№ 488
гр. Варна, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500066 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция за социално подпомагане, с
адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ №2, срещу Решение №3033
11.10.2022г. по гр. д. №1709/202г. на ВРС, 7-ми състав, с което, по исковете на
Н. П. Г., ЕГН**********, с правно основание чл.128 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ
и чл.222, ал.3 от КТ, е осъдена АСП на РБ да плати на Н. Г. следните суми:
- 306.60лв. – остатък от дължимото трудово възнаграждение за положен
труд през м.08.2020г. по трудов договор за длъжността „социален работник“ в
ДСП-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба - 10.02.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
- 306.60лв. – остатък от дължимо обезщетение за неспазен срок на
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността
„социален работник“ в ДСП-Варна, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба - 10.02.2022г. до пълното изплащане
на задължението;
- 3066.05лв. – остатък от дължимото обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение за длъжността „социален работник“ в ДСП-
Варна, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба - 10.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
както и съдебни разноски съобразно изхода в производството пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушения на материалния закон. Макар че фактическата обстановка
1
е правилно възприета и безспорна между страните, първоинстанционният съд
не е фомирал правилни изводи по решаващия спорен въпрос – дали след като
е било прекратено правоотношението на ицщата от 01.09.2020г., същата
попада в кръга на служители, които съобразно ПМС №240/31.08.2020г., обн. в
ДВ бр.78 от 04.09.2020г., следва да получат индексиране на основното
възнаграждение. По този въпрос въззивникът поддържа доводите си, заявени
и пред ВРС, че тъй като ищцата не е била страна по ТПО към влизане в сила
на ПМС, спрямо нея актът на МС не намира приложение. Изпълнителният
директор на АСП на РБ е изпълнил коректно задължението си по ПМС, като
на 04.09.2020г. е увеличил всички възнаграждения на работещите към този
момент служители, съответно не е можел да индексира възнаграждение на
лице, което към този момент не е било служител. При липса на основание за
увеличаване възнаграждението на ищцата, не е следвало да бъдат
увеличавани и обезщетенията й по КТ. Сочи и съдебна практика в подкрепа
на позицията си.
По същество моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, при съответно присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението правилно и обосновано. Поддържа
и развива твърденията и аргументите си пред първата инстация за относимост
на ПМС №240/31.08.2020г., обн. в ДВ бр.78 от 04.09.2020г., и към ищцата, с
оглед на изрично предвиденото в него обратно действие, считано от
01.08.2022г., при още висящо ТПО. Увеличеният размер счита относим и към
обезщетенията при прекратяване на ТПО.
По същество моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма отправени доказателствени
искания, поради което такива не следва да бъдат разглеждани.
Воден от горното и на основание чл.267, ал .1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 07.03.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се
2
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3