Разпореждане по дело №1780/2017 на Районен съд - Плевен

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

 

 

Днес, 04.08.2017г. в гр.ПЛЕВЕН, съдията - докладчик по НОХД № 1780/2017 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН – АСЕН ДАСКАЛОВ, след като се запозна с материалите по досъдебно производство № Д - 274/2016 г. по описа на РП - ПЛЕВЕН, намира за установено следното:

Внесен е обвинителен акт против Е.Е.А. *** – за престъпление по чл.206 ал.3 вр.ал.1 НК.

Делото е родово подсъдно на РС – ПЛЕВЕН. Не са налице основания по смисъла на чл.24, 25 и 26 НПК за прекратяване или спиране на наказателното производство.

При провеждането на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице.

Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, описано е развитие на отношенията между две дружества - “ТЕДИ – 85“ ЕООД – ВАРНА и „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД – СОФИЯ - във връзка със сключен между тях договор за финансов лизинг. Следва да бъде напомнено, че се касае за търговска сделка, по която страни се явяват именно посочените две юридически лица, но не и физическите лица, които ги представляват, какъвто към момента на сключване на договора, за “ТЕДИ – 85“ ЕООД – ВАРНА се е явявал Е.Е.А.. В обвинителния акт се посочва, че обвиняемият А., към периода 04.04.2011г. – 06.11.2012г. бил едноличен собственик на капитала на “ТЕДИ – 85“ ЕООД – ВАРНА.

На първо място и преди всичко - поставя се въпроса – какво според Прокуратурата е личното участие на обвиняемия на фона на посочената търговска сделка, щото да му бъде повдигнато обвинение за престъпление по чл.206 НК. На този въпрос, внесеният обвинителен акт не дава задоволителен отговор. Вместо това се посочва, че вещите по договора /определено аграрно оборудване/ били предадени с Приемо – предавателен протокол от 04.05.2011г. именно на Е.А., както и че на неустановена дата през 2012г. последният решил да присвои същите вещи. Прокурорът посочва, че:

„В изпълнение на своето решение първоначално спрял да плаща дължимите от дружеството лизингови вноски.

Поради неизпълнение от страна на Лизингополучателят на Договора за лизинг, на 02.11.2012г. му била връчена Нотариална покана рег.№ 3964, том 1 от 02.11.2012г. на нотариус Елена Дионисова с рег.№ 190 с район на действие РС Варна. Поради неплащане на дължимите суми в посочения седмодневен срок договорът за лизинг бил прекратен считано от 10.11.2012г. В горепосочената нотариална покана бил даден три дневен срок за връщане на имуществото – обект на договор за лизинг № 92772, който срок изтекъл на 05.11.2012г.

На 06.11.2012г. в изпълнение на своето престъпно решение, вместо да предостави вещите на Лизингодателят в гр.Плевен, обвиняемият А. се разпоредил с тях в свой личен интерес като ги продал на трето неустановено лице, а получените средства употребил за лични нужди.“

С така цитираното се изчерпват фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, въз основа на които Прокуратурата е повдигнала обвинение по чл.206 ал.3 НК. Прави впечатление, че:

-         твърди се, че обвиняемият е спрял да плаща дължими от страна на дружеството вноски, при положение, че изпълненията на задълженията на същото са част от неговата дейност, а не – част от дейността на физическото лице – управител/едноличен собственик на капитала;

-         неясно е в чия фактическа власт са се намирали инкриминираните вещи към момента на твърдяното от Прокуратурата разпореждане с тях: следва да бъде напомнено, че от гледна точка на обективната съставомерност по чл.206 НК е релевантно държането на същите вещи, а никъде не се твърди, че те са били във фактическа власт именно на обвиняемия А. към 06.11.2012г. Споменатото по – горе приемо – предаване съвсем не дава възможност да се направи еднозначен извод, че считано от 04.05.2011г. аграрното оборудване е било именно във фактическа власт на обвиняемото лице;

-         неясно е в какво изобщо се е изразило твърдяното разпореждане от страна на обвиняемия с инкриминираните вещи: най – общо се твърди, че се касае за покупко – продажба, при която обаче купувачът е неустановен, а не е посочено и къде се е състояла тази покупко – продажба, съответно – предаването на инкриминираните вещи на купувача. Последният момент, впрочем, има пряко отношение към въпроса за местната подсъдност/подследственост по делото и също се явява неизяснен. На практика, липсват каквито и да било факти и обстоятелства, свързани с датата 06.11.2012г. освен неконкретизираното посочване на продажба – неясно на кого, къде, при какви обстоятелства и не на последно място – дали при тази продажба обвиняемият е действал като физическо лице или като управител/представляващ търговското дружество “ТЕДИ – 85“ ЕООД – ВАРНА;

-         неясно е каква е връзката между посоченото от Прокуратурата спиране на плащанията по лизинговия договор между двете търговски дружества и твърдяното последвало разпореждане от страна на обвиняемия с инкриминираните вещи. Остава се с впечатление, че според тезата на държавното обвинение, Е.А. е обективирал намерението си да държи определените вещи като свои още преди твърдяната им продажба на 06.11.2012г., което още веднъж поставя въпросите: кога, къде и какво се твърди, че обвиняемият е извършил, щото да бъде квалифицирано същото деяние като такова по чл.206 ал.3 НК;

-         още по – неясна обаче е връзката между посоченото от Прокуратурата спиране на плащанията по лизинговия договор между двете търговски дружества и твърдяното последвало разпореждане от страна на обвиняемия с инкриминираните вещи предвид обстоятелството, че по – нататък в обвинителния акт се посочва, че „за да прикрие планираната си престъпна дейност, обвиняемият Е.Е.А. решил да прехвърли формално собствеността на фирмата на трето лице“ – и че това прехвърляне е било вписано на 24.10.2012г., т.е. още преди датата 06.11.2012г. Това на свой ред, отново поставя въпроса – в чия фактическа власт са се намирали инкриминираните вещи към 06.11.2012г., при положение, че дяловото участие на обвиняемия в дружеството-лизингополучател към тази дата, е било прекратено.

Вярно е, че единствено Прокуратурата е компетентна да прецени предпоставките за наказателно преследване и необходимостта от повдигане на обвинение пред Съда за извършено престъпление от общ характер. Тези нейни правомощия обаче не променят принципното положение, че предназначението на обвинителния акт е да формулира фактическите и юридическите предели на обвинението по начин, който от една страна – да гарантира правото на защита на обвиняемия, а от друга – да даде възможност на останалите страни да реализират съответните си права в бъдещото съдебно производство и не на последно място – Съдът да има възможност да се произнесе по съществото на повдигнатото обвинение. При наличния обвинителен акт обаче, неясен е както механизма на твърдяното престъпление, за което е повдигнато обвинение, така и твърдяното лично участие на обвиняемия в него. Впрочем, налице е и противоречие при индивидуализацията на инкриминираните вещи в обстоятелствената част и обвинителния диспозитив и по – конкретно – в обстоятелствената част се посочва, че се касае за „Трактор Арамтрак 804, рама М475COS003805“, а в диспозитива – за „Трактор Арамтрак 804, сериен № М475COS003806“.

Съобразно приетото дотук съдията - докладчик намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено, като делото бъде върнато на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила - чрез законосъобразното извършване на съответните процесуални действия, при съобразяване мотивите на настоящото разпореждане.

Водим от горното и на основание чл.249 ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК, съдията - докладчик

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1780/2017г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН и ВРЪЩА делото на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛЕВЕН - за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, при съобразяване на мотивите, изложени в настоящото разпореждане.

Препис от разпореждането да се изпрати на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, на обвиняемия и неговия защитник, които имат право да го атакуват пред ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН - в седмодневен срок от получаване на преписа, по реда на Глава Двадесет и втора от Наказателно – процесуалния кодекс.

        

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: