Решение по дело №47/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №36

 

гр. ВРАЦА,  11.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари пред две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

    Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА

                          мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА        

 

 

като разгледа докладваното  от съдията ПЕЛОВСКА              

в.гр.дело N 47         по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е.И.М., в качеството му на управител на „Химем“ЕООД-гр.Враца, против разпореждане от 06.12.2019г. на ДСИ Г.Л.при Районен съд-Враца, с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство по изп.дело №849/2019г.по описа на СИС при РС-Враца.

В жалбата, както и в допълнителната такава от 09.01.2020г. се твърди, че разпореждането е неправилно. Поддържа се, че актът, с който съдебният изпълнител е следвало да се произнесе е решение, а не разпореждане, както и че неправилно не са приложени разпоредбите на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и чл.111 от ЗЗД тъй като вземането на взискателя е погасено по давност и е пропуснат преклузивния срок за издаването на изпълнителен лист. Иска се също изпълнението да бъде спряно до решаването на спора.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на взискателя по изпълнителното дело Агенция „Митници“-гр.София, от която е постъпило писмено становище, че я оспорва. Поддържа се, че срокът по чл.285, ал.1 от АПК не е пропуснат, тъй като постановените от Върховния административен съд определения №668/21.01.2016г. по адм.дело №11730/2015г. и определение №3728/01.04.2016г. по адм.дело №1134/2016г., са влезли в сила през 2016г., а изпълнителното дело е образувано през 2019г. Сочи се също, че не е настъпила е перемция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като не са изтекли 2 години от образуването на изп.дело.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК по делото са представени мотиви от ДСИ Г.Л., в които се излагат доводи, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че обжалваното разпореждане е аргументирано, като е съобразено, че дори от самото образуване на делото до момента не са изтекли 2 години, за да настъпи перемция, а по въпроса за изтичането на погасителната давност съдебния изпълнител не разполага с правомощия да я изследва в рамките на изпълнителното производство.

След като се запозна с приложеното копие от изпълнително дело №849/2019г. по описа на СИС при РС-Враца и обсъди наведените от страните и от частния съдебен изпълнител доводи, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Изпълнително дело №849/2019г. по описа на СИС при РС-Враца е образувано въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2019г., издаден от Административен съд-София град на основание чл.268, т.2 от АПК, вр.с чл.405, ал.1 и 2 от ГПК, с оглед влезли в сила определения №668/21.01.2016г. по адм.дело №11730/2015г. и определение №3728/01.04.2016г. по адм.дело №1134/2016г. на Върховния административен съд. Съгласно издадения изпълнителен лист и определенията на ВАС, „Химем“ЕООД-гр.Враца е осъдено да заплати на Агенция „Митници“-гр.София сумата от 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по адм.дело №11730/2015г.по описа на ВАС, както и сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение по адм.дело №1134/2016г.по описа на ВАС. И двете определения са постановени като окончателни, поради което са влезли в сила съответно на 21.01.2016г. и на 01.04.2016г. Самото изпълнително дело е образувано на 0.10.2019г., въз основа на постъпила от Агенция „Митници“-гр.София молба от 07.10.2019г. След образуването на делото, с разпореждане от 28.10.2019г. ДСИ е разпоредил изпращането на ПДИ до длъжника, както и изискването на справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжника „Химем“ЕООД е депозирал пред ДСИ „иск“, с който е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и чл.111 от ЗЗД. На базата на така депозираното искане ДСИ Л. е издал обжалваното разпореждане, с което е отказал прекратяване на изп.дело, излагайки съображения, че по отношение на изтеклата погасителна давност не е компетентен да се произнесе, а искането за това е препратено на РС-Враца. Изложени са мотиви и за това, че разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не намира приложения в случая.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес, против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Както самата жалба, така и отправеното до ДСИ искане за прекратяване на изпълнителното производство, се основават на две твърдения на длъжника-първо, че вземането на взискателя е погасено с изтичането на кратката 3 годишна погасителна давност по чл.111 от ЗЗД и второ, че взискателят е пропуснал преклузивния срок /според жалбоподателя по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ да поиска издаването на изпълнителен лист.

Съдът намира, че в случая не е налице нито едно от сочените от длъжника основания. На първо място, вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, са съдебно признати и предвид характера им на разноски по самото съдебно производство, възникват с влизане в сила на цитираните по-горе определения на Върховния административен съд. Тези вземания се погасяват не с кратката 3 годишна давност, както твърди длъжника, а с общата 5 годишна по чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД установените със съдебно решение вземания се погасяват с нова 5-годишна давност, но давността не се прилага служебно /чл. 120 ЗЗД/. За да се приеме, че съдебно признати вземания са погасени по давност, е необходимо длъжникът да направи възражение за давност. Оспорването на вземането може да стане чрез иск по реда на чл.439 от ГПК, като в спорния исков процес с участието и на двете страни /кредитор и длъжник/ съдът ще разгледа възражението за погасяване на вземанията по давност, ако същото е наведено като основание за несъществуване на съдебно признатото вземане, подлежащо на принудително изпълнение. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а изтеклият нов 5-годишен давностен период е именно такъв факт. Само в исковото производство могат да бъдат преценявани не само твърденията на длъжника за изтекла погасителна давност, но и евентуалните възражения на кредитора за спиране и/или прекъсване на давностния срок, както и за наличие на хипотезите на чл.115 ЗЗД.

При тези съображения и тъй като нито в изпълнителното производство, нито в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител могат да се преценяват възраженията за изтекла погасителна давност, то правилно ДСИ е отказал да разгледа възражението и да прекрати изпълнителното производство на това основание.

Не са налице също така основания за прекратяване на изпълнителното производство нито по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нито поради пропуснат преклузивен срок за издаването на изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, с изключение на делата за издръжка. Т.нар.перемция, която има предвид посочената разпоредба, се прилага когато изпълнителното дело вече е образувано, но в продължение на 2 години взискателят не сочи и не иска извършването на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В разглеждания случай изпълнителното дело е образувано на 08.10.2019г., като в молбата си за образуване на делото взискателят е посочил изпълнителни способи и действията, които желае да се предприемат от съдебния изпълнител. До издаването на обжалваното разпореждане 2 години не са изминали, поради което перемция не е настъпила и съдебният изпълнител правилно е отказал прекратяване на делото.

Що се отнася до оплакването за пропуснат преклузивен срок за издаването на изпълнителен лист следва да се отбележи, че нито АПК, нито ГПК предвиждат преклузивен срок, в рамките на който следва да бъде поискано издаването на изпълнителен лист, при което и тъй като в случая изп.лист е издаден на съдебно изпълнително основание, то молбата за издаването му има отношение единствено за прекъсването на 5 годишния давностен срок за погасяване на вземането /чл.116, б.“в“ ЗЗД/. Както обаче вече бе отбелязано, нито в изпълнителното производство, нито в настоящето могат да бъдат разглеждани възражения, свързани с погасителната давност, поради което и на това основание отказът на ДСИ да прекрати изп.производство е правилен.

Съдът намира, че в случая посочената от взискателя разпоредба на чл.285, ал.1 от АПК не намира приложение, тъй вземането по издадения изп.лист е за деловодни разноски, а в частта за разноските определенията на ВАС, въз основа на които е издаден изп.лист, подлежат на изпълнение по реда на ГПК-чл.269, ал.2 от АПК. Дори да се приеме, че подлежи на прилагане, нормата на чл.285, ал.1 от ГПК урежда давностен срок за привеждане в изпълнение на изпълнителното основание, а както вече бе посочено възраженията за изтекла погасителна давност подлежат на разглеждане в самостоятелно исково производство, а не в настоящето и в изпълнителното производства.

При така изложените съображения въззивният съд намира, че отказът на ДСИ Л. при РС-Враца, да прекрати изпълнителното производство, е правилен и разпореждането, което го обективира ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

                  Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.12.2019г. на ДСИ Г.Л.при Районен съд-Враца, с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство по изп.дело №849/2019г.по описа на СИС при РС-Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........