№ 1893
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110144772 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
„Т. е предявило срещу ИН. Г. К. /наследник на Р.К. Г./ осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1. пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД /съобразно уточнение на
исковата молба, направено с молба от 16.09.2021 г./ за следните суми: сумата 217.18 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., с
абонатен номер ., през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата 34.52 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
24.02.2021 г.; сумата 4.55 лв. – такса за дялово разпределение за периода от м.02.2018 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата 0.96 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 30.03.2018 г. – 24.02.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия на дружеството купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в съответния срок, което той не е
направил, поради което е изпаднал в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
1
В открито съдебно заседание на 24.02.2022 г. ответникът се явява лично, като оспорва
единствено дължимостта на сумите за периода 2017 г. – 2018 г. като погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1. пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
С оглед изразеното в открито съдебно заседание становище от страна на ответника,
съдът е отделил като безспорни всички елементи от фактическия състав на вземанията,
претендирани от ищеца. В допълнение на гореизложеното, от представените по делото
писмени документи, в това число и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
23, том ., рег. № ., дело № . от 2016 г. се установява, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот. От представените доказателства се установява, че ищецът е
доставял топлинна енергия в количества и стойност, каквито се претендират в исковата
молба, както и че е предоставена услугата дялово разпределение.
Спорен по делото е въпросът единствено за дължимостта на вземанията от 2017 г. –
2018 г., които ответникът е оспорил като погасени по давност. Относно възражението за
давност, следва да се посочи, че то е направено в открито съдебно заседание на 24.02.2022 г.
и като преклудирано, не следва да се обсъжда. По заявено възражение за давност съдът не се
произнася служебно – чл. 120 ЗЗД, поради което това възражение е от категорията на
процесуалните права, които се преклудират, ако не са упражнени в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК – решение № 111 от 8.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1068/2009 г., I т. о., решение №
54/20.07.2012 г. по т. д. № 336/2011 г. на ВКС, I т. о. Следва да се прави разграничение
между отправените от страните доказателствени искания и наведените от същите
възражения в срока по чл. 133 ГПК. Доколкото ответникът не е навел изричен довод за
настъпила погасителна давност за част от вземанията в предвидения от закона срок за това,
то съдът не е докладвал подобно възражение и не е разпределил доказателствена тежест в
тази насока.
С оглед на това съдът счита, че възражението за погасителна давност на ответника е
преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба, поради което не следва
да бъде разглеждано, след като е въведено за първи път в открито заседание, поради което
съдът намира, че следва да уважи изцяло предявените осъдителни искове за сумата 217.18
лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с абонатен номер .
през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., както и сумата от 4.55 лв. – такса за дялово
разпределение за периода от м.02.2018 г. до м.04.2019 г.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – датата на подаване на исковата молба (29.07.2021
г.) до окончателното изплащане на сумата.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В отношенията между страните намират приложение Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № .. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на К. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако
последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.
2
вкл. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Страните не
спорят относно размера на дължимото обезщетение за забава, поради което съдът намира, че
искът за сумата от 34.52 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г. следва да бъде
уважен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 0.96 лв. за периода 30.03.2018 г. – 24.02.2021 г. се явява изцяло
неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото производство. Ответникът не е
сторил разноски, поради което такива не му се следват.
Ищецът е направил разноски в исковото производство в общ размер на 150 лв., от
които – 50 лева за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП/. По съразмерност на ищеца се следва сумата в размер на 149.35 лв. –
разноски в исковото производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИН. Г. К., ЕГН **********, с адрес в гр. С. да заплати на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т. ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С. следните суми: сумата 217.18 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., с абонатен номер . през периода
01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба (29.07.2021 г.) до окончателното плащане; сумата 34.52 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г.; сумата
4.55 лв., такса за дялово разпределение за периода м.02.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (29.07.2021 г.) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0.96 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.03.2018 г. –
24.02.2021 г.
ОСЪЖДА ИН. Г. К., ЕГН **********, с адрес в гр. С. да заплати на „Т., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 149.35 лв. –
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т. – „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4