Р Е Ш Е Н
И Е
№3624/17.12.2019 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 09.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Зинаида
Монева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7906 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от ищеца К.Ж.П. срещу Главна дирекция «Гранична
полиция« на МВР - София осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, за заплащане /съгласно приетото от съда изменение на иска в съдебно
заседание от 09.12.2019 г./ на сумата от 555.58 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 92.10 часа, за периода от
01.10.2016 г. до 11.03.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 24.09.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът твърди, че
през периода от 01.10.2016 г. до 11.03.2018 г. е полагал труд при 12/24-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец,
като старши полицай в БГПК – Созопол при РДГП Бургас към Главна дирекция
Гранична полиция - МВР София. Ищецът счита, че ответникът не му е заплатил
допълнително дължимото възнаграждение за положения нощен труд за времето от 22.00
часа до 6.00 часа, преизчислен чрез начисляване на допълнителен коефициент
1.143. Посоченият коефициент за положения нощен труд следвало да се начислява, съгласно
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
за което излага съображения в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. През процесния период ищецът бил в
служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по
график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните
разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. Положеният труд бил заплатен
своевременно след неговото отчитане. За процесния период съотношението между
дневен и нощен труд било 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен
труд), а не е както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се
приравняват на 8 часа дневен труд.
В съдебно заседание
ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа молбата за уважаване на
исковата претенция и за изменение на иска, на основание чл. 214, ал. 1 вр. с
чл. 232 ГПК.
В съдебно заседание
ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа искането за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът, след като
взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявен е осъдителен
иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Страните по делото не
спорят, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността старши полицай в БГПК – Созопол при РДГП Бургас към Главна дирекция
Гранична полиция - МВР София. От събраните доказателства се установява, че с
оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е
полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.00 часа/, съгласно
утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед.
Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5
на същата разпоредба е видно, че работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период
са издадени Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, и
Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение
и за изпълнение на специфични служебни дейности.
Съгласно чл. 3, ал.
2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, предвижда, че при сумирано отчитане на работното
време се прилага коефициент 0.143 на общия брой
часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период. След отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. са издадените Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-779, които обаче не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/2014 г. Следователно
този ред на преизчисляване е неприложим след отмяната на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., поради празнота в уредбата на реда за организацията,
отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за
държавните служители в МВР. Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Доколкото в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този
въпрос. Съдът намира, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007
г., в сила от 1.07.2007 г.). Обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови
правоотношения.
Съгласно чл. 9, ал.
2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Във връзка с направеното твърдение в отговора на
исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е
извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от
съда, от чието заключение се установява, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 11.03.2018 г. ищецът е работил на
смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 6.00 часа общо за целия процесен период от общо 644 часа, като при превръщане
на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават
общо 736,10 часа. При което се установява, че разликата възлиза в размер на 92.10
часа и е на стойност 555.58 лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото
ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен
труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в
установения от експертизата размер. Предвид на това исковата претенция за
заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 555.58 лв.,
който съвпада с исковата претенция след намаляването на размера й по реда на
чл. 214, ал. 1 вр. с чл. 232 ГПК.
Като последица от
уважаване на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.09.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед на изхода
на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от
него разноски в размер на сумата от 208.34 лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл.
78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при частично прекратяване
на делото. Съдът прие направеното частично оттегляне от спорното право и по
отношение на разноските, дължими на ответника, последиците са идентични с тези
на отхвърлянето на иска като неоснователен (в този смисъл е Определение № 52/26.03.2018
г. по ч.гр.д. № 788/2018 на II гр.о. на ВКС).
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от ЗПП, но с оглед изхода на делото и прекратената част
от спорното право, сумата, която следва да се присъди в полза на ответника е в
размер на 42.12 лв., платима от ищеца.
На основание чл.
78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната
такса в размер на 28.93 лв., дължима върху уважения размер на исковата
претенция, както и направените разноски от 115.74 лв. за извършената
съдебно-счетоводна експертиза, съобразно уважената част от иска. Разноските за
държавна такса и за вещото лице по отношение на прекратената част от спорното
право, остават в тежест на бюджета на съда, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична
полиция« на МВР - София да заплати на К.Ж.П., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, сумата от 555.58 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 92.10 часа, за периода от 01.10.2016 г. до
11.03.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 24.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична
полиция« на МВР - София да заплати на К.Ж.П., ЕГН **********, направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 208.34 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция
«Гранична полиция» на МВР - София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, дължимата върху
уважения размер на исковете държавна такса в размер от 28.93 лв., както и
направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената експертиза в
размер на 115.74 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Ж.П., ЕГН **********, да заплати на
Главна дирекция «Гранична
полиция« на МВР - София, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 42.12 лв.,
на осн.
чл. 78, ал. 4 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на предварително изпълнение в частта за
присъденото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд - Бургас, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в седемдневен срок от
получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А.Вълков
Вярно с оригинала:
И.Г.