О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 260006 /07.01.2021г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на седми януари две хиляди и двадесет и първа година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ: Георги Грънчев
Светла Даскалова
като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВЧНД №432 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Търговище
против определение от 30.10.2020 г. на Търговищкия
окръжен съд, постановено по НОХД №169/2020 г., с което е прекратено съдебното
производство и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
Протестът е подаден в предвидения от закона седмодневен срок,
поради което е допустим. Разгледан по
същество, същият е основателен.
В протеста се твърди, че определението е незаконосъобразно. Внесеният
в съда обвинителен акт срещу подсъдимия отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и същият е изготвен въз основа на всички събрани по делото доказателства.
Различната интерпретация на заключението
на съдебнотехническата експертизата и част от
свидетелските показания се отнасят към съществото на делото и обстоятелствената
част на обвинителният акт не може да бъде съобразена с желанието на подсъдимия
за провеждане на съкратено съдебно производство по чл.371, т.2 от НПК. Твърди
се също, че разглеждане на делото по общия ред или по реда на чл.371 ал.1 от НПК не нарушава правото на защита на
подсъдимия и не представлява отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.248 ал.1, т.3 от НПК.
Първоинстанционният съд
е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора като е приел,
че на досъдебното производство е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, и в
частност – нарушаване правото му на защита. Съдът е обосновал решението си с аргумента,
че в обстоятелствената част на обвинителния акт, отразената посока на движение на
пешеходеца не намира категорично
отражение в доказателствения материал по делото, което се явява пречка
подсъдимия да се възползва от правото си на разглеждане на делото по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, съответно за приложението на чл.58а от НК,
респективно на чл.55 от НК.
Варненският апелативен съд след като се запозна с доводите в
протеста на прокурора, съдържанието на атакувания съдебен акт и доказателствата
по делото намира следното:
Обвинителният
акт формално отговаря на изискванията на член 246 от НПК. В обстоятелствената
му част е описано престъплението, извършено от подсъдимия, времето, мястото и
начинът му на извършване. Посочен е пострадалият и причинените увреждания. Изискуемите
от закона съществени елементи на обвинителния акт са налице. По този начин
прокурорът е изпълнил изискването на закона в обстоятелствената част на
обвинителния акт да посочи всички факти, отнасящи се към деянието, в което е
обвинен подсъдимия. Прокурорът е очертал предмета на доказване в съдебния
процес. Посочени са всички съставомерни обстоятелства, които се отнасят към
състава на престъплението, така както се изисква от Тълкувателно решение № 2 от
2002 година на ОСНК на ВКС - т.4.2. „В
обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат
всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението,
както и участието на обвиняемия в него.
Когато не се отнасят до съставомерните
признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, непълнотите в
обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора“.
Налице
е необходимия по закона минимум от обстоятелства, които задължително трябва да
присъстват във фактическата част на обвинението. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочен извършителят на деянието, моторното превозно
средство, което е управлявал подсъдимия, описано е пътнотранспортното произшествие,
участието на подсъдимия в него, настъпилият резултат - смърт на пострадалия. Посочена е и причината
връзка за настъпването на този резултат, а именно нарушение от страна на
подсъдимия на конкретни правила за движение от ЗДвП и ППЗДвП.
С обвинителния акт прокурорът очертава предмета на доказване
в Наказателния процес. Необходимо условие за провеждане на диференцираната
процедура по глава 27 от НПК е наличието от страна на подсъдимия признание на
фактите по обвинителния акт и съгласието да не се събират доказателства за тези
факти. Видно е от законовата норма и от тълкуванието в Тълкувателно решение № 1
от 2009 г на ОСНК на ВКС, че за да се
проведе съкратено съдебно производство е необходимо от страна на подсъдимия на
признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Според
Конституцията и Наказателно-процесуалния
кодекс прокурорът е органът който повдига и поддържа обвинение в наказателния
процес. Той е органът, който има конституционните правомощия да определи
рамките на обвинението. Тези две предпоставки - признание на фактите в обвинителния акт и
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, подлежат на преценка от
съда, пред който делото е поставено за решаване, дали доказателствата, събрани
в хода на досъдебното производство подкрепят това самопризнание. Този въпрос
следва да се решава конкретно съобразно конкретните доказателства по всяко
дело. Не представлява съществено процесуално нарушение, когато обстоятелство,
описано в обвинителния акт не се подкрепя категорично от доказателствата по
досъдебното производство, защото възможността да се проведе съкратена съдебна
процедура не е процесуално право на подсъдимия. Движението на делото по реда на
член 371, точка втора от НПК е процесуална
възможност, която може да бъде реализирана при наличието на конкретно
определени в процесуалния закон предпоставки. Възможността да бъде приложена
процедурата на член 371, точка 2 от НПК
не представлява част от процесуалните права на подсъдимия посочени в член 55 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Тя както беше посочено е процесуална
възможност при наличието на определени условия.
Пред първоинстанционния съд е поставен въпроса за
разглеждане на възможността за провеждане на съкратено съдебно производство.
Негова е преценката дали тази процедура е възможно да бъде проведена съобразно
предвидените в закона предпоставки. Тази преценка подлежи в последствие
наистина инстанционен контрол и в правомощията на въззивния съд е да определи
наказанието по реда на член 58а или член 55 от Наказателния кодекс, ако при
първоинстанционното разглеждане на делото са били налични предпоставките на
член 371, точка 2 от НПК.
В заключение въззивната инстанция счита, че при съставянето
на обвинителния акт не са налице допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Предвид изложеното и на основание чл.345 НПК Варненският
апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 30.10.2020 г. на Окръжен съд - Търговище, постановено по НОХД
№169/2020 г., с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на Търговищкия окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.