Решение по дело №461/2018 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 230
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20182160100461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 230

Поморие, 31.10.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 25 февруари   през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

при участието на секретаря Валентина Атанасова  , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 461 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното.

 

Производството е образувано по искова молба от ищеца Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП Бургас ,офис  Ямбол против  ответниците „ДИКС2001” ЕООД  със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол и Г.Я.И. *** .  В молбата се твърди ,че със заповед от 22.08.2011 г. на началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП е възложено извършване на ревизия  на ответника „ДИКС2001” ЕООД  гр.Ямбол ,като заповедта му е била връчена на 25.08.2011 г. Така образуваното производство е завършило с ревизионен акт  от №*********/07.03.2012 г. връчен на ответника на 02.04.2012 г. ,влязъл в сила на 24.02.2015 г. , с който са установени публични вземания  в особено големи размери , а именно 689 639,25 лв. Твърди се ,че след установяването на публичните задължения на ответника „ДИКС 2001” ЕООД гр.Ямбол ,същият с цел да осуети възможността за принудителното им събиране чрез публична продажба на активи собственост на ревизирания ответник ,последният е продал  на ответницата Г.И. следните свои недвижими имоти , а именно : с нотариален акт №23/20.07.2016 г.  ,том ІІ ,нот.дело №203/2016 г. по описа на нотариус Хр.Ройдев -двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 35033.5.435.33 находяща се в комплекс „Флорал Медоуз” построена в поземлен имот с идентификатор 35033.5.435 по КККР на гр.Каблешково ,общ Поморие и с нотариален акт №24/20.07.2016 г.  ІІ ,нот.дело №204/2016 г. по описа на нотариус Хр.Ройдев поземлен имот-нива  с площ 5,770 дка  с идентификатор 35033л3л188 по КККР на гр.Каблешково ,общ.Поморие ,находяща се в местността „Праматаря” съставляваща имот №003188 по плана за земеразделяне на гр.Каблешково . Иска се да се приеме за установено по отношение на държавата ,недействителност на сделките обективирани в нотариален акт №23/20.07.2016 г.  ,том ІІ ,нот.дело №203/2016 г. по описа на нотариус Хр.Ройдев и нотариален акт №24/20.07.2016 г.  ІІ ,нот.дело №204/2016 г. по описа на нотариус Хр.Ройдев , сключени между  „ДИКС2001” ЕООД  със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол и Г.Я.И. ***  .   Представят доказателства .

Правното основание на предявените при условията на евентуалност искове  е по чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и по чл.216 ,ал.2 от ДОПК, вр. с чл.135,ал.1 от ЗЗД .

 Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен за отговор на ответниците . В срока по чл.131 от ГПК, ответникът ДИКС2001” ЕООД  е подал отговор на иска .Оспорва иска ,като сочи ,че  процесните сделки не са сключени  с намерение да увреди държавата . Моли за неговото отхвърляне . Сочи  доказателства . 

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Г.Я.И.  също е подала отговор на иска .Оспорва иска ,като сочи ,че  при сключването на процесните сделки не е знаела ,че другия ответник има публични задължения и му е извършвана  ревизия и не е имала намерение да уврежда ничии интереси , а заплатената от нея цена е била съответна на състоянието на процесните имоти .  Сочи доказателства .

 

Пристъпвайки към разглеждане на делото по същество съдът обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и съобрази относимите разпоредби на закона, при което прие следното.

  Представена е заповед за възлагане на ревизия от 22.08.2011 г. връчена на ответното дружество „Дикс 2001”  ЕООД на 25.08.2011. Представен е и  препис от ревизионен акт №*********/07.03.2012 г., с който са установени задължения на ответника „Дикс 2001”  ЕООД за довнасяне в размер на 155861,96 лв. за ДДС и 48284,40 лв- лихви. Ревизионният акт е връчен на ответното дружество на 02.04.2012 г. , видно от разписката към същия.  Признава се от ищеца, че главницата по ревизионния акт е платена, а дължими са останали лихвите в размер на 48284,40 лв.С представеният нотариален акт №23/20.07.2016 г., том ІІ, нот.д.№203/2016 г. на нотариус Ройдев, ответното дружество е продало на ответницата И. двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 35033.5.435.33 по КККР на гр.Каблешково, находяща се в гр.Каблешково, местността „Давалий” №30, заедно с басейн от 40 кв.м., която сграда се намира в комплекс „Флорал медоус” състоящ се от 39 бр. двуетажни жилищни сгради за сумата от 18200 лв.  при данъчна оценка на имота посочена в същия нотариален акт и съгласно представеното удостоверение в размер на  8719 лв.,  Представен е и нотариален акт № 24/20.07.2016 г., томІІ, нот.д. №204/2016 г. на нотариус Ройдев, с който ответното дружество е продало на ответницата И. поземлен имот с идентификатор 35033.188 по КККР на гр.Каблешково, с площ от 5770 кв.м. с трайно предназначение земеделска земя, начин на трайно ползване – нива за сумата 1780 лв., при посочена данъчна оценка в същия н.а. и удостоверението за данъчна оценка размер от 669,90 лв.  По делото е извършена съдебно техническа експертиза, видно от заключението, на която към датата на сключване на сделката имотът е със степен на довършеност груб строеж, без да е въведен в експлоатация и няма акт обр.16. Към 20.07.2016 г. пътна инфраструктура не е изградена, площадков водопровод не е изграден, площадкова канализация е изпълнена, както и трафопост, но с временно ел.захранване. Пазарната стойност на двуетажната еднофамилна къща е 32800 лв., а на земеделската земя е 20 400 лв.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи: По естеството си исковете по чл. 216, ал. 1 от ДОПК са вид обезпечение за фиска, тъй като чрез тях кредиторът на публични вземания-държавата чрез НАП, респ. общините реализира потестативното си право, определени увреждащи сделки да се считат за недействителни по отношение само на него, но в отношенията на страните по тях да запазят обвързващото си действие (решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о. ВКС).

В чл.216, ал.1, от ДОПК е предвидено, че недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, т. 2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото и  т.4  сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. В чл.216, ал.3 от ДОПК пък е предвидено, че  извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по ЗЗД могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

По предявеният иск с правно основание по чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК съдът прие следното: За да е основателен този иск е необходимо да се установи, че длъжникът по публични задължения след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения е сключил възмездна сделка, с която се е разпоредил със свои имуществени права, като даденото от него значително надхвърля получената насрещна престация. В случая безспорно се установява, че процесните сделки са сключени след 25.08.2011 г. -датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, както и след връчване на самия ревизионен акт, с който са установени публични задължения в размер на 155861,96 лв. за ДДС и 48284,40 лв- лихви. От тази сума към 20.07.2016 г. момента на процесните сделки дължими са били 48284,40 лв. лихви, а останалата сума е била погасена от ищцовото дружество. По повод възражението, че задължението за заплащане на лихви е  погасено по давност , съдът намира, че същото е неоснователно предвид това, че в случая тригодишния давностния срок по чл.111в.  от ЗЗД, на който се позовават ответниците е започнал да тече след влизане в сила на решение №2014/24.02.2015 г. по адм.дело №6044/2014 г. на ВАС, с което е потвърдено решение №296/28.02.2014 г. по адм.дело №1627/2012 г. на БАдм.С, с което е отхвърлена жалбата на ответното дружество срещу процесния ревизионен акт и към 20.07.2016 г. не е изтекъл три годишен давностния срок на задължението за лихви. Отделно от това обстоятелството дали вземането е погасено по давност е ирелевантно в настоящия спор, предвид това, че предмет на производството не са самите вземания, а специфичните им обезпечения предвидени в ДОПК, респ. в ЗЗД, като елемент от фактическия състав, в който не е включено самото вземане. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и правилно се установява, че пазарната стойност на двуетажната еднофамилна къща е 32800 лв., а на земеделската земя е 20 400 лв. Оспорваните сделки са извършени от ответното дружество на цена 18200 лв.  за двуетажната къща и 1780 лв. за земеделската земя, за които суми тези имоти са продадени на ответницата. При съпоставяне на общата стойност, за която  са  сключени атакуваните сделки -19980 лв. и общата пазарна стойност -53200 лв. е видно, че пазарната стойност на имотите премет на атакуваните сделки надвишава с повече от 2,5 пъти стойността, на която са сключени сделките. Атакуваните сделки са възмездни и имат за предмет имуществени права на длъжника и при установеното  значително разминаване между даденото и полученото по всяка от тях,  същите следва да се приемат за относително недействителни спрямо държавата на основание чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК .  В случая по повод възраженията на ищцовото дружество, следва да се отбележи това, че обстоятелството дали  органите по приходите са наложили  обезпечителни мерки по реда на чл. 121 от ДОПК , които да обезпечат вземането на фиска е напълно ирелевантно, доколкото предпоставките за недействителност на разпоредителните действия изчерпателно са посочени от закона и всякакви други обстоятелства са без значение за правото на държавата да иска обявяване за недействителни спрямо нея на сделките сключени след връчване на .

Поради уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдът намира ,че не следва да бъде разглеждани предявеният при условията на евентуалност искове  по  чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК и по чл.216, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.135,ал.1 от ЗЗД.

Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 167лв. , от които 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и 17 лв. командировъчни разходи, като от тази сума всеки от ответниците следва да заплати 83,50 лв.. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на Районен съд гр.Поморие и д.т. 199,80 лв.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА  за относително недействителен на основание чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК  по отношение на държавата чрез Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при Териториална дирекция Бургас, офис Ямбол на Национална агенция по приходите с адрес за призоваване гр.Ямбол, ул.”Дж.А.” №6, ет.4, ст.16., на  договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №23/20.07.2016 г., том ІІ, нот.д.№203/2016 г. на нотариус Хр.Ройдев с район на действие РС-Поморие с който  „Дикс2001”ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ЕИК128056432, представлявано от Д.С. е продало на Г.Я.И., ЕГН********** двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 35033.5.435.33 по КККР на гр.Каблешково, общ.Поморие  одобрени със Заповед№РД-18-37/27.07.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.Каблешково, местността „Давалий” №30, комплекс „Флорал Медоус”, построена в имот с идентификатор 35033.5.435 по КККР на гр.Каблешково, заедно с правото на собственост върху техническо съоръжение- басейн с площ от 40 кв.м..

ОБЯВЯВА  за относително недействителен на основание чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК  по отношение на държавата чрез Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при Териториална дирекция Бургас, офис Ямбол на Национална агенция по приходите с адрес за призоваване гр.Ямбол, ул.”Дж.А.” №6, ет.4, ст.16., на  договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №24/20.07.2016 г., том ІІ, нот.д.№204/2016 г. на нотариус Хр.Ройдев с район на действие РС-Поморие с който  „Дикс2001”ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ЕИК128056432, представлявано от Д.С. е продало на Г.Я.И., ЕГН**********, поземлен имот с идентификатор 35033.3.188 по КККР на гр.Каблешково, общ.Поморие, одобрени със Заповед№РД-18-37/27.07.2015 г. на Изпълнителния директор на АГККс площ от 5770 кв.м. с трайно предназначение на територията-земеделска земя, начин на трайно ползване-нива. 

ОСЪЖДА „Дикс2001”ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ЕИК128056432, представлявано от Д.С. и  Г.Я.И., ЕГН**********  да заплатят на държавата чрез Главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при Териториална дирекция Бургас, офис Ямбол на Национална агенция по приходите сумата 83,50 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА „Дикс2001”ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол и  Г.Я.И. да заплатят в полза на държавата по сметка на РС-Поморие д.т.199,80 лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :