Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №16153 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът В.С.С. твърди, че на 06.10.2017 г. ответникът,
като телевизионен оператор, излъчил по телевизионната програма „N.“ емисии
„Новини“ – Н. наN./следобедна емисия/ от 16:00 часа, Н. наN./централна емисия/
от 19:00 часа и Н. наN./късна емисия/ от 23:30 часа, материали „В.С. заплашва
телевизионния водещи В.Н.“, „Депутат и вицепремиер със заплахи към телевизионен
водещ“, „Заплахи в ефир към колегата В.Н.“. Сочи, че в предаванията
разпространени от 16:00 часа Н. наN./следобедна
емисия/, както и в емисията „Н. на N.“ от 19:00 часа са разпространени следните неверни и
клеветнически твърдения: „Депутат и вицепремиер със заплахи към телевизионен
водещ. Тази сутрин А.Т.и В.С. обясниха на В.Н. как трябва да върши работата си.
Последва вълна от реакции.“ В емисията „Н. на N.“ от 19:00 часа са разпространени
следните неверни и клеветнически твърдения: „Заплахи в ефир към колегата ни В.Н.“,
„Заплахи в ефира на Нова. Тази сутрин двама политици си позволиха безпрецедентни
думи към журналисти. Депутатът отH.А.Т.и вицепремиерът В.С. отправиха
индиректни заплахи към колегата ни В.Н.. Поводът – въпросите на водещия…“. В
късната емисия „Н. на N.“ от 23:30 часа са разпространени следните неверни и
клеветнически твърдения“ „Властта заплаши журналист в ефир. Това стана на живо
по Нова. Депутатът отH.А.Т.и вицепремиерът В.С. размахаха пръст на колегата В.Н..
Заплахите дойдоха в отговор на въпроси за приятелско-роднинските кръгове в
управлението и сделката за изтребителите „Грипен“. Поддържа, че изложените
неверни и клеветнически твърдения, излъчени в посочените по-горе новинарски
емисии, целят неговото дискредитиране пред
обществото и накърняват репутацията му. Сочи още, че посочените
клеветнически твърдения му причинили сериозни и продължителни негативни емоции
и продължително психическо напрежение, станал обект на множество оскърбления,
подигравки, негативни квалификации и закани, преживял и продължава да търпи
сериозно безпокойство и притеснение, изпитва постоянно нервно напрежение,
чувства се изключително унижен. Счита, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществените вреди е в размер на 30 000,00 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2017 г. до
окончателното изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът „Н.Б.Г.” АД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва негови служители да са приписвали
клеветнически твърдения по отношения на ищеца, както и че същият е претърпял
сочените вреди и размера на същите. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По делото не се спори, а и е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че ответникът, като телевизионен
оператор, е излъчил на 06.10.2017 г. по телевизионната програма „N.“ емисии
„Новини“ – Н. наN./следобедна емисия/ от 16:00 часа, Н. наN./централна емисия/
от 19:00 часа и Н. наN./късна емисия/ от 23:30 часа, материал, озаглавен „В.С.
заплашва телевизионния водещи В.Н.“.
От приетото по делото заключение на СТЕ от 12.06.2018
г., което съдът кредитира напълно, се установява, че при участието на ищеца в
предаването „Здравей България“ с водещ В.Н., излъчено поN.на 06.10.2017 г., са
произнесени следните реплики: В.С. – „Кой е той? Кой е той? Това е кмета. Със…
ще продължаваме с тази глупава тема. Вие с конкурс ли сте назначен така да Ви
питам?“, В.Н. – „Тя не е. Тя не е. Ама чакайте аз не съм на длъжност, на която
се изисква конкурс.“, В.С. – „С конкурс ли сте назначен? Сложили са Ви на
временен договор и са Ви удължили.“, В.Н. – „И вашия конкурс…“, В.С. – „Нали. И
останахте сам на всичкото отгоре.“, В.Н. – „Това какво общо има.“, В.С. – „Ами.
Такива кадрови.“, В.С. – „Вие нямата ли роднини? Те не работят ли някъде?“, В.Н.
– „Ми работят.“, В.С. – „Къде работят? Използвали са връзките на водещия на
Нова телевизия.“, В.Н. – „Най-вече.“, В.С. – „Точно това е станало. Бъдете
сигурни. Утре, ако съм злонамерен, ще разработя един Викторгейт.“, В.Н. – „Ако
сте злонамерен. Добре. Това ли Ви е отговора всъщност?“, В.С. – „Е, така се
правят. Глупавите кампании, да. А глупави кампании за глупави хора, за ниско
интелигентни избиратели или електорат. Е, за това е.“.
От приетото по делото заключение на СТЕ от 10.10.2018
г., което съдът кредитира напълно, се установява, че на 06.10.2017 г. в Н.
наN./следобедна емисия/ от 16:00 часа са произнесени следните реплики от водещата
на новинарската емисия: „И още от сутринта. Горещите политически теми станаха
повод за недопустими оценки и коментари за работата на водещия на „Здравей
България“ В.Н. от страна на негови гости. Нова телевизия приема отправянето на
заплахи от публични личности към журналисти за недопустимо поведение.
Ръководството на медията застава зад В.Н. и останалите журналисти, чиято работа
е да задават въпроси. Квалифицирането на журналистическите въпроси вместо
даването на отговори е опит за подмяна на актуалните теми. Междувременно от
партияH.се дистанцираха от изказването на депутата си А.Т.. В позицията до
медиите от партията заявиха, цитирам: „За нас няма лоши и неудобни въпроси, а
неточни отговори.“. В Н. наN./централна емисия/ от
19:00 часа, излъчени на 06.10.2017 г., са произнесени следните реплики от водещите
на новинарската емисия: „Заплахи в ефир към колегата ни В.Н..“, „Заплахи в
ефира на Нова. Тази сутрин двама политици си позволиха безпрецедентни думи към
журналист.“, „Депутатът отH.А.Т.и вицепремиерът В.С. отправиха индиректни
заплахи към колегата ни В.Н.. Поводът, въпросите на водещия за конфликт междуH.и
БСП за роднинските назначения в местната власт и за сделката за изтребителите
„Грипен.“, „Нова телевизия приема отправянето на заплахи от публични фигури към
журналисти за недопустимо поведение.“, „Ръководството на медията застава зад В.Н.
и останалите журналисти, чиято работа е да задават въпроси. Квалифицирането на
журналистическите въпроси вместо даването на отговори е опит за подмяна на
актуалните теми.“, „В допълнение към позицията на ръководството на медията и
ние журналистите излязохме със становище, в което осъждаме остро всеки опит за
намеса в работата ни.“, „Право на всеки журналист е да задава въпроси, свързани
с дневния ред на българското общество, особено когато са неудобни за
политиците. Откровените заплахи в ефир противоречат на принципите за свобода на
словото и внушават намерение за саморазправа и злоупотреба с власт.“, „В.С.
публикува позицията си във Фейсбук, според която: „Трябва да си предубеден,
заблуден или платен“, за да възприемеш думите му като заплаха. Оправя критики
към вдигналите се в защита на В.Н., че са мълчали, когато са били опожарявани коли на телевизия „СКАТ“. В Н. наN./късна емисия/ от 23:30 часа, излъчени на
06.10.2017 г., са произнесени следните реплики от водещите на новинарската
емисия: „Властта заплаши журналист в ефир. Това стана тази сутрин на живо по
Нова. Депутатът отH.А.Т.и вицепремиера В.С. размахаха пръст на колегата В.Н..
Заплахите дойдоха в отговор на въпроси за приятелско-роднинските кръгове в
управлението и сделката за изтребителите „Грипен.“, „Нова телевизия приема
заплахите от публични фигури към журналисти за недопустими. Медията застава зад
В.Н. и останалите журналисти и смята, че квалифицирането на въпроси вместо
даването на отговори е опит за подмяна на актуалните теми. А ние колегите на
Виктор осъждаме всеки опит за намеса в работата ни и си запазваме правото да
задаваме неудобни въпроси, особено когато са неудобни за политиците. Откровените
заплахи в ефир застрашават свободата на словото и внушават намерение за
саморазправа и злоупотреба с власт.H.се разграничи от думите на депутата си и
ги нарече лично мнение. Официално от партията смятат, че свободната
журналистика има право да пита, а скандалът се превърна в най-обсъжданата тема
в парламента.“, „Часове след скандала депутатът и вицепремиерът се включиха с
обяснения. А.Т.твърди, че не е искал да заплашва колегата ни. Всъщност бил
загрижен, че Виктор може да си навлече гнева на влиятелни хора. Казва, че е
разбран погрешно, но все пак се извинява. В.С. казва: „Трябва да си предубеден,
заблуден или платен, за да възприемеш думите му като заплаха. И критикува
защитниците на Виктор, че мълчали, когато е имало посегателства срещу неговата
телевизия.“.
От показанията на свид. В.Н. Димитров се установява,
че ищецът е участвал в предаването „Здравей България“ на 06.10.2017 г. и при
участието му е произнесъл следните реплики: „Останахте сам на всичкото
отгоре.“, „Утре, ако съм злонамерен, ще разработя един „Викторгейт“. Свидетелят
сочи още, че е изпитал негативно усещане от тези реплики, но контекстът не е бил
в негативен смисъл и възприел първата реплика в смисъл „Ако не си много кротък,
ще изчезнеш.“. Втората реплика е била в смисъл, че на всеки в тази страна може
да му бъде приписано престъпление или да му бъде приписано нещо, което реално
не е извършил, но общественото мнение да го възприеме, т.е. истината да бъде
подменена. Свидетелят твърди още, че не е възприел, че ищецът би го направил,
но че той е вицепремиер и има много информация и знае, че в тази държава, на
която е вицепремиер, може на невинен човек да му бъде приписано престъпление,
той да е невинен, но да излезе публично, че е виновен за нещо. Възприел, че е
възможно да се случи и че неговото поведение е по-скоро предупреждение, че в
нашата страна може да се припише престъпление на даден човек и като за него
лично, както и че е възможно да му организират някаква друга проверка.
От показанията на свид. Д.Х.се установява, че след
участието на ищеца в предаването „Здравей България“ по Нова телевизия на
06.10.2017 г. е имало кампания, в която ищецът е обвиняван, че заплашва
журналисти, за да ги отклони от задаването на неудобни въпроси, че
злоупотребява с власт и със своето положение на хора от етажите на властта. В
новинарските емисии по Нова телевизия на същата дата в 16:00 часа, 19:00 часа и
в късната емисия една от водещите новини е била, че ищецът заплашва водещия на
предаването. Свидетелят сочи още, че ищецът е гледал тези новинарски емисии и
те са предизвикали в него голямо огорчение и възмущение, защото са преиначавали
фактите и са лансирали неистинска новина. Това се е коментирало многократно и в
следващите дни, ищецът е считал, че името му е било очернено, усещал е срива на
имиджа и на репутацията му в обществото, станал е раздразнителен.
От показанията на свид. П.Г.се установява, че след
процесното участие на ищеца в сутрешния блок на Нова телевизия последният е бил
доста разтревожен, тъй като срещу него е имало негативна медийна кампания, бил
е омерзен от цялата кампания, притеснявал се е от реакцията на обществото и
отражението върху имиджа на неговите дружества. Свидетелят сочи още, че ищецът
дълго време е изживявал това нещо, не е ходил след това на други участия в
предявения по Нова телевизия, притеснявал се е и от отзвука в неговата медия,
сред неговите служители, искал е да напусне дружествата, в които участва.
По делото е представено писмо, изх. №718/13.10.2017
г., изходящо от ответното дружество, в което се сочи, че по повод искане на
ищеца за упражняване право на отговор по повод процесните новинарски емисии,
такава позиция е намерила място в „Н.“ наN.от 06.10.2017 г. и на 08.10.2017 г.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Основен принцип в правото
е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 ЗЗД е предвидено
изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на отговорност
по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът
е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на
вредата да има вина за причиняването и. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са:
деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието,
причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието
трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на
противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се
предполага, а следва да се докаже от увредения.
Съдът, приема, че ответното
дружество, като телевизионен оператор, има качество на възложител по отношение на съдържанието на новинарските емисии, които излъчва, защото като възлагане
на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД следва да се третира натоварването на други
лица с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащия
упражнява собствената си дейност - в случая дейността по представяне и
разпространение на информация чрез телевизия. Тази дейност се извършва
в интерес на телевизионния оператор, което дефинира положението му като възложител по
отношение на авторите на излъчените новинарски емисии. В случая от съществено значение е фактът, че
ответното дружество, като възложител и разпространител на информация чрез телевизия, е имало възможност да
контролира и направлява характера и съдържанието на новинарските емисии. Съдът изцяло възприема изразеното становище в Решение №581/30.09.2010 г. по гр.д.
№1019/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение №404/13.07.2010 г. по гр. д.
№907/2009 г., на ІІІ ГО на ВКС, в които е възприето, че издателят на печатно
произведение/телевизията, чрез своите длъжностни лица носи отговорност за
верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване. Издателят/телевизията чрез своите длъжностни
лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали/репортажа или новинарската емисия и носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД в качеството
на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни
материали/излъчване на репортаж или новинарска емисия. Дали авторът на
публикацията/репортажа или новинарската емисия се намира в трудовоправни
или гражданскоправни отношения с издателя/телевизията или е свободно практикуващ
журналист или гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл.49 ЗЗД. Отделно от това
следва да се съобрази, че съгласно нормата на чл.17 ал.1 ЗРТ
доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните
услуги.
С оглед на гореизложеното, съдът приема че „Н.Б.Г.”АД има качество на възложител
по отношение на автора на новинарските емисии, поради което е пасивно
легитимирана страна по предявеният иск. В тази връзка съдът приема, че ответникът отговаря за вредите, причинени
от съдържащите се в тях неверни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца.
Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на
всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез
звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто
име на другиго /ал.2/, изразяването и разпространяването на мнение не е
противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат
да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството и. Ако се касае за лице,
чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка,
които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява
противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не
подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.
3а вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти,
разпространени с печатно произведение или по
телевизия, доколкото позорят
адресата. Но и в този случай издателят/телевизията не носи отговорност, ако
позорящите факти са верни.
Възможната колизия на
прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една страна и
засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 КРБ. С посочените разпоредби
изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се
разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно
защитени ценности - каквито са правата и доброто име на гражданите.
Прокламираната с чл.40 ал.1 КРБ свобода на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не
се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито
на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.
Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата
на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на
обстоятелствата на всеки отделен случай.
Според решение №62/06.03.2012 г. по
гр. д. №1376/2011 г. на ІV ГО на ВКС, оценъчните съждения не
могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.
За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и
оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на
автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не
засягат достойнството на личността, т.е. ако не съставляват
обида.
Според изразеното в
цитираните разпоредби и практиката на ВКС, съдът намира че
употребените в новинарските емисии изрази представляват възпроизвеждане на обстоятелства
от обективната действителност, т.е. същите имат характер на фактически твърдения. Нито един от изложените в процесните
емисии и описани по-горе факти не бе установен в настоящото производство от
ответника, поради което само на това основание публикацията сочи на
неправомерност, тъй като не са спазени правилата за добра журналистическа
практика, вменяваща задължение за публикуване/излъчване само на достоверна
информация. От събраните по делото доказателства не се установи ищецът при
участието си в предаването „Здравей България“ на 06.10.2017 г. да е отправял
каквито и да заплахи към водещия на предаването В.Н.. При цялостния прочит на
процесното интервю използваните от ищеца изрази „…и останахте сам на всичкото
отгоре…“, „…утре, ако съм злонамерен, ще разработя един В.…“ в контекста на
разговора не могат да се възприемат като каквато и да е заплаха към водещия В.Н.
от страна на ищеца в качеството му на публична личност – вицепремиер на
Република България, нито като намерение за саморазправа и злоупотреба с власт,
т.е. при внимателен анализ на цялото интервю с ищеца в предаването „Здравей България“ не се установяват заплахи на ищеца към водещия В.Н.. Това е така, защото разглежданото интервю следва да
бъде възприемано в неговата цялост, а не - отделни изречения да бъдат
разглеждани изолирано - извън контекста на целия разговор. Фактът на заплахите не се установи безспорно и
категорично дори и от показанията на водещия В.Н., разпитан като свидетел в
рамките на производството по настоящето дело, който заяви, че е изпитал
негативно усещане от процесните реплики, но контекстът не е бил в негативен
смисъл, както и че не е възприел, че ищецът би го направил, както и че по
принцип в България може на невинен човек да му бъде приписано престъпление. В
показанията на този свидетел липсват твърдения за конкретна заплаха към него в
качеството му на журналист и водещ на телевизионно предаване.
Същевременно обаче, настоящият съдебен състав намира,
че в излъчената емисия „Новини“ – Н. наN./следобедна емисия/ от 16:00 часа не
се съдържат сочените от ищеца клеветнически твърдения, доколкото се установи,
че използваните в тази емисия изрази, описани по-горе, не визират ищеца, а
визират участието в предаването „Здравей България“ и поведението в това
предаване на друго лице.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗРТ, лица и държавни и общински органи, засегнати в
линейни медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой
представител, имат право на отговор. Видно
от представеното и описано по-горе писмо, изходящо от ответника, такъв отговор
не е бил предоставен на ищеца, доколкото цитираната отразената позиция на ищеца
е цитат от негова публикация във Фейсбук, а не предоставено му от медията право
на отговор, т.е ответникът не е обезпечил възможността ищецът да упражни регламентираното в чл.18 ЗРТ право на отговор.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира,
че в причинна връзка с процесните клеветнически твърдения ищецът е претърпяла негативи и неудобства. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се
определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа
обективни и доказани по делото факти. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
При определяне на обезщетението съдът съобрази естеството на извършеното
деяние - публично, чрез телевизия с национално покритие в централна и вечерна
новинарски емисии,
станало достояние на неограничен кръг от хора, възрастта на пострадалото лице,
негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от
извършения деликт, отражението на материала, както в личен, така и в
професионален план. Същевременно съдът отчита и фактът, че разпространената
клеветническа информация е засегнала усещането за чест, достойнство и
справедливост в обществото на лицето и като цяло няма данни да е с прекалено дълготраен
характер. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелствата,
че липсват доказателства изживяните нервно-психическо
напрежение и притеснения да са в значителна степен, тъй като не са
довели до болестни изменения в психиката на ищеца, а са
преживени само негативни усещания и неудобства. Липсват категорични
доказателства за обективни прояви на психическия тормоз и
стрес. Следва да бъде съобразена и социално икономическата
обстановка в страната, условията на живот и заеманата от ищеца публична личност
– вицепремиер на Република България, за определяне на справедливо обезщетение,
тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато
не е целта на закона.
С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата
от 15 000,00 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 600,00 лв., представляваща
държавна такса, сумата от 250,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и
сумата от 750,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника
на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената част
от исковете в размер на сумата от 250,00 лв., представляваща депозит за вещо
лице и сумата от 918,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението
на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между
ищеца и Адв. дружество „Д., А. и С.“, според което ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата 2400,00 лв. с ДДС.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до
минималния размер или сумата от 918,00 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Н.Б.Г.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.С.С., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – чрез адв. Д. И., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 15
000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от излъчени
по телевизионната програма „N.“ емисии „Новини“ – Н. наN./централна емисия/ от 19:00
часа и Н. наN./късна емисия/ от 23:30 часа, материали „В.С. заплашва
телевизионния водещи В.Н.“, „Депутат и вицепремиер със заплахи към телевизионен
водещ“, „Заплахи в ефир към колегата В.Н.“, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 30 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати
сумата от 1600,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
В.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Д. И., да заплати на „Н.Б.Г.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1168,00
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: