-кооперативна
собственост, да запази статута си на държавна или общинска собственост. /така в Решение № 180 от
7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 315/2017 г., I г. о., ГК/
Следва да се посочи, че последващите
преустройства на магазина за мебели в магазин за мебели със склад и магазин за
електроматериали и железария, евентуално и магазин за кафе, са извършени след
13 юли 1991г. от търговски дружества, а не от кооперация, поради което и по
отношение на разширяването и преустройството на обекта „магазин за мебели“ с
площ 229 кв.м. последователно в магазин за мебели със склад и магазин за
електроматериали и железария и в 3 броя магазини с обща площ 338кв.м., а
именно: с площ от 202 кв.м. под сграда с 68134.4361.489.4; с площ от 85 кв.м.
под сграда с 68134.4361.489.5 и с площ от 51 кв.м. под сграда с
68134.4361.489.6, не са налице предпоставките по чл.2, ал.3 ЗОС /отм./.
По делото се съдържат данни, че магазинът за мебели, изграден през
1981г., не е имал траен градоустройствен статут и представлява временна постройка
по смисъла на чл.120 ППЗТСУ /отм./
Настоящият съдебен състав
споделя посочено в решение № 10 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2013 г., I г. о., ГК /и посочените в него решение № 1202 от 22.12.2008
г. по гр. дело № 3692/2007 г. на четвърто гражданско отделение, решения № 66 от 29.07.2010 г. по гр. дело №
4459/2008 г. на четвърто гражданско отделение и решение № 404 от 19.01.2010 г.
по гр. дело № 4205/2008 г. на първо гражданско отделение, решение № 305 от 28.11.2011 г. по гр. дело № 1421/2010
г. на второ гражданско отделение /, а именно, че приложението на
разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) не е
обусловено от градоустройствения статут на сградата и нейния характер понеже
законът не е предвидил подобно изискване.
Посочената разпоредба установява като
единствено изискване за придобиването на собствеността построяването на
сградата от кооперацията да е с нейни средства: това е единственият юридически
факт, на който законодателно е придадено правно значение и е обвързано с
предвидената в закона правна последица.
С оглед необходимостта, възникнала в процеса
на разграничаване на субектите на правото на собственост, законодателят е въвел
критериите, по които да се осъществи това разделение на видовете собственост.
Чл. 2 ЗОбС предвижда обектите, които са общинска
собственост /тези по ал. 1, т. 4/ като ал. 3/редакция "Държавен
вестник", бр. 44/1996г./ изключва от този обхват сградите и постройките на
кооперативни организации и сдружения с идеална цел, чието строителство е извършено
от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен /както е в случая/.
Предвид изложеното, съдът намира, че теренът с площ 229 кв.м., върху
който е бил изграден магазин за мебели от ПК Искра през 1981г., не е собствен
на ищеца и съответно „П.З.“ ЕАД не е легитимиран да получи обезщетение за
лишаване от ползване на тази част от терена, тъй като не е налице обедняване за
него. Лишаването от ползване на частта от терена с площ 229 кв.м. от страна на
ответника „Искра - 21“ АД е довело до обедняване на трето за производството
лице, а именно собственикът РПК „Искра-Люлин София“.
По отношение на обогатяването съдът кредитира посочените по-горе
удостоверение от 05.11.2019г. от СО – район Люлин, както и договори за наем
между „Искра РУМ“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „Искра - 21“
АД, и наемател „Татко, мама и аз“ ООД – от 2010г., както и между наемодател
„Искра - 21“ АД и наемател „Виг 52-В.Г.“ ООД на
магазин с площ 80 кв.м. и наемодател „Искра - 21“ АД и наемател „М.Б.“ ЕООД –
от 2011г., на магазин с площ 37кв.м.
Съдът намира, че ответникът „Искра - 21“ АД не се е обогатил със
сумите, представляващи наем, плащан от наемателя „Татко, мама и аз“ ООД,
доколкото наемодател по този договор е „Искра РУМ“ ЕООД, който е самостоятелен
правен субект и не е страна по делото.
За ответника „Искра - 21“ АД е налице обогатяване с получените суми по
договорите за наем, по които е наемодател, а именно тези с предмет магазин с
площ 80 кв.м. и магазин с площ 37кв.м.
От събраните доказателства обаче не се установява местоположението на
тези магазини, а именно дали те попадат изцяло или частично в терена от 229
кв.м. - собственост на кооперацията, или попадат изцяло или частично в
останалата площ от 109кв.м. под сгради с ид. №
68134.4361.489.4, 68134.4361.489. 5 и 68134.4361.489.6 - собственост на ищеца „П.З.“
ЕАД. Предвид изложеното, ищецът не е изпълнил доказателствената
тежест да докаже главно и пълно, че ползването на магазин с площ 80 кв.м. и магазин
с площ 37кв.м., находящи се в сгради с ид. № 68134.4361.489.4, 68134.4361.489. 5 и
68134.4361.489.6 е довело до обедняване на ищеца и до обогатяване именно на
ответника „Искра - 21“ АД. Ето защо предявеният иск е недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход
на спора разноски се дължат на ответника, но той не е представил доказателства да
е сторил такива.
Воден от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищеца „П.З.“
ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к.
И. Вазов, ул. ********срещу ответника „И.“
АД ***, с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 78 877 лева, ведно със законната лихва от 26.02.2019г. до плащането
– обезщетение за
лишаване от ползване за периода 25.02.2014 г. – 25.02.2019 на терен под сгради с идентификатори 68134.4361.489.4,
68134.4361.489. 5 и 68134.4361.489.6, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 68134.4361.489 с площ 2822 кв.м., с номер по
предходен план кв. 7, парцел II, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин IV мр, м. Красная
песня, одобрен със заповед №РД-09.251 от
30.09.1991г., целият с площ 5500кв.м., с граници на имота от изток – бул. П. Владигеров, запад – ул. 401, север бул. З. С., юг – парцел.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: