ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8842
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110167691 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът С. В. Б. е предявил срещу ответника „Енерджи оперейшънс“
ООД кумулативно съединени осъдителни искове както следва:
1/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
488,35 лева, представляваща разлика между дължимото и реално заплатеното
трудово възнаграждение за периода от м.ноември 2022 г. – м. декември 2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /13.11.2024 г./ до
окончателното плащане.
2/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 58,51 лв., представляваща разлика между
дължимото и реално изплатеното обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за два работни дни от 2022 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /13.11.2024 г./ до окончателното плащане;
3/ иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 6 082.62 лв., представляваща незаплатено
обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение
за срок от 2 месеца, дължимо при прекратяване на трудово правоотношение,
след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва от 13.11.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор №
40/19.10.2022 г. с ответника, заемала длъжността „оперативен счетоводител.
Сочи, че със Заповед РД № 8/02.12.2022 г., на основание чл. 71, ал. 1
КТ, трудовото правоотношение било прекратено от работодателя в уговорения
между страните срок за изпитване.
1
Твърди, че съгласно сключеният между страните трудов договор,
размерът на основното трудово възнаграждение възлизал на сумата от
2577.38 лева, като страните договорили и заплащането на допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6
% за всяка година трудов стаж и професионален опит.
Сочи, че с оглед придобитите от ищцата при друг работодател трудов
стаж и професионален опит, ответникът определил и признал на ищцата
допълнително трудово възнаграждение в размер на 18%.
Сочи, че общият размер на дължимото й брутно трудово
възнаграждение възлиза на сумата от 3041.31 лева, от които 2577.38 лева –
основна заплата и 463.93 лева – допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
Сочи, че работодателят изчислил и изплатил правилно дължимото й
трудово възнаграждение за месец октомври 2022 г, съгласно сключения между
страните трудов договор и придобития от ищцата стаж и професионален опит.
Твърди, че за месеците ноември и декември 2022 г. работодателя
едностранно, в противоречие със сключения индивидуален трудов договор,
променил размера на договорената основна заплата на ищцата, като вместо
договорените 2577.38 лева, приел, че основната заплата на ищцата е 2184.22
лева. На тази база определил и дължимото й допълнително трудово
възнаграждение.
Така за месец ноември 2022 г. изплатил на ищцата общо сумата от
2577.38 лева, вместо дължимите 3041.31 лева – т.е. с 463.93 лева по-малко.
За месец декември 2022 г., в рамките на който ищцата има само един
отработен ден, работодателят изплатил възнаграждение в размер на 135.65
лева, вместо дължимите 160.07 лева – т.е. с 24.42 лева по-малко.
Предвид изложеното, моли ответникът да бъде осъден да й заплати
разликата между дължимия и реално заплатения размер на брутно трудово
възнаграждение за месеците ноември и декември 2022 г., възлизаща общо на
сумата от 488.35 лева.
Сочи, че при прекратяване на трудовия договор работодателят
посочил, че работникът има право на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224 КТ за два работни дни през 2022 г. Твърди, че,
доколкото работодателят е използвал за база при определянето на размера на
обезщетението полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за
последния пълно отработен месец /ноември 2022/, изчисленият размер на
дължимото обезщетение по 224 КТ също е изплатено в намален размер.
С оглед на това, моли ответникът да бъде осъден да заплати разликата
между дължимия размер на обезщетение /276.48 лева/ и реално заплатения
/217.98 лева/ - т.е. сумата от 58.51 лева.
На последно място сочи, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 28.11.2022 г.
2
С оглед на това намира, че при прекратяване на трудовото
правоотношение е следвало да й се изплати обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, равняващо се на сумата от
6082,62 лева . С тези аргументи обосновава правния си интерес от
предявяване на исковата претенция по чл. 222, ал. 3 КТ.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати горепосочените суми. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника
„Енерджи оперейшънс“ ООД е постъпил отговор, с който оспорва
предявените искове по основание.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по
силата на което ищцата е изпълнявала описаната длъжност, както и че същото
е прекратено на 02.12.2022 г. със заповед № 8 на посоченото в исковата молба
основание.
Оспорва твърдението на ищеца, че е допуснал описаните нарушения,
като твърди, че ищцата не е представила при постъпване на работа, нито при
прекратяване на трудовото правоотношение документ, с който да удостовери
придобития от нея общ и професионален стаж.
Твърди, че изплатеното възнаграждение е съобразено с размера на
договореното със служителя брутно възнаграждение и предвидените в закона
удръжки, изчерпателно изброени в чл. 272, ал. 1 КТ. Сочи, че ищцата
неоснователно претендира заплащане на брутно възнаграждение, доколкото
има право да получи единствено нетно такова.
По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ – намира, че
същото е недължимо, доколкото ищцата вече се е възползвала от това право и
е получила такова обезщетение от предишния си работодател „Био Майнинг“
АД, при когото именно се е породило правото й на пенсия за трудов стаж и
възраст по чл. 68а КСО.
С тези аргументи моли съда за постановяване на решение, с което
предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски
По исковете:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, 222, ал. 3 КТ и чл. 224 КТ.
На основание чл. 154 ГПК:
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
По предявения иск по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че: 1/
в рамките на процесния период м.11. 2022 г. - 12.2022 г. страните са били
обвързани от действащ трудов договор, 2/ по силата на който договор
служителят е престирал съобразно уговореното, както и 3 / размера на
уговореното брутно трудово възнаграждение – в това число, размерите на
договореното основно трудово възнаграждение и на договореното и
3
определено от работодателя допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото
възнаграждение е било изплатено в пълен размер, в съответствие с
постигнатите между страните договорки, в това число, тези, касаещи размера
на основното трудово възнаграждение, на чиято база се изчислява
допълнителното такова.
Иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че: 1/ трудовото правоотношение между страните е прекратено; 2/
работникът или служителят не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години – в
конкретния случай, за 2 дни за 2022 г.; 3/ правото на отпуск не е погасено по
давност ; 4/ размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; 5/
размер на последното получено за пълен отработен месец брутно трудово
възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил в пълен размер
дължимото му обезщетение за неизползвания размер.
По предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
1/ че е работил по трудово правоотношение с ответника, което е било
прекратено /независимо от правното основание за прекратяване/; 2/ че е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 68 и
чл. 68а КСО в периода на действие на трудовото правоотношение между
страните по спора, както и 3/ размера на последното му брутно трудово
възнаграждение;
В тежест на ответника, при установяване на горните факти и във
връзка с направените от него възражения, е да докаже, че правото на
обезщетение е възникнало в рамките на действие на друго, предходно
прекратено трудово правоотношение, както и че обезщетението вече
заплатено от предходния работодател.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните следва да бъдат отделени следните обстоятелства:
1/ наличието на трудово правоотношение между страните, възникнало
по силата на сключен договор № 40/19.10.2022 г., съгласно който ищцата е
изпълнявала длъжността „оперативен счетоводител“, както и че същото е
2/ прекратено на 02.12.2022 г. със заповед № 8 в срока за изпитване;
3/ обстоятелството, че за месец декември 2022 г. ищцата има отработен
един ден;
4/ обстоятелството, че на ищцата се дължи и е определено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за два дни;
5/ обстоятелството, че ответникът не е изплащал обезщетение по чл.
222, ал. 3 ГПК.
4
По доказателствените искания:
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг
начин на плащане, поради което следва да му бъдат дадени указания в тази
насока.
Страните са представили писмени документи към исковата молба и
отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да
представи копие наличните у нея документи, удостоверяващи трудов стаж и
професионален опит като счетоводител е относимо и необходимо с оглед
предмета на спора и следва да бъде уваженo.
Искането на ответника по чл. 192 ГПК за задължаване трето
неучастващо по делото лице ТП на НОИ – София град да предостави
посочените в нарочната писмена молба документи, е относимо и следва да
бъде уважено.
Искането на ответника по чл. 192 ГПК за задължаване трето
неучастващо по делото лице “Био Майнинг“ АД е нередовно заявено,
доколкото не касае представяне на конкретен документ, а създаване на
документи от третото лице. С оглед на това, на страна следва да бъде дадена
възможност да формулира ново искане с посочване какви конкретни
документи желае да бъде задължено да представи третото лице.
Искането на ответника по чл. 176 ГПК следва да бъде оставено без
уважение.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели следва да бъде оставено без уважение,
доколкото в една си част касае безспорно по делото обстоятелство /че ищцата
е отработила 1 ден през месец декември/, а в другата си част касае въпрос,
който не е включен в предмета на спора по делото.
Исканията на ищеца и на ответника за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза следва да бъдат уважени по представените в исковата
молба и в отговора на исковата молба въпроси, с изключение на въпросите под
№ 7.5 от отговора на исковата молба.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
5
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.04.2025 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до съдебното заседание да представи
банкова сметка или да посочи друг начин за плащане.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото съобразно
мотивите на настоящото определение.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора на исковата молба .
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца да представи копие
от намиращата се в нея документи, удостоверяващи трудов стаж и
професионален опит като счетоводител.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да формулира ново
искане по реда на чл. 192 ГПК спрямо третото неучастващо по делото лице
„Био Майнинг“ АД съобразно мотивите на настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ТП на НОИ – София град
да представи препис от пенсионна преписка на ищцата, както и извлечение от
регистър на осигурените лица по отношение на ищцата за периода 28.11.2021
г. - 28.11.2022 г., съобразно приложената от ответника нарочна молба.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по поставените от ищеца в
исковата молба въпроси и от ответника в отговора на исковата молба въпроси
/с изключение на въпрос № 7.5/, като указва на вещото лице да даде отговор
на въпросите като вземе предвид постигнатите между страните договорки в
сключения трудов договор, представените фишове за заплати, счетоводството
на ответника, както и получените от ТД на НОИ документи. Указва на
вещото лице, че следва да посочи размера на дължимото трудово
възнаграждение в брутен и нетен размер.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв., от които 300 лв. - платими
от бюджета на съда и 300 лв., платими от ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение .
НАЗНАЧАВА за вещо В. С. С.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 176
ГПК, както и искането за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на
правния спор, предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като
6
съдът им указва, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай че в този срок страните не представят писмени доказателства
или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7