РЕШЕНИЕ
гр. София, 9 Май 2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и осми април януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 7852 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът И.Е.И. твърди, че пострадал
като пътник, при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11/10/2014 год. по
пътя между селата Маслиново и Мост и причинено от водача на лек автомобил Мазда
с рег.№ Х *****И.Д.Г.. Твърди, че пътувал с поставен предпазен колан. Произшествието
настъпило, след като водачът на лекия автомобил се блъснал в З.на лява гума на
спряло аварирало превозно средство – товарен автомобил Мерцедес с рег.№ *******.
Твърди, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил била
застрахована при ответното дружество. В резултат от произшествието, ищецът
претърпял фрактура на лява раменна кост, извършена била оперативна интервенция
с открито наместване и вътрешна фиксация с метална остеосинтеза, поставена била
гипсова имобилизация. В продължение на месеци, ищецът не можел да се обслужва
сам. С гипс той останал шест месеца, като дори и след това изпитвал болки и се
налагало да пие обезполяващи средства. До подаване на исковата молба движенията
на ръката му не били възстановени в пълен обем. Освен това той изживял силен
стрес от катастрофата и не можел да спи. Моли ответникът да му заплати
обезщетение за имуществени вреди – разходите за ортеза, за заключващ пирон, за
лекарства на обща стойност 1582.77 лева, както и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 35 000 лева. Претендира законна лихва върху всяка една от
посочените суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „О.“ АД оспорва исковете,
тъй като не били налице всички елементи от фактическия състав, водещ до
възникване на отговорността на застрахователя. Счита, че не са налице
достатъчно данни произшествието да е причинено от водача на лекия автомобил, в
който пътувал ищецът. Оспорва вредите да са възникнали в резултат от
произшествието Прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
пътувал без поставен предпазен колан. Размерът на иска за неимуществени вреди
намира за завишен, а относно имуществените вреди – счита, че не е доказано
извършване на разходите. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ответника И.Д.Г. заявява
бланкетно, че оспорва исковете.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 11/10/2014г., на път № 507 след с.Маслиново в посока към
гр.Кърджали, настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил Мазда с рег.№ Х *****–
И.Д.Г., поради движение с несъобразена скорост на десен завой се ударил в спрял,
поради авария и обозначен с триъгълник, товарен автомобил Мерцедес с рег.№ *******. Образуваното във
връзка с произшествието наказателно производство е прекратено с Постановление
от 1/7/2015 год.
Ищецът И.И. претърпял операция за
открито наместване на фрактура, с вътрешна фиксация хумерус, поставена била
имобилизация.
Ищецът заплатил суми в размер на
55.25 лева за ортеза; 27.52 лева за
лекарства калций, енетра, нимезил,
аулин, дурацеф и 1500 лева за остеосинтеза.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че при произшествието ищецът получил
счупване на лява раменна кост, което се намира във връзка с произшествието.
Болките от травмата били с висок интензитет през първите 10-15 дни, а така също
и след проведената оперативна интервенция; болки имало и при отстраняване на
поставената метална остеосинтеза. До възстановяване на нормалните движения на
лявата ръка комфортът на живот бил променен, поради нуждата да се ползва чужда
помощ и невъзможността за физическо натоварване на ръката, което продължило
около 4-5 месеца. За вбъдеще не се очаквало влошаване на здравословното
състояние от увреждането. Според вещото лице разходите, доказани с платежните
документи, били относими към лечението на ищеца.
Вещите лица по комплексната автотехническата
и медицинска експертиза дават заключение, че авариралият товарен автомобил е бил
видим от 60 метра, а опасната зона за спиране на лекия автомобил била 51 метра,
от което вещите лица правят извод, че автомобилът е имал възможност да спре;
поставен бил и светлоотразителен триъгълник, като не било ясно кой точно е
ударил триъгълника – дали процесният лек автомобил или друг. Водачът на лекия
автомобил З.ействал спирачките, но със закъснение. Според вещите лица, липсата
на други увреждания по ищеца, освен счупената лява раменна кост, води до извод,
че той е бил с поставен колан. За това свидетелствал и фактът, че увреждането
било причинено от удар от страната на контакт между лекия и товарния автомобил.
Свидетелката П.И.Г.заявява, че знае за произшествието
с ищеца. След катастрофата той бил с подута лява ръка, която впоследствие се
оказала счупена. В болницата му сложили закрепващ пирон, поставен бил гипс за
5-6 месеца. Свидетелката се грижела за ищеца. След сваляне на гипса минали още
5-6 месеца преди той да започне да си служи с ръката. Свидетелката заявява, че,
след катастрофата, ищецът бил депресиран, имал болки, не можел да спи, все още
бил разстроен. Било го страх да се качва в кола и все още не шофирал. Според
нея ищецът все още не можел да движи ръката си в пълен обем, не можел да я
вдига, а при промяна на времето имал болки. Той не можел да вдига нищо тежко.
Ответникът не е изпълнил З.ължението си да представи
застрахователна полица за застраховка Гражданска отговорност № 23114001990529 с
период на действие 31/7/2014 год.-31/7/2015 год. относно процесния лек автомобил,
не е заявил, че такава полица не съществува, поради което и на основание чл.161
от ГПК, съдът приема за доказано, че ответникът е поел риска да застрахова
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил.
Горното се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската и
комплексната медицинска и автотехническа експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Мазда с рег.№ Х *****И.Д.Г.. В
това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство
и тази отговорност е предмет на застраховката.
Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено
и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания и
направени разходи за лечение, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените
писмени доказателства – констативен протокол, Постановление за прекратяване на
наказателното производство и от заключението на комплексната експертиза. Изводът,
който се налага при преценка на тези доказателства е, че управлението на лекия
автомобил с висока скорост, изгубване контрола върху автомобила, несвоевременното
задействане на спирачките от водача на лекия автомобил са имали решаващо
значение за настъпване на произшествието. Водачът на лекия автомобил е имал
възможност да спре, след възприемането на авариралия автомобил, но не го е
сторил. С това, водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, уредени в чл.5 ал.
1, чл.20, чл.25 от Закона за движение по пътищата.
По делото не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил Мазда. Ето защо съдът
приема, че той виновно е допуснал настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
От въпросното произшествие ищецът е претърпял вреди –
имуществени и неимуществени. Чрез представените писмени доказателства – квитанции,
безспорно се доказват извършените разходи за лечение. Извършването на плащане за
лечебни средства и материали, които са били необходими за лечението на ищеца,
тоест са възникнали като пряка последица от произшествието, безспорно
представлява имуществена вреда, които подлежи на възстановяване.
За настъпването на неимуществените вреди по делото са
събрани гласни доказателства и е изслушана медицинска експертиза. От разпита на
свидетелката Г., може да се направи обоснован извод за настъпване на негативни
последици върху психиката на ищеца, по-конкретно за преживян стрес, страх и
нежелание за управление на МПС. От гласните доказателства и експертизата се доказват
изпитаните от ищеца болки за продължителен период от време, нуждата да ползва
чужда помощ до възстановяването си.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадаля е недоказано. Заключението на
вещите лица, в частта относно извода им, че ищецът е бил с поставен предпазен
колан по време на произшествието не е опровергано от други доказателства.
По претендираното обезщетение:
ответникът следва да възстанови изцяло направените от ищеца разходи за лечение.
Тези разходи са направени във връзка с последиците от увреждането, настъпило в
резултат от процесното ПТП и са били необходими и неизбежни. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52
от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на травмата,
негативните последици в ежедневието на ищеца, преживения стрес, както и нуждата
да се ползва чужда помощ в един продължителен период от време. Съдът също така
съобразява и благоприятните прогнози относно възстановяването на ищеца. Като се
вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди би била сумата от 25 000 лева. В
останалата част до пълния предявен размер от 35 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, съгласно
претенцията на ищеца.
По
отговорността за разноски: Ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска – 1000
лв., както и разноски от 178.57 лв. съразмерно на уважената част от иска.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищецът следва да заплати на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил 355 лева
разноски по делото, а юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено
в размер на 100 лева, на основание чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съобразно отхвърлената част от иска, ищецът дължи да заплати на
ответника 101.43 лева разноски и 28.57 юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Радослав Русев,
възнаграждение за адвокат в размер на 1280 лева, съобразно уважената част от
иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на И.Е.И., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв.В.Н., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, сумата 1582.77 лева обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 11/10/2014г.,
ведно със законната лихва върху двете главници от 17/06/2015 год. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 35 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат В.Н., вписан в
САК, с адрес ***, на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 1280 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 1000
лева държавна такса и 178.57 лева
разноски.
ОСЪЖДА
И.Е.И., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв.В.Н. да заплати на ЗАД „О.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК
сумата 101.43 лева разноски и 28.57
юрисконсултско възнаграждение..
Решението е постановено при участие на И.Д.Г., като
трето лице помагач на страната на ЗАД „О.“ АД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: